Да живеем в хармония със себе си - 3

Lauren Благодаря ти за линковете.
И аз съм си набелязала две от книгите, за които споменаваш. Но досега не съм намерила кой да ми прати насам "Близо до бебето"

Това, което аз съм чела по отношение на отглеждане на деца, и ми се харесало много, са книгите на Fitzhugh Dodson:
"How to parent"
"How to father" (Питайте ме защо съм чела "How to father" - бях я купила за мъжа ми, но понеже той не я прочете, я прочетох аз)
"How to discipline with love"

Тези съм чела аз и много са ми допаднали. А иначе той има и още книжки по въпроса.

Още за една книга се сещам, която описва различни много лесни и практични начини да забавляваш детето си, като заедно с това го учиш на най-различни неща:
"Success through PLAY" by D. H. Radler with Newell C. Kephart

Всички тези са стари книги и аз съм си ги купувала от Амазон от разни библиотеки, които си разпродават книгите най-вече. Не съм виждала нови издания.

escorial много благодаря за препоръките, обезателно ще се възползвам  . И аз съм намислила да си поръчам някои книги от amazon.com, защото повечето, които ме интерсуват не са преведени на български. Иначе "Близо до бебето" е единствената "различна" от достъпните на български език, поне аз не съм срещала в други книги такъв подход - обикновена става дума за "нужните" бебешки покупки, прегледи при педиатри, имунизации, и пр. тривиални неща. "Близо до бебето" набляга на привързаното родителство, съвместния сън, слингоносенето, общуването с бебето, отново вредните стоки, от които да го предпазим, има и много полезна информация за раждането - и то за истинското активно раждане , такова, каквото трябва да бъде, а не според съвременната лекарска представа за раждането.

аз ги правя вечецяла седмца... и не мога да си представя вече деня без това упражнение -  чувството след него е страхотно -толкова се чувстваш освежена

Преди години и аз бях редовна с Тибетците...трябва пак да се взема в ръце 

Ескориал, аз я имам "Близо до бебето", ако нямаш от къде да я намериш мога да ти я пратя по пощата да я прочетеш и после да ми я пратиш обратно. Едва ли нещо ново ще научиш от нея, но е приятна за четене 

Като заговорихме за книги, "Близо до бебето" е много хубава, да. Аз я прочетох като бременна и много се впечатлих, а после, като четях все повече и повече неща за attachment parenting и пр., разбрах, че не е чак толкова революционна, колкото ми се стори в началото. Макар че за БГ си е абсолютно революционна 
И аз съм на вълна общуване с детето и възпитание.
Има много хубави книги в тази насока, за съжаление доста от тях не са преведени на БГ. Чела съм Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител", хубава е, макар че за някои неща не се съгласявам с него. Поръчала съм си книги за метода Монтесори - "Montessori from the start", "Montessori Play and Learn" и още една имаше, но забравих заглавието.
На БГ хубава книга била "Детето и ние" на Хаим Гинът. Той е много известен психолог, ако не се лъжа, основоположник на позитивната психотерапия.

Използвам случая и да поканя тези, които са в БГ, на това събитие   

Виждам, че има много желаещи вече за тази среща, а местата са ограничени  Затова редактирам, за да кажа, че ще има и втора среща за общуването с децата, на която майки, прочели 3 хубави за родителство и общуване, ще ги представят и ще направят резюме на книгите. Ще ви известя за следващата среща

Момичета,темата се поизмести,но и така е интересна.
Искам и аз да споделя дребните нещица,които като резултат ме отдалечават (по-скоро за момент ме отдалечиха,но се осъзнах навреме) от хармонията с мен самата.Всичко,което пишете за привързаното родителство,храненето и т.н е много хубаво,аз лично го практикувах(леко адаптирано за моите разбирания) докато си бях вкъщи с детето т.е. докато стана на годинка и три месеца.От почти година ходя на работа,виждам детето си по три часа вечер,то прекарва деня си с други хора и колкото и да се опитвам да съм перфектната майка факт е,че не съм такава.Много нерви изхабих в началото и доста сълзи изревах,но най-накрая се осъзнах и бих казала възстанових душевното си спокойствие.
Много объркано стана,но все пак въпросът ми е към майки с по-големи деца(с бебетата тези принципи са много по-лесни за следване) и работещите майки - как вие успявате да следвате тези принципи?

Lauren, опитай отначало с нарязан на ситно магданоз. От традиционните български подправки той най- си пасва с всичко. Не пречи и да разгледаш някоя готварска книга, издавана преди десетина години, да речем. Там за всяко ястие са написани  и подправките с истинските им имена, а не с търговските марки на различните миксове.

kambanka2304, разбирам мъката ти, но помисли - създаваме деца, не за да ги държим цял живот вързани за себе си. Родителството учи как постепенно да им позволяваме да се отдалечават от нас и да се справят и сами. Едва ли си мечтала нещата да се подредят по този начин, но това е реалността. Книгите описват идеалния вариант, който на практика не винаги е възможен.
И не забравяй, че когато детето е "лишено" от нещо, то придобива умения, с които да компенсира лишението. Децата са много адаптивни.

Момичета, забавни сте ми колко категорично препоръчвате книги, които не сте изпробвали още на практика върху децата си. Намалете малко идеализма за сметка на реализма, допуснете, че не всяко дете изисква едно и също от родителите си и че най-важното е да сте здрави, отпочинали и търпеливи, за да давате адекватни грижи.

Преди 19 години, когато синът ми беше бебе, четях жадно книгата на Лоранс Перну за отглеждане на детето. Тогава бабите и дядовците ми се присмиваха, че ще гледам детето "по книга". Някои неща наистина бяха нелепи, например режимът от 3 1/2 часа между кърменията от края на първия месец, без хранене в 3 през нощта. Детето оцеля, дори ми изглеждаше щастливо. 
Всъщност се оказа, че цялата работа с четенето е моят начин да покажа, че съм самостоятелна, че мога да взимам свои решения за детето си, без да "изпадам" дотам да искам съвети от родителите. Май се оказа повече въпрос на его и на доказване на собственото аз, отколкото чак такава загриженост за правилното отглеждане на детето.

А впоследствие толкова ценности му препредадох така, както съм ги получила от родителите си, че цялостният резултат от възпитанието едва ли беше толкова по-различен.

Това за препредаването на ценностите така, както ние сме ги получили от нашите родители/баби/дядовци, е много вярно и, за съжаление, не чак дотам хубаво Взела съм много черти от майка ми и баща ми, които не ми харесват. Опитвам се да се променям, но сърцевината някак си остава същата и точно тя се проявява в моментите, когато е най-малко желана Аз затова бях мъдрувала и по-напред в темата, че се радвам, че чак сега станах родител, а не на 20-20 и няколко години, защото тогава детето ми вероятно щеше да получи от мен много по-малко, отколкото сега съм в състояние да му дам.
Нямам предвид материалната страна на нещата изобщо.

аз от майка ми знам, че като бебе съм яла само неща, които изобщо не се дават на бебета
аз бях много злояда, ама много и се опитваха с какво ли не да ме нахранят - често безуспешно.

като дете съм яла типичната българска кухня - мазно, тежко, вряло 3 часа ядене

сегашното ми хранене няма общо с това, което съм яла като дете, нито с това, което майка ми готви.
постепенно се научих да ям това, което тялото ми изисква и лека-полека започнах да вкарвам нови храни и рецепти.
пробвах амаранта - не е за мен .
не всяка нова храна ми влияе добре, просто не я купувам повече.

като ми се дояде бисквита - ям си я
после ми става толкова гадно на стомаха, че лека-полека спират да ми се ядат

за подправката - в Любими рецепти съм дала рецепта за една смеска от Етиопия, нарича се берберска подправка.
стои в хладилника в плътно затворена кутийка.
много добре пасва към спанак, зеленчуци, леща (за месото не съм сигурна, мъжът ми каза, че е вкусно  )
но предупреждавам, че аз ям много подправки. може на някой да му е екзотична и силна.

типична подправка е моркови, кервиз, домати, лук и май още нещо, се смилат наситно и със сол се консервират. после по малко се слагат в ястието.

по принцип избягвам "универсални" подправки. иначе всичко има един и същ вкус...

Ескориал, първото нещо, което трябва да се направи е да се сложат няколко кристала хималайска сол в стъклен буркан и да се напълни с изворна вода. След 2денонощия разтвора е готов. Всяка сутрин си правя соле, което е 1%разтвор, в чаша изворна вода слагам 1ч.л. от разтвора и така го изпивам. За да се направи 3%разтвор слагаш 3ч.л. и т.н.

Escorial, аз имам 2 броя от книгата "Близо до бебето". Ако искаш мога да ти изпратя едната. Не ми е проблем да ти я подаря. Но както беше писал някой по-рано няма нищо революционно в нея. Ако си наясно с привързаното родителство можеш да я прочетеш, като леко романче преди заспиване.

Евридик, за съжаление не мога да отворя линка, който си дала, защото ми иска парола. Много ми е интересно на какво ни каниш. Можеш ли да ми кажеш паролата?

Afinora, за да отвориш линка, трябва да имаш регистрация в Multiply. Не помислих за това.
Извинявам се, че ще постна тук текста на обявата, но ето на това ви каня:

Среща за общуването с децата - част 1

Евридик, много ти благодаря. Преди дни писах на Олга, че ще присъствам.

Lilibon, с абсолютно всичко съм съгласна,затова копирам целия ти пост.Много ми харесват всичките постове в различните теми
Да,съгласна съм,че част от родителството е да оставиш детето да се отдалечи от теб.Аз осъзнах това и затова казах,че постепенно възстановявам хармонията със себе си.За егото - исках и аз да кажа нещо в този смисъл,но не намерих думите,благодаря ти Точно това е проблема- егото!Зад всяко нещо,което ни наранява стои всъщност нараненото ни его.Давам веднага пример със себе си- аз не можах да кърмя детето си,много исках,но се разболях,влязох в болница и т.н..Много ревах за това кърмене,бих казала даже бях в нещо като депресия и защо - детето ми е напълно здраво,развива се отлично,даже бих казала( нека не скачат кърмачките- нищо лично наистина,подкрепям на 100 % кърменето!),че е по-здраво от повечето кърмени бебета около нас,но за мен това беше провал като майка.Наскоро осъзнах(понеже постоянно се връщам на този си провал),че зад всички "няма по-полезно от майчината кърма","детето расте по-спокойно и уверено" и т.н.стои едно огромно его -истината е,че подсъзнателно съм искала да се чувствам незаменима за детето си,искала съм да му дам нещо,което никой друг не може да му даде.Това,ако не е его,здраве му кажи.Колко съм била глупава,добре че се осъзнах .
Според мен това е проблема и при всички майки,които страдат,че са родили със секцио,а не нормално.

Гледането на дете по книга - няма как да стане напрактика и колкото по-голямо става детето,толкова по-напразни са усилията в тази посока,а честно казано няма и смисъл от тях.
Обичам ви всички!

kambanka 2304, мерси за милите думи!    

Изпитания и проблеми винаги ще има, за да можем да израстваме и да научаваме повече за себе си и за възможностите си.
Ако ги приемаме като уроци, а не като провали, ще си спестим доста сълзи, самообвинения  и мъка.

  на всички, които се борят със себе си!