има ли мами в Йоханесбург?

Предлагам да е в петък след 12 ч, защото тук имаме една работеща мама, и ако е през друго време, няма да може да присъства (venus1).
dyvaromi, ела с двамата    Ние ще ти помагаме! 

Добро Утро момичета.

Искам да ви почерпя за кръщенето на синът ми вчера.

http://media.snimka.bg/2465/011184598.jpg

http://www.mama-gotvi.org/gallery/snimka9.jpg
http://www.mama-gotvi.org/gallery/snimka3.jpg


Максимално допустим размер на изображение, публикувано в мнение:
ширина - до 470 пиксела
височина - до 600 пиксела

Когато желаете да покажете дадено изображение в мнение, но изображението е с по-голям размер или обем, може просто да укажете линк към него - така, хората, които проявяват интерес ще могат да го видят без да се натоварва трафика на останалите потребители.
Изображения в мненията, неотговарящи на условията, ще бъдат замествани с техния адрес, указан като линк.

Здравейте мами от Йоханесбург.
Извинявайте че нахлувам в темата ви,но имам една молба.
Сигурно и при вас има майки които живеят в чужбина, без да имат възможноста да вземат децата си от България,защото бившите им отказват да дадът съгласие.Ние,няколко майки с този проблим,направихме петиция за да се промени този закон и децата ни свободно да могат да пътуват,баз да зависят от прищевките на някой егоист с ограничено мислене.Моля Ви да прочетете петицията и ако сте съгласни с нея да я подпишете.Предварително Ви благодаря.
http://bgpetition.com/petitsia_za_nashite_detsa/index.html
 

pavka30 Съгласна съм с теб.  Ще подпиша петицията, но този закон никога не може да се отмени.  Причините са много, но най важната е че, ако го нямаше закона, всеки родител може да си грабне детето и да издуха лампата без някой да разбере.  А това е отвличане.

Албена13, да ви е живо и здраво християнчето!

Хайде, момичета, давайте предложения за място и час! 
Осъзнавате ли, че ДО СЕГА не е имало организирана среща на форумки от bg-mamma в Йоханесбург? От сега нататък, каквото и да стане - ние ще сме първите! 
Дано да успеем да се съберем всички! 

Албена 13,благодаря ти за подписа.Но по повод отвличанията,за това си има вече закон.Според Хагската конвенция за международните отвичания,децата са приоритет.Промяната на закона за издаване на Бг.документи,също така изисква да покажеш къде отива детето.Аз например живея в Испания.Имам резиденция за живеене в страната,работя с трудов договор.Как мога да си отвлека детето? Само някой да си направи труда да чукне данните ми на компютъра и ще знае къде живея и какво работя.При тази информационна система,не мисля че може да стане някъкво отвличане(изключвам страните от третия свят,но тук не става въпрос за тези страни)

Мила Белефор,благодаря ти за вниманието.Ако си направиш труда да прочетеш дори част от петицията,ще разбереш,че не става въпрос само аз къде искам да бъде детето ми,за това ще се произнесе съда.Просто процедурата да бъде по бърза и обективна.Съда ще провери и реши кое е по добре за детето,морално и материално.Не става въпрос да се лиши от баща или майка,те са такива и никой не може да го промени.Детето не се лишава от другия родител,дори чрез тази промяна се изисква контакт с родителя.Аз си ходя в България всяка година,семейството ми идва тук на гости когато пожелае.Аз не искам да Ви ангажирам с моя проблем,защото той не е само мой,а на всички български деца на разведени или разделени родители.Радвам се че Вие не сте в тази категория.Но тук става въпрос ме само за живеене на дете в друга страна.Деца биват ограничавани от екскурзии,от лечение в чужбина,от състезания,само защото единия родител е решил,че по този начин прави мръсно на другия.Моят случай е само капка в морето от сълзи изплакани от майки,безсилни и борейки се за по добро бъдеще на своето дете.Права си че е моя лична грешка избора ми на съпруг и баща на детето ми,закоето ще си плащам цял живот.Но моето дете и другите български деца нямат вина,и имат право както всички хора,на свободно пътуване.
И аз не исках да съм груба.
Това за което Ви помолих беше да прочетете петицията и ако я одобрявате да я подпишете.
Успех в щастливия Ви и безоблачен живот.

Не можеш ей така да отидеш в страна от ЕС, Канада, САЩ и т.н. (всички страни ратифицирали Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца) и да заживееш там с детето без да си получил за това съгласието на другия родите (който е с правото на контакти) или да преставиш съдебно решение заместващо неговото съгласие. В противен случай това е отличане и детето ще бъде върнато в страната на обичайното му местоживеене (в случая България).

За да дойде да живее дъщеря ми при мен в Белгия, водих 2г. съдебни дела по чл. 72 СК за да заместя съглесието на баща й, че тя може да дойде да живее с мен в Белгия.

Съдът определи нов режим на контакти на дъщеря ми с баща й.

През тези две години през които течаха съдебните дела, дъщеря ми беше "арестувана" в България зад Стената и не можеше да излезе дори за един ден в чужбина, дори и за да се лекува.

В общината в Белгия на 26/09/08 отидох с дъщеря ми и им представих: паспорт, лична карта, дубликат на акта за раждане и копие на съдебното решение за развода (че упражнявам родителските права). Служителката ме попита днес ли е пристигнала дъщеря ми, казах и да. Тя беше учудена (защо пък, беше следобяда). Пита ме къде е печата от граничен контрол в паспорта на дъщеря ми, казах й, че сме страна членка на ЕС и няма печати, тя не ми повярва. Дадоха на дъщеря ми да попълни един Анекс 19 и да го разпише. На другата седмица ми пратиха бележка да отида в общината, казаха ми документ-съглесие от бащата; нямам имам съдебно решение...дадоха ми документ в който пише, че имам срок до 25/12/08 включително да представя съгласие на бащата/съдебно решение, което го измества. Служителката от общината ми каза, че е трябвало и се обаждала в Брюксел да проверят дали паспорта на дъщеря ми е истински предполагам, че от Брюксел са се обаждали в МВнР/МВР.

Казаха ми че такава е процедурата за вкяко дете което идва от чужбина за да живее в Белгия. Дадоха ми пример: майката, бащата и детето са белгийски граждани. И тримата са живяли в Холандия. Майката и бащата се развеждат. Майката се премества с детето (може и след време да се премести) да живее в Белгия. За да регистрира дето в общината се иска да представи съд.решение за развода, че тя упражнява родителските права (т.т. детето живее с нея) и съгласието на бащата/или съд.решение заместващо съгласието му, че детето може да живее в Белгия. В противен случай отказват да регистрират детето, защото това е отвличане.

ЕЙ хора ,спрете се ,тук не е мястото да се водят подобни спорове.
Има достатъчно интернет пространство за всеки да изрази мислите и чувствата си по този въпрос 

Искаме ускорена съдебна процудура за промяна на местоживеенето на дете в чужбина. А не делата да се точат с години. Съдът трябва в нормален срок да прецени и да се произнесе в интерес ли и е на детето една промяна на неговото местоживеене в чужбина или не.

В Холандия на първа инстанция това става за максимум 3 месеца, ако има обжалване се отива на втора инстнация максимум 6 месеца. Така за максимум 9 месеца въпроса се решава и то се решава в интерес на детето.

Четох, доста решения (публикувани без личните данни на хората разбира се; холандците са много отворени). Не винаги съда позволяваше на единия родител да промени местоживеенето на детето. Явно съдът е преценил, че това не би било в интерес на детето. Имаше и много случаи на заместване съгласието на единия родител и детето можеше да отиде да живее наистина на големи разстояния като Австралия например.



За да дойде дъщеря ми (сега на 14 години и половина) да живее при мен в Белгия (омъжена съм повторно за фламандец) трябваше да водя дела по чл.72 СК за заместване съгласието на баща й за издаване и преиздаване на международен паспорт, многократно напускане територията на България без ограничение на броя и продължителността на пътуванията й. Това отне 2 години за две инстанции - СРС и СГС (до касация не се стигна) баща й "протакаше и моткаше" както се беше изразил (разболявания, неявявания, криене да получи уведомлението....). По време на делата при дъщеря ми се прояви здравословен проблем. Беше й поставена диагноза - пристъпна тахикардия пролапс на мирталната клапа. Беше предприето лечение с медикаменти и беше й направена интервенция и аблация в 3-та градска болница - единствена клиника, където правят сърдечни интервенции и операции на деца в България. За съжаление аблацията беше неуспешна и по-лошото увреждаща както се установи по-късно. През цялото това време бащата на дъщеря ми отричаше тя да има здравословен проблем казваше на дъщеря ми, че нищо и няма и ние сме играели театър и че докторите си измисляли. В същото време беше спрял и отказваше да плаща издръжка 5 лв/месец съгласно съдебното решение за развода (два пъти го давах на прокурор). Заведох дело за повишаване на издръжката. В съда заяви, че повече от 30 лева не можел да плаща, че фирмата му е със замразена дейност, хотела не работи, приятелката му и тя не работи, нетният му доход за 2006 г. по данъчна декларация 6.137,00 лева, апартаментите (5 на брой) били на майка му, изплащал ипотечен заем за хотела 10 години по 13.000,00 лева на година (бил вече изплатил 13.000,00 лв. за една година), плащал издръжка на сина си от предишен брак (тогава на 26 години) 30 лева издръжка, на сина на приятелката си (от нейн предишен брак) и на него плащал издръжка 30 лева, не можел да плаща повече от 30 лева/месец издръжка на дъщеря си и да остави другите две деца без издръжка....
През ноември 2008 година в Университетската болница в Гент направиха изследване на сърцето на дъщеря ми и лекарите установиха, че в София не само не са прекъснали втория-излишен път, но са нанесли увреждания по основния път. Една повторна аблация е невъзможна и опасна (аблация се предприема за да се разреши проблема) и може да навреди на дъщеря ми и тя да не може без пейс-мейкар (което би било лудост на нейната възраст и лекарите искат да го избегнат). Дъщеря ми продължава да взема лекарства за регулиране ритъма на сърцето по двапъти на ден. За щастие здравословният й проблем не е живото-застрашаващ и тя получава на рядко кризи (от както е в Белгия, да чукам на дърво не е получавала присъпи), но е много неприятно като усещане за нея висок пулс над 200, причерняване, студени крака и ръце.
Винаги аз, тя, майка ми и баща ми ще се питаме "а ако първото изследване и евентуална аблация бяха направени направо в Гент, щеше ли проблема да бъде разрешен".

През тези две години през които течаха съдебните дела, дъщеря ми беше "арестувана" в България зад Стената и не можеше да излезе дори за един ден в чужбина, дори и за да се лекува.

Проблемът с пътуванията (и местоживеенето) на моята дъщеря е разрешен, но за много български деца все още не е.
Тази несправедливост не ме оставя на спокойствие. Не мога да си казвам "аз нали разреших проблема с моето дете, другите да се оправят". Не и когато става дума за деца и за нарушаване на техните права.

Не мога да приема примирението на хората. Не може да седи и да се чака март 2011 година, когато е планирано България да се присъедини към Шенгеското пространство.

Ноември ще се честват 20 години от падането на берлинската стена, за много български деца тя още не е паднала. Срамота.
Вече повече от 2 години сме в ЕС, а сме се окопали отвякъде.

Българските деца освен, че са български граждани те са граждани и на Европейския съюз и имат право да пътуват.

Дано обществото ни вече да е съзряло и да реши, че са необходими промени в законодателството ни за да бъдат защитени по-добре децата.

pavka30, zon, съчувствам ви за това, което сте преживели. Но не мога да се съглася, че е достатъчно да се извежда дете от страната с решение само на единия родител. Колкото майката е родител, толкова е и бащата. Ако закона се промени, той ще се отнася и за негo. На ваше място повече бих се притеснила, че на бащата може да му "прищрака" и да реши да излезе от страната ей така, без да се обади на никого. Това не би било във ваша полза. 

Аз не бих извела дъщеря си без знанието и съгласието на баща й. Мисля, че той също.

И наистина тук не е мястото да се обсъждат подобни неща.

Е, нашия тати вече е част от форумите на bg-mamma. Другите татковци от Йоханесбург дали няма да искат да се включат? 

samuin,аз никъде не работя.Моя приятелка работи в клиника за репродуктивни проблеми,МEDFEM се казва(клиниката,не приятелката).
За срещата е добре в петък към 12.30/13.00 h,а? А за място ,предлагам да си направим списък,на желаещите да дойдат и според местоживэнето да се спрем на някои среден вариант.
Аз живея в BEDFORD GARDENS
Големият ми син е на градина по това време,така че ще дойда с малкия само.После благоверният ще дойде да си ни прибере,като пътьом ще вземе Дилън от градинка.
Аlbena13,честито ви християнче!!!Само радост да ви носи!
Що се отнася до горния дебат,pavka30,разбирам,че проблемът ти е много сериозен и ,че ти е тежко,без детенцето,поради тази причина ще ви подкрепя,но като цяло по-скоро съм близо до позицията на Belzfor.Макар, че :   (Две думи специално за твоя случай - първо твоя лична грешка е че си се обвързала със човек който после не ти харесва или не прави каквото ти искаш)
някак малко нападателно ми звучи!Освен това,даден човек се опознава с годините,ако предварително знаехме всичко за спружескине си половинки,служебните регистри нямаше да са препълнени с разводи,нали?!
Освен това ,мисля,че не е точно тук мястото да обсъждаме подобни теми!

Исканата промяна е за децата на разведени/разделени родители, а не за децата на родителите живеещи в брак и съжителство (заедно).

Във много случаи родителите (разведени/разделени) са в конфликт и децата са жертвите в тези ситуации.  Много от децата на разведени/разделени родители не могат да излязат извън България (на почивка, екскурзия, обучение - лятна езикова практика, състезание, олимпиада, дори и за лечение) защото единият от родителите (най-често този с правото на контакти, при когото детето не живее) не дава декларация-съгласие на детето да му бъде издаден международен паспорт и да пътува краткосрочно в чужбина. Обикновено отказващият родител отказва да даде съгласието си за да тормози и "отмъщава" на бившия си партньор.

Планирано е България да се присъедини към Шенгенското прастранство март 2011г., тогава няма да има паспортен-контрол на вътрешните ни граници. Всеки един от родителите ще може да отиде с детето на почивка до Гърция или на пазар до Румъния или на екскурзия до Виена.  

Трябва ли седим и чакаме март 2011 без да правим нищо?!

През тези две години през които течаха съдебните дела, дъщеря ми беше "арестувана" в България зад Стената и не можеше да излезе дори за един ден в чужбина, дори и за да се лекува.

Проблемът с пътуванията (и местоживеенето) на моята дъщеря е разрешен, но за много български деца все още не е.
Тази несправедливост не ме оставя на спокойствие. Не мога да си казвам "аз нали разреших проблема с моето дете, другите да се оправят". Не и когато става дума за деца и за нарушаване на техните права.


"Аз не бих извела дъщеря си без знанието и съгласието на баща й. Мисля, че той също." въвсем нормално е   нали живеете всички заедно.

"И наистина тук не е мястото да се обсъждат подобни неща." Да така е .

Zori,нашият тати,по-добре да не е част от бг-форума,защото владэнето на българския не му е най-силната страна,а ако реши случайно да го приложи,то компютъра ще се изчерви!
Я вземете да стискате палци,че след малко имаме много важен мач!!!!! ! Нужна ни е победа на всяка цена!!!!! аз ще поизляза през това време от форума,за да съсредоточа цялата си положителна енергия в мача!!!