Онзи ден отидох в банката боса, по чехли.
Студ и после смях, ама какво да направя.
Само ги помолих да не викат бърза помощ
Студ и после смях, ама какво да направя.
Само ги помолих да не викат бърза помощ
Тогава се почувствах по - различен/на от другите...
- Публикувана: 15 фев. 2009, 21:24 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:11 ч.
# 16
16 фев. 2009, 10:56 ч.
Цял живот - заради цвета на косата 
но не неприятно, напротив.
Пак приятно - заради начина на обличане, който е различен от този на жените на моята възраст
Неприятно различна - когато бях бременна ...
Виж целия пост
но не неприятно, напротив.Пак приятно - заради начина на обличане, който е различен от този на жените на моята възраст
Неприятно различна - когато бях бременна ...
# 17
16 фев. 2009, 11:00 ч.
Бях на 15, майка ми ми отпускаше само джобни, а в гардероба си имах няколко саморъчно плетени блузи, две поли, и едно сако, което си подхождаше и с двете. Семейството ни беше във финансова криза тогава. Имах ново гадже, което харесвах много, той мен -също. Обаче приятелският му кръг бяха само красиви и ултрамодерни момичета и момчета с 6-7 години по-големи, в това число и две миски.Чувствах се мнооого различна и най-вече-смотана. Ходихме няколко месеца, а когато се разделихме-плакахме.Никога повече не разреших да се чувствам така.
Виж целия пост
# 18
16 фев. 2009, 11:16 ч.
...когато тежах 115 кг и доста погледи се обръщаха след мен, понякога чувах цъкане с език, а нечесто и директни подмятания, които се забиваха в сърцето ми като кинжали. 
Една баба дори почна да се кръсти пред мен при вида ми.
Надявам се НИКОГА ПОВЕЧЕ да не бъда различна в този смисъл.
Виж целия пост
Една баба дори почна да се кръсти пред мен при вида ми.
Надявам се НИКОГА ПОВЕЧЕ да не бъда различна в този смисъл.
# 19
16 фев. 2009, 11:49 ч.
Yogurina, сега ти погледнах тикера! Поздравления за постигнатите резултати!!! 
Виж целия пост
# 20
16 фев. 2009, 12:12 ч.
Всеки ден имам поводи да се чувствам така.
И не заради начина на обличане, външния вид или нещо видимо, а заради погледа ми върху света, заради начина ми на живот и разбиранията ми.
Преди време това ме забавляваше, беше ми интересно.
Сега обаче ми носи много повече болка и едно натрапчиво чувство за объканост и обреченост... на целия свят.
Виж целия пост
И не заради начина на обличане, външния вид или нещо видимо, а заради погледа ми върху света, заради начина ми на живот и разбиранията ми.
Преди време това ме забавляваше, беше ми интересно.
Сега обаче ми носи много повече болка и едно натрапчиво чувство за объканост и обреченост... на целия свят.
# 21
16 фев. 2009, 13:10 ч.
На всеки се е случвало да се чувства неразбран и различен. На мен не ми пука особено. Обличам се както ми е удобно, изразявам се както си искам. Според мен проблемът е в това как ние се чувстваме в своята различност. Ако тие удобно в кожата ти, значи всичко е ОК.
Виж целия пост
# 22
16 фев. 2009, 13:19 ч.
Удобно ми е, в смисъл, че не искам да бъда друга, не искам да се променя. Аз се харесвам, но понякога дотежава да бъдеш неразбран. Никой човек не е създаден, за да бъде самотен. А различните малко или много, винаги са...
Виж целия пост
Ако тие удобно в кожата ти, значи всичко е ОК.
Удобно ми е, в смисъл, че не искам да бъда друга, не искам да се променя. Аз се харесвам, но понякога дотежава да бъдеш неразбран. Никой човек не е създаден, за да бъде самотен. А различните малко или много, винаги са...
# 23
16 фев. 2009, 13:21 ч.
Това защо? Ти имаш хубава руса коса.
Виж целия пост
Цял живот - заради цвета на косата но не неприятно, напротив.
но не неприятно, напротив.Това защо? Ти имаш хубава руса коса.
# 24
16 фев. 2009, 13:25 ч.
Това защо? Ти имаш хубава руса коса.
Тц, рижа съм
не знам коя снимка си виждала, била съм и на кичури, в момента съм руса
...
Сетих се за една учителка по биология в 8-ми клас, която цяла година се заяждаше с мен, без повод, изпитваше ме всеки час
накрая все пак имах 6 и на последната родителска среща казала на майка ми, че това на нищо не прилича, какви родители са, да ми разрешат да си боядисвам косата
Виж целия пост
Цял живот - заради цвета на косата но не неприятно, напротив.
но не неприятно, напротив.Това защо? Ти имаш хубава руса коса.
Тц, рижа съм
не знам коя снимка си виждала, била съм и на кичури, в момента съм руса ...
Сетих се за една учителка по биология в 8-ми клас, която цяла година се заяждаше с мен, без повод, изпитваше ме всеки час
накрая все пак имах 6 и на последната родителска среща казала на майка ми, че това на нищо не прилича, какви родители са, да ми разрешат да си боядисвам косата
# 25
16 фев. 2009, 13:28 ч.
Ми така де, не са.
Една снимка в КМ съм ти виждала. Разкошна руса коса, това помня. Явно русото е от кичурите.
Виж целия пост
Ми така де, не са.Една снимка в КМ съм ти виждала. Разкошна руса коса, това помня.
Явно русото е от кичурите.
# 26
16 фев. 2009, 13:32 ч.
Така се чувствах, когато родих на 19. Гледаха ме като изкопаемо и с едно такова съчувствие и съжаление и в същото време си личеше укорът - тази госпожичка е много глупава да ражда млада. Първо трябва да се учи, работи, кариера и след това евентуално деца. Двете (вече трите) са несъвместими.
Но аз бях и все още съм горда от това си дело.
Виж целия пост
Но аз бях и все още съм горда от това си дело.
# 27
16 фев. 2009, 13:32 ч.
Това което ми изниква първо е укорителния поглед на майките и бабите по улиците и площадките,когато сина ми току що проходил все падаше докато вървеше.Никога не го вдигах,винаги го подканях сам да се изправи.
Сега ми е смешно,но тогава не ми беше така-той пада,аз си стоя отстрани и спокойно го гледам и в същото време се притичва някой който вече го е вдигнал.На молбите ми да го оставят да стане сам,ми отговаряха с такава
физиономия.
Виж целия пост
Сега ми е смешно,но тогава не ми беше така-той пада,аз си стоя отстрани и спокойно го гледам и в същото време се притичва някой който вече го е вдигнал.На молбите ми да го оставят да стане сам,ми отговаряха с такава
физиономия. 
# 28
16 фев. 2009, 13:33 ч.
Чувствала съм се различна само по външни белези. Като малка бях много по-висока от момичетата на същата възраст, кльощава и с къдрава коса (ужас!!!).
Преди две години отидох в много модно гъзарско заведение в центъра - бях току що родила, нямах силикон и нито един кичур изкуствена коса!
Вътрено, когато съм се чувствала различно...е било с леко чувство на превъзходство. Така да се каже, харесвам се като човек, като интелект, като чувственост. Може и нескромно да е, ама пък си ми е удобно така.
Виж целия пост
Преди две години отидох в много модно гъзарско заведение в центъра - бях току що родила, нямах силикон и нито един кичур изкуствена коса!
Вътрено, когато съм се чувствала различно...е било с леко чувство на превъзходство. Така да се каже, харесвам се като човек, като интелект, като чувственост. Може и нескромно да е, ама пък си ми е удобно така.
Препоръчани теми