Факт е, че не можем да помогнем на света! Измъчва ли Ви това ?

  • 2 530
  • 51
# 30
Блажени са невежите, щото те ще се просветят...  Crazy
Виж целия пост
# 31
Измъчва ме да.Понякога и се опитвам да оправя света ,естествено не успявам ама това не ми пречи да опитвам пак. Thinking
Виж целия пост
# 32
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...И може би тогава ще разбере сам дали има смисъл да се бори,или не...за животеца си...
Виж целия пост
# 33
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Виж целия пост
# 34
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Знаеш ли,помагала съм много пъти...На какви ли не хора...С каквото съм могла...И в един момент си дадох сметка,че съм помагала на хора,които са били по-добре от мен...Защо?!След време те отново затъват,защото разчитат че аз отново ще съм насреща...Защо?!

И сега ми се ще да се боря за по-добър свят...Но най-многото което ще се случи накрая е,обществото за което го правя да ме обяви за луда...Не че ми пука...
Виж целия пост
# 35
Факт е, че много хора могат, но не искат да помогнат.
Факт е, че сме си заровили главите в пясъка и така ни е добре.
Факт е, че света и ние самите станахме жестоки, а очакваме милост.
Факт е, че не можеш да помогнеш на всеки, но опитвал ли си поне?
Мъчи ме, много, много...
Виж целия пост
# 36
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Невъзможно.  За това трябва сила. Щом като човека се е оставил ти да го видиш паднал, значи не я притежава. Така мисля.
Виж целия пост
# 37
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Невъзможно.  За това трябва сила. Щом като човека се е оставил ти да го видиш паднал, значи не я притежава. Така мисля.
Може и да си права!Но има и категория хора,на които им харесва да се валят в калта,да затъват,и да се самосъжаляват...И ми се струва че в България повече такива са останали...

Тук не включвам разбира се истински смазаните и унизени от обстоятелствата хора,но тях обикновенно не ги виждаш...
Виж целия пост
# 38
Да, измъчва ме.
Прекалено чуствителна натура съм
и не мога да гледам хора в нужда
и да ги подминавам с празен поглед.
Искам да помогна на всички.
Ако спечеля някога от тотото
половината ще дам само за нуждаещи се.
Това ми е мечтата на живота.
Виж целия пост
# 39
Като бях дете ми хрумна утопичната идея хората,които безрезервно биха помогнали на някой в беда да носят специални значки.Боя се,че понякога стигам твърде далеч в утопиите и наивнитета си.Бих искала да мога да помогна на всеки.Понякога,докато гледам филм примерно ми се случва често да се замисля колко ли хора в този момент плачат и имат нужда от помощ,ужасно е.
Виж целия пост
# 40
Да, измъчва ме! Направо ме изяжда отвътре. Принуждавам се да се държа с известно безразличие защото умът ми казва, че не мога да помогна на всички. И в двата случая страдам много! Бебета и възрастни хора са най-слабите ми места.
Виж целия пост
# 41
Напоследък се замислям за много неща...Да измъчвам се...Но когато се опитвам да помогна на някого...Това дали не е пречка за неговото развитие?!Или просто трябва да оставиш падналия,и дори да го стъпчеш...

 Sick Sick    Няма начин да  вдигнеш паднал човек, тъпчейки го. 
Не естественно,идеята е той сам да се вдигне...

Невъзможно.  За това трябва сила. Щом като човека се е оставил ти да го видиш паднал, значи не я притежава. Така мисля.
Може и да си права!Но има и категория хора,на които им харесва да се валят в калта,да затъват,и да се самосъжаляват...И ми се струва че в България повече такива са останали...

Тук не включвам разбира се истински смазаните и унизени от обстоятелствата хора,но тях обикновенно не ги виждаш...

И моят опит е показал това, че повечето хора смятат, че си им длъжен.
Но мисля, че най-добрият вариант за помощ е като дадеш на човека поне начален старт, да не му помогнеш на 100%, но поне на 70... Ако наистина иска да се бори ще го направи, ако е от мрънкащите и вечно търсещи кой им е длъжен ще си остане там където е бил.

Виж целия пост
# 42
И аз се опитвам да се боря с вятърни мелници,ама ефектът е минимален.И много се ядосвам на безразличието на хората.И искам светът да е по-хубав и по-добър.Искам белите мечки да не измрат,заради нас.Искам да няма болни и нуждаещи се...ама...
Виж целия пост
# 43
Не, изобщо не се измъчвам, че не мога да помогна на света. Както и светът не се тормози от факта, че не може да помогне на мен.
Помагам на  близките си и на приятелите си, те биха направили същото за мен, ако изпадна в нужда.
Това е нещо реално и обозримо.
Виж целия пост
# 44
Понякога,докато гледам филм примерно ми се случва често да се замисля колко ли хора в този момент плачат и имат нужда от помощ,ужасно е.
Да, измъчва ме! Направо ме изяжда отвътре. Принуждавам се да се държа с известно безразличие защото умът ми казва, че не мога да помогна на всички. И в двата случая страдам много! Бебета и възрастни хора са най-слабите ми места.

Опитвам се да помагам и съм получавала благодарности за оказана помощ.
Понякога се случва да помогна без дори да знам за това.
Но нещо не ми достига, за да си кажа: Иванке, браво на теб, направи нещо добро за някого.
Ето сега например аз получих помощ от вас, четейки тази тема.
На много празници съм плакала и съм се чувствала виновна, че аз имам
с какво да посрещна празника, а някои нямат дори дом.
Ясно е, че отделни усилия няма да променят света. Нужна е промяна в
мисленето и усещанията на всички.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия