За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим - 2

tonimar , чудесни разсъждения за егото. Напоследък много неща, които чета и мислят ме водят точно в тази посока. Интересно е да видиш и да четеш уж различни източници и теории и да откриеш, че всички ти казват едно и също нещо - битката е вътрешна и тя битка със собственото ни его. В Кабала намерих обяснението и защо точно като победжаваме егото си се приближаваме до Създателя. В духовния свят не съществува понятието време и когато два обекта са близки това означава, че те са подобни - имат общи свойства. А когато те са еднакви, когато имат еднакви свойства напрактика те са едно и също нещо. Това е така наречения закон за подобие. За това, когато човек побеждава егото си и от егоистичен  става алтруистичен, той напрактика на духовно ниво става едно и също нещо с Природата и Бог.  Но както е написала tonimar - мозъка ни и егото ни ни поставят доста коварни капани и ни карат да си мислим, че сме на правилния път, а всъщност ни замазават очите. За това и аз се отнасям с повишено внимание към всички книги и методи за духовно напътствие, които ни успокояват и ни казват, че трябва да ядем чисти храни, да правим упражнения за духовно изстрастване, да бъдем праведни и да чакаме да дойдат да ни спасят - всички тези неща според мен помагат много за постигане на хармония - но не се ли променим вътрешно в духовен план ние сме останали абсолютно същите. Забелязвам как много хора отделят страшно голяма енегрия за това да се хранят природосъобразно - но го правят заради собственото си тяло /защото другите храни не са полезни/, а не защото вредят на природата по някакъв начин. А всъщност тази енегрия за промяна трябва да е насочена навътре към нас. Трябва да разберем, че ние по природа сме родени егоистични - такъв е бил замисъла на творението - за да можем да извървим дългия път към Любовта и алтруизма.
Това, което исках да ви разкажа са Диагностика на Кармата пак опира до егото и това дали поставяме нашите желания и стремежи над добруването на цялото. Лазарев казва така - че когато душата ни се прилепи към някаква земно желание - за пари, за власт, за знание, за успехи, за мъдрост, за благополучна съдба, за добри отношения, дори за духовно напредване - на духовно ниво нашата душа започва да е агресивна и да презира всички онези, които нямат това, което тя има. Колкото по - силно  се привързва душата към определено нещо, толкова по - силна става и агресията, която изпраща. И за да се излекува душата ни от това прилепване, това към което сме се прилепили ни се отнема. Една древна поговорка гласяла, че Вселената винаги ни отнема онова, което обичаме повече от нея. И ако човек приеме удара без да се бунтува срещу Бог, ако осъзнае грешките си /това е смисъла на истинското покаяние/, той израства много, но ако се разгневи на вселената, че му е отнела нещото, което обича, той става като раковата клетка, която действа против организма и следващия е етап на изчистване е да му се прати болест. Темата е много дълбока мога да пиша още много. Основното е да знаем, че Вселената е права, а ние не - намираме ли се в трудност, нямаме ли това, което искаме - трябва да знаем, че ни се отнема, не защото Бог не иска да ни го даде, а защото ако ни го даде ще станем вредни за себе си и Вселената.
Ще пиша после още, че сега трябва да почвам да работя...
Слънчев ден на всички  

их, че се хвърлих сега в размишления... дали заради одобрението на хората.. се чувствам добре...

винаги съм мислила, че имам добър вътрешен глас... ама дали не е възпитан


понеже аз не бих направила огромен подарък  ( тонимар,използвам твоя пример) като кола, за да се чувства другия щастлив.. а искам"уважавано лично пространство"... доколкото е възможно -  тогава съм най щастлива в общесвото... т.с. на неутрала...
а като писах визирах размяната на думи .. това понякога е"проблема".. и в това търся равновесие

май пиша глупости

С това не мога да се съглася. Когато обичаме някого толкоз силно, всъщност, това не е чиста обич, а чувство за притежание и страх да не бъдем наранени като изгубим "онова". А какво става когато стискате прекалено силно някого когото обичате? - Ами задушавате го. В доста от публикациите на ЧервеноВинце забелязвам, че тя точно това се опитва да обясни, но остава неразбрана и дори някой път поема тежки нападки (разбира се не в тази тема).

Знанието ни дава свобода. Стремежът към свобода премахва страха. За това и хората се стремят все към знание и свобода.

А относно егото. Мисля, че всеки го губи напълно когато живее "тук и сега". Тези дни разбрах какво означава това. Всеки, който е имал дете го е почувствал за части от секундата. Когато детето се гушка във вас и не ви интересува нищо, просто се наслаждавате на момента. Моментът, в който забележите красиво цвете, видите изгрева, дъгата. Все части от секундата когато сме тук и сега. Наслаждаваме се и сме щастливи.

Да, напълно съм съгласна, че не е чиста обич.  Така е написана поговорката в книгата - така го пиша и аз. Според мен се има предвид егоистичната любов - която ни кара да искаме да притежаваме и ни кара да се страхуваме от нараняване. Ако обичаме по този начин Вселената ще ни отнема това, към което сме се пристрастили / обичаме егоистично / искаме да притежаваме / страхуваме се да не изгубим - има много начини, с които да бъде наречено. И всъщност важното е да осъзнаем, че Вселената го прави за наше добро, за да ни върне на правилния път.

Много ми харесва прозрението ти за "тук и сега", благодаря.    Аз все не мога да изляза от капана и да спра да имам очакванията за после. Усещам се пропускам голяма част от настоящето като все мисля за бъдещето, много е коварен навика - уж се осъзнавам и казвам, че почвам да живея без очаквания и предположения и след два дни пак почвам по стария начин....

  Йеее! Онова момче наистина помогна.

Сега да ви кажа на къде се насочих: "Еволюция на видовете"    . Нали ви писах, че вчера се навършиха 200 г. от рождението на Дарвин. В един друг форум има такава тема и като пуснах тази илюстрация:
http://bibliostructures.files.wordpress.com/2008/06/darwins-notebook1.jpg
Получих от момчето следния отговор:
"Това прилича на онази схема, с която се класифицират еукариотите, бактериите и археите по генетични прилики. "

Но съм си леко боса по въпроса, пуснах търсачката и попаднах на това:

http://elrid.cult.bg/f/Pages/Evolution-Cells.php

А вижте и по-надолу снимката:



Ако желаете може да продължим в тази насока, но трябва усилено да се включи някой с доста добри познания в тази насока, защото си признавам, че моите са леко повърхностни, за да направя толкоз сложни заключения.

Има ли желаещи? 

Ели, наистина привързаността е много вредна. Тя дърпа, не позволява на хората да живеят осъзнато и духовно. Колкото по-силно е привързан човек, толкова е по-фокусиран над обекта си и живее с желанието да продължи да притежава това, над което е привързан. Живее в страх да не го загуби… Това също е игра на егото. Чувството за притежание също е нашата насоченост навън, вън от нас.

За действие-недействие от наша страна относно израстването ни... Права си - трябва да се променим вътрешно. Не с борба срещу нещо, срещу системата, хората, навиците... А с осъзнаване, да сме будни! Например за егото. Добре е да следим нашите мисли и действия. И да се питаме защо. Защо искам това, защо избухнах и нагрубих човека, защо ме боли от такова отношение, много защо-та... Така колкото повече разсъбличаме като лукова глава егото, толкова по-независими от него ще бъдем.

Тук обаче трябва да се внимава! Когато разберем, че едно наше действие е продиктувано от егото ни, не означава, че трябва да направим точно обратното - за да не е по свирката на егото. Ако действаме по този начин - това е пак един вид борба, борба срещу проявата на егото. А борбата пречи. Трябва да се наблюдаваме без да осъждаме думите и постъпките си. Когато наблюдаваме, си правим някакъв извод. Може би ще е нужно време, но промяната ще настъпи. Егото ще става все по-малко и по-малко, защото виждайки неговата проява, ние ще променяме себе си, постъпките си.

Ще опитам да дам пример. Да речем 5 години свекървата ни лази по нервите, защото приготвя по-вкусно от нас любимото ястие на мъжа ни. Тя знае това и точно по тази причина го приготвя често... Ние до този момент не сме си дали сметка защо приготвяйки тя това ястие, в нервната ни система светва червена лампичка. И един ден "откриваме Америка", давайки си сметка, че по този начин тя наранява нашето его. И при това го прави, за да захрани своето его. Тук вече започва работата над себе си, вътрешната работа. Разбираме, че в тази ситуация нашето и нейното его са в конфликт. Не ние и тя, а нашите его-та. И си казваме нещо от рода: "Колко още години ще робувам на егото ми и ще му позволявам да ми скапва настроението! Тя наистина приготвя по-добре от мен това ястие! Аз пък приготвям други неща вкусно и апетитно..."/примерно/

Ели, между другото аз не успях да чета Лазарев. Не ми допадна. Но чух, че след четвъртата му книга, той е започнал да открива грешките си в първите и е променил в известна степен схващанията си. Светлина_8 беше посочила осма или девета негова книга като най-ценна.

Звездичка, сама ще стигнеш до отговора! Той е в теб. 

Когато питах давайки пример за подаряването на кола, наистина беше пресилено, но се отнася за всичко. Отговорът е еднакъв за всичко.

Винцето е права! Запитай се дали в желанието си да не нарушиш чуждото лично пространство, не нарушаваш своето? Дали не пренебрегваш част от себе си в желанието за постигане на представата ти за равновесие?


Ако ние започнем да живеем със сърцата си... само в любов, духовна тишина и хармония... то това ще бъде предадено и на околните. Но ще стане естествено, без да бъде насочено. Мисълта ни "хайде да направим така, че на всички да е добре", вече е насоченост, желание, стремеж... които идват от мозъка и егото, защото е в тяхната същност да програмират, да желаят да бъде постигнато нещо. Сърцето не желае, не поставя цели, то само се изпълва с любов и светлина, спокойствие, хармония... И когато то е в такова състояние, всички и всичко наоколо е същото, то се предава. Енергията, която излъчва, обхваща всичко в голям радиус. И чрез тази енергия се достига равновесието. 

Книгите на Лазарев също трябва да се четат с отсяване, както много други. Аз не съм чела другите му книги - след това, което ми се случи прочитайки първата му книга /те са 1 и 2 заедно/, си купих още две негови, но така и не ги прочетох. Иначе той в книгите си обяснясвя, че цялата му система е динамична и той я  развива постоянно. Така, че вероятно е това, че по - следващите му книги ще се и по - ценни. Аз не ги прочетох, защото тогава ми мина през ума, а и все още имам съмнения - че Лазарев има комерсиални цели - написал е цели 12 книги и вече ги няма и електронните варианти, които се разпространяваха преди на някои от книгите му. Той си знае с каква цел са свалени книгите му от спиралата, но на мен светна ми лампичката и за добро или лошо не съм чела повече негови книги. Ще се радвам ако Светлина_8 се включи и разкаже повече за впечетленията си -  сигурно ще бъдат по- точни от моите, защото е чела и другите му книги.
Иначе аз ви разказах това, което аз съм си отсяла от него за себе си и то пак опира до борбата ни с егото.  В един форум едно момиче беше писало, че не можело да му чете книгите, защото му прилошавало  - че си мисля, в определен момент явно ни се дават определени книги, от които да прочетем и да научим нещо за себе си. На всеки пътя е различен и се определя от това, той до къде е стигнал. На вас случвало ли ви се е да се срещате с такова физическо препядствие за книга или някакво знание?  На мене подобно нещо ми се случва като гледам едни виртуални уроци в една Кабала академия - доспива ми се страшно много /не само на мене/ - те там обясниха, че случвало доста често и че това било средство, с което егото се противопоставяло и пречело да получим знанието, с което можем да го победим. Ще се радвам ако споделите мнения за този феномен  

Passiflora, много се радвам за новата насока на търсенията ти, но аз съм от босите в това отношение! По-късно на спокойствие ще мога да разгледам линковете и ако ми падне ябълка на главата - ще викна! 

Относно примера ти за задушаващата обич... Има два вида любов. Едната дава, другата взема, едната храни, другата се захранва, едната е неегоистична, другата е егоистична. С една дума - пак стигаме до егото! Примерът, даден от теб е висока форма на егоизъм. Горката жертва на такава задушаваща обич!

Относно тук и сега - чудесно е, че достигаш до осъзнаването на тези мигове! Аз за себе си се опитвам да ги постигам по-често и по различни начини, в това число и медитация, мантри... Нали за да живеем тук и сега трябва да се насладим на настоящия миг до такава степен, че да не мислим за нищо друго и да сме изпълнени от щастие от ставащото в момента...

Ели, наистина е добре, че Лазарев се развива и сам посочва грешките си!

За феномена... Съмнявам се егото ти да се противопоставя да получиш знанието точно от една книга или уроци! Знанието е в различни източници. Егото по други начини ще опитва да те държи в своята прегръдка! Така мисля.

За това не бях се замислила,  че и пренебрегването на егото пак е насилствено и следователно води до други отклонения. Определено всичко трябва да става от самосебе си, но е много трудно да се улучи точната формула.

Тук Свияш говори за любовта като привързаност към нещо. Към идеи, материални облаги, деца, семейство и т.н. Идеята му е, че към нищо не бива да се привързваме и издигаме в култ едва ли не. Дава следния пример- ако мислите,че животът ви би бил пълноценен без брак, деца, любов, мат. блага, образование ...и т.н., то вие сте светец. Ако можете да се лишите само от някои неща,  то вие имате още път за извървяване  и уроци за научаване. И затова Вселената идва в ролята си на коректор, отнемайки ни нещата(хората), към които ние така сме се привързали, за да ни покаже,че животът не свършва, ако нещата не стават така, както ги искаме.

tonimar,  ЧервеноВинце - абсолютно съм съгласна с вас!   Две мнения за това, че стемежа към одобрение е не само грешна, но и невъзможна мисия - няма. Аз и за това казах, че колкото е по-напреднал човек по пътя на духовното търсене, толкова по-малко му влияят мнения, хора и даже събития. Но аз говоря за егото, като любов и грижа към нас самите, като себестойност на нашата същност, като единицта в нас, която ни отделя и сравнява с останалите......и като не мога да го обясня, написах ЕГО в гугъл и обаснено така:
лат. “аз” Личността (Азът), с която се идентифицира субектът, различна от трансценденталното Себе (или цялостната личност по К. Г. Юнг). Егото, като инстинкт за оцеляване и усъвършенстване в среда на социални отношения. То според мен не може да умре, защото ни кара да се стремим към най-доброто за нас. То търси в света най-доброто за нас и нуждата да го подхранваме му е необходима. Друг е въпросът, че всеки черпи енергия за това на различни места. Някои в мнения, други в любов, трети в пари, а четвърти в чувството на осезаемо щастие и хармония от живота, които се усилват ден след ден....
   Бягам, че ще пътувам!   за всички!

първо пиша после ще ви чета... доакто си релаксирах днес.. ми се"появи" въпроса?

 егото не е ли намерието с което съществуваме съзнателно?

случвало ми се е -  от клипчета в youtube, от книги... и дори веднъж, една приятелка, която гледаше едни символи наЕнергийна система и се опитваше да ги чете... направо стомаха ме заболя и я помолих да спре



от моята гледна точка, бих казала... "му се налага да му влияят"

Звездичка, не се бях замисляла по този начин, но мисля, че е точно така!
Защото единствено съзнателното ни съществуване ни поставя цели, задачи, планове, стремежи, мечти.... Когато стане несъзнателно - тогава всичко си идва естествено и от самосебе си. И тогава става сливането с всичко, и извисяването, и летежа...


Фибичка, разбрах те и имаш право за егото към нас самите! Но по начина, по който го описваш. Аз го възприемам вече като любов към нас самите, а не его. Егото е фалшиво, хитро, целящо нещо... А любовта е истинска, по-жива от всичко фалшиво, което действа с хитрост и цел... Юнг е прав, но що се отнася до обикновените хора. Тия, които нито търсят, нито претърпяват промяна. Юнг и Киркегор са били много мъдри философи, но те не са успели да открият танца на щастието. Те са останали докрай песимисти, невиждащи изход от нещастието, до което философията им е стигнала.

Сега ще ти кажа: Тибетците, индийците, будистите, тантристите... са работили към вътрешното, навътре в себе си са търсели истината, в пустотата на изпълването! 

Докато нашите умове все навън са гледали и търсели, особено като философия.  /Вече в последните години се насочихме и ние навътре./ И когато не са го откривали навън - са стигали до заключението, че не съществува истинско щастие. По тази причина в цитата от теб, Юнг е стигнал до заключението, че егото не може да умре. А то може! Как е станало при Буда, Христос, Аллах, Тереза.... при тях вече го е нямало. Те са прекрачили прага и са достигнали до човешкото съвършенство. Но не са само те! Много други не живеят вече с егото си. И в България ги има - днес. Но нали не се стремят към известност...

Приятно пътуване, Фибичка! 


monda , много точно обяснение! Благодаря ти!