Раждане вкъщи - 3

Кравето мляко оригинално е предназначено за телета, които от 40 кг при раждането за 2 г. трябва да стигнат до 800 кг. В този ред на мисли ми звучи логично, големи количества млечни да водят до големи бебета, ама дали е точно тази връзката 

Ива, рикк, какво ще кажете за факторите за сигурност на домашното раждане? Кои са те според вас - самото спокойствие на обстановката или има и други значими фактори за безопаснотта на това начинание?

Не съм сигурна, че точно млечните продукти са причина за каквито и да е промени, като имам предвид млечните продукти в чист вид, а не тези индустирализирани боклуци, които се предлагат на пазара и дори не се знае дали изобщо имат мляко в тях.
За домашно раждане би трябвало голямо влияние да оказва уютността като понятие за самата родилка. Една може да се чувства уютно в една обстановка, друга родилка - в друга обстановка. От усещането за уют се получава и усещане за спокойствие и сигурност.
Това са моите усещания, защото въпреки че съм раждала в клиника, за мен второто ми раждане беше все едно беше у дома.

По мое скромно мнение... У дома като ми бяха започнали родилните контракции вечерта, цяла нощ ги усещах в просъница, сутринта като се събудих осъзнах, че са сериозни, силни и начесто. Докато стоях вкъщи и пусках бъзици в нета ми беше много приятна тази силна болка . Не мога да дам друго определение, наистина ми беше приятно да ме боли така. Други болки не търпя иначе. На обяд ми се обадиха от болницата да ме подканят, че е крайно време да ме видят (10-ти ден преносвах). И отидох, не усещах изобщо да имам нужда от тях, ами просто исках да знам до къде съм стигнала. Като отидох да ме прегледат и от там все едно тръгнаха нещата назад и всичко се случи адски бързо, съвсем различно от това, което имах желание да бъде. Да си бях останала у дома, друго щеше да е (си мисля).

Майка ми бременна със сестра ми отиде с пълно разкритие в болницата, (на 2 мин. с кола от нас) и роди 10 мин. след като влезе в отделението - от вратата, на магарето. Бях голяма, в 8 клас и много добре помня как клякаше на всяка контракция до леглото в детската стая. Разбира се тя правеше и други неща, но на мен ми се е запечатало най-силно като спомен това. Изглеждаше ми супер естествено и си мислех, че всички жени раждат така. Оказа се обаче, че не е точно така, никак даже. А тя е имала така екзотичното за нашия цивилизован свят естествено активно раждане, осъзнах наскоро, когато аз забременях и започнах да чета разни неща.

Малко се отплеснах, но може би и аз стигам до извода, че зависи от много фактори къде една жена би се чувствала уютно за своето раждане. Дори и от възпитанието зависи ако щеш. На мен ми е повтаряно многократно, че раждането не боли и се случва лесно. Предполагам затова ми "свиреше симфоничен оркестър" по време на разкритието. На някои жени им е по-уютно където има лекари и сигурност откъм медицинска гледна точка. На мен не. Може би, защото едно време видях как спокойно и без пришпорване могат да се случват нещата до леглото в детската стая.

Пих витамини по време на бременността, защото смятах, че не се храня добре. Към края 7 месец ми дойде просветление, но може би късно. Един лекар от Шейново (не се сещам за името) обясняваше, че за да пиеш витамини трябва да живееш в Третия свят и да си хронично недохранена. Иначе няма никаква нужда, а напротив, главата на бебето се калцирала, ставала по-твърда и съответно по-трудна за раждане. Цитирам по спомен.

Стана ми интересно какво пише Pea®ly за болката. Как силната болка била приятна.

Искам да споделя и аз за болката, която усещах по време на раждането.

До преди месец ми се налагаше да ходя през седмица-две на зъболекар и там все упойка ми слагаха и така ме изтормозиха...
Правя си устата аз за без упойка, но зъболекаря не ще и да чуе. И прав беше - аз при най-малката болка подскачах. И наистина си ме боли много неприятно. Той човека не може да си свърши работата, ако аз не съм упоена Той ми обясни, че аз съм най-чувствителния му клиент.
От там обаче се замислих - аз два пъти съм родила без никакви упойки, а един зъболекар не мога да издържа.
И си дадох сметка, че всъщност тази родилната болка е различна - тя е естествена! И организма явно си е създаден за да може да я понесе и да я преодолее. За някои даже не е болка, а много интензивно усещане. Но който както и да го описва - то е нещо естествено, натурално. Именно затова, аз колкото и да съм чувствителна - раждането не е било нещо непоносимо за мен. Е, имаше един момент, в който се примолих вече всичко да свърши и точно тогава сякаш някой чу молбата ми и усетих първия напън. При мен напъните и при трите раждания не боляха. С нетърпение ги очаквах, че даже ми бяха и приятни
Затова за себе си правя извода, че дори и такъв чувствителен човек като мен си е напълно способен да понесе едно естествено, нормално раждане, без да има и грам спомен после за ужасяващи болки.

Да... природата е измислила цял коктейл от хормони, които да се грижат за усещанията на майката.

А зъболекарската намеса не е естествен процес за организма и той реагира на тази намеса като към враг. Докато в горния случай болката е по-скоро приятел.

В този ред на мисли изкуствено предизвиканото раждане сигурно е много кофти нещо, предпочитам да не знам.

Тука с болките и мен ме "настъпихте по мазола".

Напълно съм съгласна, че това, къде една жена ще се чувства комфортно да роди, е въпрос на културни и психологически наслагвания.
Но раждането само по себе си, активното естествено раждане, не е съпроводено с нетърпима болка. Един път съм раждала досега, но като чета и други какво споделят, така ще да е. Докато ми траеха контракциите, се чувствах горе-долу нормално. Не е като да няма болка, но в никакъв случай не е непоносима. Особено ако жената има свобода да се движи, да я масажират и пр. съм сигурна, че напълно нормално се изтърпяват контракциите.
При напъните наистина болка няма, когато си идват естествено. Дирижираните напъни са нещо напълно различно и не са обект на тази тема. Все повече се убеждавам, не само за раждането, но и за други неща, че тялото ни е перфектен механизъм и отлично знае какво да прави. Убедена съм в моя случай, че ако не ми се бяха намесили една сюрия лекари да ме пипат и стресират, раждането ми щеше да мине много по-леко, макар и може би да протече малко по-бавно.
Аз родих за два часа, но ме индуцираха доста сериозно, медикаментозно и не само.

Първо да почерпя за синчето! Вчера стана на една годинка! 

Искам също да питам, дали някой може да ми пусне линк с акопунктурните точки, които се за предизвикване и усилване на контракциите. Извинете, намерих ги.

Иначе по темата... При мен болките станаха ужасно нетърпими, когато ми включиха системата питоцин и ми спукаха водите. А реално честота и силата на контракциите не се промени. Може да е съвпадение, но аз не вярвам. Дори докторката каза, че ще ме боли повече. 
Преди това, преди намесата, дори не мога болка да го нарека, а просто едно различно усещане на тежест и стягане. Точно както Роси ни го беше описвала, странно усещане за тялото, близко до болката, което тяло идентифицира като такава, защото не може да го сравни с друго. Вече при по-голямо разкритие не знам как е, аз стигнах само до 4 см.

Относно яденето на млечни продукти - не знам доколко има връзка с фонтанелата. Аз не обичам особено много и консумирам рядко. През бременността пиех витамини за бременни, фолиева киселина и желязо (последните два месеца). Сина ми се роди с нормална фонтанела.

Lady Frost, да расте здрав и усмихнат рожденика!  Честит празник и на теб!   


Може ли линка?
А има ли такива точки, които правят обратното? 

Заповядай!
http://escorial.files.wordpress.com/2008/10/acupressure-points.pdf

Взех го от първа страница, така като гледам е от блога на escorial. Все още не съм изчела книгата подробно. Но има май и за облекчаване на болките.

Благодаря за пожеланията!    Тъпкано да ти се връща! 

Lady Frost, мерси, прегледах книжката на бързо. Има за облекчаване на болките, но аз не търся това. Интересува ме има ли нещо, което може да се направи за спиране на контракциите за да се предотврати преждевременно раждане (примерно, нещо, което да се прилага във 2-ри и 3-ти триместър). Не съм сигурна, че пак се изразих правилно...

Разбрах те, но не съм се интересувала! 
Може би някой друг ще каже! Ще ми е интересно и на мен. 

Аз доколкото знам има такива точки, но никога не ми се е налагало да ги ползвам. Ще погледна една книжка, която имам - мисля, че там също бяха описани.
Кюбит, ако край теб има добър специалист по ТКМ, може да се обърнеш към него, защото сама може да ти е неудобно или да не ги напипаш точно.
Иначе, когато исках да отложа раждането много ми помогнаха разговорите с бебето и утвържденията за мен. Използването на утвърждения поне при мен работи много добре.

Меги, в този ред на мисли, дали наслагването на отрицание има влияние по някакъв начин? Как да го обясня. Многократно ми бе повтаряно, че не мога да родя, главата не може да мине през таза, бебето няма да издържи, защото всяка една контракция го натъпква надолу, а за него изход няма, тоновете ще се влошат и т.н., все лоши прогнози за близкото бъдеще?

Смисъл, възможно ли се е това да повлияе на хода на раждането? Да оставим моята психика, ами дали може да се повлият събитията от това многократно повтаряне на "не можеш" и да се програмира, така че наистина да не стане? Всъщност докато пишех си отговорих, според мен влияе не-то. И евентуално положителния заряд трябва да е многократно по-силен, за да го пребори... затова сигурно е добре да имаш дула, да се бори заедно с теб. (Е, не говоря за случаите, в които наистина, ама наистина секциото е наложително, разбира се!)

Защо масово от лекарите на раждането се гледа като на нещо с най-възможен отрицателен край, не знам. Единият професор на скорошната конференция каза, че това е коремна операция с неясен край. А защо е прието, че вагиналното раждане е с по-неизвестен и с по-вероятен лош край от секциото? На мен и знам, че не е само на мен ми беше вменявано това. Разсъждавам си по този въпрос и мисля, че е по темата - раждане у дома (да се разбира във "friendly" атмосфера) като контрапункт на раждане в болница, в Бг, където много добре знаем, че отношението не винаги е добро и съответно няма как да се очакват добри резултати - едно хубаво и леко раждане в болница, така ми се струва 

Малко хаотично се получи.

Проблемът тръгва оттам, че за раждане се обръщаме към лекари, а не към акушерки.

Лекарите са учени да търсят и да помагат при патологията. Който търси, намира, нали?

Акушерките са учени да помагат на нормалния процес, само че кой въобще им обръща внимание в днешно време? Ниски заплати, майчетата плащат на лекар, за да присъства на раждането... и се завърта един порочен кръг.

Преди няколко дни попаднах на обява за работа за акушерка. Интересно ми беше да разбера какви са задълженията на една акушерка. В характеристиката бяха изброени всякакви манипулации (административна дейност, правене на клизма, бръснене и т.н., и т.н.) Сред десетината изброени задължения НЕ беше упоменато "асистиране при раждане" или поне нещо такова, никъде.

Аз не разчитах на лекар, имах си акушерка точно поради това, което Lilibon писа. За съжаление тя имаше права и задължения като гореизброените.