Защо един мъж не желае да се ожени ?

 Сладурана си и имаш богато въображение и освен това си обременена т предразсъдъци.

Всеки си е индивидуален случай, някои и с брак мислят за парцалките. Ти го обичаш и имате дете ... това ОК, а той обича ли те, какво прави той за теб, как си живеете заедно? Ей това си отговори. Сигурна ли си с него? Знаеш ли държи ли на теб?
Ако ти му кажеш: "Обичам те и е много важно за мен да имаме законно семейство", той какво ще каже?

 НЕМО, тез овързаните що се смеят?   

                                  Благодаря  . Аз наистина се гордея с предразсъдъците си, а въображението ми много би ми се искало да бъде още по-голямо. А ти си бонбон   !

Защото му е обещала да го слуша, а той и е обещал да не кръшка ... та всеки се подсмихва " Прекарах го /я " 

 Още еди комплексар, който се гордеел с предразсъдъците си от нямане какво друго да ги прави.    Какво друго ми остава, освен да ти пожелая да сте малцинство.

От страх!

                                Ти пък си много кисел бонбон  .

 Пожелах на комплексарите да са малцинство, а не на сватбарите. Все пак за някой сватбите са начин на прехрана

                          Ние вече 10 год . живеем без брак с моето мъжле.Когато реша да го ядосам,му казвам че аз не съм жена му,а неговото гадже,и ако иска да ме има ,да внимава Щом подпали метлата и почне да оспорва,го питам къде му е свидетелството за брак.
 С брак ,без брак- най-важното е да има  любов ,разбирателство и компромиси . При това положение,не мисля че гражданският брак е толкова важен.Смятам,че когато има съжителство без брак,всеки се страхува да не изгуби половинката си,и се старае сто пъти повече от колкото ще го прави,ако е бракуван.Има ли брак,смятаме че нашият партньор не ни е партньор,а собственост.
                     

Преди много години сключих брак.Бяхме толкова млади и все ми се струва ,че май слушахме повече мнението на хората около нас отколкото ние да го искахме. Не беше редно да живеем без брак, не беше редно да имаме дете без брак... Честно казано сега като се замисля за това време се сещам ,че на моя мъж хич не му се женеше. Трябва също да спомена и ,че брака/подписа не ме спаси от изневерите му...и куп други неща .Брака/подписа не го направи ангажиран  дори и морално към мен и  детето ни. След години се разведохме . В момента имам връзка на семейни начала . Не знам така ли ми се струва ,че се чувствам по-добре. Новият ми спътник в живота полага неимоверни усиля да ме спечелва всеки ден,имам щастието да бъда обгрижвана с внимание и с Любов. Не ми прави впечатление/ а те вече са рядкост/ хорски намеци от сорта на ,ама как така ще живееш без брак ,това  е грях....
Според мен брака е някаква традиция ,която е задържала хората едно време да се разделят и им е втълпявано чувството за грях и вина. Хората се променят и установяват ,че всеки може да направи някаква грешка в живота и не е нужно да плащаш за нея цял живот,че е много трудно да уцелиш от първият път и това не трябва да ти струва нервите ,разправиите покрай един развод ,да не говоря за това ,че "бившите " имат гадното чувство за собственост  върху теб дори и след развода,непрекъснато те следят и ти държат сметка дори когато си щастлив....

Така ,че мила авторке "Неомъжена" бъди щастлива ,радвай се на вниманието и обичта която ти дава твоя Любим, защото това е много повече от един подпис и се усеща всеки ден ,всеки час. Бъди и оцени това ,че си  принцеса докато си с него ,отколкото с бяла рокля няколко часа за пред хората.Брака е отживелица и последствията от него не са така романтични като ни се иска и са ни втълпявани. Много, ама много по-важно е държанието ви ,отношенията ви ,уважението ,любовта ви,вашето чувство за стойността на връзката ви...и т.н.

От страх...да не е под чехъл ли?   

 Как съ сети...    

Ако на 20  бях с този си акъл   никога не бих се омъжила ...  Няма сила дето да ме накара пак да го сторя. А  приятеля ти е прав, който се е опарил, знае какво значи това..  Обича те и сте заедно, щом не иска не го насилвай! така има по голяма вероятност да не попаднете в хватката на "сигурността".

Повечето мъже не искат да се оженят от страх, че след дена в който ги обявят като съпруг и съпруга, ако искат да бъдат честни, то остава да прекарат живота си само с една единствена жена. И все пак това е само на теория от моя страна. Аз нямам нито такив страх, нито пък ще прибързвам или отлагам, така че не мога да кажа нищо със сигурност...