МНОГОДЕТНИ МАМИ

Цоц, ма много ти благодаря! Така се смях, че всички уж вече спящи се събраха да видят защо плача в истерия! Айде пак почвам настаняването...

Ирина, не си само ти- и нашия съм го пращала сам в Пирогов... Веднъж със спукан пръст, веднъж ...не помня - нещо пак контузен....Ама аз наистина няма на кого да се обадя... Все бях с новородено бебе или спящо такова, или пък чакам да се прибере малкия- много ми беше мъчно, особено с пръста - върна се с гипс, а беше на 14 години - сам е бил по кабинети, на снимки ... Много тъжно, но пък се научи на самостоятелнаст (то да не му се налага, де). Наскоро нещо се сбутали с друга компания и едно момче пострадало, та моя син го натоварил на такси, завел в Пирогов, водил по кабинетите и ми се обади да ги чакам, че нямали пари за връщане ... Та, така - всяко зло за добро... А, тоя доктор да му имам коментарите! Че той след по малко от 6 месеца, ако реши да се ожени - няма да се налага и да те пита даже (пу-пу, де, само пример давам). Ама те там всякакви ги виждат, та може и затуй... Като ме приеха по спешност за една от операциите ми, най големия ужас ми беше, че децата ми са сами у дома - баткото на 14 с гипсиран пръст, малкия на 7, бебата на месеци...Ако се заплаче Големия ни може да я гушне, ни да я нахрани, малкия на училище, мъж с изключен телефон (така прави като има важни срещи) и аз забраних да му се обаждат... Та, там съобщават, че ще ме приемат и оперират по спешност (Цоцоланка си го спомня тоя ден - цяла сутрин се лигавихме по скайпа) и аз рев, рев... Доктора вика - не бойте се не е страшно, вие не за първи път се оперирате... А, аз му казвам "децата ми...." и той ме пита, ама колко са големи? Казвам - е, вика, няма страшно - той е вече мъж... Да му се чудиш на акъла! Пък и какво да му обяснявам че пръста, че еди кдво си....

Емко, не знам как да ти помогнем, освен с утеха... Ти професия имаш ли - нещо на което да разчиташ да си храниш дечицата? Щото   ми се струва, че той си е просто един грубиян, който (дано съм лош пророк) няма да се промени. Има ли къде да отидеш, ако си тръгнеш от него? При мама, роднини...

Уж влязох само за секунда да погледна как сте, че ме чака дълъг превод, но прочетох неща, които ме провокираха да пиша.

Емко08, и аз (като Иринка) имам един развод зад гърба си. Бившият (лека му пръст) беше много умен, с добро образование и още по-добро положение, но с огромен недостатък - пиенето. От това отърване няма. По-добре да ходи по жени. Старите хора казват: "К....лъкът е до време, пиянството - до гроб!" В нашия случай това излезе 100% истина. Когато се напиваше имаше и груби думи, и обиди, и какво ли не. Сутрин, изтрезнял, се скъсваше да се извинява, а вечерта всичко започваше отначало. Търпях 5 години. Имахме само едно дете. Един прекрасен ден подадох молба за развод. Разводът беше тежък, защото той всячески се стремеше да ми попречи да го напусна. Но след близо 2 години заветният подпис беше поставен под документите и аз бях отново свободна.
По това време почина майка ми (тя даже не доживя да види, че получих развода и съм щастлива от това). Останахме само аз, Гого и баща ми. Не е лесно да гледаш дете сама.  Баща ми помагаше с каквото може, но възможностите му не бяха кой знае какви. Оставали сме почти без пари в края на месеца, но Гого никога не е бил гладен, жаден или с мръсни дрехи. Той ми беше другарче - живеехме отделно от баща ми. И за съжаление (или може би не) той много бързо порасна. И знаеш ли как разбрах, че съм постъпила правилно? Една вечер Гого ми каза: "Мамо, така без татко сме по-добре. Няма кой да вика и да прави скандали". Беше на 5 години, но беше разбрал нещата. А баща му си го обичаше по свой начин, Гого също го обичаше. На следващата година баща му почина при нещастен случай, в пияно състояние... Гого и досега го помни, макар че не тъгува особено за него.
Моето мнение е, че е по-добре да се "оперира навреме, преди болестта да е увредила непоправимо организма", казано на медицински език. Няма да ти е лесно с три деца, но пък и това не е живот. За децата ще бъде много по-добре да живеят в спокойна атмосфера, а не да гледат как пияния им баща обижда и дори удря майка им. А може би и тях (не дай, Боже). Сега има центрове за подпомагане на жени, пострадали от домашно насилие. Може да потърсиш помощ там.
Но в никакъв случай не искам да влияя на решението ти. Само споделям моя горчив опит. Дано да ти е от полза.
Каквото и решение да вземеш, трябва да се съобразяваш само с децата и със себе си. И имай пред вид, че на децата ти им е необходима здрава (физически и психически), спокойна и усмихната майка, а не наплашено и изтормозено кълбо от нерви.
Стискам палци нещата при теб да се подредят по възможно най-добрия за теб и децата ти начин. 

Иринче, не се притеснявай излишно. На всички ни се случва да не можем да "огреем" навсякъде. Понякога обръщаш повече внимание на едното дете, друг път - на другото и така. Вярно е, че по-малките изискват повече грижи и съответно повече време, но пък големите постепенно свикват с този факт и това не ги притеснява. Сигурна съм, че Симеон не се е почувствал засегнат, че не си го придружила - напротив, почувствал се е мъж. А възмущението на доктора (или на когото и да било друг) не трябва да ти влияе. Не си се сетила да потърсиш баща му за помощ (или подсъзнателно не си искала) - това не е повод да виждаш всичко в черни краски и да се мислиш за лоша майка. ТИ СИ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА ЗА СВОИТЕ ДЕЦА. Никога не го забравяй.  

Ей, гонете ме вече оттук, че Поли ей сега ще се събуди, а аз имам да пиша близо 30 страници.
Лека и целувки.

Съгласна съм с Пролетна Фея
На 25 години си достатъчно млад и здрав, за да започнеш да градиш живота си отначало - дори и с 3 деца.
Ето до тук две жени споделиха подобни съдби. Съвсем наскоро поздравихме Натали със сватбата и - и тя достойно се справяше с трима юнака и сама!!!  и ето че накрая съдбата си усмихна и на нея  
С Натали пък се запознахме по повод пак една таква мама сама и с 3 деца....
Така че живота е борба!

Бориш ли се си жив, спреш ли да се бориш - съществуваш!
Да не говорим, че дацете са прекалено малки и всяка тежка семейна сцена се запечатва в съзнанието им като дамга за цял живот!

емко, можеш да се свържеш с Анимус:

ГОРЕЩА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ +359 2 981 76 86

Координатор: Дарина Христова
Помощник координатор: Оксана Зинченко

"За много от пострадалите Горещият телефон е единствената възможност да получат разбиране и емоционална подкрепа, като в същото време запазват своята анонимност. Тази услуга е подходяща за жени, които живеят в ситуация на насилие, но не са готови да предприемат стъпки за промяна; жени, които са забелязали първите сигнали на домашно насилие и имат нужда от консултация; потърпевши на насилие, които имат нужда от партниране за да стигнат до решение. Горещият телефон разполага и с информация за специализирана помощ, която обадилите се могат да ползват при специфични затруднения. В ситуация на криза, породена от непосредствен инцидент на насилие, консултантите на телефона правят план за сигурност и насочват клиентката към Кризисното Звено или друга подходяща служба или програма.

Горещият телефон дава възможност за безплатно юридическо консултиране за жени, преживели насилие. Този специализиран вид консултация се предоставя всяка сряда от 17,30 до 21,30 от доброволка с юридическо образование. Това е още един шанс за жените и юношите, преживели насилие, да се запознаят с правата си, регламентирани от закона и с процедурите, чрез които да ги отстояват пред институции"
http://www.animusassociation.org/bg/helpline.html

Момичета, получих няколко заявки за чорапогащниците. Ще изчакам още два-три дни и ще обобщя бройките, за да ги взема от Роси.

Здравейте, мамчета 


Благодаря за поздравите за малката ни принцеса -стана на 2 годинки Чувства ше се много важна, като получаваше подаръците, като духаше свещите ... абе голяма мома...

Мамо Цоци, така ме разсмя .... Напушва ме на смях, сдържам се, сдържам се, ту-ку избухна... и маца се събуди...Хайде,, успя я пак и се започва наново

Такива смехорийки ни пускаш, пък ти самата си в лошо настроение. Защо така

На Емко бих могла да кажа, че добруването на децата и вярата в себе си са най-важното, което трябва да води избора при разрешението на този проблем.

Пролетна фея, Ирина, Лени - чудесни сте, жизнени, усмихнати... С нетърпение чакам да се запознаем на пролетната ни среща 

Зачитала съм се на Габи по рецептите, викала съм "тц-тц-тц, брей, че майсторско е направено....", но не съм опитвала нищо. Да ми кажеш, Габи, линка към това пиленце с бадемките, щото мойто мъж от известно време на пернати и люспести само налита, та да разширя малко менюто....

Дописане, че укъснях....

Не мога да се сдържа - пускам ви един разказ, който копирах от друга тема. Май ще трябва да си го притирам с болднати букви и да го чета всеки ден!

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат.
Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Привет и от мен
Аз може да не се обаждам,ама ви чета всеки ден и нищо не пропускам
Честито на всички рожденници,много здраве,късмет,щастие и всичко най им желая
Честити нови придобивки,возила и работа
При нас нещата започнаха донякъде да си застават по местата,малко ни се отрази и кризата,мъжо беше изпаднал в едно настроение....отчаяние,че няма оправяне и плащане на кредити и лизинги в тая криза,но...да се надяваме,че беше временно и ще се изплува отново Работата се нормализира,надеждите се увеличиха
Аз малко се поразболях,наложи се да пазя леглото,но добре,че децата са здрави,другото ще се нареди Сега наваксвам
И ние сме имали трудни моменти и безпаричие,но нямаме на кого освен на себе си да разчитаме,така,че или се бориш и успяваш или се оставяш на течението и просто съществуваш.Според мен децата са ни основния двигател,който ни дава сили и надежди,че сме способни и можем да се справим
Чуството на вина,че не мога да огрея навсякъде,си ми е спътник,все има някой недоволен,все някой нещо не му харесва...,но аз си продължавам в опитите да им угодя
Старая се да компенсирам всячески(дори прекалявам понякога) да осигурим на децата това което преди не сме могли,да не се чустват ощетени от това,че са четирима(брат ми винаги ми е натяквал,още като бяха трима в периода на безпаричие,ето виждаш ли,аз имам едно и му купувам всичко,а ти трябва да делиш на три,да не мислиш,че децата не разбират)много ме болеше от това,но въпреки всичко бяхме щастливи и не съжелявам нито за миг за избора си.Когато забременях с малката,личния лекар на децата се зарадва повече,отколкото близките ми,но...да са живи и здрави.Родителите ми са разведени отдавна,всеки си има свое семейство и деца и дори да имам нужда от подкрепа(морална) мога да разчитам повече на Вас,отколкото на тях.
Понякога ми е криво,че прекарвам по малко време с децата отпреди(като родих стоях вкъщи 2 месеца и се наложи да се върна на работа с малката плътно с мен)а времето си лети,но всяка свободна секунда наваксваме пропуснатото
Да са ми живи и здрави още дълги години моите баба и дядо,от 3 месеца са в града и ми гледат малката през деня,което за мен е супер голяма помощ 
По повод годинките,никога не съм отдавала значение колко са,но незнайно защо като навърших 30 няколко месеца ми беше мноого криво,а сега се радвам,че ми предстои да навърша 33,също не знам защо просто самите цифри ме радват,а и аз се чуствам още по-улегнала, пораснала и току ми се прииска да направя някоя щуротия.Токчета носех само като ученичка,откакто се омъжих основно спортно облекло,ми не се виждам иначе да бързам с токчета
Много се радвам,че ви има и много ви обичам всички
Да помагат майчетата със седмокласници Момчетата тая година завършват седми клас,аз много исках,понеже мен навремето майка ми насила ме накара да уча в училище,което не исках,та ми се искаше да направят сами избора си,но се оказва,че не могат
Аха,решат нещо и като го обсъдим на следващия ден си сменят решението.Опитах аз да им помогна с избора пак същото се получава.Явно ги плашат изпитите и последно искат да останат в класа,който са,а аз не съм съгласна.Тяхното училище имат много добра подготовка по български език и математика за профилирани паралелки в осми клас,съответно с китайски и японски език и разбира се,математика,информатика,но те въртят,сучат да си останат в непрофилираната за да не се явяват на изпити,та аз хем ми се иска да се наложа,хем не ми се иска,а тия дни трябва да се реши
Отивам да лягам,че тия зъби като са ни подкарали….като гъбки избиват
Емко 08,дано при теб нещата се развият по възможно най-добрия начин за теб и децата!!!
Надежда винаги има,само трябва да вярваш в себе си и възможностите си,за които не подозираш,че ги имаш!!!

Пешеходке, супер
Не знам друго какво да напиша.
Спорен ден на всички и стоплете деня с мнооооооого усмивки

Здравейте,момичета!
Кога успяхте да пишете толкова много?Не мога да смогна да ви чета,камо ли да пиша.
Ирина ,чувствам се добре, докато някой не каже нещо от страни,като доктора в случая.Когато бях по-млада се засягах от такива забележки и се ядосвах.Сега ги понасям по-добре.Пак не ми е приятно,като всеки човек обичам похвалите,но сега анализирам казаното,защото ако сме честни и търсим истината,ще видим че понякога забележките са верни.И аз правя преценка и поправям се ако трябва.Иначе мисля че момчето ти е голямо.Аз батковците нарочно ги изпращам сами,за да се учат на самостоятелност.Съвсем наскоро,бях на работа и Калоян-14г. беше си счупил пръст,сам отиде при личната,снимки,преглед при ортопед.Вечерта ме даде бележка от доктора,в колко часа и къде на следващия ден да отидем.Пишеше:"Гладен,жаден,с пижама"Кратко и ясно.
Емко ,какво да ти кажа.Не искам да давам съвети.Това е лично между вас.Само да кажа за себе си.Първият ми съпруг обичаше алкохола,често не работеше и т.н.Не че нямаше добри странии ,аз мисля и в разводите и в конфликтите вината и на двама,не може да е само на единия.За да се оправят нещата трябва да се говори.Не да се мълчи,както правех аз.Дълго търпях,но имах страх и не бях готова да подам за развод,той естественно не искаше.И сега мисля,че не трябваше да чакам толкова дълго.Защото децата не растяха в добра атмосфера.Или трябваше да започнем да говорим преди да се задълбочат проблемите до непоправимост.
Сега ще изчезвам, много бързам,прегръщам ви силно всички.

емко, съжалявам за проблемите със съпруга ти  ! С риск да се повторя с момичетата преди мене, мисля, че когато нещата стигнат до физически и психически тормоз, най-доброто решение е да се махнеш от този човек. Недей да се залъгваш, че той може да се промени един ден, а потърси навреме помощ и подкрепа, за да се освободиш от този омагьосан кръг. Свържи се с други жени, които са минали през същите изпитания- със сигурност техният опит ще ти помогне много! Желая ти да намериш сили в себе си и да направиш скоро първите стъпки към свободата си!

Лени, при мен чувството за вина към по-големите деца беше най-вече през първите месеци. С Галина постоянно се кърмехме и физически бях прикрепена към нея, което, разбира се, не ми оставяше почти никакво време да обърна внимание на Косьо и Зори. Трудно намирах време дори да приготвя на Зори дрехите и чантата за градината. Много страдах от това, но този период премина. Сега малката има вече приблизителен режим, храни се много по-кратко и на по-големи интервали, преминаха плачливите месеци с коликите и вече успявам да им отделя много повече време отпреди. Децата са постоянно около мен и бебето, вълнуват се от всяко нейно ново умение, коментират поведението й до най-малките подробности. Преимущество е и малката им разлика (четири години)- постоянно са заедно, играят, гледат телевизия...въобще, занимават се един с друг и си правят компания. Така че, от мен- една оптимистична нотка в тази посока .

Габи, съчувствам ти за здравословните проблеми! На мен ми предстои колпоскопия- след всяко раждане са "обзавеждам" с една раничка на шийката . Досега изчаквах по съвет на гинеколожката да минат 4-5 месеца от раждането, но вече ми е време да отида на повторен преглед. Дръж ни в течение и дано всичко се нареди по най-добрия начин!

Емко, пиша ти от позиция на детето. Преживях развода на родителите си, когато бях на 14. Беше ми тежко, защото си направиха същински цирк в стил "Войната на сем. Роуз".
Баща ми си пийваше, вършеше глупости тогава (не е нанасял побой, но обидите стигаха). Накрая алкохола го закопа - след 4 брака, прекаран тежък инсулт с почти пълна парализа в дясно и засегнат говор, живее сам в дом за стари хора.
Беше ни трудно след развода, защото бяхме останали почти без покъщнина. Майка ми работеше на пълен работен ден, рядко някой ни е помагал, освен нейната майка и то в най-трудните ни моменти. Нито останахме голи, нито гладни. Винаги бяхме спретнато облечени (в повечето случаи собствен шев) и чисти и изпрани.
Намери сили, в името на децата и направи крачка напред - за твое и за тяхно добро. Така ще имат възможност да запазят някакъв приличен спомен за баща си, а ние тук няма да те оставим съвсем сама. 

Пешеходке, чудесна си.     
Този разказ съм го чела преди време, но го бях забравила - улисана в ежендевието. Радвам се, че ми го припомни.
Част от моята философия е всеки ден да казвам на мъжа си, че го обичам, да целувам децата си и да казвам поне по една добра дума на тези, които значат много за мен. Поне на най-близките.
Това ми стана правило от момента, в който загубих дядо си. Той и баба ми ме отгледаха, защото майка ми и баща ми работеха много и се опитваха да устроят по-добре своя и моя живот. Дядо ми беше много добър човек, беше хубав и представителен, дори и на 75 години (когато си отиде от този свят), беше направил кариера, хората го уважаваха - дори и тези, които му завиждаха. Аз бях неговата любимка. Но когато се разболя и легна, аз бях на 17 години и интересите ми бяха предимно извън къщи. Той много искаше да седна за малко до него, да поговорим, а аз все си намирах оправдание, за да изхвръкна навън.    Когато го видях за последен път, кротко заспал в ковчега и разбрах, че е безнадеждно късно да му кажа колко много го обичам, колко много означава той за мен и колко много ще ми липсва, си обещах, че никога няма да допусна пак такава грешка.
Старая се да обръщам внимание на важните хора и неща в живота
ми ДНЕС, а не утре.
Извинете ме, увлякох се.

Целунете децата си - тези, които са до вас веднага, а тези, които ще се приберат по-късно, още на вратата.
Обадете се на половинките си и им кажете, че ги обичате - нищо, че го знаят.
Обадете се на родителите си (които ги имате) и им кажете, че и тях обичате - нищо, че и те го знаят.

Обичам ви, момичета, и се радвам, че ви има. 

Само да поясня и да добавя към предния ми пост.Съпругът ми е бащата на Джо,а бракът ни е следствие на много разговори,разбиране и малко късмет от към документите 
И да ви кажа,прибирам се сега замаяна.Ходех до нотариус.Там ме посрещна млада секретарка,нямаше нищо особенно във вида й,но какъв ЖЕНСТВЕН глас извади това момиче и начин на говорене  ,нищо че съм жена,останах очарована.

Лелеееее Фея.......Все едно аз съм го писала.....Този пост е 1:1 мой, да ми го върнеш от клавиатурата веднага! И за професора, Свате, благодаря ти, после ще ти кажа нещо за този пост и затова че ще осребряваш чек...Разликата е една - дядо ми си отиде на 68г. Точно - хаймана, той ми казваше - Диде, ела да те видя, да кажеш къде хоиш, какво правиш....а аз......Това е човек, на който искам да приличам - нито тон ми е повишил, нито ръка, нито нищо......а така го слушахме всички внуци, такъв респект, да го излъжем, да го измамим - абсурд! Баба дето ме шляпаше и ми викаше я правих луда и какви номера съм и кроила...ужас, чак ме е срам от себе си.....


Момичета, тези дни в търсене на себе си, реших,че трябва да си починем малко. Да избягаме от ежедневието, от сивотата и монотонността, от стените в къщи, които са във влага, от всичко! Мъж ми другия вторник ще стане на 40г. и искам да го отпразнуваме по-особено. В главата ми се въртяха - 1. празнична вечеря у дома за особено скъпи приятели, 2. на ресторант със същите приятели, 3. на ресторант само ние, 4. друго.....точно това друго надделя - да отидем в по-хубав хотел, къща за гости и пр., където да си починем на спокойствие. Макар и за 2 дни. Та....спрях се на хотел Аура - Велинград, 110лв. на нощувка в голям апартамент, с ползване на басейн, отзивите за него от позната са много добри - http://www.hotelaura-bg.com/lang-bg/home....Дълго чудене и маене падна дали си струва да дадем 220лв за 2 нощувки, колко са оправдани тези пари....вярвайте ми...в момента не стъпваме върху пари и ни е много трудно и тежко. Но...стигнах до извода,че здравето, щастието, хубавото изкарване със семейството са над тези 220лв. Ще ги изкараме, а и да не ги изкараме - да вярваме,че все по някакъв начин ще ни се върнат - като добре заредени батерии, настроение добро, спомени, впечатления и т.н. Въобще не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари......Не знам дали постъпих правилно. Вие как смятате? Все още не съм превела капаро по банков път, но ни запазиха за 6 и 7.3. - за тогава бе най-близко като свободни места....А и като прочетох поста на Сватята за професора и си викам... - край, отиваме, ако сме разочеровани - ще и пратя на нея фактурата за осребряване!

Писна ми от икономии, писна ми да се съобразявам, писна ми от много неща! Искам да си отпусна душата и да не мисля за битовизми. Искам да се почувствам бял човек! Пък живота си тече и понякога така опасно може да изтече в дребнавости,че да не се усетим кога а бяхме млади.......И защо трябва да стане нещо кардинално,че да си прередим приоритетите......Не искам да живея в страх, все в някакви чувства за вина - дали възпитавам правилно децата си, дали им давам най-доброто от себе си, дали ще им предам доброто, или стремейки се към доброто, не ги тласкам към нещо лошо...Въпроси, въпроси, въпроси, на които не намирам отговор и ми става още по-тежко. И затова реших да бъда свободна, да развържа кесията, да сложа кръст на пари и на всичко материално и ...... да отида и да става каквото ще става.....Уж пак за добро искам да го направя.......

Дано сте ме разбрали правилно! Ще чакам все пак да кажете нещо и вие......

Ох,за нас какво да ви кажа?Мади изпусна Ани ,неразбрах как се е ударила ,но после й посиня бузката.Толкова много плака.Аз миех чиний ,бях я оставила в проходилката ,но понеже Миши нещо я закачала и МАди я взела при нея на бюрото.С едната ръка пише домашно,а Аничка вече тежи и се врътка.Мади я знаете - 20 кила с мокри дрехи!Изпусна я.РАзвиках се ,че не може с една ръка да я държи и по-добре да ме беше извикала.Мади се разплака ,Ани пищеше ,а Миши дирижираше с един молив и се караше.Насълзиха ми се очите.И сега какво мислите - гласи се Магдаленка за училище ,но й няма шапката - все нещо й няма.Когато се прибира от училище никога не си слага шапката,ами си я пъха в раницата.Този път явно я е забравила.Отново се развилнях!Сега ми е мъчно.ПОнякога си мисля ,че не мога да овладея положението.Изнервям се много напоследък.

Ох ,Емко ,какво да ти кажа ,какво да те посъветвам?Ицо е страхотен баща ,златни са му ръцете,никога не ме спирал за нищо,НО ....пусто му и пиене!Един път в седмицата е ,но качетвено,а тогава настъпва такава трансформация .....сякаш друг човек е ....и да  - на следващия ден е гузен и мил.Мислех ,че след смъртта на баща му ще се замисли и ще спре ,но пък мислех и друго - сега ще се пропие от мъка.За съжаление - така е !Лошо му е пиянството.Предния ми мъж пиеше ,но при него беше професионален риск - работеше по кръчми !За съжаление ми остава само да се моля  
 и ако не се намери решение с алкохола ,просто ще трябва да намеря начин и СИЛИ  да се измъкна - ЗАРАДИ децата!
И не смятам да чакам дълго.Все пак не е алкохолик ,за да не може да спре!Лошо му е пиянството.Бях споделила преди време с майка му - тя какво мислите ,че направи - отиде и му "изпя" всичко.(Опитвала съм и него да разговарям)Той се ядоса и на пук на мен се напи.Според нейните думи - той е лабилен и пие винаги ,когато има проблем.Ама не разбрах как си решава проблемите ?И не съм чула някой така да ги е решил по този начин.ИЗВИНЕТЕ ,че и аз ви натоварих!Ама и на мен ми дойде байгън.....