Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са някои правила за членуване на думите в българския език?
Как се използват главните букви в българския език?
Какви са правилата за използване на препинателни знаци в българския език?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са някои правила за членуване на думите в българския език?
В българския език, когато членуваме съществителни имена от женски род, които завършват на 'т', добавяме 'т' към края: пролет - пролетта, плът - плътта, радост - радостта. Когато прилагателните имена в мъжки род ед.ч. завършват на '-нен', ние премахваме 'е', когато ги членуваме: временен - временна, временно, временни; военен - военна, военни, военният.
-
Как се използват главните букви в българския език?
Главните букви се използват в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие или тире. Те също така се използват в собствени имена, имена на географски обекти, небесни тела, учреждения, дружества, исторически събития, титли, звания, длъжности и чинове в писмени молби, доклади и т.н. Прилагателните от собствени имена също се пишат с главни букви в определени случаи.
-
Какви са правилата за използване на препинателни знаци в българския език?
След препинателните знаци точка, запетая, удивителен знак, въпросителна, двоеточие, точка и запетая се оставя интервал. Преди тях не се оставя интервал. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал. 'Тирето' се обгражда с интервали, когато е използвано вместо пропусната дума, двойно изразяващо подлога или когато огражда вмъкнати изрази. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната точка се оставя интервал.
-
Как се използват препинателните знаци (запетаи и скоби) в българския език?
-
Как се използват запетаите пред косвени въпроси?

И мен литературата ме плаши
Чета си тухлите най-примерно и даже ги намирам за много интересни, но... за анализ много-много не ставам
уж ги разбирам, мога да ги анализирам, обаче пред някоя колежка например... беден ми е литературният терминологичен речник

и оранжево (също познато като оранджаво, оранжаво и пр.). И оттам тръгнах да й обяснявам за синьо-зелено и светлосиво, тъмноосиньо и т.н. И след ужасно дълъг спор, най-накрая, с голямо неудоволствие го написа слято съответното светлобежово.
