отказва да ходи на градина

Какво предлагаш- да го спре от градина ли? А след година, две като откаже да ходи на училище 

В конкретния случай съм дала предложение в самото начало в темата.

Иначе не знам защо като алтернатива на градината в която детето показва, че има проблем, винаги се поставя някаква крайност, като например изобщо да се спре от градина или 'ама то после и на училище няма да иска да ходи'. Алтернативата просто е детето да се чувства добре на градината и в тази посока трябва да се работи, а не да си казваме, че трябва да бъдем по-настоятелни и да потушим съпротивата му, с цел после да не вземе и от училището да се мъчи да се скатава.
Надявам се, че ме разбрахте.

Аз не съм искала да ходя на градина...дори си спомням за това.
Онова чувство, че не искам да стоя там, вкопчвах се в мама и не я пусках.
Лелите направо ми бяха противни, с децата не исках да играя, а да спя и ям там направо ме ужасяваше.
Майка ми наистина ме е спряла. 

На училище ходех с желание. Различно е.

Разбрах те Ескарина! Дъщеря ми е същата, втора година ходи и не и не, не може да свикне и да е щастлива там. Приела го е, не реве и не се тръшка , но не и харесва и всеки ден пита утре почивка ли е. Не играе с децата, само на общите занимания с учителките се включва. Подобни приказки и на мен са ми в повече, защото всички точно това казват "Ами утре и на училище няма да иска да ходи" - е не го вярвам. Друго е! По темата съвет не мога да дам, защото и аз самата незнам какво да правя 
  На авторката желая успех и дано намери пътя към детето си 

Работата е там, че родителите в София са притиснати до стената от огромния недостиг на места в градините. И препоръки за решаване на проблема като "смяна на градината" звучат смешно и са неприложими. Смяна на градината е направо непостижимо.
Дори и в частните градини има трудности при намирането на места, особено в тези с по-приемливи цени.
Иначе и аз смятам, че детето има някакъв конкретен проблем. Бих посъветвала майката да се опита да говори с него, ако трябва да го заведе на психолог и заедно да намерят причината. И ако в градината има още една група на същата възраст, да се опита да премести детето в нея.
Успех!

Лошото е, че децата отказват, или трудно говорят за проблемите си и за неща, които ги смущават. Опитай с някаква ролева игра да достигнеш до истината.

Моята дъщеря също имаше такъв период, в последствие се оказа, че две момиченца я тормозят, децата са в смесена група, и моето беше най-малко. Поговорих с учителките, те, от своя страна са взели мерки и вече няма тормоз, напротив, момиченцата са й първи приятелки.

Здравейте,
Моето детенце го записах на градина на 3г. и 6 мес. и беше много заинтригувана, а и аз я подготвях доста време преди това - колко е хубаво, колко дечица има там и как целта на заниманието е да се играе цял ден, както в специалните места, на които ходим през почивните дни. Съгласи се, тръгна с удоволствие...докато дойде основната госпожа, която и казала, че не може да яде красиво и яде като прасенце!!!!!!!!!!!!!!!!! Е, разбира се, че се цапа, капе и пр., но ще се научи, то и в първи клас ще я искат научена........ След тази случка - ред сълзи, ред с......., нали няма да ходя на градина................
За мои късмет разместиха групите и сменихме госпожата, сега пак нямаме проблем   , ходи си с кеф, пак не яде кои знае колко красиво, но се усъвършенства.
Когато плачеше, хващах някои "храбрец - колега" да я хване за ръчичка и да влязат заедно в стаята, за да и покаже как няма нищо страшно, много помагаше.
Много вероятно е проблема да е някъде в комуникацията, иначе кои се отказва от целодневна детска площадка, вместо да висим в парка....по добре на градинката, хем ще бъде като големите деца!!!/Това има страшен ефект при нас/

И при нас имаше такъв проблем. Първите месеци, когато за първи път тръгна на градина, дъщеря ми изкара направо болезнена и тежка адаптация. Така беше до Нова година. После изведнъж свикна. Тази година на няколко пъти ми излиза с номер, че не иска да ходи на градина. В повечето случаи в основата стоеше някое дете, което я е тормозило. С малко повече обяснения от моя страна нещата се оправиха. Но общо-взето сама си го изживя.

Подписвам се под това. От хубаво никой не бяга, казано е отдавна. Има проблем, трябва да разбереш какъв е.
Бих добавила само едно - не вярвай много на госпожата. Тя винаги казва - не, няма никакъв проблем, всичко е наред, никой не го бие детето, като си тръгнете и то спира да плаче. Никога няма да ти каже - детето ти не се чувства добре при нас, еди кой си го бие, а ние се правим, че не виждаме. Даже забраняват на децата да се оплакват на майките...А децата, които са научени да споделят, споделят и това, че госпожата забранява да споделят...

Да това е вярно. Моята дъщеря като ми разказва някой небивалици случили се в градината ми се моли да не казвам на госпожата, че знам. Опитвала съм няколко пъти да разговарям с учителките , но те отричат и изкарват детето ми малоумно( че си измислкя и т.н.), което още повече ме вбесява и съм се отказала да се занимавам  повче. Обаче от тези разговори им стана  ясно, че детето ме информира какво се случва в градината.  Остават и няколко месеца и приключваме с градината дано не ми се налагат подобни срещи, че ми омръзна само аз да се разправям.

И при нас е същото. Винаги съм била откровена с детето , с надеждата да го науча и то да е честно и открито с мен и да вижда в мое лице приятел. И то винаги е споделяло с мен. Но когато ходи на градина виждам, че се притиснява да ми каже нещо за г-жата и когато все пак го предразположа и то ми сподели, веднага бърза да ме предупреди да не казвам на г-жата. Факта, че децата не са укрепнали емоционално се използва умело от г-жите с цел тяхното манипулиране

добре е внимателно да го разпиташ за отношенията му с другите дечица и ако ти сподели , че с някое има проблед да помолиш учителката да наблюдава взаимоотношенията им.

Точно като племенника ми(след 3 месеца става на 5 години) и след като на пето класиране го приеха в една детска градина и майка му тръгна на работа, се започна същото тръшкане,вечер особено, беше голям кошмар,плаче и не може да заспи.В крайна сметка го отписахме от градината,защото два дни ходи,пет се гледат с баба и тя милата напусна работа заради него.Нека друго детенце се възползва от мястото.Надяваме се догодина вече да е с друг акъл,защото нямаме идея как ще ходи на предучилищна 

Ще пиша тук, за да не отварям нова тема, но ще ви помоля за съвет. От един месец синът ми тръгна на градина, непосредствено след навършването на три години. Проблемът е, че плаче по цял ден докато е там. Още от събуждането сутрин до пристигане в градината се тресе целият. Не е от студ, а някаква нервна реакция на организма, нещо като ужас. Там, когато го оставям и когато го вземам го заварвам на едно столче встрани от децата, гледа унило в една точка и е някак отсъстващ. Още първите дни, госпожите изказаха явното си недоволство от това, че им пращат толкова малко дете (точно на 3 годинки), при условие, че в групата всички са поне 4-годишни. Вкъщи той се храни сам, облича се с помощ и е самостоятелен в заниманията си. В градината отказва да се храни сам(лелката се оплака, какво е това нещо да не се храни сам и само той ли и е на главата, че да го храни). Основният му проблем е, че говори неразбираемо и въобще не е много словоохотлив. Не си намира приятелчета, а и не търси, саможив е. Досега някак се утешавах, че е период на адаптация, но вече сериозно се замислям дали гспожите не искат да си взема детето и да се "оттърват" от него. От началото на седмицата имаше сериозен натиск към мен-защо детето след като пиело вода, си жабурка устата. Обяснявам, че така прави като си мие зъбките и след ядене е възможно да проплакне уста. Защо дъвчел така странно, не можаха да ми обяснят как, а за мен си е нормално, повече дъвче, но и аз си преживям по 100 пъти, та не ми е никак странно  Понеже не говори, те решили, че е бавноразвиващ се и го подложили на техен си тест с дървен пъзел, но за тяхно учудване взел, че се справил. И въобще забелязвам едно "вторачване" в детето ми и търсене на кусури. Вчера едната госпожа го посрещна със сумтене и негодувание с думите: "Уф, пак ще ми реве цял ден на главата". Когато го взимах беше другата госпожа и и обясних, че не е хубаво детето да бъде посрещано с такова отношение, което не го предразполага. Днес въпросната г-жа изпрати лелката да доведе детето, която лелка сериозно ме смъмри как може това дете да реве толкова. Попитах само той ли плаче. Отговорът беше - само той. И докато да я питам как го утешават, тя продължи: "Еми хич ни не е приятно, цЕл ден реве и на другите пречи, те си запушват ушите децата да го не слушат" и ми блъсна вратата. (тя е доста креслива и някак мъжествена и едра). Смятам утре вече да разговарям с директорката, защото не ми е нормално първо детето ми даплаче часове и второ никой да не е в състояние да го утеши. И ви питам какви още варианти има. Да помоля ли да го преместят в яслената група, та да са доволни лелките или какво. Като ме е страх, че негативното отношение ще се засили. Не искам да напускам работата си, много ми харесва. Просто не знам какво да правя и ми е много мъчно-той си реве в градината, аз си рева на работа...
извинете за дългия и объркан пост, но да разясня ситуацията...

Как може да го оставят по цял ден да реве,веднага говори с директорката.И моята понякога я оставят да си поплаче - като няма оправия,ама за малко,после говорят с нея, питат я какво й е...Вярно много деца,не могат да им обърнат достатъчно внимание,но поне малко...