За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

Ели, да не сме чели едно и също нещо? Днес ми попадна за непоисканото добро някакво откъсче в някакъв блог... И много ме замисли... Даже се почувствах леко гузно... Но пък ми каза право в очите неща, които отдавна кръжаха като мухи в ума ми... Но някак си не исках да ги приема...

Ето го откъса, макар че го намерих в един форум, ане там където го четох (не помня точно къде беше  ):


Аааа, намуерих го и другото дето го четох: http://katyanedeva.blogspot.com/2009/02/blog-post_23.html

просто съвпадение= случайност

Това е, което четох аз. От тук - http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?topic=9807.0

dennis, спасили са ти живота. Доста болезнено приземяване, но е била необходима моментална намеса.

Ели,  цитата ти е невероятен.

Lady Frost, Ели, не съм съгласна с всичко от цитатите.

Хайде да забравим за момент прочетеното в книгите или нета! Поне относно помощта всички имаме опит. Да поразсъждаваме малко от житейския си опит, нали животът е най-добрия учител!

Аз приемам помощ, но зависи от кого, от какъв човек. Например, ако е някой материалист, който започне да ми "помага" с идеите си да пестя пари, защото "утре не се знае"... и да не хвърлям пари за книги, тъй като книгата "не храни"... От такава помощ нямам нужда. Но от човек, който в някаква степен споделя моята насоченост - да, приемам на драго сърце.
И тъй като аз приемам, аз и давам. Както на мен ми е било помагано - и аз мога да помогна. А този, на който помогна - ще помогне на друг...

Поисканата помощ... Какво е поисканата помощ? Ако аз не знам първопричината на проблема ми, откъде ми идва този проблем - как и кому да поискам помощ??? А е било точно така с мен, не си го измислям. Знам, че нещата не са, както ми се иска да бъдат, но не знам защо. Може да си мисля, че причината е в епохата, в която живеем, стресовия живот, който водим, в съпруга, в децата, лелята, чичото, съседката... Мога да си мисля сто възможни причини... А може дори да не съзнавам, че имам проблем!

А отстрани винаги се вижда по-добре. Още повече - някои хора виждат нещата по-добре. Ако примерно Боряна не осъзнава, че главоболието и е причинено не от натоварената работа, а от вътрешната борба, която води в себе си... Тя не я съзнава. Но тази борба е факт и за мен е видима. След като тя не я съзнава - как да помоли за помощ? Но аз пък усещам, че тя има проблем. И знам, че мога да и помогна....

Какво - да чакам покана, само за да бъде поискана помощта ми? Това не е ли живот в рамка - при всеки човек, при всяка ситуация да действаме само и по един единствен начин? Решаваме, че вече ще помагаме само, ако ни помолят за това и започваме да си слагаме спирачки при всеки наш сърдечен порив за помощ? Или обратното - решаваме, че на всеки ще помагаме, ще се раздаваме и го правим до полуда само защото така сме решили...

Ако аз мисля, че мога да помогна на Боряна, защо да се спирам? Някои очакват резултата. А това проваля всичко! Някои се страхуват, че в реултат на непоисканата помощ - ще бъдат разпънати на кръст! /Няма никаква гаранция, че дори да е поискана - те задължително ще бъдат разбрани!/ Други очакват след като помогнат да им се благодари. Да, напълно естествено и нормално е,... но не винаги идва благодарността... Това трябва ли да ни спира? Скучно е да се живее шаблонно, да вземаме решения, които да спазваме цял живот, защото така е по-лесно. С готовите решения решаваме всеки момент, всяка ситуация. Така вчера прилича на днес, днес е близнак на утре... Защото ние сме направили този избор!

Всяка ситуация, всеки човек, както и нашето отношение и към ситуацията, и към човека е различно. И ако ние се променяме, както би трябвало да бъде - то и според времето, когато ни се случва непоисканата помощ - също е от значение.

Аз бих подала ръка. Не във всяка ситуация и не на всеки човек, но в повечето случаи - да. Без да се страхувам дали от ръкохватката ще ми счупят ръката , дали ще се сетят да ми благодарят и дали самия човек изобщо ще си даде сметка за моята помощ.

Как е при вас?

Passiflora , права си, че може би са спасили dennis! Въпросът е защо се е стигнало дотам... И аз, и мастерката ми смятаме, че не е ефект от Рейки сеанс... Всеки рейкист може да се изкаже!

dennis, ако искаш и на ЛС - би ли споделила подробности за сеанса!

tonimar, струва ми се Друнвало говори за това - при медитацията достигаш до това състояние което описва деннис, и просто чувстваш такова блаженство, че не искаш и дори решаваш съвсем сериозно да не се връщаш обратно. При него се е случило абсолютно същото първия път, ако не се лъжа.
Напомня ми на това от "Да Живееш в Сърцето":

"С годините се научих да внимавам с медитацията, наречена Дихание на Единството, След като веднъж навле¬зете в това състояние, няма да ви се иска да се връщате преждевременно; усещането е наистина великолепно. Така че, ако я практикувате, оставете си неограничено време. Изключете телефона и направете всичко възможно да не ви безпокоят по никакъв повод. Нека преживяването ви раз¬цъфти като лятно цвете."

и още от един от участниците:
"Когато се хлъзнах като живак в центъра на това светлинно поле, осъзнах, че съм у Дома - с главни букви! И преди съм бил тук. Насред това изумително място имаше кръгла топка от жива вода. Промъкнах се в центъра й, изпълнен със светлина, и точно тогава вие ни казахте да се върнем. Зная, че пак ще отида там. Не исках преживяването да свършва. Не исках да се връщам. Чувствах се толкова жив."

Lady Frost, според Алена, непоисканото добро превръща този на който помагаш в твой кармичен враг. Първия път когато чух за този Вселенски закон, останах втрещена. Като се позамислих - това е абсолютно вярно. Случвало ми се е и това може да бъде много конфузно за човека на когото се предлага.
Пример от личния ми опит: Имам роднина която е много свестен и добър човек. Много обича да дава и се раздава. Всеки път когато ми прави подарък някакъв, след известно време ме пита как го използвам и дали ми върши някаква работа.
Как се чувствам аз: Ами налага се да лъжа, не искам да я обидя ако подаръкът й не ми е от полза, или просто не ми е по вкуса изобщо т.е. не се чувствам добре ако трябва да го използвам и за мен е като нещо "натрапено", което не е в хармония със самата мен. Лъжата в случая ме кара да се чувствам некомфортно до немай къде, защото не ми е в природата и за в бъдеще се усещам как почвам да търся разни причини за да предотвратя всяка ситуация в която тя би решила да ми подарява нещо.   

Според мен, когато се прави добро би трябвало да е безусловно, без да се чакат благодарности и т.н. Помагаш и се отдръпваш, ако е нужно правиш някаква стъпка с която ясно да се разбере че човекът на когото помагаш не ти е задължен с нищо, ама с нищо. Друг е въпросът как да се прецени дали да се намесиш или да оставиш страдащият сам да реши проблема си... Тази преценка е 'горещо картофче'. 

Според вас Друнвало, Плеядинците защо за тук сега и ни помагат? Кой е поискал тази помощ? Планетата ни?
А ангелите при какви ситуации се намесват и ни помагат? Дали това е само когато ги повикаме (т.е поискаме помощ) макар и ние самите да не съзнаваме че сме поискали помощ?

tonimar , аз точно това споделих, че като прочетох цитата, който съм поставила тука, се замислих много, защото вътрешното ми усещане винаги е било да помагам безрезервно на всички, както описваш ти без да чакам благодарност, без да искам нещо в зямана, просто от обич към хората. Но много, често съм получавала гадно отношение към себе си. И все съм се питала, защо става така, сигурна съм била, че нещо греша, но не съм можела да го усетя, защото винаги съм се водила от мисълта :
"Който знае да прави добро и не го прави - грях нему /Яков 4:17/" .
Но пък от друга страна, аз не обичам някой да ми помага на мене - обикновено даже и не споделям проблемите си, за да не ми се меси някой с преценките си, сама си блъскам главата в стената, докато не намеря разрешение на нещата. Вече ако не мога да направя нещо, което съм решила моля за помощ някой. Но решението винаги е мое, какво трябва да се направи, най - много да моля за помощ за изпълнението му. И ето къде е разликата, аз на мене не обичам никой да ми се меси, защото се уча от моите проблеми,  а аз се меся на хората в проблемите и макар да си мисля, че е за добро и им помагам излиза, че е точно обратното. За това съм съгласна за принципа с непоисканото добро - то не означава, да чакаме някой да дойде да ни моли, то означава да преценяваме и да помагаме само тогава, когато човека почне да търси помощ /той е решил, избрал, че сам ще му е трудно да се спарави/. Може решението му да вътрешно и неизказано дори, но ние не можем да решаваме вместо него.
Та така - на теория всичко ми е ясно, не си мислете, че успявам обаче да я приложа на практика   Този урок имам да го уча много дълго май ....

fastuche, много хубави примери и думи си написала. Напълно съвпадат с моите мисли и с това, което исках аз да кажа. Да добадява само, че осъзнах, че безусловно значи и ние да не се храним с мисълта :"Колко съм добра помогнах".Ето какво учи Исус:

2 И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.     
3 А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;    
4 за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

И коментара на Дънов:
Дясната ръка е проява на разумното, Божественото сърце, а лявата – проява на човешкия ум. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърце прави нещо, човешкият ум да не знае, какво прави то.


Според мен и Бог помага само, когато го помолим и допуснем в живота си да ни помага. Не би бил вселенски закона, ако Вселената не го спазваше.

Здравейте и от мен.Страхотна тема.А докато навляза в нещата,като за начало,ще ви покажа,какво слушам всяка сутрин и същото ме зарежда с много енергия Надявам се да ви хареса.Така започва моят ден! http://www.youtube.com/watch?v=uZ8oaWy3Bv0&feature=related

Здравейте,аз пак съм тук!
Благодаря за темата,оформена е прекрасно!   
Много интересни неща сте обсъждали.
Относно доброто,което се прави без да ти е поискано аз също съм против.
Имам много силна интуиция,справям се сама във вси4ко,много рядко ми се налага да поискам помощ.И не приемам такава,без да съм помолила за това.
Мъжът ми бе особен слу4ай.Навремето много оби4аше да помага за щяло и нещяло.У4их го,4е не се прави така,в слу4ая изглежда сякаш се натрапва,сякаш хората са безсилни да направят сами каквото трябва и си създава неприятели.Известно време не ме 4уваше и наистина ставаше така.Дори с най_искренни 4увства да искаш да помогнеш,дори да нямаш "задни" мисли,дори да не 4акаш благодарност,съм се уверила,4е месиш ли се в живота на хората,страдаш много после.За вси4кото добро,което мъжът ми се опита да постигне с едни роднини негови,последствията ги платихме дъщеря ми и аз.
Така 4е след тези развития на събитията е супер внимателен какво иска да направи.
И това е добре,защото си е нау4ил урока,даден му от Живота.Ина4е вси4ко би се повтаряло,докато не се вземе поука.

това, точно снощи го четох в книгата , която ви споменах,ч е чета ... случайност,а?

Еее,каква хубава тема сте подхванали.Малко по диагонал ви изчетох,докато го правех единственото ,което ми се въртеше ,е че е нужна гъвкавост.Тоест няма универсални правила кога да подадем ръка и кога да изчакаме.Всяка ситуация е уникална сама по себе си и трябва да се реагира според нея,според нашето усещане,според реакцията на другата страна....без обида,очакване....., какъвто и да е отговорът.Защото нуждите и на двете страни във всеки един момент може да са различни,зависи от урока който има да се научи и от етапа на който се намират хората.Понякога се оказва,че даването е лесната част,а да получаваме не сме се научили...
Бягам,после ще се включа пак
  Слънце във вас!

аз все още не мога да разбера, аккво точно се е случило и защо трябва да е свързано с Рейки.. честно казано ми прилича на " ето видя ли, усети ли( каквото искаш), ноо няма да го получиш) -  какъв е смисъла?


точно, но не трябва да се помага, без да е поискана помощ
ние сме си си определили кармата, преди да дойдем на Земята... и ако не поискаме( гласно) помощ... не би трябвало да я получим( според Вселенския закон)