.Чакаме с нетърпение разка ти за раждането.
- Фокси и teodora_popova!
, вече имам чувството, че няма да излезе това бебе.Преносвам с няколко дни, уж термина ми за началото на месеца а май ще си откарам до края 
.Утре ще ходя до болницата кьдето ще раждам да ми мерят тоновете- да видим какво ще кажат.
Честито на всички,които са родили откакто не съм влизала тук Ние си имаме дъщеричка-Изабела.Родих със секцио на 3.02.,бебето се роди 3350 гр, 50 см.За раждането и престоя в болницата не искам да си спомням,от вчера сме си у дома.С кърменето много се изложихме,бебка беше 3 дни на АМ и когато ми я дадоха аз нямах кърма.На 4-ия ден кърмата ми слезе,но Бела категорично отказа да суче.Покрай това и кърмата ми спря.Сега сме само на добавка,но се притеснявам защото тя я изяджда мн бързо и след това често връща по малко.Иначе наддава нормално.Когато имам време ще се опитам да сложа снимки 
! От вчера нещо не иска да суче дълго - максимум по 10 мин, а това доста ме притеснява. Освен това почти постоянно търси да суче - ам така ще му се натовари тумбачето и не смея, давам му да с,уче на 3 часа и по малко вода между храненията. Надявам се да се напаснем!
. Първо ми отне доста време, докато успея да прочета написаното, докато ме нямаше. Писането беше мисия невъзможна, защото най-често съм пред компа, докато се кърмим. 
/, по-късно ми пуснаха и някакви системи - не знам точно какво, но не беше окситоцин, и нямах никакви неприятни усещания. Към 14.15 ме качиха в операционната, там обаче се наложи да чакаме още малко анестезиолога, защото не беше приключил с някакъв проблемен пациент /решил да си прави липосукция /. (Някой питаше за телефоните - в операционната ме разрешават телефони). Това чакане в операционната доста ме изнерви, защото аз и без това от 2 капки кръв припадам, а като гледах разни инструменти около мене и подготовката на екипа ми дойде малко в повече, но издържах. Анестезиолога се оказа, че ми е градски и се базикахме с него. Преди операцията определено ме беше шубе от поставянето на упойката, но нищо не се усеща, защото мястото се обезболява локално и оттам нататък нищо. Упойката ме хвана бързо, и докторите си започнаха работата. По време на операцията нищо не усещах, нямаше никакво натискане, дърпане и т.н. Само слушах, какво си говорят, но след като извадиха бебо дори и на разговорите не обръщах внимание. Преди да отнесат бебо, ми го подадоха да си го целуна. След приключване на операцията ме свалиха в стаята, малко по-късно дойде и таткото. Тогава донесоха и бебчо да си го видим- беше при нас, докато таткото си тръгна. Най-кошмарното за мене беше "раздвижването", но вече е минало, а и всеки ден ставах все по-добре и по-добре.
). Като плаче: Защо плаче?. После: Защо не плаче? 
Добре, че таткото е на моя страна. Иначе не мога да се оплача от Емо - хапва и спи добре, пу-пу-пу. Само на моменти го мъчи нещо коремчето /не знам дали са колики или не/, но като мине после пак е кротък. Нощем си се събужда за хапване и после пак заспива, та сега /засега/ макар и с прекъсвания ми се събира повече сън, отколкото като бях бременна 
Препоръчани теми
