НОВО: Дигитални асистентиВиж

Български език

  • 96 215
  • 746
# 270 17 март 2009, 18:18 ч.
ЕТО ОЩЕ ЕДНО:
Поправете грешките в правописа и пунктуацията.

Живял в една епоха испълнена с борба и страдания Иван Вазов възвеличава мъченическия лик на родината. В повеста „Немили-недраги” е разкрит живота на българските емигранти в навечерието на Освобождението. Далеч от България, те запазват своя родолюбив и сво¬бодолюбив дух и се отдават исцяло на нейното освобож¬дение.   
Десета глава от повестта „Немили-недраги започва с описание на природната картина. 20 февруари. Чрез посочването на датата писателя внася повече достовернос и ни осведомява за сезона - зима. Дунавът е окован с дебел лед, под който се мятът на буйни талази черните му води. На единия бряг на замръзналата река грачат чафките, а на другия се издигат пустите възвишения на България, нощем осеяни с светлините на къщичките на караулниците, които отдалеч приличът на гробове.
От към румънския бряг един окаснял нощен пътник слиза към ледената пустош на реката. Той е облечен с дебел влашки кожух и една опитна ръка лесно може да напипа револвера му отзад на кръста. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той бавно и предпазливо слиза по стръмния брег опирайки се на тояга със остар бод  накрая.

В писмената работа има 20 места за редактиране


Виж целия пост
# 271 17 март 2009, 19:15 ч.
Цитат на: marsia в вт, 17 мар 2009, 18:18
ЕТО ОЩЕ ЕДНО:
Поправете грешките в правописа и пунктуацията.

Живял в една епоха, изпълнена с борба и страдания, Иван Вазов възвеличава мъченическия лик на родината. В повестта „Немили-недраги” е разкрит живота на българските емигранти в навечерието на Освобождението. Далеч от България, те запазват своя родолюбив и свободолюбив дух и се отдават изцяло на нейното освобождение.   
Десета глава от повестта „Немили-недраги започва с описание на природната картина -20 февруари. Чрез посочването на датата писателят внася повече достоверност и ни осведомява за сезона - зима. Дунавът е окован с дебел лед, под който се мятат на буйни талази черните му води. На единия бряг на замръзналата река грачат чавките, а на другия се издигат пустите възвишения на България, нощем осеяни със светлините на къщичките на караулниците, които отдалеч приличат на гробове.
Откъм румънския бряг един окъснял нощен пътник слиза към ледената пустош на реката. Той е облечен с дебел влашки кожух и една опитна ръка лесно може да напипа револвера му отзад на кръста. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той бавно и предпазливо слиза по стръмния бряг, опирайки се на тояга със остър бод  накрая.

В писмената работа има 20 места за редактиране



Виж целия пост
# 272 17 март 2009, 19:22 ч.
Не е ли:

В повестта „Немили-недраги” е разкрит животът на българските емигранти в навечерието на Освобождението
Виж целия пост
# 273 17 март 2009, 19:53 ч.
Цитат на: a.velcheva в вт, 17 мар 2009, 19:22
Не е ли:

В повестта „Немили-недраги” е разкрит животът на българските емигранти в навечерието на Освобождението

 newsm10

Животът е подлог, тоест може да се замести с Той, следователно се членува с пълен член
Виж целия пост
# 274 18 март 2009, 08:51 ч.
Живял в една епоха 1.(,)  2.изпълнена с борба и страдания  3.(,) Иван Вазов възвеличава мъченическия лик на родината. В 4.повестта „Немили-недраги” е разкрит  5.животът на бъл¬гарските емигранти в навечерието на Освобождението. Далеч от България, те запазват своя родолюбив и сво¬бодолюбив дух и се отдават  6.изцяло на нейното освобож¬дение.   
Десета глава от повестта 7.„Немили-недраги” започва с описание на природната картина. 20 февруари. Чрез посочването на датата 8.писателят внася повече 9.достоверност  и ни осведомява за сезона - зима. Дунавът е окован с дебел лед, под който се  10.мятат на буйни талази черните му води.На единия бряг на замръзналата река грачат  11.чавките, а на другия се издигат пустите възвишения на България, нощем осеяни 12.със светлините на къщичките на караулниците, които отдалеч 13.приличат на гробове.
14.Откъм румънския бряг един 15.окъснял нощен пътник слиза към ледената пустош на реката. Той е облечен с дебел влашки кожух и една опитна ръка лесно може да напипа револвера му отзад на кръста. Тоя нощен скитник беше Македонски. Той бавно и предпазливо слиза по стръмния  16.бряг    17.(,) опирайки се на тояга  18.с     19.остър бод  на 20.( )края.
Виж целия пост
# 275 18 март 2009, 10:54 ч.
Цитат на: a.velcheva в вт, 17 мар 2009, 19:22
Не е ли:

В повестта „Немили-недраги” е разкрит животът на българските емигранти в навечерието на Освобождението

мда, от бързане..... Embarassed  еле пък дето аз дадох правилото за заместване , в смисъл, че е най-лесно да се открие подлога Blush
Виж целия пост
# 276 18 март 2009, 23:49 ч.
marsia, може ли още Praynig?
Виж целия пост
# 277 19 март 2009, 08:00 ч.
Още първите редове на разказа „По жицата” раскриват човешката мъка в българското село. Виждаме я в проницателните очи на Моканина, за когото не устава нищо скрито. От един поглет той преценява, че Гунчо не е заможен човек и е от тия, дето и „на мравката път стру¬ват”. Добри са очите на Моканина, проницателни. Виж¬дал е той често по лицата на хората исписана болка и никога не е подминавал хорската нужда. Отзивчив и де¬ликатен той разбира по дрипавите потури, по оръфания пояс и кърпките, които са едро и неумело шити по блуж¬даещият поглед на този добрудушен човек, че той носи голяма мъка в сърцето си. Виждайки стеснението на ви¬сокия селянин, Моканина сам подема разговора за да му помогне: „Ти май болно имаш.” Думите са казани прос¬то, открито и със съчуствие. Селянинът си отдъхва. Той е усетил добрината и искреноста на Моканина и растваря пред него сърцето си. Моканина изслушва разказа на Гун¬чо не с любопитството на чуждия човек, а с топлината на близък, който може да разбере и пожали. Истинската човечност на Моканина се проявява най-силно, когато среща усмихнатите светли и очакващи очи на болното мо¬миче. Мъката напира в душата му и той за пръв път в живота му изрича лъжа. Но това е свята лъжа. Това са думи казани с изтинска обич и болка, думи на съчувствие и човешка жал. Задъхано и забързано убеждава той мо¬мичето, че ще види бялата лястовица.
Малко време е говорил Моканина с тези непознати, едва ли ще ги срешне друг път, но мисълта за тях засяда в сърцето му. Тяхната болка става и негова. Само човек познал страданието може да излее душата си чрез думите: „Боже, колко мъка има на тоя свят боже!” Това възклицание е израс на човешката топлота, на болка от човешкото не¬щастие и присъда над несправедливият свят.

бяло: В текста  има 22 места за редактиране.
Виж целия пост
# 278 19 март 2009, 10:17 ч.
Още първите редове на разказа „По жицата” раз(1)криват човешката мъка в българското село. Виждаме я в проницателните очи на Моканина, за когото не о(2)става нищо скрито. От един поглед(3) той преценява, че Гунчо не е заможен човек и е от тия, дето и „на мравката път стру¬ват”. Добри са очите на Моканина, проницателни. Виж¬дал е той,(19) често по лицата на хората из(4)писана болка и никога не е подминавал хорската нужда. Отзивчив и де¬ликатен,(5) той разбира по дрипавите потури, по оръфания пояс и кърпките, които са едро и неумело шити,(6) по блуж¬даещия(7) поглед на този добро(20)душен човек, че той носи голяма мъка в сърцето си. Виждайки стеснението на ви¬сокия селянин, Моканина сам подема разговора,(Sunglasses за да му помогне: „Ти май болно имаш?(21)” Думите са казани прос¬то, открито и със съчув(9)ствие. Селянинът си отдъхва. Той е усетил добрината и искреностт(10)а на Моканина и раз(11)тваря пред него сърцето си. Моканина изслушва разказа на Гун¬чо,(12) не с любопитството на чуждия човек, а с топлината на близък, който може да разбере и пожали. Истинската човечност на Моканина се проявява най-силно, когато среща усмихнатите,(13) светли и очакващи очи на болното мо¬миче. Мъката напира в душата му и той за пръв път в живота си(14) изрича лъжа. Но това е свята лъжа. Това са думи казани с ис(15)тинска обич и болка, думи на съчувствие и човешка жал. Задъхано и забързано убеждава той мо¬мичето, че ще види бялата лястовица.
Малко време е говорил Моканина с тези непознати, едва ли ще ги срещ(22)не друг път, но мисълта за тях засяда в сърцето му. Тяхната болка става и негова. Само човек познал страданието може да излее душата си чрез думите: „Боже, колко мъка има на тоя свят Б(16)оже!” Това възклицание е израз(17) на човешката топлота, на болка от човешкото не¬щастие и присъда над несправедливия(18) свят.

Дали?  newsm53
Виж целия пост
# 279 19 март 2009, 10:22 ч.
Трябва да има запетая и пред второто "Боже", защото пак си е обръщение и може би трябва да се огради "познал страданието" в началото на същото изречение  Thinking
Виж целия пост
# 280 19 март 2009, 11:49 ч.
Мисля, че си права, unchita. Явно съм поправила ненужно на две места текста.  Simple Smile
Виж целия пост
# 281 20 март 2009, 03:58 ч.
Здравейте, чудесна тема! Моя колежка по БЕЛ постоянно ме поправяше преди години, като кажех "тоя", "тая", "оня", "оная" с "този", "тази", "онзи", "онази". Кажете, моля, имаше ли право?
Виж целия пост
# 282 20 март 2009, 08:28 ч.
Според мен е имала право - този, онзи и пр. е  правилно.
"Тоя", "оня" и пр. са разговорни форми. На мен някак си не ми звучат добре.

От тази гледна точка, всеки сам си преценява как ще говори и кои форми ще използва.
Виж целия пост
# 283 20 март 2009, 09:08 ч.
Няма такова нещо. Naughty Разговорни са формите тоз,таз,туй,тез,онез,онуй.Другите са си еднакво валидни в писмената и разговорната  реч
Виж целия пост
# 284 20 март 2009, 09:16 ч.
Още първите редове на разказа „По жицата” 1.разкриват човешката мъка в българското село. Виждаме я в проницателните очи на Моканина, за когото не 2.остава нищо скрито. От един 3.поглед той преценява, че Гунчо не е заможен човек и е от тия, дето и „на мравката път струват”. Добри са очите на Моканина, проницателни. Виж¬дал е той често по лицата на хората 4.изписана болка и никога не е подминавал хорската нужда. Отзивчив и де¬ликатен 5.(,) той разбира по дрипавите потури, по оръфания пояс и 6.кръпките, които са едро и неумело шити  7.(,) по 8.блуждаещия поглед на този 9.добродушен човек, че той носи голяма мъка в сърцето си. Виждайки стеснението на високия селянин, Моканина сам подема разговора 10.(,) за да му помогне: „Ти май болно имаш.” Думите са казани прос¬то, открито и със 11.съчувствие Селянинът си отдъхва. Той е усетил добрината и 12.искреността на Моканина и 13.разтваря пред него сърцето си. Моканина изслушва разказа на Гунчо не с любопитството на чуждия човек, а с топлината на близък, който може да разбере и пожали. Истинската човечност на Моканина се проявява най-силно, когато среща усмихнатите светли и очакващи очи на болното мо¬миче. Мъката напира в душата му и той за пръв път в живота 14.си изрича лъжа. Но това е свята лъжа. Това са думи 15.(,) казани с 16.истинска обич и болка, думи на съчувствие и човешка жал. Задъхано и забързано убеждава той момичето, че ще види бялата лястовица.
Малко време е говорил Моканина с тези непознати, едва ли ще ги 17.срещне друг път, но мисълта за тях засяда в сърцето му. Тяхната болка става и негова. Само човек 18.(,) познал страданието 19.(,) може да излее душата си чрез думите: „Боже, колко мъка има на тоя свят 20.(,) боже!” Това възклицание е 21.израз  на човешката топлота, на болка от човешкото нещастие и присъда над 22.несправедливия свят.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало