Люба Кулезич беше поставена пред свършен факт - трябваше да разговаря с Венета, което явно не й беше приятно".
Гледах предаването в петък, в което Милен Цветков предложи на Кулезич да се сещне в ефир с Венета и тя се съгласи с маниера на отегчена графиня, която е склонна да приеме прислужницата си. Толкова за свършения факт, пред който е била поставена.
Затова днес два пъти по-просташко изглеждаше поведението й, когато се бореше за "петте си минути за култура", които самата тя ПУБЛИЧНО спазари за този разговор. Пренебрежението, което се стараеше да излъчи с ироничното "мадам", с просташкото "Тишовице" и кулминацията - "Вие за по-важна ли се мислите от една театрална постановка?!" , всичко това директно се върна в нейната врата. (лично аз смятам, че Венета, независимо дали й симпатизирам или не, е наистина по -важна от една театрална постановка; най-малкото е човешко същество).
Жалко. До преди седмица не бях гледала Кулезич и появяването й с културна рубрика доста ме вдъхнови. Харесах я много, въпреки маниерниченето й - отдадох го на женско очарование. Днес се сгромоляса с трясък от пиедестала, който бях започнала да й оформям.