Какво говорите на бебетата си?

Оооо,  Развесели ме с това описание на нещата...

Ами аз й говорех всичко. Като се изчерпваха идеите за разказ, започвах така:

Хайде се да измием дупенцето, ето това са чорапките, дай мама да цунка едно краченце, къде е пупката.
Ето сега една ръчичка - муш, ето другата муш

и т.н. и т.н.
 

На тази възраст гушках,пеех песнички, говорила съм и различни неща но не и нон-стоп.

Аз говорех на дъщеря си като на голям човек още от момента, в който я гушнах за първи път.
Т.е. казвах й всичко, което ме вълнува в момента, това което правя.....Е, водех монолози, но определено имаше смисъл от тях.
П.П. Сега се чудя защо не си затваря и за момент устата.

Постоянно съм им говорела. Почти всичко, което правя съм го "споделяла" с бебето като с голям човек.
Но то отвътре така ми идва. Радвам им се, много песнички, разни бебешки игрички.
С две думи -говоря за всичко. Горките ми деца, наслушали са са на всичко.
Незнам дали е от това, но в резултат  рано проговориха.

Това което си мисля го казвам на глас. Понякога му пея.

galina, я го дай това стихотворение!


Моето говорене май най-вече с това се изчерпва...

Ето го.
Там в гората,там далече
расло лече-буболече
галенко,с корава дрешка,
аленко,като черешка.
С две оченца, да си гледка.
С шест краченца,да си шетка.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да го цунка.
На шишарка си седяло,
от роса попарка яло
Под бодливата къпинка,
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
"На възглавничка от лайка,
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани-нани,люли-люли!
Под юрганче от тревица,
спи ми,мамина дущица.
Слънчо вече се затули,
нани-нани,люли-люли.
Чудно лече-буболече
там в гората,там далече!
Без да пита,с тихи стъпки,
тръгнало веднъж за гъбки.
Леви,десни!Леви десни!
Ех ,че срещи интересни!
Под листо от дива круша
спряло,коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
да му каже"боц" с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да послуша чинка,
поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка,
на листец от теменужка.
И съгледало черупка-
орех с провъртяна дупка.
Мушнало се до средата
и настъпила бедата:
охка,ахка,врънка,мънка
ни навътре,ни навънка!
-Ей,немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето?
някой с весел глас попитал,
и го щипнал и посритал.
(палав паяк бил изглежда,
в тъмното мотаел прежда)
А горкичкото юначе,
почнало на глас да плаче
-Там в гората,там далече,
аз съм лече-буболече
галенко,с корава дрешка,
аленко,като черешка.
С две оченца -да си гледкам,
с шест краченца-да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.
Ах ти ,лече буболече
там в гората,там далече
чула мама буболечка,
от върха на суха млечка.
Спуснала се с цяла сила,
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце,
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка
да си гризка,да си амка.
И завела го да спинка,
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка,
сложила го мила майка
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло,
аленото буболече,
и заспало,засияло
там в гората,там далече!

Това стихче е много хубаво, нищо че е дълго.
Аз пък му пея песнички и му чета приказки.Понякога когато правя нещо му обяснявам какво правя и защо го правя и той седи и ме гледа и се смее.Има си и любими песнички  и понякога много обича да крещи или пък почва да мрънка все едно пее като ги чуе.

На мен също ми беше много старнно какво да и говоря.Много я гушках и гледах как спинка непрекъснато.Пеех и песнички и по-нататък (т.е.след време)я галех по бузките да се усмихва.

Аз му говоря почти постоянно, но той едва ли ме разбира, обаче определено реагира,когато му пея песнички 

galina_743 ,страхотно стихче.Много ме изкефи.
Разпечатвам си го  ,за да  го вкарам в действие

Хубаво е да се говори на бебетата, но със сигурност не през цялото време, поне аз така мисля. А да им се пускат записи май няма смисъл, защото е много безлично за тях. А пък да ги сложиш пред телевизора с идеята, че ще се образоват така - абсурд. За мен лично филмчета като Телетъбис и Бейби Айнщайн са абсурдно нещо, но това си е мое мнение. Хубаво е да виждат кой им говори, да реагират и много важно ти да реагираш на това което те казват или правят. Аз лично й говоря много - какво правя в момента, показвам й книжки и й разказвам по тях, с играчките си говорим и й измислям приказки.  Аз смятам, че "бебешкия говор" не бива да се използва прекалено, за да може да се научи детето да говори правилно в крайна сметка. Но мисля, че не е хубаво да им се говорят много сложни неща - простички, непосредствени, назоваване на предмети, неща които виждат и усещат.

На моя хубостник му говоря от първия ден - какво правя или ще правим,колко го обичкам.А сега не спирам защото когато говоря той се залива от смях и е много сладък.Успокоява се от гласът ми повече отколкото ако го гушкам - и аз не мога да си го обясня

И аз така  постъпвам с Никол