как се чувствате в 9 месец

много добре се чувствах и се радвах на всеки един миг.Подготвих си само багажа за родилното и комплекта за изписване,като накрая ми донесоха друг коплект 

Много добре бях-чаках с нетърпение момента,в който ще видя бебето

Чувствах се нетърпелива да родя колкото се може по-скоро.
А като цяло бях чудесно.

Първия път нямах търпение да родя. Чувствах се зле, подута и грамадна.
Сега определено ми е по-добре, може би защото не бременея по жегите 
За подготвянето - и сега, и тогава исках аз да си оправям всичко сама.
Настроението ми  май сега е по-добре от първия път, но никога не е късно да ме налегне пак "ревливото" 

Аз не съм мама в 9месец, но ще споделя. Нямах търпение да родя. Малко ми беше тежко, но общо взето добре се чувствах. Бях си стегнала багажчето. За бебето всичко беше приготвено. И така...
 
Леко раждане!

Скоро бях в деветия месец и още ми е пресен спомена.

Чувствах се като слоница, накрая вече много ми тежеше, но това си бяха 16 килограма и през живота си не бях се виждала толкова дебела. Нямах много нервни изблици и ревливи настроения (за радост на мъжа ми). Нямах търпение бременността да свърши и много исках вече да си гушкам  

Бях си приготвила 2 торби за болницата и в това отношение бях спокойна. Но през последните 2 седмици преди термина ме беше страх да излизам сама някъде, за да не ме изненада госпожицата. Имах малък проблем с носенето на торбите от магазина до вкъщи, но ходех на 2-3 пъти веднъж седмично.
В общи линии повече си почивах през деветия месец Всичко в стаята беше приготвено, дрешките подредени, количката паркирана и готова всеки момент да тръгва на разходка.

Чувствах се добре като цяло но ми тежеше корема много. Нямах търпение да се срещна със сина ми и очаквах всеки ден да се случи чудото 

Ами често казано не ми беше много добре-едвам вървях/наддадох 20кг/тежеше ми много корема,постоянно ми изтръпваха ръцете нощно време,абе не се чувствах изобщо добре и исках вече да раждам час по скоро.Абе не ми беше много готино

Живеех си живота, ходех на работа, търчах насам-натам. С първата бременност малко ми отичаха краката, но иначе бях о.к. Нищо не съм подготвяла. В събота сутринта, малко след като мъжа ми излезе за работа, ми изтекоха водите. Отидох да си напазарувам от аптеката всичко необходимо за мен и бебето, обръснах се и към обяд яхнах колата и се закарах в болницата.

С втората бременност много ми тежеше. Ама много!  Навън беше 40 градуса на сянка, беше ужасно лято, не искам второ такова!  Една вечер по залез слънце, след като чичо доктор ми каза, че няма и да раждам скоро, отидохме на плаж, аз катерих едни дюни и през нощта ми изтекоха водите.  Иначе всичко беше готово за бебето, както и при първата ми бременност в деветия месец.

1 седмица от 9 месец влязох в болницата да раждам, без дори да очаквам мислех, че имам поне 2 седмици. Така, че беше изненада и за мен. Така или иначе малкото време което прекарах в 9м. ми беше трудно предвижването не можех да вървя дълго, лесно се изморявах и бързо се задъхвах, иначе не ми тежеше, чувствах се добре. Ходих си на работа докато не ме приеха да раждам. 

И двамата ми сина са преносени, особено големия /термин 23.03 - раждане 10.04/. През първата бременност работех до седмия месец, но тъй като работата ми беше в друг град и беше свързана с пътуване се отказах ... още повече, че зимата беше люта и висенето по спирките не ми беше особено приятно в това положение да не говорим за подхлъзванията, паданията е т.н.
В деветия месец се подух, краката ми отекоха до степен да не мога да си обуя обувките, въпреки всичко се чувствах чудесно, пъргава и силна.
През втората си бременност работих до последния момент, включително и двата дни на преносване... от шестия месец обаче ми бяха предписани бетаблокери - Betaloc Zok, тъй като бебето притискаше дробовете ми, а те от своя страна притискаха сърцето ...
Зная, че бетаблокерите са крайна мярка, но иначе не можех да дишам нормално, а спане по гръб видях едва след като родих. Всяко хоризонтиране на тялото ми бе съпроводено със задух, така блаженото време за изтягане бе отложено за по-късен етап.
Жегата ми се отразяваше пагубно... в офиса бях приватизирала дистанционното на климатика и само го ръчках на 18 градуса, а шефа ми горкия седи точно под него. Този път не се подух изобщо /отдавам го на лекарствата/
Като знаех какво ме чака, изобщо не ми се влизаше в болницата за да родя. Имаше моменти от типа: "Няма пък да ходя да раждам"
След като преносих два дни доктора ми определи ден в който да отида да "раждаме", но ставайки сутринта изобщо на си и помислих да тичам към болницата... закараха ме в късния следобед - без разкритие, без изтекли води, без болки и без намерения този ден да раждам ... и родих късно вечерта  (С малко помощ от доктора )

Бях нетърпелива да родя. Бях си подготвила всичко необходимо и само чаках и дебнех 

Същата работа!
Бях си приготвила син комплект, а в последствие майка ми и мъжа ми търчаха да купуват розов такъв 

Като изключим, че ми натежаваше корема се чувствах супер. Обикалях по цял ден, за да наваксам със срещите с приятели. Правих и набези по детските магазини и се убеждавах, че всяка джунджурийка, която купувам е жизнено важна, а не просто каприз 

Чувствах се много добре.Малко ми понатежаваше,но се свиква.  

от първия ден до последния в 9-ти месец се чувствах"престъпно"добре.
В настроение,без неразположения,изпълнена с трепетно очакване на малкия гост.
Бяхме приготвили и нагласили всичко необходимо за малкото човече.
Поканихме го смело и с радост и то дойде ,както бяхме планирали...без да ни изненада

Ами това за мен е най-трудния месец, много ми тежи корема и най- ми е трудно спането. Като си легна направо е ад в началото- по гръб много тежи , на ляво ме боли и притеснява, на дясно-др. неща. Освен това много ми се промениха хранителните навици.

Много добре се чувствах в очакване на бебето.Постоянно си преподреждах багажа,очаквах деня с нетърпение!

Малко се бях подула повече и ме наболяваше кръста, но в общи линии се чувставх добре.Обичах да се разхождам и понеже влязох по-рано в болницата мъжа ми идваше всеки ден и си правехме дълги и хубави разходки.

Исках по-скоро да родя... Беше ми притеснено и неспокойно.
С първото дете имах приготвено само легло и чаршафи, с второто не направих тази грешка.Всички дрешки, козметика и т.н бях купила предварително.

Правих какво ли не за да родя по-бързо. Разхождах се пеша с часове, последната седмица ядях всеки ден сладолед докато се разхождах (такъв хубав момент ), танцувах, чистих, редях и пренареждах багажа за болницата и др. не се сещам

Беше жега тежко ми беше  ....исках да раждам и си мечтаех вече да се гушкаме .
Но се чувствах  и  специална , щастлива изпълнена с много трепети и очаквания

И имаше ли ефект???????

Общо взето чувствах се много добре.Много се движех и не ми се почиваше въобще.Дори когато излязох по майчинство ми се ходеше на работа.Само проблема беше че вдигнах кръвно и трябваше да вляза в болница.Но това което може би най-много ми тежеше беше огромния корем.Бях наддала 21кг, а родих малко слонче 4.450кг.

Мнго беше зле. Ужасно уморена през цялото време. Всички места, където се свързваха костите ме боляха ужасяващо. Включително челюста. Имах и силни неприятни болки в гръдната област, които траеха часове и продължиха и след раждането.  Корема не ми тежеше толкова, даже не ми се пишкаше често. И ме сърбеше кожата почти на всякъде. Май само корема не ме сърбеше толкова. Много исках да приключва всичко...и бяхме напазарували всичко, което сме си мислели, че ще е необходимо за бебето.

Тежко ми беше. Много, мноооого тежко 

Чувствах се като кит Задъхвах се, нямах търпение да родя.
Но и бях ужасно спокойна, всъщност ме беше налегнало едно примирение, че няма къде да избягам и ща- неща ще трябва да родя И когато ми просветна...бях безкрайно щастлива

Чувствах се добре, но вече изках да излиза това нещо от мен и да дишам спокойно и да се наспя 
После разбрах, че е по-добре да си седи вътре

Чувствах се огромна, беше ми трудно да ходя-исках да раждам вече.

Чувствах се добре, не исках бебето да излиза. Имах леки болки в краката и ръцето,но те си бяха от 8-ят месец. Ако тях ги нямаше можех и по-дълго да си бременея...

Чувствах се добре когато бях в движение, но за съжаление не можех да издържам дълго да ходя или да правя нещо без почивка.Спомням си, че даже вкъщи чистех на почивки  , а вечер не можех да си намеря място на дивана,през 5 минути сменях позата, добре, че прекарах само 2 седмици в 9-тия месец.

Чувствах се ужасно. Бях качила 25 кг, не можех да се движа нормално, да спя, дори да дишам като хората. По цяла нощ обикалях из апартамента, а по цял ден се опитвах да спя, но все се намираше някой да ме събужда. Беше студено, заледено, мъжът ми работеше постоянно, за да може да си вземе отпуска, когато се роди бебето и всички покупки, оставени за последния момент, бяха направени много на бързо. Нямах никакво желание да подреждам, нито да пера и гладя бебешки дрехи. На всичкото отгоре преносих 6 дена. Обаче пък родих  лесно, въпреки че бебето ми беше голямо.

Нямах търпение всичко да свърши и най-накрая да си гушкам бебето.
Чувствах се на предела на силите си.Корема и 30те килца страшно много ми тежаха
И не на последно място страха от раждането,от болката,от това дали всичко с бебо ще е наред,дали раждането ще е леко....все такива неща!

нямах търпение да родя , всеки ден си мислех  , че ще родя , въобще чаках си бебката с голямо нетърпение.
Много ме болеше кръста и за капак на всичко в последните 2 седмици така ме заболяха ребрата , че се наложи да взимам специални лекарства за болката , защото дори не можех да спя.
Всичко си бях подготвила за бебето . Вече през последните 2 седмици постепенно изпрах , изгладих и подредих всичк дрешки и си чаках най-голямото събитие ...

При мен последните месеци бяха най-хубавите.Не съм се чувствала тежка ни най-малко,нямах отоци,движех се без проблем.Само ми беше трудно вечер да се завъртам в леглото.
Бях приготвила всичко за бебка и след като започнах да преносвам вече наистина нямах търпение за срещата си с нея!

Ужасно се чувствам.
Само ритничетата ме радват.
Всичко друго ми е ужасно.
Болки в кръста,повръщане...един ден нерви,на следващия-меланхолия.
Вече искам да се видим очи в очи с бебето.

И аз не съм мама в 9-ти месец / темата явно е отправена по-скоро за тях, а не за вече родилите /, но да ти кажа честно чувствах се като един голям плондир...просто толкова ме боляха краката, толкова ми тежеше вече всичко, че само исках да минава и това е. Леко раждане ти желая 

Aз скоро родих, но в още ми е много прясно как беше в деветия месец. Чуствах се огромна и едва ходех. Бях изчистила къщата основно още осмия месец, деветия само изпрах всички дрешки, изгладих ги и окончателно приготвих стаята на бебчо и нямах търпение да се появи. Успех и леко раждане   

и аз така/и двата пъти/

като изключим киселините които ме тормозеха се чувствах добре

Ами пушка от всякъде бях. Като незнам какво ме чака. Излизах много и търчах с бързо темпо по задачи свързани с преместването ни, ремонти и такива ми ти работи.

Първият път може да се каже, че се чувствах що годе добре, но вече нямах търпение да родя.
Вторият път всичко ме болеше още от седмия месец, ритше ме доста силно и болезнено, че чак след раждането доста време си спомнях усещането даже някой път пак се сещам  та вече на края ми беше доста трудно исках да раждам по бързо, имах и ужасни киселини.

В деветия месец се чувствах....тежка.Без особени проблеми

Общо взето се чуствах добре,като изключим кисилините и ритници здраво

Чувствах се добре, малко уплашена от това,което ми предстои .

Нямах търпение да се срещна с малкото човече и малко се страхувах

Започнах здраво да се изнервям. Иначе съм в движение, шофирам, но не мога място да си намеря, все нещо ме боли, а киселините ми са зверски.

Като цяло добре, с изключение на болките които съвпъстват този месец...а, да, и ужасните киселни

В 9 месец се чуствах като ходещ кит  не можех да спя заради непрекъснато изтръпналите  ръце,бях вечно изморена и нямах търпение да родя 

в момента се чувствам адски изнервена,нали още не съм родила ,иначе като цяло като изключим киселините  и болките в краката(много ми изтръпваха)се чувставх супер .

Чувствах се страхотно наддадох 14 кг, корем ми не беше много голям, само нощем ми изтръпваха пръстите на ръцете.Родих 17 дни преди термина а госпожицата беше 3100.

Хей ме на,право в девятката
Чувствам се страхотно,почивам си, шетам си,купувам и гладя бебешки дрешки и се радвам на предстоящото ни събитие.Чета много в нета за раждането,кърменето и други полезни неща.Приготвила съм си най-после багажа за родилното и ми е супер спокойно.В началото на бременността ме беше шубе много повече,отколкото сега Чувствам се някакси по-готова. Не съм нетърпелива,защото знам,че малкото човече има нужда от още мъничко време в мен, за да му се доразвият белите дробчета,нека си седи засега на топличко и сигурно.Не ми пука вече нито за киселините,нито за безсънието,свикнах с всички неразположения

Като цяло се чувствах отлично.
Корема ми не бешо много голям. За цялата бременност качих 6-7 килограма.
Към средата започнаха да ми се подуват краката и да ме наболява кръста, но не беше чак толкова непирятно, колкото звучи! 

Бях много нетърпелива да се появи бебчето ми и в същото време исках цял живот да си остана бременна. 

Толкова превъзбудена не съм била никога.Броях дните.Купувах всичко за бебето,перях,гладих,подреждах с голяма любов.
Никога не изпитах страх от предстоящото раждане,напротив само силна превъзбуда.Постоянно успокоявах бъдещият татко ,че всичко е ОК и няма страшно
Въпреки,че бях с размерите на слон ,летях от щастие и еуфория

С големите идеално-защото и 2те се родиха още в на4алото.Но с малката -всеки танк можеше да се засрами пред мен краката ме боляха,гърба също-нито можен да седна нито пък да легна-носих я високо горе,напре4но ,пък и тя беше едро бебе-докторката ми отлагаше секциото до последно-с надеждата/нейната/ да се обърне-тя и се обърна де,3 дена преди да влезна за секцио.

Тежка,много тежка...родих ден преди термина и в последните дни преди това не можех да се обръщам от една страна на друга в леглото,както и да стана от него без чужда помощ...
Спомням си,че колкото и да ми беше "тежко" в един момент си мислех,че искам да си остана с корема,изпитвах много смесени чувства,хем нетърпение,хем страх дали ще се справя с всичко,което ми предстои,дали ще се съм добра майка и т.н.

страхотно се чувствах, чак не ми се разделяше с бременността 

Чувствах се добре  ,като изключим киселините .И с  нетърпение очаквах  да  се появи моето бебче,то пък взе  че закъсня с две седмици.

Дано и сега в деветия  нямам проблеми.

Доста тромава и бързо се уморявах но иначе се чувствах отлично. Много спокойна нищо че събитието наближаваше.

Беше ми зле в 8 и 9-я месец.Дебела, тромава, отекли крака....( това се случва месец август и септември)

Чувствах се чудесно и бях адски нетърпелива да видя бебето си.Малко ми беше тежко де заради корема и подулите се крака,но като цяло-идеално.

В 9-и месец много ме болеше кръста и вече много ми тежеше    и в същото време нямах търпение да си види бебето 

Чувствам се добре,само малко уплашена от предстоящето,но ще се справя.Нямам неразположения,само почти всяка вечер сънувам,че раждам 

Абе, беше ми тежичко...

Нямах търпение да родя вече и да видя бебка! Също така вече много ми тежеше корема, едвам ходех, а правех усилия да се движа.

Единственият ми дискомфорт беше,че не можех да издържам дълго време седнала на стол или диван.Изморявах се  Събрали сме се на хижа и във фоайето всички седят, пият и се веселят,а аз все към леглото гледам и просто отивам и си лягам.Някакси напрегнато ми беше физически.

Другото неразположение беше,че трудно си лакирах ноктите на краката,но все пак успявах де  НЕ ми беше голям корема.Даже познати,които незнаеха,кога точно ще раждам все си мислеха,че вече съм родила 

Иначе не ми е било тежко,ходех си нормално на високи тънки токчета до последно.Дори и в болницата с тях се издокарах,акушерката беше така 

Като изключим поведението на някои дразнители вкъщи, всичко, свързано с бременността, беше чудесно. В 9 месец се чувствах също прекрасно, макар и доста натежала вече. Бях много пъргава през цялата бременност та до последно. на моменти бях толкова бърза, че забравях, че съм бременна. Беше ме обзела еуфория, свързана с раждането, и направо се чувствах като на седмото небе. Накрая вече нямах търпение, защото преносих 9 дни.

Аз се чувствах прекрасно, може би защото работих до последно и нямах време за глупости и гивезалъци. Единствения дискомфорт беше че трудно се обувах но с времето си намерих и подходящата поза. Сутрин винаги закъсняла за работа скачах по стълбите и една съседка ми каза че цял ден се притеснявала да не изръся бебето.

Точно в 9 месец вече се чувствах зле.Тежеше ми страшно,нервите ми нещо се бяха разклатили,сърбеше ме тялото,"лазеха" ме буболечки по краката....Нямах търпение да родя и отнова да стана нормален човек.

Зле се чувствах и аз. Много ми тежеше, едва ходех, имах болки в таза. Причерняваше ми и ми се виеше свят. Имах и главоболие. Отичаха ми краката адски много. В крайна сметка се оказа че имам Прееклампсия и е много опасно з амен и бебчо да продължавам да бременея. Извадиха го седмица преди термина, предизвикано.

Чувствах се чудесно. Като изключим гаденето, киселините и повръщането, с които вече бях до болка свикнала, всичко друго беше наред. Спане, почивка, разходки, пълен релакс...

доста ми е тежичко,но то е за хубаво иначе вече нямам търпение.Накупихме всичко и само чакаме момента

Чувствах се прекрасно, беше чудеснод а усещам дъщеричката ни в утробата и испитвах едно невероятно гъделичакаво и трепетливо чувство, че моментът предстои,  бях като...страшно превъзбудена всеки еидн момент, невероятно щастлива и очакваща с нетърпение предстоящия ден.
Физически се счувставх много одбре макар, че беше знойно лято, коремът ми не ми е дотежавал, до последно бях много мобилна

 

 и аз така 

Да, подготвих всичко - всъщност, само бебешката стая беше готова...