За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим - 2

Винце,като прочетох рябина и ме върна в едни спомени 15 мин не мога да се наканя да пиша.Вкуса на прясно сварено сладко от рябина е.....нещо което изпълва всичките ти сетива,особено ако с това е минало детството ти.Няма българско наименование,защото не се среща тук.По повод красотата и езика на природата.Вчера попаднах в магазин за аквариуми...не какви да е ,а морски.Никога не съм си представяла че мога да видя такава красота и хармония в една толкова малка стъклена кутия.Толкова цветове,корали...Дори незнам имената на всички неща които видях вътре,гледах и гледах и единственото нещо за което мислех беше- Съвършенно е!до последната песъчинка.
За храненето на животните който са на вън.В сградата в която живея има една жена всяка вечер излиза с един леген пълен с храна за всеки....кучета,котки,птички,че и катерици идват от парка наблизо.От юни на сам всяка седмица купувам храна на една възрастна жена и вече не я срещам да проси на обичайният ъгъл.Знае че ще мина и ме чака у дома си.
За повдигането на вибрациите  Благодаря!Ще пробвам упражнението.
От известно време съм спряла да приемам негативните случки и емоции като такива,наблюдавам ги като ребус за решаване и действително ми спори повече 
nora13 ,права си.Красиво е клипчето
звездичка ,знаят децата  Хармонията и аз я усещам така.
 

Звезди..браво на малчо, че гушка дърветата! 


А ние лятото бяхме на едно невероятно място, ама то само на 10-ина километра от нас.

Езереото  и всичко наоколо беше изумително! А аз по едно врееме тръгнах да се разхождам и изпитах желание да се слея с едно дръвче. Успях, само за няколко минутки, понеже  моя викинг след налко  дойде и неочаквано  ме щракна...и ме сепна  

 Тогава му се скрах, че ме преследва ... а пък сега съм ми благодарна,    понеже си имам спомен с дръвчето, което ми даде енргията си..а аз  му дадох моята любов. 

Забравих да кажа, че когато сте сред природата и общувате с нея, тогава също качвате много вибрациите си. Чувствате се щастливи! 



Приятна и уютна вечер на всички! 

Dennis...Толквоа се радвам, че пишеш ..защото споделяш много интетресни неща !  Никога не съм яла сладко от прясно сварени плодчета на рябина...леле, сигурно е голяма вкусотия! 

Момичета, тичам , че трябва да работя...до скоро! 

ЧервеноВинце страхотно местенце

Да споделя с вас- попаднах на това, надявам се да ви хареса http://www.beinsadouno.com/play.php?id=110 

Спокойна вечер от мен.

Ели, това е. Подобно се получи и при мен. Не исках да продължавам, защото много от близките ми отказват да се занимават с нещата, които коментираме тук.
И аз бях решила да не продължавам, просто за да бъда с тях, но сякаш проведох телепатичен разговор с някого. И ми отговориха: "Да тук има хора, които обичаш, но ако не продължиш няма да се срещнеш с хората, които си обичала в предишните си животи." След като осъзнах това, отговорът ми беше, че продължавам. И започнаха отново да ми се случват "чудесата".
Но едно съм сигурна, че винаги имаш избор дали да останеш на "старото" равнище или да продължиш. Погледни колко много хора е имало, които сякаш са от друго измерение и са "изпреварили" епохата си. Това са души, които са предпочели да се върнат, за да помогнат на останалите.
Помни само едно: винаги имаме избор, за абсолютно всичко. Толкоз щедра и мъдра е Вселената.

ЧервеноВинце,  благодаря ти! 
Чудесни снимки! А за трета тема - разбира се, ще включа и Татяна!

Звездичка, поне за мен състоянието на баланс също е щастие! За да достигнеш до него също трябва да си на определена честота.  Приемам щастието малко по-обширно. 

Децата усещат повече от нас - възрастните! Освен това при нас играят роля някакви глупави фактори като например "срам"... Някои се срамуват да плачат, да прегърнат дърво, да се порадват по детски на това, което им доставя удоволствие... Така сами на себе си доказват, че са пораснали. А "детето" в нас винаги трябва да е живо, да му се дава воля...

dennis, прииска ми се да опитам това чудо... а не ми предстои пътуване до Русия...   

Passiflora, чудесен избор! 

dennis, пропуснах по-рано... Бог ти е изпратил цитата в точното време и място... Не аз!   

 разбрахме се, азго наричам блаженство и баланс



Passiflora
човек трябва да прави точно това, което го кара да се чувства добре -  ни повече ни по алко

Нора...мила,трябва да се прочете цялата книга, защото не помня точно къде в книгата пишеше за това.  А самата книга...  цялата е уникална!
 Иначе за линк, за даване и взимане на енергия от дървета и растения,  сега не се сещам, защото това съм го чела от книги...не е от линкове...

Тези дни ще поровя из нета и ако намеря някакви линкове, ще постна...

Звездичка, 

Ето един цитат относно пустотата и израстването:

"На хоризонталната линия съществуват само просяци, защото те всички търчат за още, а това "още" не може да се изпълни. Не че не можеш да достигнеш поста, към който се стремиш, но в момента, когато го получиш, ще има вече по-високи постове, които жадуваш. За момент може да има проблясък на щастие, но в следващия момент отново същото отчаяние и същата борба за още. Ти не можеш да осъществиш идеята за още. Тя е принципно неосъществима. И това е хоризонталната линия, линията на още и още и още.

Каква е вертикалната линия? На по-малко и по-малко и по-малко, до момента на крайната празнота, до момента, в който ставаш никой. Човекът на вертикалната линия е безкрайно щастлив да бъде никой, безкрайно щастлив със своята вътрешна чистота на празнотата, защото само празнотата може да бъде чиста - който е напълно задоволен със своята голота, защото само нищото може да бъде настроено в хармония с Вселената.

Веднъж щом се случи тази настройка с Вселената, теб вече те няма, в известен смисъл - в стария смисъл теб вече те няма. Но за първи път ти си цялата Вселена. Дори и най-далечните звезди са вътре в теб, твоята празнота ги съдържа. Цветята и слънцето, и луната... и цялата музика на съществуванието. Ти вече не си его, твоето "аз" е изчезнало. Но това не означава, че ти си изчезнал. Тъкмо напротив, в момента, в който твоето "аз" изчезне, ти си се появил.

Това е такъв велик екстаз - да бъдеш без чувството за "аз", без чувството за някакво его, без да искаш нещо повече. Какво повече можеш да искаш? Ти имаш нищото - с това нищо ти си се превърнал в цялата Вселена. Тогава пеещите птици не пеят само извън теб.
На вертикалната линия ти ставаш все повече и повече съзнание и все по-малко и по-малко тяло. Цялата идентификация с тялото изчезва. В празнотата тези птици ще бъдат в теб; тези цветя, тези дървета и тази прекрасна утрин ще бъдат в теб. Всъщност тогава няма да има "отвън". Ти си се слял със всичко. И не би могъл да имаш по-богат живот, отколкото когато всичко е станало твоя вътрешност. Когато слънцето и луната и звездите и цялата безкрайност на времето и пространството са вътре в теб... какво повече искаш?

Точно това е смисълът на просветлението: да станеш толкова несъществуващ като его, че цялото океанско съществуване да стане част от теб."

Да, Селестинското определено е една от книгите, която ми даде невероятни обяснения за случващото се. До тогава просто не можех да си го обясня. Огромно Благодаря на човекът, който ми я препоръча, тя си знае коя е! 

Най-трудното е да се преодолее егото, това чувство, че "аз" съм повече от останалите. В момента когато човек осъзнае, че е важен, но и всяка една частица от вселената не е по-малко важна от него.

На всички 

e4o_me4o, днес се навършват 200 години от рождението на Чарлз Дарвин. 

Ако желаеш можеш да видиш на къде ще те насочи тази информация. 

Pasiflora, благодаря, но мисля че търся отговора не точно в теорията на Дарвин, колкото в нашата тема?
Цитирам: "С появата си теорията на Дарвин  скандализира обществото и Църквата по цял свят и дава начало на ново мислене в науката, свързано с еволюцията на видовете, а не с божественото начало." Мен по-скоро ме вълнува божественото начало.

Скоро си зададох въпрос, свързан с прехода в новото измерение. Добре, ние които сме тук имаме шанс да се подготвим, а какво става с душите на починалите вече хора? къде са те сега и как ще преминат в новото измерение, ако досега не са изчистили кармата си?

нора 13, страхотно клипче, просълзих се на моменти.

 Привет Надявам се времето днес във вас да е усмихнато!
Винце,голяма красота е това езеро 
tonimar ,плаках докато изчета цитата за пустотата  .От къде  да почета повече или ти пиши.По този повод една случка от тези дни.Вечерта със синът ми който е на 2,5 год. редим 5 метални левчета като той брой и ми показва когато махне едно от тях колко остават и т.н. упражняваме математиката...накрая той скрива в шепи всички монети и аз муказвам; "Погледни останаха нула!Няма нито едно левче на дивана,значи имаме нула.Това е нищо!"Той ме погледна хвърли всички монети на дивана ,за да сподели че имаме отново 5 монети и казва; "Сега нулата избяга и я няма"отново сви в шепи монетите и каза"Виж...,сега пак дойде нулата,всичко е нула,цялата стая е пълна с нищо,мамо!Много нули ..."
  страхотно казано!

e4o_me4o, във всяка една теория има пропуски, но винаги има и частица истина. Важно е да се открие точно тази частица. Но ти си знаеш най-добре.

dennis, ето едно доказателство, че трябва и ние да се учим от децата си, както и те от нас. Много хубава случка.