За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

Dennis,много,много интересно наистина!
На мен темата определено ми дава много,но аз съм като паразитите - само вземам,а не давам,защото за момента наистина няма какво.Определено се усещам много назад с материала,но пък винаги съм била добра ученичка Още веднъж 

dennis, чудесно казано, т.е. написано! 
Точно по този начин можем да си бъдем полезни с тази темичка - помагайки си, учейки, споделяйки!  Помагайки си взаимно, учейки всичко, за което пишем, все повече се доближаваме до живота, който досега не сме познавали, до чувствата и усещанията, които са ни били чужди досега!


 
kambanka 2304, какъв паразит си ти!  Ти поемаш духовното, защото усещаш нужда от него! Всяка от нас черпи от останалите! Това за мен е движение на енергия, информация, желание за промяна! Ще дадеш и ти, когато му дойде времето! И тъй като си добра ученичка, скоро и това ще стане! 

Няма как да го знаеш това.
Щом пишеш в тази тема, значи има защо. И ти даваш, ако не даваше, щеше само да четеш. Но тогава пак даваме - благодарност на другите за положеното старание и споделените знания и опит!
   

kambanka 2304 ето ти днес задавайки въпрос на който отговориха няколко човека разбирайки по своему онова за което питаш ни даде много.Защото провокира нещо за което да си говорим,нещо върху което да се замислим отново,нещо което да си припомним,нещо което да споделим...и във всичко това аз успях да науча малко за всяка една от вас,успях да си припомня за усещанията когато сме сред природата,понякога го забрявям,успях да си припомня за тази моя приятелка,защото смятам да я видя скоро по повод билкаря....Така че благодаря за това което днес ни даде    Лесно е нали?
Ето една реплика преди 2 дни на Passiflora как ни доведе до разговорите за любов,за сродни души и т.н. 
tonimar за всичко казано

Момичета, разкошни сте     

Тъкмо щях да се идентифицирам с камбанка  и една темичка за планетата в един форум 

Абсолютно се разпознавам и съм точно дотук. деннис  в тази история почти всичко в началото ми пасва. Отвътре ми напира и се надига като цунами огромна необходимост за промяна, промяна. Само ми липсва решителност все още - да действам. Затова сега предимно чета  Страшно ме зарежда това което пишете тук, за което благодаря че ви има. 

Но.. някак се чувствам притеснена, започвам да усещам как е ми е все по-трудно да общувам по обичайния досега начин с хората около мен, с близките ми. Все едно губя връзка с тях.  Това ме стъписва.

Desss,
Невероятни мъдрости!

Здравейте!!!
Чета ви от известно време с голям интерес. Една приятелска (надявам се  )  ръка ме насочи насам.
Не съм  писал до сега, защото ... хм ... по много причини. Да речем, че се притеснявам да не кажа някоя глупост и да вземете да ме наритате 
Шегувам се - просто оставам със смесени впечатления и въпреки дву-триседмичния ми труд съм стигнал едва до средата на втората част от темата. А доста се старая  - много цитати, много препратки и много идеи, които често си противоречат една на друга в търсене на обща цел. Сравнително малко лични идеи и мисли.
Превръщате невероятно прости неща в сложна партия шах. Гледам внимателно и като изключим ходовете, които са наивни и безперспективни, всички останали ги местя и все повече се убеждавам, че една лека за душата игра на "Не се сърди човече" с подходящи партньори ще доведе до същите резултати.
Честно да си призная изпитвам респект към тези от вас, които успяват да спрат вътрешния си поглед на всички идеи, които прелитат от тук и да извлекат това, което могат да превърнат в свое. За повечето хора такъв дъжд от идеи би означавал по-скоро потоп и попадане в безсмислен водовъртеж, отколкото живот.
Продължавам "пътуването си" и ми е интересно, какво ще е настроението и усещането ми след още две седмици да речем 
Не крия, че намирам по-голям (или по-лесно може би  ) смисъл в идеите изразени по "по-човешки" начин. В една друга част на форума без да искат  ме запалиха да си припомня някой неща прочетени преди време. Та от там ви давам една сутра, по-разбираема и близка до мен:

Слънчогледова сутра (откъс)

...
И сграбчих дебелия скелет на слънчогледа и го поставих
                                              до себе си като скиптър
и сега произнасям своята проповед пред моята душа, пред
                                                          душата на Джек
                              и на всички, които искат да слушат.
- Ние не сме нашата замърсена кожа, ние не сме нашият
                                                        страшен, мрачен,
   прашен и безличен локомотив, вътре в нас ние всички
                                                              сме красиви
златни слънчогледи, благословени сме със семето си
и със златните си голи и съвършени тела...
                                                              Алън Гинзбърг
Благодаря ви и до нови срещи

Само се замислих - fastuche загубиш ли връзка с хората ще загубиш и връзка с извора на идеите, от които сега черпиш сила. Независимо какъв е, всеки човек е извор. И хората са по важни от идеите, защото идеите са нищо без енергията вложена в тях и без да познаваш източника им, където са били най-чисти.

'айде - ще се похваля, когато ви насмогна   

ARGHT... 

Ако те притесняват всички тези цитати и препратки мога да ти кажа как правя. Цитатите ги чета почти всички, но все пак ми е лесно защото влизам почти всеки ден и не ми е проблем да следя темата. Но това не означава, че изчитам всички препратки - отварям, чета няколко реда и ако почувствам, че е подходящо за мен, продължавам. Доверявам се на вътрешната си интуиция.

Можеш да се включваш в темата и преди да си ни насмогнал! 
 

fastuche, когато на мен ми липсва решителност се питам защо. И все опирам до страха. Решителността ми липсва, когато се страхувам от промяната и неизвестното, което следва след нея. Това, че осъзнавам страха си ми помага. Така знам накъде да насоча усилия, какво трябва да преодолея. Страхът е преодолим. Когато желанието за промяна е голямо, "цунамито" повлича и страха с малко осмисляне. Какво ще стане, ако се решим на промяна? Светът няма да загине. Никой няма да си отиде от този живот, никой няма да се разболее дори само защото искаме нещо ново, което ни влече. А щом желанието ни за промяна се усеща по такъв силен начин, значи идва от сърцето, т.е. тази промяна е най-доброто за нас, което можем да си доставим!

Грешки винаги допускаме в живота. Дори да не приемаме никакви действия, да не променяме нищо в себе си и начина си на живот - пак се допускат грешки. Знаеш ли, че Вселената се грижи и обича най-вече тези, които рискуват? Не, Бог не избира, не подбира! Но вратите се отварят само за тия, които имат смелостта да стигнат до Пътя! Човек, който мърмори жалкото си съществуване и не предприема нищо - дори да му се дадат шансове, той няма да ги види, или няма да предприеме нищо, защото е далеч от риска за промяна.

Това е все едно да трябва да отидеш на зъболекар. Страхуваш се... сигурно ще боли... И отлагаш, отлагаш. А знаеш, че след това всичко ще е по-добре, отколкото сега. Но страхът те кара да отлагаш. Докога? Ако прекалено отлагаш, желанието ще умре. Колкото повече се отдаваме на страха, толкова повече той расте и ни приковава, обездвижва... Представи си остатъка от живота ти да е такъв, какъвто е бил досега... И реши! 



Аз вече загубих връзка с тях... Но открих нова с вас! Когато човек се променя, той среща хора, отговарящи на новото в него. Задължително ги среща! Това е привличане, енергийно привличане!

Теб вече са ти безинтересни досегашните разговори, които си водила с ентусиазъм... Трябва ли да се насилваш да продължиш нещо, което вече не ти доставя нито удоволствие, нито щастие, не те зарежда? Това няма да промени любовта ти към близките ти! Дори сега би трябвало да ги разбираш по-добре от преди. Но техните проблеми, които доскоро си споделяла, вече са далеч от теб. Това е промяната!




Мисля, че това не се отнася за теб, тъй като ти губиш връзка с хората, които досега са ти били близки, духовната връзка губиш с тях, защото си привлечена от други духовни търсения. Ако идеите, от които черпиш сила са в тази тема, ти няма как да ги загубиш! А и все по-често ще започнеш да срещаш хора точно с такива идеи, сходни на твоите! 

Нямам желание да влизам в спор  Само малко тъжно ми стана като прочетох последния абзац 
Винаги съм мислил, че да се откажеш или да се отречеш от нещо, което си творил с обич или мъка е загуба на важна частица от всеки човек.
Няма значение дали в момента то е важно за теб или дали ти дава нещо.
Да прекъснеш, каквато и да е духовна връзка е слабост на собствения ти дух и загуба на енергия. Липса на воля да търсиш и да вземеш и егоистичен отказ да дадеш.
Новите духовни търсения не са повод или причина за отричане на досегашен опит. Никой не може да достигне до нищо ново без този опит.
Вървиш, минаваш покрай хора и мисли. Вземаш, сдъвкваш - някой преглъщаш други изплюваш с горчилка, но всички остават част от теб. Понякога се случва да срещнеш отново нещо, което е грозно на пръв поглед, защото е сдъвкано и изплюто точно от теб и по някакви неведоми или съвсем естествени причини то ти става по-мило. В него откриваш малка искрица, която си пропуснал, а сега ти е невероятно необходима. Ако пилееш духовните си връзки независимо какво ти носят те или трябва да си много силен (което не мога да си го представя), или просто се превръщаш в консуматор на идеи без положителен резултат за самия теб.
Много идеи и хора, които трябва да срещнем в този живот често изникват зад гърба ни.
Връщам се да чета, че е по-лесно 

ARGHT... , здравей!   Най-сетне да се включи и мъжкото начало! А твоят аватар ме изпрати директно по черноморието!

Чудесно е, че оставаш със смесени впечатления от нещата, които пишем! Значи преосмисляш всичко, подлагаш го на съмнение и оценка през твоята призма. А това за мен означава, че търсиш. Търсиш своята истина, своя път. Поздравления!  

Всички тук го правим. И по тази причина при нас мисля че развитието ни е в по-бързи темпове. Може преди два месеца да съм мислела едно, но днес вече да съм разбрала, че тогава съм грешала. Няма начин да не е така, дори се радвам, че е така! Ако ние знаехме всичко, времето пред компютъра за четене и писане би било загуба, нали!  


Прав си, че има общо-взето малко лични идеи и мисли. Но приемаме от всеки! Освен това си мисля, че е нужно да се набляга на някои неща, да се връщаме към едно и също, вече коментирано, докато се осмисли и възприеме.

За това, че превръщаме невероятно прости неща в сложна партия шах... Шахът също е просто нещо! Не мога да назова нещо просто, а друго сложно. Всичко е просто като дишането, но ние, нашият досегашен начин на живот, възпитанието ни, обучението ни - правят някои неща да изглеждат сложни. Но те само изглеждат такива! Ние ги правим такива! Както наскоро писа Dess - всичко зависи от интерпретацията... от това, което ние позволяваме, от това, което нашите очи чрез нашия мозък виждат... Когато успеем да погледнем със сърцето - ще видим всичко в неговата простота и чистота, такова, каквото е...

Има и наивни, и безперспективни ходове. Животът ни е изпълнен с такива, как в написаното от нас да не е? Но това търпи промяна. Аз вярвам в действащата в нас промяна, аз вярвам в "цунамито", което описа fastuche, аз вярвам в желанието и стремежа ни да бъдем по-щастливи в хармонията си. А пътят преминава през наивност и безперспективност, през съмнения и още един куп песъчинки... Но това не ме смущава. Защо теб те смущава? Ако имаше начин всяка промяна в съзнанието и начина на живот да стане с щракване на пръсти.... /добре, че няма!/

А щом от две-три седмици четеш темата, значи не те е страх от потопи и световъртежи!  
Нормално е, ARGHT... ! Различни хора, различни интереси, търсения, въпроси... За теб е по-силно тъй като си започнал да четеш от началото и наистина ти идва прекалено, като потоп, както казваш. Но ако започнеш да следиш само новите неща, които се пишат няма да ти е толкова тежко да поемаш цялата информация или идеи... А  Passiflora вече ти подсказа как е по-добре, аз постъпвам по същия начин.

Темата е по-обстойна и това е умишлено. Ако тя се свеждаше до едно единствено нещо, бързо щеше да се изчерпа без особена полза за някого. Освен това как да се замислим само за себе си, а да пренебрегнем природата и земята? А нали като се замислим за себе си, стигаме до историята ни, която е втъкана в корените ни... Не виждам нищо лошо да пишем за различни неща, за мен поне всичко е полезно! Най-вече контакта, който се получава между всички нас!   Всеки има право на избор! Какво да чете и какво не, на какво да акцентува и на какво не... Дали изобщо да влиза в този форум, търсейки отговори или да седне на чашка пред телевизора...

Между другото, предпочитам "не се сърди човече", вместо "война и мир"

Благодаря ти за сутрата!  

ARGHT..., може би не се изразих достатъчно добре в последния абзац, за който пишеш. Сега ще се опитам да го направя по-детайлно! 

Какво се случи с мен, а както чета и с други от тук пишещите... Преди се интересувах от политика. Влизах в спорове, дори да се касаеха за нещо, което не е от значение за мен. Изслушвах съседката с ежедневните и оплаквания, само за да не я засегна, а не защото аз имах нужда от това или пък мога по някакъв начин да и помогна... и още, и още...

Хората от моето обкръжение бяха малко или много същите като мен. И те спореха, интересуват се от политика, от градските клюки и т.н.

Когато всичко това спря да ме интересува, аз вече няма какво да си кажа със същите тия хора. Те не се интересуват от новото, което мен вече ме интересува. Аз пък вече не се интересувам от това, което преди ме интересуваше. Защо, какъв е смисъла да опитвам да задържа общуването си с тия хора, щом вече имаме различни интереси? Кому е полезно това? Дадох сметка, че споровете са опит за убеждаване на друг човек в моя начин на мислене; разбрах, че на съседката и помагам за няколко часа с енергията, която съм и дала изслушвайки я, но след това животът и продължава по същия начин и аз не мога дда го променя, защото не зависи от мен... и т.н.

Егоизъм ли е да се опитам да задоволя духовните си нужди с нови приятелства? Ако е егоизъм - така да бъде. Но това са моите нужди. В противен случай, само за да не изневеря на приятелство, аз ще заживея техния живот, а не моя! Всеки отговаря за себе си, ARGHT... ! Ако аз мога да помогна някому - ще го направя с голямо удоволствие! Но ако човек има други нужди и потребности, а не сходни на моите - защо да се боря със себе си, с желанието си на напиращото в мен?

По този начин аз не отричам досегашния си опит, нито пък хората, с които досега съм имала сходни споделяния! Аз просто вече имам други интереси, нищо повече! Не става въпрос в никакъв случай, че минавам безцеремонно по пътя и сдъвквам и изплювам, напротив - сега аз съм по-чувствителна от преди! Боли ме за хората, за проблемите им, за проблемите на природата повече отколкото преди!

Разбираш ли ме? Аз не пилея духовните си връзки! Опитвам се да пресявам всичко, което ми се дава. Опитвам се да не отричам нищо и никого. Но в същото време се опитвам да съм си полезна. Писах към fastuche, че губи духовната си връзка с хората, с които вече няма какво да сподели. Това не означава, че се отричат по някакъв начин тия хора. Разбира се всеки от тях може да и даде нещо, но относно споделянето, интересите и - тя се отдалечава от тях, както и аз, и всички, при които са настъпили промени в мисленето, в интересите, в съзнанието, в живота...

ARGHT... ,здравей и добре дошъл!
Интересно ми е да те 4ета.

Мисля си тук,след като про4етох какво сте писали относно връзките ни и късането с тях.
Всеки един от нас в определен етап на живота къса някакви нишки с определени хора.Дали се отдале4ават като интереси,дали са се от4уждили или забравили...при4ините не са толкова важни.
Има оба4е едни други,много силни нишки,с малко хора,които нито могат да бъдат скъсани,нито забравени.Те с времето стават все по_силни и ние сме благодарни,4е ги имаме до себе си.
Малко скепти4но съм настроена към автори,които пишат,4е 4овек трябва да е изолиран от вси4ко и всеки,за да успее да развихри душата си.Дори съм убедена,4е силните връзки остават и се помнят и след като се преродим наново.Незнам дали сте срещали 4овек,с когото след първата минута ве4е знаете,4е познавате отли4но,а той изпитва същото към вас?Ако да,зна4и сте щастливци,е поне аз съм се 4увствала така.Все едно повтаряте наново нещо изживяно,но в друо време и по друг на4ин.Ако в миналият живот тази връзка е била развита и ползотворна,то в сегашният тя остава на ниво прекрасен спомен,ако е обратното,тя се развива.Поне аз така мисля.

Слънчев и Усмихнат ден на всички 
ARGHT Добре дошъл в темата.Радвам се,че така упорито и издалеко ни четеш.Но ако направо се включиш ще ти е по-лесно отколкото да се опитваш да наваксваш.Така няма да имаш усещането,че те е залял потоп от неща казани на "нечовешки език"
Марица,Пасифлора и Тони са ти написали доста неща които съвпадат с онова което и аз бих ти казала и няма да се повтарям.Само ще добавя нещо,което виждам в твоят подпис.То казва всичко и отговаря на всички те ти питанки отностно сложните партии шах и не се сърди човечето.Тоест ти вече си си отговорил.Следвай сърцето си,не разума.Защото това за което тук си говорим не е точна наука.

"...тук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то."

fastuche През това"цунами" са преминали вече повечето от нас.И то не бива да те плаши.Тони е написала прекрасно в какво се изразяват тези промени.И при мен всичко това се случи.И след това осъзнаване и търсене на новото живота ми се препълни буквално с нови,интересни хора,споделящи новите ми интереси и усещах колко много имам да науча от тях.Появиха се и хора за който пише Марица такива с който от пръв поглед се разбираш и ти става ясно че с тях времето лети и ти се иска да продължите да обменяте идеи цяла вечност.Като усещане е подобно на първоначалната еуфория при влюбване.Летиш.Готов си да даваш и приемаш.И тогава започват да те връхлитат "случайностите" който са дошли за теб сякаш по поръчка.Чувстваш се късметлия,чувстваш че си част от този свят и той разбира нуждите ти във всеки един момент.Онова което е написала Тони ,че на смелите им се дава,в източните религии се събира в една единствена поговорка"Ако имаш тояжка,ще ти дам две,ако нямаш тояжка,ще ти взема тояжка!"