За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

dennis, станало ти е мъчно заради неоправданите му очаквания. Пак стигнахме до тях и до егото... Той е тръгнал да търси не истината, а очакваната от него истина... Сънищата му и интуицията му също са били заблудени и ръководени от неговите очаквания. Сигурно всяка от нас знае какво изпитва този човек. А само по себе си това, което му се е случило е нещо, от което той може да спечели. Когато знаем и умеем да обърнем нещата в наша полза вместо да се заровим в мъката си и драмата си. Надявам се скоро да опозная тази алхимия! 

Nessa,


Мъжът е поставил женския ум в такива условия, че жената да мисли по този начин, по който мъжът иска тя да мисли. Мъжете са по-свободни, те са господарите.
Вчера четох, че през VІвек имало голям християнски събор, на който се събрали всички големи християнски водачи, зада решат дали жените притежават душа или не. За щастие решили, че жената притежава душа, но само с един глас повече. Не било голяма победа с мнозинство от един глас! Само един глас по-малко и исторически погледнато нямаше да имате душа.
Мъжът е смазал психиката на жената. И това, което сега виждаш, не е психиката на жената - тя е направена от мъжа, това е създадена от мъжа женска психика.

Мъжът се е опитал даси остави вратичката отворена. Това, което Юнг казва е същият капан. Мъжете винаги са твърдели, че мъжът се нуждае поне от две жени - едната тип майка, тип съпруга, другата тип любовница, вдъхновение. Ако мъжът се нуждае от две жени, тогава и жената се нуждае от двама мъже - тип баща и Дон Жуан.
Това, което се опитвам да кажа е, че дори през ХХ век мъже като Фройд и Юнг продължават да страдат от мъжки шовинизъм, както винаги досега е било.

Жената е прекалено вярна, защото се страхува от несигурността, плаши се за своята сигурност, за материалното си положение, да не загуби децата. Страхува се страшно много. Била е накарана да се страхува! Това е номерът на мъжа - да накара жената да се страхува. Когато жената се страхува, над нея по-лесно може да се упражнява контрол.
Най-напред мъжът създава страх в жената за нейната девственост - той я принуждава да се страхува ужасно за това.
Забележи разликата - не са казвали на момчетата "трябва да си девствен". От момчетата несе изисква девственост. На тях им е дадена свобода.

Ако мъжът изневери - вината винаги е на жената. А мъжът не губи нищо. Той е господаря, жената е робинята, тя трябва да търпи и да мълчи.
Ако жената изневери... Убивали са я с камъни, гонили са я. Тя загубва всичко - дом, семейство, уважение...

Слушай: когато ти си отегчен от жена си, жена ти също е отегчена от теб. Това е естествено! Ако е отегчена от теб, тогава ще се огледа за някой друг мъж. Разбира се жените са по-ревниви, защото са по-несвободни. Тяхното отегчение е по-установено. Знаят, че мъжът излиза - има повече възможности за изневяра. Те са затворени вкъщи с децата, за тях е трудно да притежават такава свобода, ревнуват. Колкото са по-ревниви, толкова повече се привързват. Появява се страхът. Ако мъжът ги напусне, какво ще стане? Робът се привързва повече към своята сигурност, отколкото към свободата си.
                              Ошо, Възгледът на Тантра, т.1

tonimar
за мен мъжа и жената изначално са равни...но почти изначално всико се е опорочило придобило форма,по подобие на религията

звездичка , и аз мисля така 
Докато четох обаче, си помислих дали в днешно време жената продължава да ревнува повече от мъжа....  Вкъщи е обратното, а и в разговори с приятелки - също. Дали мъжът не е започнал да се чувства по-слаб? 

Може след промяната и двете страни да спрат да се съревновават кой-кого...

Къде го прочете това? Просто не може да е вярно ... В християнството спорове е имало само относно животните.

divib , привет! 
Веднага след цитата е посочена книгата с дребен шрифт...
Спорове в християнството е имало и за стария и новия завет и не само, но не ми се иска да навлизаме в религиозни тематики! 
Ако нямаш нищо против, ще ти изпратя нещо на ЛС

Update:получих на лични съобщение  от Tonimar относно определени неписани правила в темата, и искам да подчертая, че не искам да влизам в религиозна дискусия, просто цитата й ме шашна и дори реших да проверя, но ...
Приемете го като чисто историческо уточнение/отклонение.

Оригинално съобщение:
Извинявам се, че ще зачекна религиозна тематика, но само като уточнение... Първо да спорове във всяка религия бол. Просто през 6ти век е имало само един Вселенски събор и на него не се обсъждал подобен въпрос. Събора е преди схизмата и на практика се признава от основните деноминаци в християнството(кой знае какви секти има по света). Виж за какво конкретно става дума тук) и тук. Въпроса, за това дали жената има душа никога не е стоял в християнството(във основните деноминации), което отрича раз … 86;ла по този параграф.
Пак се извинявам, че предизвиквам такова отклонение в темата ви.

Е, нали се разбрахме да не засягаме религиозни теми!!!!

Чета ви почти редовно, но не успявам да се включвам.
Сега набързо да вметна нещо.

nora13, една планета не е достатъчна, за да е отговорна за здравословните ти проблеми. Ако и да е Сатурн.
Съветвам те да не се влияеш прекалено от всекидневните аспекти на планетите, защото ще изпаднеш в положение те да ти определят съдбата.
Не отричам астрологията, напротив, намирам много смисъл и логика, но я предпочитам като средство за себепознание, а не наръчник за всеки ден.

В тази връзка се сещам за Жан Спилър, автор на една от най-ценните ми книги - "Астрология на душата".
Става дума за северните лунни възли, които в хороскопа показват уроците, които трябва да се научат в този живот.
Но тази жена надхвърля нивото на астрологията, нейното тълкуване и съвети са нещо, което трябва да се прочете от всекиго.

Единственото, което ви трябва да знаете е къде в хороскопа ви се намира северния лунен възел.
Мисля, че някой беше дал линк за определянето му, сега ще го потърся.


Намерих: http://www.beinsadouno.com/articles.php?id=307.

Даже извадките са от точно от книгата й, но в доста съкратен вариант.

Тони, ако мисията на децата е да доразвият мисията на родителите си или променят у себе си това което не харесват у родителите си, много сложно става изпълнението й понеже в един момент зрелият човек осъзнава че е точно като родителите си, малко или много е попил техният мироглед, техните ценности и т.н. и дори и да ги презира, те са се въплътили в него така да се каже. 
Трябва огромно усилие, въпиюща необходимост отвътре за да направиш завой и да работиш здраво за промяна в себе си.
Затова ли се казва че децата наследяват кармата на родителите си и 'греховете на родителите се плащат до 4 поколения след тях'.
Много обременяващо ми звучат подобни кармични връзки.
Някак не съм съгласна да нося отговорност и да отработвам кармата на родителите си  Да не говорим че ме втриса само от мисълта детето ми да отработва моята. Това е огромен товар.

fastuche
 аз не мисля, че децата плащат кармично заради родителите си
 по ми е логично да има определени групи, за научаване на определени уроци.. това което ние наричаме карма .. за да се учим от грешките на другите.. за да са уроците под носа ни, а дали ще ги видим и ще се поучим е друг въпрос

Ъ-ъ-ъ, за кармата и уроците в това прераждане имам особено мнение - въпреки че съм изчела неща по въпроса. Но първо кажете как мислите - какво е карма и урок - но вашето мнение, а не от книгите 

карма  е урок, който трудно научаваме и се наслагва във времето
според мен

divib , didiela 


ria , привет!  Радвам се, че успя да се включиш! "Астрология на душата" звучи доста интересно, благодаря ти!

За  nora13 напълно споделям мнението ти!

Когато човек има за решаване проблем, в това число болест, той трябва да има достатъчно лична отговорност. Извинения и оправдания от сорта на астрология, хороскопи, карма, карти, гледане на кафе... са бягство от лична отговорност. Болестта идва, за да ни покаже, че някъде грешим. Може да е в начина на хранене, на сън, на отношение към хората, стреса в ежедневието.... Тази наша грешка, както казваш, една планета, дори целия млечен път не би оправил. Само от нас зависи! Дори да се намери лекарство - ако продължим да живеем по същия начин и да мислим по същия начин, ще се появи друга болест.


fastuche, права си, че е много трудно... Аз преди години изпаднах в ужас, когато в свое действие разпознах характера на майка ми. И то точно от тази част от нейния характер, която аз не харесвам. /Тя си има и много положителни черти разбира се/

Хайде да се опитаме да погледнем от друг ъгъл. Ти не носиш отговорност за родителите си и не отработваш тяхната карма. Тъй като, както ти сама каза, ние малко или много сме попили техния мироглед и сме се въплътили в него, той /мирогледа/ вече е станал наш мироглед. Вина за това нямат родителите ни. Нито ти ще имаш вина за това, че твоето дете ще възприеме част от твоя характер. Ако ти, или детето ти, или аз до зряла възраст бяхме живели на един остров с Робинзон, щяхме да приемем част от неговия мироглед. И това е напълно нормално. Казва се "С какъвто живееш такъв ставаш". Има деца, които цял живот са живяли с баба си. Те приемат нейния мироглед, това е неминуемо.

Не приемай обаче това като товар. Самата мисъл за теб, че е товар те кара вътрешно да се бориш с мисълта за кармичната връзка. Кармичната връзка е разглеждана в много книги. Дори това, което често споменаваме - че преди прераждането избираме родители и уроците си - също е кармична връзка. Но кармичната връзка винаги може да се прекъсне! И за да стане това е нужно осъзнаване, което ще доведе до промяна в теб и твоя живот, твоето разбиране и отношение към нещата и хората.

Приеми го като приключение. Приеми го като предизвикателство. Ти си осъзнала това, което твоите родители не са. Значи ти имаш шанса да промениш нещата. Надали ще настъпи сто процентна промяна, но всяка промяна е част от еволюцията, а когато ти предадеш тази промяна на децата си, те ще продължат еволюцията! Само факта, че осъзнаваш, че ние сме възприели част от мирогледа на родителите си и твоето дете ще възприеме част от твоя мироглед - вече те изхвърля напред! Това ти отваря вратите към промяната, която идва с осъзнаването.

Досега си знаела, че детето ти има кармична връзка с теб. Знаела си, че му предстоят различни ситуации, в които то ще си отработва кармата. Това не те е плашило, защото си приемала тази карма като негова. Сега те плаши мисълта, че то, детето ти, ще отработва част от твоята карма. Но ако детето ти бе живяло с друг човек, то би възприело част от неговия характер и би отработвало част от неговата карма. Не защото поема товара на човека при когото расте. А защото приема част от мирогледа му и характера му. Няма как да е другояче. Дори и с животните да живее едно дете - пак би възприело част от техния манталитет.

Затова не го приемай като товар! Радвай се, че си даваш сметка как стоят нещата и по този начин ще бъдеш по-полезна и за себе си, и за детето си и внуците си! Приеми приключението, което ти се дава с това ново осмисляне! Приключението да работиш, да вникваш в нещата и да ги променяш!

Кармата винаги може да се изчисти! И затова е писано много и в книги, и в нета. Как да си изчистим кармата...

пиша от моята гледна точка -  никога не съм имала желание, да чета за изчистване на кармата  -  за мен изчистването на кармата се състои в постигане на вътрешен мир за по лесно усвояванена това, за което сме дошли тук