Сега се връщам от прегледа и съм малко притеснена, защото лекаря ми каза, че не съм в 7-ма седмица, а в 5-та. Не, че има голямо значение де. След 3 седмици съм пак на преглед, за да чуем и сърчицето, което толкова се надявах да чуя днес. Иначе каза, че всичко е наред.
Лекаря беше много мил и внимателен. Добре, че е моята приятелка, че не знам как бих се оправила без нея. 
А аз съм пред умиранеее. Много ми се гади
, сутрин до около обед съм добре, ама после става страшно. Вчера направо имах чувството, че ще пукна.Да ви кажа пък Калин вчера каква находка откри в къщи. Сгъваме ние дивана на който спим, и какво да види Калин от едната страна закачени с безопасна игла някакви неща. Викам му на Калин.."ей сега ударихме джакпота", като си мислех, че е нещо златно. Оказаха се сребърни медальони-19 на брой, закачени на 3 безопасни игли. Не са големи, но са много красиви, всички са от Люрда(преди време ви бях разказвала за това лечебно място, ходихме лятото. Та една е от 1858г., друга от 1905г. и така. Ще видим кога ще ходим и с кого до някой антиквариат, да разбера на каква цена ще ги оценят.
Иначе този диван е бил на някаква бабка. Била е опасна, къде си е крила нещицата.
Ели, стискам палци на 25-ти да се случи това което искате.

Ох изчезвам, че хич не се чувствам добре.


Колко деца трябваше да износя и родя, за да открия топлата вода? 