дадоха ли ви отговор "Защо"

MIRABEL,всяка една от нас е изживяла този ад ,сигорна съм ,че няма някой който да не се е питай ,защо на мен ,защо аз ,защо моето дете ,да  но ето ,че се случи и най лошото ето ,че дойде без да ни пита ,ето ,че сме с празни ръце и разбити мечти ,но въпреки всичко трябва да продължим ,заради децата си ,заради родителите си ,заради хората ,които ни обичат дори и заради неродените ни деца ,които ще се родят ,  сигорна съм.,че всяка една от нас която пише в този форум рано или късно .ще държи едно здраво бебче в ръцете си .пожелавам си на мен и всички вас  благодаря ви момичета че ви има ,и дано си останем само ние ,не искам да се увеличаваме 

БЛАГОДАРЯ ви момичета!
Сигурна съм, че само вие ме разбирате!
Вярно е, че дори собствената ми майка не ме разбира...За съжаление!
Затова, аз вечер влизам тук и си поплаквам заедно с вас!
Бъдете силни! УСПЕХ! 

При мен беше подобно на ili 29 - нямах никакви проблеми до 26 г.с. Последващите изследвания показаха, че бебето ми е било абсолютно здраво и нормално развито. Предположиха, че може да е причинено от раничката, която имах (с размер на монета от 1 лв. - доста голяма), но нямах никакви признаци на инфекция или нещо друго. Нямаха никакви обяснения. Друга хипотеза беше "недоразвита матка" - т.е. с по-малки размери. Момиченцата ми също се родиха рано - 34 г.с., но за тях причината беше, че бяха 2, та не знам дали наистина беше физиологичен проблем. Отдавна спрях да се питам - нямам сили за това...

MIRABEL и ние бяхме 3 приятелки термините ни бяха аз -май, на брат ми жената-юни,другата-юли а в деня когато ми изтекаха водите най-добрата ми приятелка ми се обаждаше да ми съобщи че е  бременна...А когато ми казха че има по голям шанс да оцелее ако  направя секцио аз бях съгласна,но след  една седмица престой в болницата ми казаха че е по добре да родя нормално.След дъги уговорки и съвети от лекарите ме накараха да родя нормално върнаха ме от операционната.Някак си успяха да ме убедят и аз не знам как,но нали в такъв момент разчиташ на тях....родих нормално- но това уби моето бебе.И след това всички ми казваха че съм постъпила правилно,че бебето е мн малко и няма да живее,че ако съм била с операция пак не е било гаранция че ще го родя живо,че тогава риска за мен е бил по голям и т.н., но и аз все продължавам да се питам дали аз не го убих,дали аз не му дадох шанс да живее

ili29,не бива да се обвиняваш така. Ти не си  виновна с нищо  .

С една от най добрите ми приятелки, се запознхме при раждането на първите ни деца, преди 5 г и 4месеца. От тогава ние и дъщеричките ни сме почти неразделни. Миналата година съвсем случайно пак забременяхме заедно. За съжаление тя имаше извънматочна бременност и се наложи по най бързия начин да я прекъсне- в 5 седмца. В края на миналата година моята приятелка забременя отново.....
На 24 юни се навърши една година от смрта на сина ми...Още преди месеци нещо ми подсказваше, че приятелката ми ще роди на 24 юни....Тя роди на 25. Красив и голям син.Да и е жив и здрав и много да  я радва.
ДО КОГА съдбата ще се подиграва с мен.....Дами прости Господ, че не моа да се зарадвам на щастието на приятелката ми...
Момичета, вие изпитвате ли същото...Радвате ли се на другите бебета...Аз ли съм луда и безсърдечна....

MiraBel при мен е обратното когато видя момченце направо се разтапям и винаги се питам как ли щеше да изглежда сега Крис и как щеше и той да бяга като тях,Но... си живея само с това но .Сега сърцето ми е изцяло на малкото ми слънци Дени заради  него живея.Едва ли си безсърдечна просто болката е толкова голяма,че нямаш сили да се зарадваш на каквото и да било. за твоето ангелче Прегърни силно малката ти дъщеричка от мен.Бъдете много здрави цялото ви семейство

присъединявам се - не си безсърдечна, просто сърцето ти е заспало...докато пак се събуди
понякога се налага да блокираме, за да не откачим наистина
а желанието и ние да сме щасливи е повече от понятно...за мен това не е завист както по-елементарните хора бързат да окачествят чувствата...
това е обикновен стремеож към лично щастие и всеки лишен от него е вече наистина ненормален...или светец...

Благодаря ви, момичета!
ЦЕЛУВАМ   ВИ! 

Преди два дни загубех малкото си момченце. След направен БХС и амниоцентеза се оказа че има малоформации и лекарите ме убедиха да направя аборт по медицински причини. Изрецитираха ми един тон термини и диагнози и аз им повярвах. На 01.07 предизвикаха раждане което продължи 12 часа. Въпреки лекарствата малкото ми момченце се бори до последно но в пет часа сутринта се роди.
Всички ми казват " Имаш си две хубави момченца, не съжалявай! Така било писано!" Да но аз не мога да се примиря и все по виновна се чувствам. Как да обясня, че нищо не може да го замени и това че имам други деца няма нищо общо с факта че малкото ми слънце не видя белият свят.Как да им обясня болката от това да раждаш детето си и да знаеш, че не му даваш живот а го убиваш. Не мога да се примиря. Идиотското е че даже сега имам кърма, а детенцето ми го няма за да го нахраня.
Задавам въпроси на които получавам отговори свързани със статистика и най - честото "Ами случва се" . Как при две живи и здрави деца и здрави родители с идеални изследвания се случва.......... Никой не се ангажира да ми отговори. Когато питам " Защо не видяхте проблема по - рано?" ми се отговаря " Ами то не се виждаше да има проблема, всичко беше наред". Измиват си ръцете с това че съм имала кървене и че " Природата си знае работата и е искала да ми подскаже и да изхвърли бебето" но аз съм настоявала едва ли не и упорито съм пиела лекарства за задържане. Това е явно съм тъпа и упорита майка, която си иска детето и видиш ли не съм съгласна с природата.

Бела .Съжалявам че и ти си една от нас.

bela  това е практика повечето лекари да прехвърлят вината на майката  и така ти се чувстваш още по зле.Приеми и от мен една силна виртуална прегръдка  съжалявам и аз за случелото се.

Бела,съжалявам,душицо.Прегръщам те силно.
Знаете моята история,октомври 2008г. дъщеричката ми почина в мен в 34 г.с и адекватен отговор все още не съм получила.Няма и да получа.
Не съм забравила детенцето си,няма и да я забравя никога,но в момента отново съм бременна в 8 г.с и се страхувам отново да не изживея същия кошмар.Кошмар с който се будя сутрин и заспивам вечер.
Моля ви,майчета вдъхнете ми кураж,защото вече съм на ръба.Предстои ми скоро и БХС и евентуално пак амниоцентеза.Не знам дали ще издържа психически.

Харем стил ,тук има достатъчно  много мами които след трагедиите си сега се радват на живи и здрави дечица. Така че спокойствие, смелост и търпение. Вярвай в доброто и то ще победи! те и ти желая късмет!