

vancheto ,на теб също.

TABBY ,една прегръдка и за теб.Много мили думи,стопли ме още на входа.Ама да знаеш,че ние с Денис сме тук на лов за моми.
Денис е най-малкият член в нашата петорка,но пък е най-големия алармаджия,най-много разхвърля вкъщи,най-малко ми помага,най-силно пищи като се ядоса и въобще ни бие по много показатели.
Роди се близо четири седмици по-рано,беше известно време на кислород,заради неузрели бели дробове.Когато ни изписаха тежеше колкото два пакета и половина захар.Никога няма да забравя първото му къпане.Когато го сложих на дланта си,установих,че гръдния му кош е колкото нея,само че без пръстите,уплаших се,разтреперах се,но като видях,че мъжът ми е почти готов да припадне в коритото,извиках неволята на помощ и някак си го прошляпах-едва ли на това можеше да му се каже къпане.
Най-трудно ми беше в първите три месеца,сега като се замисля,сама си се аплодирам.
Мисля,че ще е по-добре да спра и да довършвам историята си на етапи,иначе ще стане дълга и скучна за четене.
Лека и мека от нас...
Браво!



Денис е много чаровен/аз имам сантимент към руси и къдравки момчета-дотук съм се уредила с тамън два броя.....и един само рус-без къдрички...засега
и да не се разболяват повече 


Същото,че нарочно дявола ме накара да купя лекарствата с последните ни пари и после да видя нашта докторка дето ни лекува частно.Та тя ми каза че не стават и какво друго да давам.В тоя момент с моя приятелка се чухме/на която сестра и работи в детското/и набързо ме осветли,че преди 2 седмици детенце на 2г се е задушило в болницата от ларингит и нали се сещате как се почувствах.Цяла нощ съм слухтяла дали може да диша,а после бихме и нови инжекций.Ужас направо,сега е добре има малко хрема и леко прокашля за капак аз пък се схванах пак и едвам се движа.И аз на инжекций и лекарства щото Диди ми лепна болното гърло с кашлицата.Не е за разправяне направо.
нз дали ще има кои да го гледа или ще трябва да си взема малко неплатена отпуска.За решетката ние още сме с такава,щото Диди се размотава в леглото много и не рискувам да тупка по няколко пъти на земята на нощ 
ето ни като манекени,задължително опрени в стена 

ето и сега не съм напълно свободна......голямата щерка заспа,а малката се дърпа и сега я държа на ръце.Едва гледа ама не иска да си ляга.