Жената Близнаци ?!

Марка , разсмя ме от сърце.   
И аз съм такава щурачка , само дето моя не е на кораб , а
на камион - автовоз. 
А ЦРУ и КГБ пасти да яде , нищо не ми убягва. 

Марка и аз като бях бременна гледах куче - доберман . Даже познати се бъзикаха с мен , че ще родя в парка . Аз също прочитам първо последната глава . Иначе никога няма да я прочета тази книга . И ето вчера се замислих .Вие обичате ли да наблюдавате хората отстрани . Аз си умирам . Даже като се воза в автобуса си гадая кой какво работи .Ама нали трябва да си комюникирам нещо на ума си - пардон , на другия близнак .

pipi06, Това за наблюдението ми е втората природа. Но при мен са опити за психоанализа-що за характер, мислене, поведение и най-вече дали е лицемер. Как успявам незнам, но фалша го надушвам отдалече, а в това време трябва да  си лицемер за да си добре , е не става при мен и това си е
Е и аз имам изцепки докато си бременувах, зет ми ме прибира от едно заведение- зима студ, колата закъса и аз умницата заставам отзад и почвам да бутам, а съм в 8 месец края. Избутах я, паднах и почнах да се хиля, а зет ми като се притесни и не може да каже дума

За книгите и филмите, аз, не чета края - не обичам. Губи ми си удоволствието, от очакването. Ако прочета края, това значи, че повече няма да погледна нито книгата, нито филма (зависи за какво става въпрос). От друга страна, една книга мога да я прочета 5 - 6 пъти, макар, вече да и знам края...

pipi06 да, от малка съм такава, ходя по улиците и наблюдавам хората - лицата, мимиките, жестовете. Правя го, без да искам. Силно ме впечатляват израженията, и да ти кажа, много лесно разбирам, същността на човека. От друга страна, много трудно запомням маршрути, сгради и прочие - не ме и впечатляват. Мога да мина покрай една сграда, 100 пъти, и да не съм я видяла. 

И аз съм от наблюдаващите  Винаги, дори на улицата винаги хвърлям по едно око на хората около мен  Понякога имам чувството, че съм сбъркана нещо, защото повечето хора вървят забили поглед в земята и нищо сякаш не ги интересува, а аз постоянно шаря с очите...

Другото, което и при мен съвпада - много щура глава съм - понякога имам чувството, че съм малко или много инфантилна. С детето сме като две малки деца на моменти. Май завинаги ще си запазя детското.
Мъжът ми пък е моят антипод - той е много сериозен и понякога ме гледа с неодобрение, както се гледа много палаво дете 

Тъй като сме си любопитни по природа и затова умеем да наблюдаваме. Което пък от своя страна развива много нашата зрителна памет , както и въображението ни . На мен това много ми е помагало , когато съм била студентка . Как си погледнех лекцията , вече знаех за какво става въпрос .
Шмети ние умеем да виждаме фалша и лицемерието , защото самите ние не сме такива . И когато погледнем човек в очите ни става ясно дали е читав или не . Лошото е , когато наистина вярваме на някой и той ни направи някоя мизерия , мога да съм като болна след нещо подобно .

Да, така е. Аз и като ученичка и като студентка никога не съм залягала над учебниците с дни, като мои приятелки пред изпит. Достатъчно ми е било да хвърля някой и друг поглед.

Нати, това че на моменти си  едно голямо дете си е прсто супер ... Аз, не искам и да порствам ... Значи, когато например ми подарят нещо което много съм искала, реакцията ми е точна като на дете (дори синът ми не умее така да се радва  ) - то са едни потскоци, радостни писъци, прегръдки, целувки ... абе, щура работа ...

pipi06 наистина нашата зодия е такава, че ни държи далеч от лицемерието - на моменти обаче, ми се е искало да мога да съм малко по гъвкава, и по лицемерна.
А, когато някой ме обиди, или направи нещо с което да ме засегне - (много зависи дали съм го чувствала близък, или не) - ако е от първите и аз боледувам, изпадам и в депресии, ако е от вторите, не ми пука особенно.

И друго се сещам да ви питам  - за пословичното ни любопитство. Аз, значи искам да знам, за да си задоволя любопитството, но страното е, че точно след 15 мин. вече съм забравила  за какво става въпрос. Или по точно знам, но не мога, например да го разкажа на друг - забравям подробнистите.  Някак не се натоварвам с излишна информация, но докато не разбера, направо спокойствие нямам  - човек ще си каже, че съм най голямата клюкарка ... 

И аз забравям подробностите за 15 минути, но веднага си ги измислям  и доста по-смешни и наситени с любопитни факти 
Иначе съм много любопитна, но от клюките за лошо бяхам надалече. Не обичам да разбирам за хорското нещастие, с две думи  мразя хората да ме товарят с проблемите си /срам ме е, но е истина/.
И съм забелязала друго - ако ме питаш за училище си спомням пет неща /а беше преди 10 години/ а за детската градина  нищо. А има хора дето подробно ще ти разкажат всичко. Даже ми се губят цели екскурзии с приятели. Наскоро един приятел ми разказа подробно едни случки с мен от едно море 2000 година и се смях от сърце все едно ги чувам за пръв път 

Това важи и при мен в пълна сила.

Дори мъжът ми не ми вярва особено, защото знае как си украсявам нещата. Веднъж му разказах нещо /цветно/ за един комшийски двор. Той минал оттам, видял го и ми казва: "Ама той дворът е наистина така , аз мислех, че си украсяваш" Иначе винаги ме слуша в захлас, но явно не ми се връзва на думите особено
Иначе за любопитството съм ужасна /според близките ми/. Трябва да знам всичко. Имам чувство, че главата ми е една огромна база данни и само да се заговори за нещо, взимам думата. Понякога знам неща, които не знам, че ги знам. Ако нещо не знам, веднага го измислям и го поднасям толкова убедително, че след време се чудя аз самата това истина ли е или една от моите измислици   На "Стани богат" например отговарям на много въпроси просто ей така, без да знам от къде съм чула/чела отговорите.
И мен ме влечат логическите игри и въпроси, мразя игри, в които няма нищо за главоблъскане - от рода на тетрисите, супер марио и подобни

Да живееш с жена близнак,било като да живееш в харем!Ето още една сложна персона,моята,21 юни,полу-близнак,полу-рак.Наистина съм взела и от двете зодии.Труден характер съм,не се живее лесно с мен,осъзнавам го,но пък съм получавала много любов именно от повечето,които ме определят като такава.И моят мъж е стрелец,и определено не сме в синхрон,но се опитваме.Изключително чувствителна,емоционална,мога да се смея и да плача едновременно.Мъжат ми е в другата крайност,и при земетресение си стои в къщи и хич не му пука.Изпитвам болка и радост от най-малкото,плача и се смея за най-малкото..., и хората ,които не ме познават се ошошкват,при такива мои реакции,изобщо не могат да "вдянат" какво става и често съм определяна като странница....Страстна натура-обичам и мразя!Непредсказуема,мъжа ми е в шах постоянно,а и аз самата се изненадвам от себе си понякога.Абсолютно честен и прям човек съм,и често засягам хората,просто защото не мога да си "изкривя душата",каквото ми е в главата,ми е и на езика,казвам го даже преди да съм се усетила аз самата, а най-често хората очакват да чуят това което искат....Затова не мога да се определя като дипломатична,никак.Натурална,неподправена,нетрадиционна.Много често наистина се чувствам неразбрана и ми тежи.Страшно взискателна,именно затова се живее трудно с мен. Перфекционист,обичам да изпипвам нещата,а не да ги правя през пръсти.И аз често си сменям мнението,но така е защото съм страшно доверчива и отворена,и винаги отначало виждам само хубавото и доброто у хората,и в подследствие ме разочароват,и се заричам да се променя,и съм си все същата.Непостоянна,бързо се паля по нещо и бързо ми минава интересът.....Безброй са нещата,които още мога да напиша за себе си,а сигурно и още повече ,ако ме описва някой ,който ме познава добре."Както се пее в една песен-различна всеки път,като живота..."

Не съм харесвана от всички,и се радвам че е така!Защото този,когото всички харесват,всъщност не се харесва на никого!Ценя малкото близки хора,и зная,че и те ме ценят!

Извинявам се за разхвърляният пост,но мислите ми са винаги непоследователни и неподредени!

в любовта ми се струва, че съм ето такава:

Толкова съм мъчна за преглъщане,
колкото съм трудна за обичане.
Неочаквана като завръщане
и неподходяща да надничаш.
И да се затръшваш зад вратата,
няма как от мен да се опазиш.
Враните обичат тъмнината.
Грабвам. И очаквам да ме мразиш.
Бясна! Непобрана в океани съм!
И съм се разголила до пяна.
През гръмоотводи се спасявам.
На градушките тежа във дланите.
Вещица съм. Крия се навсякъде.
Кладите ми дават топлината си.
Виждам те - захвърлен като яхта.
Скъп и бял. И толкова уплашен.
Плътно влизам в тъмните ти дрехи.
Всяка нощ по малко отеснявам.
И на дъното съм ти утеха...
Със студена ласка те спясявам.

Глупости! Съвсем си се объркал.
Смърт ли? Не, не съм. Тя е добрата.
Толкова съм трудна. Като ъгъл.
Бавно неумиране... Тъгата.


Павлина ЙОСЕВА (pin4e)