Критерии за избор на подходящ партньор !

аз мислех, че тук пишат само жени. наистина ли мъж е подхванал темата??
моите критерии за избор на партньор (мъж) са:
- да е висок
- да обича себе си
- да има мозък в главата (ако няма бизнес някакъв)
- да ме забелязва
- да не ме нижава по какъвто и да е повод
- ако му се наложи - да употребява презервативи.

и да го обичам.

Понякога човек прави най-правилният избор, когато няма никакъв избор. Наличието на избор само по себе си винаги оставя чувството, че можеш да бъдеш прекаран. Има и един друг момент, че освен, че ние избираме, и нас някой ни избира и ако всички умуваме до безкрай, най-добре да си останем добри приятелчета.
 

...............

"Тези които са имали почти неограничен избор също са разведени" може би тук авторът отговаря на въпроса ти - сравняваш несъзнателно чувствата, които изпитваш с тези, които трябва да изпитваш или с тези, които би могла да изпитваш. Имаш избор и хубаво, че е така.
 Честно казано не ме интересува кой за какво се жени или ражда деца, аз знам защо - повечето хора го правят, защото не е измислено нещо по-добро, с което да си запълним живота. Какво предлагате да правим 80 години, ако я няма любовта, задължението за брак и деца, създаването на дом  и т.н., какво да правим цял един живот? За това е всичко.
А и хората са толкова несигурни в живота си, че предпочитат да споделят това състояние с някой, за да им е по-леко.Не мисля, че някой се жени от друг мотив, ние и затова се влюбваме. В крайна сметка това е брака - търсене и намиране. Като не стане - пак търсиш, пак намираш. Какви критерии? Остави ни да си грешим. 

Колкото изтъркано и клиширано да звучи,
казват, че всеки човек си има половинка.
Повечето не я намират цял живот, малцина
са щастливците, които са я открили.
Мисля, че с мъжът ми сме едни от тези
щастливци 
Не бих могла да си представя живота
с друг, както и той с друга.
Доста сме говорили затова как ни събра
съдбата. Господ е бил благосклонен към нас 

Честно казано не съм мислела за никакви критерии като се омъжих преди 16 години. Дори го направих донякъде за да се махна от къщи. Но ето, че не съм се развела, и то не заради децата, защото детето дойде след 10 години брак.
Та по темата, важното е и двамата да са еднакво инати да се борят с живота.
Според мъжа ми в периодите, когато съм била най непоносима за него, не ме оставил защото му било хубаво да ме е*е. 
А аз съм все още с него, защото бих го напуснала само, ако сърцето ми забие за друг, силно, при това да е възможно да споделя живота си с този човек. Но не се е случвало. В такъв случай умът ми не само, че няма да ме спре, той ще ме подкрепи.
Така, че колкото хора, толкова критерии.

въпросче: когато живеехте двамата щастливи, необременени от битовизми и градящи кариери може би, ти попита ли го "ако се появи дете и аз нямам възможност да заработвам моя дял от месечния бюджет, можем ли да разчитаме /ти, той и то/ на теб? ще ти теж ли? ако отговорът е да, тогава се налага и аз да работя. от това следва, че домакинските задължения, вкл. отговронсти за дете се разпределят между двамата. готов ли си, любов моя?"

или вероятно ти просто си била заслепена от мига /става дума за времето, когато сте били само двамата/ - двама работещи, проспериращи, щастливи в любовта. какво повече да иска човек.

а замисляла ли си се, ако ти всъщност не беше преуспяваща работеща жена, щеше ли той да бъде изобщо с теб?.

леле. звучи ужасно. дано не е чак толкова черна картината. но ти го казвам емпирично.
мъжът до мен, ми каза още на първата среща, че ме обича. тогава бях професионално реализирана и "върха на борчето". смятай не е среща между 20-годишни, т.е. зрели хора с предполагаем житейски опит. 1 година по-късно бях бременна и всичко професионално остана на втори план, докато изобщо не избледня. вече 6 години съм на ново поприще - доакиня /хаус мениджър, както сама съм си назовала новата си професия/, но щастлива. дай богу всекиму. всичко в къщи е наред. той работи за семейния бюджет, аз работя за семейния комфорт. и малчо е щастлив - мама за всичко, а татко за игрите. а мама и татко се обичат повече от всякога.

Моето семейство е създадено изключително против основните правила на Немо, но трябва да призная, че статистически, той е абсолютно прав. Ние двамата сме ученическа любов, аз бях изключително популярна, много откачена и дива, много харесвана и много своеволна. Той е много умен, но не някой зубър, напротив, беше също и неформален лидер на момчетата, атлетичен, малко затворен, от хората, които с един поглед преценяват ситуацията и знаят какво да направят и които карат околните да ги уважават тихо, без много приказки. На пръв поглед нямаме нищо общо, нито в интересите, нито в образованието, нито в темперамента. Но ето, имаме вече 15 години брак (тази година ще станат 16), оженихме се преди да навършим 20, не защото бях бременна, а защото ни омръзна "да ходим" вече 3 години. Мисля, че това, което ни прави щастливи заедно е, че всичко си споделяме и си говорим много, за нас двамата, за проблемите и радостите ни, за това, което ни се е случило през деня. Имали сме много тежки моменти, много сме постигнали заедно. Развиваме се в съвсем различни професионални области.

Мисля, че това, което прави щастливо едно семейство е желанието и на двамата повече да дават и по-малко да взимат във връзката си. А за избора на партньор, според мен трябва да се следва инстинкта, не "долната", нито "горната" глава, а сърцето. Също така ми се струва, че успехът специално на нашия брак се дължи и на факта, че все още се привличаме и физически, и като приятели. Не знам има ли универсална рецепта за щастлив брак, но със сигурност има универсална рецепта за нещастен - ако спрете да забелязвате партньора си и да го приемате за даденост, ако не разговаряте с него за всичко, което ви притеснява, ако изгубите чувството си за хумор и го смените с досаден хленч. )) А сега край с писанията, отивам да си обръщам внимание на мъжа )) Все пак е 14 февруари вече!

Не е формула за успех,но вярвам,че в наши дни липсата на опит преди брака е опасно нещо.
Една жена трябва да има минало,един мъж-бъдеще.

Не е формула за успех,но вярвам,че в наши дни липсата на опит преди брака е опасно нещо.
Една жена трябва да има минало,един мъж-бъдеще.
[/quote]

формулирано така звучи жена - курва, мъж - зубър. sorry, ама според мен не без значение и мъж с минало. мъжът също трябва да има опит, за да оцени жената, срещната днес. а сетнецията "мъж-бъдеще" зависи от неговите качества, които не са предмет на дискутираната тема

Като две половини на една ябълка сме.
На едната част само другата пасва.
Е, така го намерих. Видях го и разбрах, че това е моята половинка.
Интуитивно. От първия ни разговор още.
Не правя сметка, какво давам във връзката ни, а за него това е немислимо дори.
Щастливка съм.
Дано да е все така!
   

Стела, много красиво си го разказала.
Добре, че след първия постинг не пропуснах цялата тема.
Имаше една приказка на баба ми, която много ми харесва - Господ ни оре, ни жъне, господ хора сбира.
Ние сме като два вола от един чифт. Когато трябва да се оре, или кола да се тегли,
всеки знае къде да застане, колко са силиците на другия, и колко може да му разчита,
и  по надолнище, и по нагорнище.

И затова човек се обвързва, когато усеща, че няма избор - партньор може да му бъде само Той. Никой друг! И двата пъти се омъжвах, защото нямах избор - срещах "идеалната си половинка". И още мисля така.
Дали бих могла да имам и други "половики"? Не ми се мисли, честно казано...

ЗА главите разбрах, че е важно горната да не е по- малка от долната. Как да си обясня обаче подписа на Мотивация и не би ли могла тази мъдра мисъл  да доведе един брак до края му, сложете го в критериите за избор и него.
Браво на автора за начинанието и успех!

И ние така. Не мога да си представя да бъда с друг.

Различни сме и се допълваме. Е, в началото имаше период когато се опитвах да го направя като себе си, но той бързо ми даде да разбера, че няма да стане тази работа......

Сега се наблюдавам, че той без да се опитва каквото и да било много ми е повлиял и дори повече се харесвам така. По-спокойна съм, може би по-затворена, отколкото в началото, но се чувствам добре.

Рецепта няма, може би жената да не се опитва да води мъжа си, защото ако той си е на място, няма да го позволи, да се съобразяват един с друг, да са готови на промени и не на последно място да са наясно с ролите си. И колкото се може повече - без прекалено розови очаквания от брака.....Той е като живота - има от всичко!

Не си падам по крайностите и определено не твърдя,че жената трябва да е амортизирана и безперспективна,а мъжът задръстеняк с пари и сериозен гръб.
Ако така го разбираш повредата не е в моя телевизор.

От лични наблюдения си правя изводи и вярвай-уплашило ми се е окото от "невинни" създания,чийто първи мъж/и в интимно ,и в сърдечно отношение/ е настоящият им съпруг.
А господата дето на по 35-40 години се размазват денонощно по дивана също не са малко.
Защото някога,преди 1,2 десетилетия тяхната мила съпруга е била толкова наивна и убедена,че ще успее да промени мърльото и да моделира от него един отговорен,работещ,отдаден на семейстното си и здраво стъпил на земята мъж.
Уви.