Ирина, не си само ти- и нашия съм го пращала сам в Пирогов... Веднъж със спукан пръст, веднъж ...не помня - нещо пак контузен....Ама аз наистина няма на кого да се обадя... Все бях с новородено бебе или спящо такова, или пък чакам да се прибере малкия- много ми беше мъчно, особено с пръста - върна се с гипс, а беше на 14 години - сам е бил по кабинети, на снимки ... Много тъжно, но пък се научи на самостоятелнаст (то да не му се налага, де). Наскоро нещо се сбутали с друга компания и едно момче пострадало, та моя син го натоварил на такси, завел в Пирогов, водил по кабинетите и ми се обади да ги чакам, че нямали пари за връщане ... Та, така - всяко зло за добро... А, тоя доктор да му имам коментарите! Че той след по малко от 6 месеца, ако реши да се ожени - няма да се налага и да те пита даже (пу-пу, де, само пример давам). Ама те там всякакви ги виждат, та може и затуй... Като ме приеха по спешност за една от операциите ми, най големия ужас ми беше, че децата ми са сами у дома - баткото на 14 с гипсиран пръст, малкия на 7, бебата на месеци...Ако се заплаче Големия ни може да я гушне, ни да я нахрани, малкия на училище, мъж с изключен телефон (така прави като има важни срещи) и аз забраних да му се обаждат... Та, там съобщават, че ще ме приемат и оперират по спешност (Цоцоланка си го спомня тоя ден - цяла сутрин се лигавихме по скайпа) и аз рев, рев... Доктора вика - не бойте се не е страшно, вие не за първи път се оперирате... А, аз му казвам "децата ми...." и той ме пита, ама колко са големи? Казвам - е, вика, няма страшно - той е вече мъж... Да му се чудиш на акъла! Пък и какво да му обяснявам че пръста, че еди кдво си....
Емко, не знам как да ти помогнем, освен с утеха... Ти професия имаш ли - нещо на което да разчиташ да си храниш дечицата? Щото ми се струва, че той си е просто един грубиян, който (дано съм лош пророк) няма да се промени. Има ли къде да отидеш, ако си тръгнеш от него? При мама, роднини...