Скорпионките ..прекрасни...

Де да знам...Аз съм склонна да се откажа пък от такъв типаж. Колкото  и д ами харесва, не мисля, че бих го преследвала. Даже ще го предостъпя с охота на желаещите за гонката
Той Сталиона май каза каква е драмата, но кога беше- забравила съм. Иначе е интересно, защо още страда по нея, горкичкият.

Ми нищо особено не е станало. Просто един ден, след 6 месеца заедно, изведнъж реши, че нямало да се получи. А сега при всяка наша среща се държи точно както, когато се запознахме и когато беше ясно, че и двамата се харесваме един друг и ще стане нещо.
Защо искам нея - една от причините е, че само тя успя да ме накара да се почувствам харесван от момиче. Другите причини са нейните недостатъци, а именно - отношението й към мен, което често пъти беше доста... хм, абе, не мога да намеря точната дума за това. Важното е, че именно заради тези й недостатъци я искам и обичам (макар че за последното сигурно няма да ми повярвате, но това си е ваша работа).

Хахахах, нищо особено!
КАто изстрадала, в резултат на 4-годишните изпълнения на един водолей, съвсем откровено ти казвам, че не ти вярвам. ОСвен да я поканиш тук, да сподели своята гледна точка

Аз като скорпионка мисля, че щом една скорпионка каже НЕ, значи няма втори шанс. От личен опит го казвам. Имах 6 годишна връска, и един ден просто реших да сложа край. Просто ей така изведнъж изчезнаха всички чувства. Направихме втори опит за 2-3 дни и нищо. Просто нищо. Нямаше чувства. Моето мнение е, че изобщо не трябва да ни досаждат мъжете. Колкото повече ми се молят и досаждат, толкова по-безинтересни ми стават. Аз обичам трудно достъпните. Лесните са ми скучни.  

ей за това говорех

Мечка Малинарка във един твой пост прочетох нещо за целуване.  Та и аз един път бях излязла с едно момче и цял ден чаках да ме целуне а той не смее. Гледа ме някак си плахо. Все едно ще го убия ако го направи. А пък аз тооооооолкова много го исках  хихихи.
Мисля, че мъжете ги е страх от скорпионки.

Не и скорпиони от скорпионки    Никога няма да забравя първата целувка от мъжът ми 

Руми, съгласна съм  с теб. Мъжа ми направо ме наелектризира...в далечната 1999,  в един студен 8модекемрийски ден,  в една планина... ех колко хубаво беше .

А за преследвачите, които на всичкото отгоре са й страхливци, пфу!

Имах доста обожатели като студентка, но двама са особено достойни мухльовци. Единият беше от моята група, цял първи семестър го търпях, то не беше неочаквани гостита, то не беше отчет след лекциите, сутрин идваше в стаята ми, да ми напомня, че сме щели да ходим заедно на училище. Лошото беше че не го понасях, странях от него по всякакъв начин, но НЕ, досадника се влачеше след мен по купони, не знам как успяваше да ме издири...накрая го разкарах много брутално. Не сме имали никаква връзка, даже ръка за здрасти не съм му подавала, незнайно защо си беше въобразил, че сме гаджета, та с помощта на едни момчета, го разкарах, единия уж ми беше гадже, другия уж обратен, и започна да го сваля упорито, да му пуска ръце, и преследвача се отказа сам, след тази случка, спря да ме закача.

Други, беше много симпатично момче, но голям страхливец. Първо се започна със заглеждане, по кафета, все се озоваваще на някоя съседна маса, после в дискотеките. Стана ми ясно че ме харесва, но пък ако иска нещо, да дойде да си каже. Една вечер, уча аз за контролно по Финанси и на вратата се чука, излиза съквартирантката ми и си чувам цялото име (никой там не ме търси така), влиза някакъв младеж и ми дава роза, с думите, ти знаеш от кой! Аз така
-Е кой де? - питам аз.
-Ами от ....(даже името не му помня на срамежливеца). - казва приятеля му
-Е защо не дойде? пак аз
-Ами, така!  - каза другарчето му и избягаа.

ПО-късно го виждам в дискотеката, отивам, благодаря му за цветето, казвам му наздраве, той  , гледа ме като гръмнат. И нищо! Цяла вечер не се престраши дума да каже, тогава се появи и моето скорпи и му дръпахме едни луди танци (само като приятели все още) и след няколко дни на 8ми декември се гаджосахме. А оня младеж, продължи да ме зяпа още дълго време. Бяхме от съседни градове и лятото идваше на нашия басейн, продължи да зяпа...пак без да говори .

Та към влюбения младеж: Говори директно с приятелката си, питай я иска ли да продължите или не. Ако ти откаже, просто се примири, смисъл няма. Най-много да й станеш досаден и да започне да те ненавижда.

Това и смятам да направя. А ако откаже ще сменя тактиката - ще се възползвам от приятелството ни за да си я върна. Ще опитам всичко, но няма да се откажа от нея просто така. Достатъчно съм голям за да знам със 100-процентова сигурност, че искам само нея и никоя друга. А дали вие ми вярвате или не - както казах, това си е ваша работа.

Но не е важно само ти да я искаш. Трябва и тя да го иска. Съветвам те не й досаждай, а просто се примири. Наистина ще те намрази.  Потърси друга.
А моето мнение е, че твоята любов не е толкова любов, колкото те е яд, че си зарязан. Фикс идея.

Няма да оспорвам мнението ти. Щом така си мислиш - ок. Вие, жените, не знаете какво е това да обичаш, така че няма сега да се хвана да ти обяснявам какво е това.

А ако беше яд, че съм зарязан, то просто щях да потърся някоя от предишните бивши или да си забия някоя колежка от университета и нямаше да се занимавам точно с тази.

Наистина е тънка разликата между това , да искаш да си върнеш някого от чувство за достойнство, или е наистина обич така е.
Сталион, вие поддържате ли някакви контакти? Ако наистина сте приятели, това е добре. Може да означава, че все още има чувства, но може да означава и пълно безразличие,което ме съмнява. Важното е, че няма ненавист, в противен случай не бихте се срещали.... Позволи й да те опознае, може би сте се хвърлили направо във връзка, без да сте имали време да бъдете приятели....

Относно скорпиона и друг скорпион- така е....Еееееех, как ме грабна моят скорпион едно време.....със стил и замах Но не бяхме един за друг.

За себе си, Сталион, ще ти кажа(пък може да ти е полезно) - Не знам дали обичам мъжа си, но....приятно ми е, когато е покрай мен, дори да си мълчим, просто да усещам присъствието му. Приятно ми е, когато ми каже благодаря. Приятно ми е да го гледам как се бори с двете щерки долу по килимите. Приятно ми е, когато прави неща за мен, а аз постъпвам мъничко егоистично . Когато го няма, ми липсва другарството му. Когато го видя, не мога да кажа, че пърхат пеперуди в корема ми, но ми е приятно да го гушна и просто да отпусна глава на рамото му.... Това е от мен. Не знам дали това е обич.

ioli направо разказваш нашата история     1999-та, около 8-ми декември, само дето ние бяхме в кръчма ... 
А целувката, ах ... и сега тръпки минават през мен 

Блазя ви. Мен Стрелецът ме заведе в тъмната вечер на едно баирче над града да гледаме нощните светлини, ама спря с пикапа точно до едно тъмно селско гробище

Реших! Утре ще й се обадя да се видим и ще й кажа какво чувствам, пък да става каквото ще. Ще й кажа, че погледът й ме кара да се чувствам като Астерикс като пийне от вълшебната отвара, от усмивката й сърцето ми започва да бие по-бързо и по-бързо, а като ме целуне околният свят престава да съществува за мен.
Стискайте палци нещата да минат добре, че вече не издържам. Само за нея мисля, като видя момиче я сравнявам пак с нея, нея сънувам и за нея се оглеждам като пътувам за университета и видя блока й от рейса.