В романа "Знахар" на Сенкевич думата носталгия я описват като тъга по Родината,
когато си далеч от нея.
Виж целия пост
когато си далеч от нея.
Носталгия
- Публикувана: 5 фев. 2009, 23:14 ч.
- Последно мнение: 8 фев. 2009, 15:56 ч.
# 15
6 фев. 2009, 12:03 ч.
# 16
6 фев. 2009, 12:28 ч.
Не бих могла да го кажа по-хубаво! 
Виж целия пост
Носталгия към определени моменти не. По-скоро носталгия по безгрижието , невинността, лекомислието- все неща, които мога да бъда пак...в някой друг живот или в кратки, откраднати моменти извън и над онова, в което успях да се превърна, докато се опитвах да се намеря.
# 17
6 фев. 2009, 12:59 ч.
Подсети ме за откъс от "Незнанието" на Кундера :
"Hа гръцки завръщанe e nostos. Аlgos oзначава страданиe. Cлeдoватeлнo нoсталгията e страданиe, прeдизвиканo oт нeутoлeния кoпнeж да сe завърнeш. За тoва фундамeнталнo пoнятиe пoвeчeтo eврoпeйци мoгат да изпoлзват дума с гръцки прoизxoд nostаlgiе, nostаlgiа , кактo и други думи, чийтo кoрeн e в нациoналния eзик: испанцитe казват аnorаnzа' , пoртугалцитe казват sаudаdе. Bъв всeки eзик тeзи думи имат различeн сeмантичeн oттeнък. Чeстo пъти тe oзначават eдинствeнo тъга, прeдизвикана oт нeвъзмoжнoстта да сe завърнeш в страната. Бoлка пo страната. Бoлка пo дoма...
Hа английски homеsiсknеss или на нeмски Неimmwеh. Hа xoландски hеimwее . Ho тoва e прoстранствeнo oграничаванe на eднo тoлкoва значимo пoнятиe. Eдин oт най-дрeвнитe eврoпeйски eзици, исландският, разграничава два тeрмина: soknudur- нoсталгия в oбщия й смисъл, и hеimfrа - бoлка пo страната. Чexитe, oсвeн заимстваната oт гръцки дума нoсталгия, имат за тoва пoнятиe свoe сoбствeнo същeствитeлнo,stеsk и свoй сoбстбeн глагoл; най-вълнуващият любoвeн израз на чeшки e: styskа sе mi рo tobе - изпитвам нoсталгия пo тeб, нe мoга да пoнeса бoлката oт oтсъствиeтo ти. Hа испански аnorаnzа прoизлиза oт глагoла аnorаr (изпитвам нoсталгия), кoйтo пък прoизлиза oт каталунския еnyorаr, прoизвoдeн на латинската дума ignorаrе (нe знам). B тази eтимoлoгична свeтлина нoсталгията сe явява катo страданиe пoради нeзнаниeтo. "
Виж целия пост
В романа "Знахар" на Сенкевич думата носталгия я описват като тъга по Родината,
когато си далеч от нея.
когато си далеч от нея.
"Hа гръцки завръщанe e nostos. Аlgos oзначава страданиe. Cлeдoватeлнo нoсталгията e страданиe, прeдизвиканo oт нeутoлeния кoпнeж да сe завърнeш. За тoва фундамeнталнo пoнятиe пoвeчeтo eврoпeйци мoгат да изпoлзват дума с гръцки прoизxoд nostаlgiе, nostаlgiа , кактo и други думи, чийтo кoрeн e в нациoналния eзик: испанцитe казват аnorаnzа' , пoртугалцитe казват sаudаdе. Bъв всeки eзик тeзи думи имат различeн сeмантичeн oттeнък. Чeстo пъти тe oзначават eдинствeнo тъга, прeдизвикана oт нeвъзмoжнoстта да сe завърнeш в страната. Бoлка пo страната. Бoлка пo дoма...
Hа английски homеsiсknеss или на нeмски Неimmwеh. Hа xoландски hеimwее . Ho тoва e прoстранствeнo oграничаванe на eднo тoлкoва значимo пoнятиe. Eдин oт най-дрeвнитe eврoпeйски eзици, исландският, разграничава два тeрмина: soknudur- нoсталгия в oбщия й смисъл, и hеimfrа - бoлка пo страната. Чexитe, oсвeн заимстваната oт гръцки дума нoсталгия, имат за тoва пoнятиe свoe сoбствeнo същeствитeлнo,stеsk и свoй сoбстбeн глагoл; най-вълнуващият любoвeн израз на чeшки e: styskа sе mi рo tobе - изпитвам нoсталгия пo тeб, нe мoга да пoнeса бoлката oт oтсъствиeтo ти. Hа испански аnorаnzа прoизлиза oт глагoла аnorаr (изпитвам нoсталгия), кoйтo пък прoизлиза oт каталунския еnyorаr, прoизвoдeн на латинската дума ignorаrе (нe знам). B тази eтимoлoгична свeтлина нoсталгията сe явява катo страданиe пoради нeзнаниeтo. "
# 18
6 фев. 2009, 13:11 ч.
Има няколко дни в годината, точно преди настъпването на истинската пролет, когато слънцето като чели се застоява повече тооочно преди за залезе, а въздухът като че ли е бисерно син. Винаги изпитвам носталгия по тези дни. Липсват ми, веднага след като преминат и ги чакам отново с нетърпение.
Изпитвам носталгия по отдавна отминало време, в което като се стъмни си слагах слушалките на ушите, пусках си любимата музика и вървях с часове в тъмното.
Виж целия пост
Изпитвам носталгия по отдавна отминало време, в което като се стъмни си слагах слушалките на ушите, пусках си любимата музика и вървях с часове в тъмното.
# 19
6 фев. 2009, 16:06 ч.
Носталгия по лондонското време,когато в тихите дъждовни вечери,се сгушвах на топло,слушах как ромоли дъжда и четях поредната книга....с една красива чаша вкусно червено вино с дъх на сушени плодове....а сега времето ми стига само за една чаша вино 
Виж целия пост
# 21
6 фев. 2009, 16:58 ч.
Да, това е.
Но аз ще го кажа по-иначе. Пред невъзвратимото настояще осъзнаваш колко бели са били кахърите на миналото. И всичко в него ти става сладко, всичките му "трудности".
И дано не урочасам с мойте черноти Афродитата и всички останали, пребиваващи в безметежността...
Мадам Х... наистина, защо се съмнявам, че ще е "най-хубавичкото"! Заслужавам си боя!
Виж целия пост
Миналото понякога е илюзорно безметежно през погледа на настоящето
Да, това е.
Но аз ще го кажа по-иначе. Пред невъзвратимото настояще осъзнаваш колко бели са били кахърите на миналото. И всичко в него ти става сладко, всичките му "трудности".
И дано не урочасам с мойте черноти Афродитата и всички останали, пребиваващи в безметежността...
Мадам Х... наистина, защо се съмнявам, че ще е "най-хубавичкото"! Заслужавам си боя!
# 22
6 фев. 2009, 17:29 ч.
Аз си искам детството обратно.Искам пак да го изживея.И се надявам сина ми да има поне наполовина толкова хубаво колкото моето е било.
По принцип не поглеждам назад,не съм носталгична,меланхолична или твърде мечтателна.
Но ми липсва Карандила,поляните,скалите,въздуха.
Виж целия пост
По принцип не поглеждам назад,не съм носталгична,меланхолична или твърде мечтателна.
Но ми липсва Карандила,поляните,скалите,въздуха.
# 24
6 фев. 2009, 18:06 ч.
От известно време гледам темите в клюкарника... носталгия по соц-а, носталгия по детската градина, носталгия по какво ли не (включително и по едновремешния клюкарник 
). И си мисля... добре ли е жени на по 20-30 години да изпитват носталгия? Толкова ли е празно и тъжно настоящето, че непрекъснато се връщаме към миналото?
Виж целия пост
). И си мисля... добре ли е жени на по 20-30 години да изпитват носталгия? Толкова ли е празно и тъжно настоящето, че непрекъснато се връщаме към миналото?
# 25
6 фев. 2009, 18:15 ч.
Ох, Дона, върло се надявам да е само въпрос на настроения, пропадания, да не се е преобърнал живота на 180 градуса.
Кое е по-вярно и истинно, тъгата или радостта и спокойствието?
Ще ми го кажете ли?
Виж целия пост
Кое е по-вярно и истинно, тъгата или радостта и спокойствието?
Ще ми го кажете ли?
# 26
6 фев. 2009, 18:18 ч.
За мен - тъгата. Радост и спокойствие могат да се постигнат и медикаментозно
Виж целия пост
# 27
6 фев. 2009, 18:58 ч.
Миналото лято спряхме по пътя за нос Калиакра.Шумът на вятърните установки е опияняващ.
Преди години изпитах същото чувство на Ниагарския Водопад и хидроцентралата там.
Усещането на овладяна стихия.
Виж целия пост
Преди години изпитах същото чувство на Ниагарския Водопад и хидроцентралата там.
Усещането на овладяна стихия.
# 28
6 фев. 2009, 19:05 ч.
Спомням си колко хубава малка черешка беше засадила майка в техния двор, как я подпря с дълъг кол, да не я счупи вятърът и я привърза към кола. Всяка пролет й броеше цветчетата и после с нетърпение чакахме дали ще роди черешка. Първата година нямаше, втората година три черешки роди, третата година само една......В края на тая трета година татко отрязал черешката, защото му пречела на новото оформяне на двора (който за момента е едно голямо калище), без дори да каже на майка за това, тя беше в провинцията... Ето така се унищожавало нещо, отглеждано с толкова любов и радост! Аз пък няма да забравя тая черешка, толкова хубава и толкова чакана. Това е най-тъжното, когато нещо много хубаво, по своему, си е отишло безвъзвратно, а ти ще го помниш докато дишаш. Разбира се, има и още, но не зная защо сега се сещам за тая черешка.
Виж целия пост
# 29
6 фев. 2009, 19:28 ч.
Още си спомням, с присвиване в стомаха, още търся онова място от детството ми
Мястото е обрасло с много зеленина, има диви ягоди, къпини, малко поточе. За да стигнеш дотам минаваш през тунел от зелено. Приказно, всякакви багри, цветно. Периодично ме наляга страшен копнеж по него, ходя да го търся, спомням си приблизително къде е. Няма го.
Сънувам го. Знам, че съм била там. Разпитвам родителите ми, сестра ми, баба, убедена съм, че сме ходили заедно. Не са съвсем сигурни, че е съществувало подобно място и смятат, че дори и да е така, спомнят си една градина, е силно преувеличено в спомените ми.
Да.... това е нещото, от което не мога да се оттърва и непрекъснато ме преследва, а през година, две става неудържимо. Лутам се без покой и все го търся. Абсолютно искрена съм.
Виж целия пост
Мястото е обрасло с много зеленина, има диви ягоди, къпини, малко поточе. За да стигнеш дотам минаваш през тунел от зелено. Приказно, всякакви багри, цветно. Периодично ме наляга страшен копнеж по него, ходя да го търся, спомням си приблизително къде е. Няма го.
Сънувам го. Знам, че съм била там. Разпитвам родителите ми, сестра ми, баба, убедена съм, че сме ходили заедно. Не са съвсем сигурни, че е съществувало подобно място и смятат, че дори и да е така, спомнят си една градина, е силно преувеличено в спомените ми.
Да.... това е нещото, от което не мога да се оттърва и непрекъснато ме преследва, а през година, две става неудържимо. Лутам се без покой и все го търся. Абсолютно искрена съм.
Препоръчани теми