Трябва да си изясниш отношенията с брат си. Нещо с него не можеш да се погодиш, или с жена му? Цял живот ли ти е крив или откакто има семейство? Трябва да ни просветлиш малко, защото така наистина се гадае само на какво се дължи такова отношение. Но и за мен е е нормално, аз толкова много искам да имам племенници, ще ги обожавам!
Виж целия пост
Чувствам се лоша...
- Публикувана: 15 фев. 2009, 10:54 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 13:23 ч.
# 16
15 фев. 2009, 18:26 ч.
Разберете се с брат ти през седмица да използвате услугите на бабата
Виж целия пост
# 17
15 фев. 2009, 20:44 ч.
Ако единствената причина е, че бабата предпочита да е в услуга на брат ти, би трябвало на нея да те е яд. Отделен въпрос е, че не можем да имаме претенции към родителите ни да се занимават са малките оръфляци.
А ако те дразни самото дете - нормално е. Както има неприятни възрастни, така има и неприятни деца, едно приятелче на сина ми е супер противно и гнусно дете, не мога да го понасям. Но племенницата я обичам и гледам с удоволствие
Виж целия пост
А ако те дразни самото дете - нормално е. Както има неприятни възрастни, така има и неприятни деца, едно приятелче на сина ми е супер противно и гнусно дете, не мога да го понасям. Но племенницата я обичам и гледам с удоволствие
# 18
15 фев. 2009, 21:54 ч.
Такива като теб са достойни за съжаление. Не мога да проумея как е възможно да имаш толкова гнусно отношение към племенницата си и към собствения си брат? Все по-често се пускат теми, в които се обяснява как им е омръзнало на майките да купуват неща на племенниците си, срамота бе хора! Срамота! Не усещате ли че губите човешкото в себе си? Потресена съм! С какво ти си по-важна, че трябва да гледа майка ти твоето дете, а не на брат ти? Обичам племенника ми като свое дете, купувам му понякога повече, отколкото на моето, защото го виждам в месеца веднъж и искам да му дам всичко. Обичам и брат си и жена му! Винаги съм насърчавала майка ми да гледа племенника и да помага повече на брат ми, защото те не живеят в нашия град и сравнително по-рядко се виждат. Аз също винаги съм помагала и винаги ще помагам на брат ми. Че той е моя плът и кръв, само с него сме лежали под едно сърце! Как не ви е срам такива! Страшно се вбесих!
Виж целия пост
# 19
15 фев. 2009, 22:12 ч.
Приела съм детето на сестра ми като свое, не мога да си представя някакво делене .И нямам претенции дали ще е у нас ,което се случва рядко понеже не живеят в България ,или всички заедно ще са у тях .
Ядосвах се единствено на майка ми ,че от години е при нея, заедно си идват в България, заедно се прибират. Но свикнах да се оправям и сама .И си ги обичам !Имаше период в който се бях озлобила ,но се радвам че ми мина.
По същия начин не деля и детето на сестрата на мъжа ми. В къщи е една малка лудница ,когато се съберат, но не им се ядосвам .
Не си заслужава да таиш такива егоистични чувства в себе си и да се нервиш за такива неща .
Обичайте се , живота е кратък!
Виж целия пост
Ядосвах се единствено на майка ми ,че от години е при нея, заедно си идват в България, заедно се прибират. Но свикнах да се оправям и сама .И си ги обичам !Имаше период в който се бях озлобила ,но се радвам че ми мина.
По същия начин не деля и детето на сестрата на мъжа ми. В къщи е една малка лудница ,когато се съберат, но не им се ядосвам .
Не си заслужава да таиш такива егоистични чувства в себе си и да се нервиш за такива неща .
Обичайте се , живота е кратък!
# 20
15 фев. 2009, 22:25 ч.
Малко адекватни отговори, един от които на Шанел. 
Какво значи " не искам детето на брат ми да идва" или това за "бабата".
Тя да не е робот на повикване или човек без собствен живот?
Ако се погледнете отстрани ще се уплашите.
Светът не се върти около вас и децата ви. Дори не около мъжО и "уикендите" ви с него.
С всяка измината година се убеждавам, че всепоглъщаща простотия и проклетия завладява ежедневието ни. Ужас!
Ако гледаш на света с усмивка и той ти отвръща със същото.
Виж целия пост
Какво значи " не искам детето на брат ми да идва" или това за "бабата".
Тя да не е робот на повикване или човек без собствен живот?
Ако се погледнете отстрани ще се уплашите.
Светът не се върти около вас и децата ви. Дори не около мъжО и "уикендите" ви с него.
С всяка измината година се убеждавам, че всепоглъщаща простотия и проклетия завладява ежедневието ни. Ужас!
Ако гледаш на света с усмивка и той ти отвръща със същото.
# 21
15 фев. 2009, 22:28 ч.
Аз моето дете ми е най- спокойно ,когато и децата на зълва ми са при свекърите ,играят, какво ще прави сам с двама възрастни.
Виж целия пост
# 22
15 фев. 2009, 23:08 ч.
За мен това е непонятно.Аз страшно много обичам племенниците си,както и племенницата на съпруга ми.Със сестра ми живеем в различни градове и ни е много хубаво когато се съберем заедно.Това важи и за децета ни!
Виж целия пост
# 23
15 фев. 2009, 23:18 ч.
Искам да ви кажа, че напълно разбирам авторката. Тук има много нападки срещу нея, но повярвайте ми, никога не се знае какво може да ти дойде до главата. Аз се чувствам по същия начин-лоша и безсърдечна-защото така и не можах да заобичам дъщерята на мъжа ми-майка и е починала, а и тя е с увреждане- аз аз понякога имам чуството, че не мога да седя дори в една стая с нея. Иначе обожавам децата,на сестра ми на приятелките ми... Изпитвам ОГРОМНО чувство на вина и ми е много трудно да се преборя със себе си, но наистина, човек не може да реши кого да обича и харесва и кого не.....дори и когато става дума за дете. Може би и двете ни измъчва някаква реност( която в моя случай е неоснователна), но понякога е много трудно да се пребориш със себе си. Никога не съм предполагала, че мога да реагирам така и да изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован 
Виж целия пост
# 25
16 фев. 2009, 01:00 ч.
Това вече е жестоко... Горкото дете, че и в една стая не можела да стои с него...
Виж целия пост
Искам да ви кажа, че напълно разбирам авторката. Тук има много нападки срещу нея, но повярвайте ми, никога не се знае какво може да ти дойде до главата. Аз се чувствам по същия начин-лоша и безсърдечна-защото така и не можах да заобичам дъщерята на мъжа ми-майка и е починала, а и тя е с увреждане- аз аз понякога имам чуството, че не мога да седя дори в една стая с нея. Иначе обожавам децата,на сестра ми на приятелките ми... Изпитвам ОГРОМНО чувство на вина и ми е много трудно да се преборя със себе си, но наистина, човек не може да реши кого да обича и харесва и кого не.....дори и когато става дума за дете. Може би и двете ни измъчва някаква реност( която в моя случай е неоснователна), но понякога е много трудно да се пребориш със себе си. Никога не съм предполагала, че мога да реагирам така и да изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован
# 26
16 фев. 2009, 05:02 ч.
Ако прехвърляш чувствата на неприязън към брат си върху племенничето си, тогава не си права - то не е виновно. От написаното от теб не се разбира какво точно те дразни в тази ситуация? Детето? Брат ти? Майка ти? 
Виж целия пост
# 27
16 фев. 2009, 07:13 ч.
Това вече е жестоко... Горкото дете, че и в една стая не можела да стои с него...
Как е възможно-
Виж целия пост
Искам да ви кажа, че напълно разбирам авторката. Тук има много нападки срещу нея, но повярвайте ми, никога не се знае какво може да ти дойде до главата. Аз се чувствам по същия начин-лоша и безсърдечна-защото така и не можах да заобичам дъщерята на мъжа ми-майка и е починала, а и тя е с увреждане- аз аз понякога имам чуството, че не мога да седя дори в една стая с нея. Иначе обожавам децата,на сестра ми на приятелките ми... Изпитвам ОГРОМНО чувство на вина и ми е много трудно да се преборя със себе си, но наистина, човек не може да реши кого да обича и харесва и кого не.....дори и когато става дума за дете. Може би и двете ни измъчва някаква реност( която в моя случай е неоснователна), но понякога е много трудно да се пребориш със себе си. Никога не съм предполагала, че мога да реагирам така и да изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован
Как е възможно-
# 28
16 фев. 2009, 08:53 ч.
И защо тогава си се омъжила за този човек?Остави го да си гледа болното дете.Когато една жена реши да се обвърже с мъж,който има дете,тя трябва добре да премисли,дали има сили и възможности да отгледа,възпита и обича нещастното дете.Защото точно в твоя случай,детето е нещастно.Не защото е болно,а защото няма майка.
Да ви попитам всички,които сте пускали и ще продължавате да пускате такива теми:случайно да ви е хрумвало,че майките ви не са длъжни да запълват дупките в плановете ви?
Виж целия пост
изпитвам такива чувства, но ето, че ми се случи...никой не е застрахован
Да ви попитам всички,които сте пускали и ще продължавате да пускате такива теми:случайно да ви е хрумвало,че майките ви не са длъжни да запълват дупките в плановете ви?
# 29
16 фев. 2009, 09:06 ч.
Бях сигурна, че всички ще ме нападнат на секундата.. И аз бих направил така. Но отстрани е мнооого лесно...
А как бихте се чуствали вие ако детето се окаже ужасно разглезено и грубо ... дете, което е научено, че то е център на света и не е склонно да се съобразява с абсолютно никой и нищо... Отгледано е от баба си, която му е като майка и дори много повече. В продължение на години се опитвам да се преборя с чуствата си, и не споделям това с никой..просто съм по-сдържана и лицемерна, заради мъжа ми.
Виж целия пост
А как бихте се чуствали вие ако детето се окаже ужасно разглезено и грубо ... дете, което е научено, че то е център на света и не е склонно да се съобразява с абсолютно никой и нищо... Отгледано е от баба си, която му е като майка и дори много повече. В продължение на години се опитвам да се преборя с чуствата си, и не споделям това с никой..просто съм по-сдържана и лицемерна, заради мъжа ми.
Препоръчани теми