Раждане вкъщи - 3

Здравейте,

Мег, разбира се, че е хубаво това инфо да се разпространи.

heureuse , в този канадски блог има доста инфо и за докторите и за други неща в болниците, които не са се харесвали на тази акушерка от с-мата и е напуснала след 6 години стаж. Сега е мидуайф или дула... не съм сигурна, защото не съм прегледала целия блог.

Аз си правих кръвни изследвания и 3 пъти УЗ, като първия беше доста вълнуващ, защото някак дотогава не осъзнавах че имам в себе си още един малчуган  , но честно казано никога не бих си направила амниоцентеза...страх ме е от това вмешателство, а моя приятелка си е губила бебето по този начин. Честно казано не знам как бих реагирала ако разбера че бебо е с проблеми...макар че съзнателно съм на мнението на Мег...

живи и здрави!

Кюбит, аз не раждах вкъщи, но не ходех на редовно проследяване, а правих отделни изследвания, които смятах за важни. Специално при биохимичния скрийнинг грешката варира в много големи граници, което може да донесе изключително голям и напълно ненужен стрес. Фетална морфология и нюкал транслусенси реших също да не правя, защото знаех в себе си, че всичко е наред, а дори да не беше, какво щях да направя?! УЗ съм правила, също проверка на шийката на матката за инкомпетентност(сестра ми загуби първите 2 бебета заради това), както и стрепБ между 35-37г.с.

Глория Лемей, освен акушерка е и един от редакторите на Midwiferyt today и член на борда на International Cesarean Awareness Network.

Meg!, дай моля те, някакви насоки за размисъл .    Това, което аз съм си мислила е, че като на мен ми толкова неприятно подобно вмешателство, едва ли човечето в мен ще се радва...

Пак.Весела, да оставим неприятните емоции, това със сигурност влияе и на детето, но да видим смисъла от такива прегледи къде е?
1. Потвърждавене на бременност - не е нужно, има кръвни тестове, и уринни, а може и през коремната стена съвсем леко и внимателно да се направи, почти като масаж.
2. Установяване на инфекции - и сам човек може да си вземе секрет - не е никаква философия; да не говорим, че самите "инфекции" са конфликти, които майката има и съответно си е решила или трябва да си реши.
3. Цитонамазка - твърдо съм против такова нещо, още повече през бременността - взимането на клетки по какъвто и да е начин, може да има силен отговор в организма. Отделно причините за рак са съвсем други (теории много, за мен ГНМ най-точно обяснява и решава нещата).
Не се сещам за други неща, за които медицината използва вагиналните прегледи 

Проверка на шийката на матката за инкомпетентност става с такъв преглед, няма как. Но инкомпетентността е рядкост, все пак. От друга страна проблемът лесно се решава, а да загубиш бебе заради това в напреднала бременност е ....

Благодаря ви момичета!
И аз се зачетох в блога, много интересни неща намерих. И ще продължавам да го чета, нали трябва да се подготвя максимално за "битката" с боолничния персонал. Снощи за пръв път и аз се замислих за домашно раждане, ама ще видим, много време има дотогава.
Лек ден!

Втория път се записах на ЖК чак в 7м (само заради ваната обаче), преди това сама си бях пуснала изследвания и бях ходила на ФМ. На третата ФМ се видя една аномалия... накратко човечето имаше повече течност в мозъка (ветрикуломегалия), но не беше нещо фатално, макар че бая се бях шашнала. Но след като се поуспокоих малко реших да анализирам ситуацията. Повечето течност беше в дясната страна, която отговаря на лявата част на тялото, където е сърцето, т.е. човека ще бъде чувствителен. А такова беше и вътрешното ми усещане за него. Това доведе до още по-голямата ми увереност, че трябва да имам хубаво раждане, за да не се травмира той. И стана горе долу така... когато се появи не проплака, а започна да ми говори нещо!  Та разказах това, защото исках да покажа, че каквото имаме да чуем го чуваме на честотата на която слушаме.


П.П. Да допълня, че когато се видя аномалията бях с мъжа ми и дъщеря ми (тогава тя беше на 3г) и докато аз се вцепенявах и се стараех да прикрия притеснението си тя направи буквално така  , което никога преди нито после е използвала. Всъщност около сина ми винаги е имало някакви недвусмислени знаци.

Здравейте,
ще си позволя да ви представя още една статия... Надявам се да не ви идва в повече 

http://www.purebirth-australia.com/childbirth/painless-childbirth.html

Безболезнено раждане

Има жени, които имат безболезнени раждания, а съществува и идея, че това е възможно за повечето жени. Това не означава, че сте се провалили ако преживеете болезнено раждане, въпреки усилията ви да го избегнете.
Всяка болка е различна и не повече или по-малко важна от следващата. Тази страница съществува просто, за да покаже, че раждането може да е безболезнено и все пак дълбоко възнаградено, а също и че нормалното физиологично раждане не определя  автоматически, че то ще е болезнено, мъчително или тежко.
 
Факт:
Културните ценности и заученото поведение, влияят на възприемането и реагирането на интензивната болка. Очакванията на жените за родилния процес и съпътстваща болка, често се потвърждават от тяхното преживяване при раждане.

Click here to read more about Childbirth Expectations & Beliefs
 
Идеята за безболезнено раждане наистина е много проста, но е трудно да се обясни на някой, който интуитивно вече не е отворен за това.

Нормалното, физиологично, раждане без усложнения не е болезнено.

Физически, някои варианти на положение на детето при раждане като постериорното например може да причини болка, съобщавайки по този начин на майката за този проблем. Болката е сигнал от тялото да промените това, което правите. Ако вниманието ви е фокусирано върху някоя друга нужда, а не тези на тялото ви, коремното разтягане (контракция) може да бъде почувствано много болезнено.

Тялото има нужда да контролира нещата. Хиляди години първичен инстинкт са кодирани в женското тяло. Нейното примитивно аз, нейната първична интуитивна природа ЗНАЕ как да ражда, въпреки че съзнателно тя може да не го осъзнава.

Хората са съзнателни, мислещи същества. А също така мислят твърде много.

Ако някой ви каже „НЕ МИСЛИ ЗА РОЗОВ СЛОН!“, познайте какво ще се появи в потока ви от мисли? Да. Розов слон!

Въпроса не е в това да си казвате в какво да вярвате или какво да изживявате. Не е в това да си кажете „Не ме боли. Това не е болезнено“, когато ви боли. Няма връзка със съзнанието над материалното или разни хипнози. Работата не е в това да се насилвате да не мислите какво ви се случва или да вярвате в нещо, в което не вярвате.

Става въпрос за знание. Ако сте преживели болезнено раждане, това е което познавате.

Това е трудната част – НИКАКВО КОЛИЧЕСТВО ПРИКАЗКИ НЯМА ДА ГО НАПРАВЯТ ПО ДРУГ НАЧИН.
Така че ако това е вашия опит и вашето знание ви говори „Раждането боли и е болезнено“, няма да ви помогне да спорите със себе си и да си казвате „Това не ме боли, Това не боли, това не би трябвало да боли“, когато знаете нещо друго.

И така как ще познаете пътя си към безболезненото раждане? Затова четете сега, нали?

Всъщност вече знаете, или по-скоро тялото ви знае.
Номера е в това да оставите тялото ви да направлява раждането, то да е шофьора, без да позволявате на ума да седи отзад и да направлява шофьора.

Това е доверие. Вяра във вашето тяло и във вашите способности. Вяра, че знаете. Да сте способна да се доверите на тялото си, че ще се погрижи за нещата и че вие просто го придружавате на това пътуване.

Репрограмиране на структурите на вярата

See our pages on Pain in Labour & Childbirth, Birth Expectations & Beliefs, Processing Thoughts, Belief Structures, Believing into Reality and Physiological Birth.

Вашите РЕАЛНИ дълбоко-вкоренени схващания е нужно да бъдат извадени на бял свят и разгледани подробно, защото те може да не са вашите, а тези на обществото. Мненията и убежденията ни са насаждани от рождението ни от нашето семейство, приятели, обществото, културата и медиите. Ние буквално сме били научени в какво да вярваме, а що се касае до раждането, сме учени да вярваме, че то се асоциира с болка и нужда от компетентна помощ за жената.

What you really believe is what you'll end up experiencing.



И така, какво ние като акушери, възпитатели относно раждане и жени, можем да направим, за да помогнем на всички жени да изживеят раждането по-приятно? Можем да започнем като променим собствените си вярвания относно раждането. Можем да се освободим от механическите гледни точки за живота и да прегърнем една нова холистична философия, която не слага ограничения върху жените, върху преживяването на раждането или върху живота сам по себе си. Можем да спрем да казваме „болката е задължителна“ или „болката е в основата на раждането“, а вместо това „доверието в себе си е задължително“ и „любовта е сърцето на родилния процес.“ Можем да помогнем на жените да приемат сексуалността си и да обичат телата си без срам или вина. Можем да ги окуражим да слушат вътрешния си глас, защото той ни дава отговорите, от които се нуждаем.

Може да ни отнеме няколко поколения преди да се освободим напълно от насадения страх, срам и вина, които не позволяват на много от нас да си позволим да изпитваме удоволствие във всяка една област от живота ни. Но ако успеем поне да покажем удоволствието от раждането като възможност, всички ние има за какво да работим и някой ден със сигурност ще го постигнем.

Laura Shanley
 
Other Painless & Pleasurable Childbirth Resources
 
Painless Childbirth at Empowered Childbirth
Chronicle of an Intense, but Painless Childbirth
Pleasurable Childbirth

Beliefs, Expectations and Thoughts into Experience & Reality

The Biology of Belief - Dr. Bruce Lipton, Ph.D
You create your own reality - Seth, 1963

Bili-san Супер си!
Виждам, че добре се подготвяш за твоето раждане.

За изследванията, за които питате - аз бях решила, че не искам никакви изследвания.
Докато не прокървих за първи път в началото на третия месец.
Много се притесних, но реших, че моето притеснение ще навреди много повече на бебчо, отколкото спокойствието, което ще ми даде ултразвука, когато ми кажат, че бебето е живичко. (Аз вече се бях настроила, че и това бебе съм загубила. Ако знаете после колко много й се извинявах през сълзи...)
Иначе си направих кръвните тестове в края на бременността и стреп Б, защото реших, че той нищо не коства на мен и на бебето. Най-вече за да не се карам с докторите.

Искам да споделя, обаче, че първите 4-5 месеца от бременността бях много притеснена за бебето. Имах натрапчивото чувство, че нещо няма да е наред с нея и ще се роди с някаква аномалия. Навсякъде около мен ми предлагаха разни тестове - доктори в болницата, частни лаборатории, които виждах по разни бебешки изложения - и въпреки това не направих нито един допълнителен тест.
Много мислих, заради това натрапчиво усещане. В крайна сметка реших, че дори и да се роди с някаква аномалия - това си е моето бебе, аз съм го пожелала и то ме е намерило. Със сигурност ще има логично обяснение на неговата поява на този свят. Аз съм тази, която трябва да му съдейства в живота, а не да определя дали то ще живее или не - щом е вече дошло - значи трябва да живее. До когато то си реши. Каквито и аномалии да има.
Така, че към края на петия месец се оттърсих от този си страх за бебето.

Сега на Карина нищо и няма Нито една аномалия не се забелязва поне досега Много е жива и адекватна - на моменти, направо ме учудва с реакциите си. Обаче има едно огромно родилно петно, точно отзад на главата. Сега като и е опадала косичката се вижда още по-добре. Голямо, червено, кръгло с диаметър около 5 см. За нейната малка главичка - направо си е огромно. Голям късмет, че е точно под косата и като порастне косата нищо няма да се забелязва. Но аз се замислям - дали моите натрапчиви страхове не са го причинили?


Ето една история на жена, взела решението да премахне бебето в 16та седмица, поради синдрома на Даун:
http://www.birth.com.au/forum/showthread.php?t=47712

escorial, на мен би ми било интересно да науча твоето мнение. Ще се радвам да се включат и други. Мег, благодаря.
Аз съм на фаза страх, преди нюкал транслусенси и биохимичен скрийнинг.

Благодаря на останалите, които се вкючиха по въпроса за изследванията.

Имам предпоставки за инкомпетентност на шийката на матката и ще ходя на 2 седмици да ме следят (конизирана съм -- в тая връзка, Мег, цитонамазката ми спаси живота в буквалния смисъл --, многоплодна бременност и прочие...).

Кюбит, мисля че Мег има предвид, че цитонамазката е ненужно изследване от гледна точна на ГНМ  . И ако човек наистина погледне така на нещата, наистина се оказва ненужно 

Амнио не бих правила, в този дух на мисли БХС и т.н. се оказват излишни- те сами по себе си дават само вероятност и то с доста голяма грешка, та за мен е напълно излишен този стрес.
Към ехографа също не съм положиелно настроена и ако попадна на опитна акушерка или дула и всичко изглежда нормално, може би ще го пропусна 

Единственото ми притеснение е как се установява извънматочна  бременност без ехограф  .

Клер, знам какво има предвид Мег  и в тая връзка съм съгласна с нея. Но знам и принципното й отношение към цитонамазките и за него нямам разбиране.  Ремарка беше заради последното.

БХС е кръвен тест, който няма как да навреди на бебето. Т.е. сравнението на риска при този тест с риска при амнио е неуместно. 
Колкото до покачване или спадане на стреса - ескориал беше дала хубав пример с аквариума и рибката, която всички гледаме от различни ъгли.   
За мен лично не правенето на нищо е стрес - с гинекологично минало и на 34 не мога да махна с ръка. Разбирам обаче, че на 20+ и с необременено минало е по-лесно. 

Кюбит, нещо погрешно си ме разбрала. Знам, че БХС е кръвен тест. Като казах стрес имах предвид, че резултатите от въпросния са само вероятност, при това с възможна доста голяма грешка  - от там и стреса. Аборт или амнио не бих правила, затова за мен е безсмислено да правя БХС.
Щом ти ще се чувстваш по-спокойна ако ги направиш-ок, това е твоя избор и твоя начин  . Понеже ни пита за нашата гледна точка, затова споделих своята, не те упреквам, просто споделям  .
И възрастта не мисля, че от значение...преди няколко години и аз бих правила изследванията- сега гледам по друг начин на нещата- но това е МОЯТА истина и аз не ангажирам никого с нея  . При двуплодна или проблемна бременност предплагам, че бих гледала по друг начин на нещата, без да изпадам в крайности откъм изследванията и манипулациите  .
Между другото, попадала съм на инфо, че при двуплодна бременност БХС-то е излишно, защото дава погрешни резултати 

Клер за извънматочна се правят кръвни тестове през 48 часа беше май, УЗ в толкова ранни седмици може и нищо да не покаже, а по-късно вече ще е твърде късно.

Аз правих БХС по препоръка на смотания си доктор. На мен лично нищо не ми костваше, от тая гледна точка - не ми и беше нужен. Но и нито за миг през цялата бременност не съм изпадала в никакви съмнения дали е добре детето ми. Въпрос на лично усещане, другите фактори са само поводи... Не мисля, че отново бих направила това изследване. За мен лично само по себе си е изключително безмислено.
Като се сетя тоя доктор дето ми следеше бременността на какво ли не искаше да ме праще! Даже амнио да ми прави "за всеки случай" и да си сложи паричките ми в джоба си. Ама не го огря, усетих се навреме.

Мислехме с мъжа ми и генетични изследвания да си направим, за да разберем дали аномалията на сина ми се предава генетично. Но се отказахме. Няма смисъл някак си. Най-малкото това по никакъв начин няма да повлияе на желанието ми да забременея отново или пък ще промени решенито ми при една бъдеща бременност да се подложа на минимум изследвания (разбирайте нищо повече от стандартните изследвания на кръв и урина и ехо за бебето). Но това е от гледна точка на факта, че и двамата сме в добро здраве и аз лично не съм имала никакви гинекологични проблеми.

Разбира се никой не може да каже след година-две на какъв акъл ще съм!