За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

Ами избягвам да влизам в спорове...Спорът винаги може да продължи до безкрай, както и обмена на енергии с ниска вибрация..... но понякога ние се гневим на неща, , които всъщност са огледало на  нас т.е. ние виждаме  нашите  отрицателни черти.......

..........махалото може да работи в наша полза, ако сме на гребена на вълната. Тогава то започва да работи в наша полза, особено ако няма натиск. В книгите на  Зеланд е обяснено доста обширно тази тематика.....
Понякога прекаленото желание да направим нещо по определен начин , или да ни се случи нещо много важно (според нас), задейства обратния механизъм и желаната  работа или придобивка се отдалечават от нас, защото привличаме като магнит това, което не искаме....

tonimar, зависи от ситуацията. Ако е някое по-леко раздразнение, просто се напъвам да се усмихна и всичко минава от самосебе си.
Ако е нещо по-сериозно се опитвам да се абстрахирам от моята гледна точка и да се поставя на мястото на другия, с неговите чувства и възгледи. По-скоро усещам как се чувства. Също се опитвам да разбера защо реагира по този начин. А бе, ако съм спокойна общо взето не може никой да ме вкара в конфликт или да ме ядоса.

Щък,    ! Много добре си се ориентирала с "Цветето на живота". Интуицията ти е безпогрешна. Пишеш, че четеш много фантастика. Цветето е холограмата. Това е сакралната геометрия (т.е. свещена). Това е символът на Вселената. В предишната тема обсъждахме доста "Цветето на Живота". Ако ти е интересно разгледай я! Но ако осъзнаеш какво точно представлява тази сакрална геометрия, ще ти се открият невероятни нови хоризонти. Вслушай се във вътрешното си чувство, ако изпитваш любопитство - търси.  

Тони, аз не се справям все още .. но се опитвам в такива моменти да си припомням колко ги обичам. Ако успея да го докарам до това че ги обичам повече и много повече от някакъв глупав спор, тогава споренето просто губи смисъл. И се опитвам да си напомням че гневът не е добър съветник.
Но както казах по-напред в темата,  има много да се уча как да обичам.

Passiflora изглежда и 10то го знам.Докато го преглеждах се сещах за теб   И изведнъж си изясних някой неща от сънищата   И за духовните групи.
tonimarпървите 20 години от живота ми бяха изпълнени с гняв към много неща.Мисля че когато човек започне да опознава себе си,родителите си,задава си въпросът защо попаднах в тази ситуация и на какво ме учи както и ако успява да овладее чувството на емпатия в един момент спира да бъде лесно въвличан в махалото.Интуитивно успявам да спазвам едно от нещата описани в пророчеството ,а и от Синелников и от още един куп автори.Да не влизаш в ролята ,която се опитват да ти отредят.Да не влизаш в модела тиранин-жертва.И да изпратиш мислено цялата си любов към този човек,за да се справи с проблема си...А от Рейки използвам единият символ.Ако въпреки всичко са ме въвлекли в махалото работя за оздравяване на ситуацията.От години не ми се е случвали да съм истински бясна,гневна,обидена...останъл ми е бегъл спомен от тези чувства,но с години работя над това.И когато човек дълбоко в себе си разбере,че няма състезание,няма борба....дори в една на пръв поглед за всички околни силно конфликтна ситуация ,запазваш съвсем не само привидно ,а съвсем осъзнато спокойствие.Получава се както когато възрастен човек наблюдава ядосано дете което само си е счупило играчката и подхожда с разбиране.Много е лесно всичко това щом се поработи по темата после дори не коства усилия.

Passiflora, ситуацията е тази, която ни кара да влизаме в нежелана роля, да нападаме в отговор на нападките, да атакуваме в отговор на атаките към нас........
Например някой без никакъв повод се нахвърля срещу теб... Ако е като ситуацията, която описа Арбанашка кокона, няма проблем - защото сме на далечно разстояние, не се познаваме лично и т.н......... Обаче ако това е близък за нас човек, който стои на метър от нас..... и докато ни напада, понижава нашите вибрации, защото ние не успяваме да спрем този процес....


Арбанашка кокона , много си права за махалото и гребена на вълната. Но аз питам за случаите, които ни се случват почти ежедневно без да сме очаквали. Внезапни избухвания на някого /шефа примерно, съпруга/ или срещата, но в близък физически план с човек, който в желанието си да почерпи от нашата енергия, действа агресивно към нас...

tonimar,повод има,но не винаги можем ясно да го осъзнаем,защото може за нас в даден момент да изглежда като нещо идващо изневиделица.

аз работя върху себе си от миналото лято и учудващо за мен, след спор -  се изпълвам с любов към този човек..колкото и да ме е  разтърсил, но ако не си направя защита -  се чувствам изцедена
 спора( кой да е) никога не продължава дълго ив самия му епицентър се чувстваммного спокойна и уверена

а понякога точно преди самата ситуация .. чувствам жужене около мен

звездичка  .Много помага ако в момент на спор започнем да мислим за Властната Драма на човека насреща,тогава хвърляме енергията си в съвсем друга посока.Съществува една стара мистична мисъл, че там, накъдето се насочва вниманието, натам протича и енергията.

2-3 пъти чета поста ти и не мога да схвана... може и налични дами обясниш с повечко думи

може ли на всички да обясниш какво точно имаш предвид плийз?   

  Да!Това което написах е за всички ни.Предположих,че почти всички сте наясно със Селестинските пророчествата и затова така напряко го подкарах.Извинете ме 

Всеки от нас притежава така наречената Властна драма,която се определя още в детството ни от нашите родители и тогава когато я проумеем или някой ни я назове в момент на действие тя спира да съществува и идва освобождение или прекратяване на поведението ни такова каквото е спрямо другите.И спираме да черпим чужда енергия или спираме отнемането на такава от нас самите.
Всеки има свой уникален набор от възгледи и начини на общуване в това отношение, наричени властни драми. Тези „драми" варират от най-пасивни до най-агресивни.
ГОРКИЯТ АЗ
При тази драма човек не се бори направо за придобиване на енергия, а по-скоро се стреми да спечели внимание и уважение, като манипулира хората към проява на съчувствие.
Когато трябва да общуваме с „горкия аз", необходимо е да помним, че целта на развиваната от него драма е да се сдобие с енергия. Трябва да започнем с желанието съзнателно да му предадем енергия, докато разговаряме с него; това е най-бързият начин да преодолеем драмата
ЗАТВОРЕНИЯТ
Разбираме, че сме попаднали в енергийното поле на някого, който използва тази стратегия, когато започнем разговор и осъзнаем, че не можем да получим от него пряк отговор на никой свой въпрос. Човекът, с когото разговаряме, е дистанциран, затворен, загадъчен в своите отговори. Ако например го запитаме за миналото му, ще получим смътно обобщение от рода на: „Пътувал ,съм малко по света", без по-нататъшни обяснения.
Докато водим разговора, чувстваме, че непрестанно ни се налага да задаваме допълнителни въпроси, дори и за най-простите си запитвания. Ако кажем например: „А къде си пътувал?", бихме получили отговор: „Ами на много места."
За да се справим успешно с човек, който разиграва драмата на затворения, трябва отново да помним, че е необходимо да му изпращаме енергия. Като му изпращаме енергия, изпълнена с любов, вместо да заемем защитна позиция, ние преодоляваме напрежението, за да прекратим потребността от манипулативно отношение. Когато напрежението се изчисти, бихме могли да започнем разговора отново, като назовем честно манипулативната драма, така че тя да се осъзнае и да можем да поговорим за нея.
ВЗИСКАТЕЛНИЯТ ТИП
При тази манипулативна стратегия човек критикува останалите, за да се сдобива сам с енергия от тях.         
В присъствието на взискателния тип ние винаги имаме чувството, че сме внимателно наблюдавани. В същото време можем да се почувстваме така, сякаш се държим неадекватно, че не се справяме със собствения си живот.
За да се справим с взискателния тип човек, необходимо е да запазим равновесие и да му обясним как се чувстваме в негово присъствие. И отново най-важното е да не заемаме защитна позиция, а да излъчим към него любов и енергия, докато в същото време му обясним, че в негово присъствие се чувстваме непрестанно под някакво критично око
НАСИЛНИКЪТ
Ние винаги усещаме кога сме в близост до енергийното поле на такъв човек, защото не само губим сили и се чувстваме зле, но също изпитваме усещането, че сме застрашени, че сме в опасност. Светът започва да ни се струва някак заплашителен, зловещ, неуправляем. Насилникът говори и действа така, сякаш всеки момент неговият гняв и ярост могат да избухнат.  Такъв човек може да прояви своя гняв, като чупи мебели и хвърля предмети.

С Това искам да кажа,че когато човек насочи енергията си не към водене на спор ,а към определяне типа например на властната драма,ще пренасочи силите си и няма да му спада енергийното ниво.
Звездичка,исках да кажа че съм напълно съгласна с начина ти на справяне 
Като прочетох за жуженето ,което усещаш преди дадена ситуация направих асоциация със филма "Нощна стража" 

dennis , може ли да доуточня!

Т.нар. властна/властническа драма "започва от ранното детство, когато е трябвало да получаваме внимание" и по този начин, чрез получаването на внимание от възрастните - да черпим енергия от тях. Един от прословутите примери как детето се опитва да спечели внимание е, когато то желае да е болно или не желае да оздравее - това е с цел вниманието към него да не престава, да бъде насочено по-голямо внимание към него. Още от тия детски години сме усвоили този "урок", този начин да упражняваме власт и продължаваме да правим това през целия ни живот докато не осъзнаем какво точно правим и не поискаме промяната.

В Селестинското пророчество наистина пише, че ключът към решаването на проблема с властната драма е да я проумеем, да стигне до нашето съзнание. Тогава автоматично отпада и вече не се получава този вид черпене на енергия от друг човек.

Но има нещо друго. По мои наблюдения и разговори с приятелки, въпреки достигането до съзнанието на факта, че чрез спор и убеждаване в правотата си ние черпим чужда енергия, поне при някои хора този проблем продължава да е на лице. Въпреки, че вече е осъзнат, не е превъзмогнат! Имам приятелка, която днес ми каза, че от шест години се опитва да преодолее това, въпреки че го знае и въпреки че е чела отдавна книгата! С една дума - още не е настъпила промяната при нея въпреки осъзнаването на тази истина!

При мен има доста голям напредък, но все още има случаи, когато в някаква степен ми се отнема енергия, когато към мен е насочен гняв. Още повече, когато знам, че е незаслужен този насочен към мен гняв. Разбира се не го приемам както преди години. Но дори само за момент да се поддам - резултатът е моментално спадане на енергията!

Ще рече, че нещо продължава да ме прави достъпна и подвластна на хората, използващи различен подход за черпене на енергия или поне на агресивният тип! Сега ще прочета по-съсредоточено написаното от теб и звездичка, така може да ми светне лампичката!

Чета го в момента (всъщност началото го препрочитам, защото веднъж стигнах до някъде и го зарязах). Ама не ми го разказвай, че няма да ми е интересно   (аз и без това не издържах и прочетох последната страница.)
Явно и за това трябва да разберем нещо повече за ангелите.  

Тони, ситуация не може да ме вкара в раздор, мога да се скарам с някого ако съм много изнервена и ме улучат точно в този момент. Тогава съм нетърпима и даже съм предупреждавала хората наоколо ми, че е по-добре да не разговарят с мен. (Чувствам, че съм раздразнена и няма да мога да се овладея). Друга сериозна тактика пак в тези моменти е мълчанието ми. Просто млъквам, оставям срещу мен човекът да се наговори и като си каже мъката, и му олекне.   А аз след 5 минути даже забравям за какво са ми говорили. Зависи за какво става дума.
Майка ми има лош навик да се мъчи да се налага. И на нея съм й хванала тактиката, оставям я да си каже аргументите и после създавам такива ситуации, в които аргументите й тотално отпадат и й остава само да се съгласи с мен.
Забелязала съм, че ако искаш да накараш някой да те разбере, трябва да го поставиш в положението, в което се намираш в момента. Т.е. казвам нещо от сорта: представи си, че ти... и описвам ситуация, в която главно действащо лице е човекът, който спори с мен, но е в ситуацията, която съм аз. Действа безотказно, само трябва повече фантазия на момента.  
Вече избягвам да влизам в спорове за налагане на мое мнение върху някой друг, защото осъзнах, че моят път на развитие е добър и правилен за мен, за друг може и да не е така. Давам си мнението и толкоз. А когато има някакво недоразумение или разминаване не го разглеждам като смучене на енергия, а като изясняване на гледна точка. И когато всичко е в рамките на добрия тон не може да става дума за смучене на енергия. Поне това съм усетила, защото на края всеки е разбрал другия и се е съгласил с него или сме намерили някакъв компромисен вариант.

tonimar,разбира се.На мен нали всичко ми е в главата и понякога с разясненията съм скарана  Много добре си го казала 
Passiflora няма,няма да разказвам...а тази е една от малкото книги която не съм чела от зад напред 
Ето с това напоследък се сблъсквам.Колкото и фантазия да проявявам и макра че ми изглежда като да съм успяла да поставя събеседника си в моята ситуация,получавам доказателства че съвсем не се е получило.Освен това подчиняването на някого на твоята гледна точка е също вид отнемане на енергия и подхранване на нашето онова любимото/особено на звездичка/ Его!От известно време взех сериозно да се вглеждам и забелязвам именно че това чувтсво на емпатия обаче е силно не познато сред хората.И че често разговорите между хората са паралелни.Единият си говори едно,другият друго...пресечни точки...Тц.!

А бе, его не его, щом става дума за съдба ми и щастието ми, гледам сама да си взимам решенията. Колкото и на другите да им се струва, че греша. Щото иначе пак ще си мисля "Този кошмар няма ли край?", а така когато сгреша поне си вадя изводите и разбирам уроците.
Забелязала съм, че на всички хора не може да се угоди. За това и съм на принципа: "Кой каквото иска да прави, важното е да не пречи на другите. " Така че избягвам да се меся в живота на другите и общо взето не изпадам в конфликти.