Много чуствителна и лична темата, то затова и събужда много коментари, притеснения, възражения. И е нормално, човешката природа е да се противопоставя на промяната когато я чуства като заплаха, като промяна на статуквото, което принципно е баланса. Но когато вътрешната ти убеденост е, че това е правилния начин - естествено че няма проблем. Ако нося забратка от дете, естествено че мен ще е нормално да съм покрита.
И втората плосткост по която са ми размислите е разбирането на българите, че щом живееш в Турция, значи задължително си забрадена. Ама защо, кой, кога, и т.н. това няма отговор.
А на мен много трудно ми е било да обесня, че за мен няма проблем като човек с друга вяра, да влезна в джамия, спазвайки правилото че трябва да покрия косата си. Да, аз уважавам другата религия, уважавам изискванията, за да влезна, да се запозная, да обогатя себе си. Както искам и мен да уважават правото, че морала на жената не зависи от покрита ли е косата или не.