Мисли положително! Не се оставяй да те превземат тези мисли!
Виж целия пост
Налягат ли ви черни мисли?
- Публикувана: 19 фев. 2009, 10:50 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2009, 12:54 ч.
# 61
24 фев. 2009, 19:14 ч.
Прави сте, мамчета, трябва да се борим, ще се уча да ги преодолявам 
, ама днес пак си поревах с крокодилски сълзи след поредния пристъп. 
Виж целия пост
, ама днес пак си поревах с крокодилски сълзи след поредния пристъп.
# 62
24 фев. 2009, 21:10 ч.
винаги на майката и минават такива неща през главата ,но то е така защото обича прекалено много детето си и как няма, като 9 месеца е растяло под сърцето и 
Виж целия пост
# 63
25 фев. 2009, 06:11 ч.
Този път не бяха черни мисли, а един ужасяващ сън за бебето ми... Абе, въобще...ако млъкна за малко, се чува едно "хлоп-хлоп-хлоп"... 
Виж целия пост
# 64
25 фев. 2009, 08:05 ч.
И аз имах сега такъв период около 2-3 седмици.Но не точно паника за децата,а някакъв стрес,и никой не можех да гледам.Сега разбирам ,че ме е тръшнала следродилната депресия
.Тя идва по различно време..при мен малко по късно,но го отдавам на това,че нямаше баби около мен да помагат.Сменихме местоживение,ремонти,пренасяне,пренареждане,по голямо дете(дивак 
)...нямах време да се депресирам.Докато сега малко като се поуспокоих,и хоп....вместо да се наслаждавам на новият дом и децата...към 3 седмици,здраво изпушвах 
.От няколко дни съм си в час....и съм вече спокойна 
,дано това да е било само(а не и кризата на 30-сете да ме е подгонила 
).
Бих те посъветвала да спортуваш,ако се чувстваш ОК след раждането разбира се.При мен има положителен еfект.Ако съм много изморена и нервна,и ако мъжо си е в къщи да гледа децата,излизам да тичам
.Може да е за 20 мин,но има страхотен ефект.Отделно един път седмично ходя и на аквастеп.
Виж целия пост
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото? 
И аз имах сега такъв период около 2-3 седмици.Но не точно паника за децата,а някакъв стрес,и никой не можех да гледам.Сега разбирам ,че ме е тръшнала следродилната депресия
.Тя идва по различно време..при мен малко по късно,но го отдавам на това,че нямаше баби около мен да помагат.Сменихме местоживение,ремонти,пренасяне,пренареждане,по голямо дете(дивак )...нямах време да се депресирам.Докато сега малко като се поуспокоих,и хоп....вместо да се наслаждавам на новият дом и децата...към 3 седмици,здраво изпушвах .От няколко дни съм си в час....и съм вече спокойна ,дано това да е било само(а не и кризата на 30-сете да ме е подгонила ).Бих те посъветвала да спортуваш,ако се чувстваш ОК след раждането разбира се.При мен има положителен еfект.Ако съм много изморена и нервна,и ако мъжо си е в къщи да гледа децата,излизам да тичам
.Може да е за 20 мин,но има страхотен ефект.Отделно един път седмично ходя и на аквастеп. 
# 65
25 фев. 2009, 13:59 ч.
Опитвам се да отклоня вниманието си и да мисля само за позитивни неща.
Виж целия пост
# 66
25 фев. 2009, 23:32 ч.
Не чак в толкова тежка форма, но от време на време има своите опасения, които се опитвам да отхвърля с насочване на мислите си в положителна посока.
Виж целия пост
# 67
25 фев. 2009, 23:56 ч.
и аз така, но не винаги става 
Виж целия пост
Опитвам се да отклоня вниманието си и да мисля само за позитивни неща.
# 68
17 март 2009, 18:23 ч.
Напълно съм съгласна със Си-си! Гледала съм научно-популярен филм, в който учени обясняват с факти от действителни случки, как лошите мисли водят лоши събития след себе си и обратно хубави позитивни мисли водят до приятни изживявания! Не случайно старите хора казват "не предизвиквай съдбата с лоши мисли". Иначе е нормално да се притесняваш за детето, което носиш. Всяка майка се притеснява, но като се случи насочи вниманието си към нещо положително - случка от миналото, нещо хубаво, което очакваш в близко бъдеще или просто се обади на роднина или приятелка да си поговорите за други неща! Лека бременност и късмет!
Виж целия пост
# 70
22 март 2009, 22:38 ч.
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Виж целия пост
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото?
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
# 71
22 март 2009, 22:47 ч.
Има една приказка:
Дано никога не те достигне това, което майка ти си мисли"
Всички, явно сме такива
Виж целия пост
Дано никога не те достигне това, което майка ти си мисли"
Всички, явно сме такива
# 72
22 март 2009, 23:38 ч.
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Здравейте преди да родя второто си дете бях така ,но се успокоявах че е предродилна някаква депресия,сега след като родих ,обаче сьм пак така че и малко по зле -само да остана насаме с бебо и се започва 
Бях решила твърдо да отида на психотерапевт,но докато се наканя взех че родих и не можах,но сега вероятно ще се наложи,та в тази врьзка искам да попитам harem style : Как се чувстваш сега и има ли ефект от тази терапия? Благодаря !
Виж целия пост
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото?
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Бях решила твърдо да отида на психотерапевт,но докато се наканя взех че родих и не можах,но сега вероятно ще се наложи,та в тази врьзка искам да попитам harem style : Как се чувстваш сега и има ли ефект от тази терапия? Благодаря !
# 73
23 март 2009, 00:14 ч.
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Здравейте преди да родя второто си дете бях така ,но се успокоявах че е предродилна някаква депресия,сега след като родих ,обаче сьм пак така че и малко по зле -само да остана насаме с бебо и се започва Бях решила твърдо да отида на психотерапевт,но докато се наканя взех че родих и не можах,но сега вероятно ще се наложи,та в тази врьзка искам да попитам harem style : Как се чувстваш сега и има ли ефект от тази терапия? Благодаря !
Ефект има и то не малък,но просто се иска постоянство.От 2-3 пъти не става.Пожелавам ти успех миличка.
Виж целия пост
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото?
Мила,а тези мисли само за децата ли са или и за тебе и близките ти?
Точно ,поради това ходя на психотерапия.
Бях решила твърдо да отида на психотерапевт,но докато се наканя взех че родих и не можах,но сега вероятно ще се наложи,та в тази врьзка искам да попитам harem style : Как се чувстваш сега и има ли ефект от тази терапия? Благодаря !Ефект има и то не малък,но просто се иска постоянство.От 2-3 пъти не става.Пожелавам ти успех миличка.
# 74
23 март 2009, 10:39 ч.
момичета,аз като родих бях съвсем сама с мъжа ми.помощ не сме имали,а не сме и искали.бабите повече пречат според мен,но това е друга тема.
нямах никакъв опит,в началото детето много ревеше,спях по-2-3 часа на денонощие...а безсънието побърква много сериозно...
все като смахната си мислех:сега реве,защо реве,дали му няма нещо...
после като млъкне започавах:сега не реве,защо не реве,дали не е станало нещо...
сериозно,не ми се смейте...шаш и паника до дупка бях... проверявах го най-редовно диша ли и до днес ми се случва отвреме навреме.. 
при най-малкия здравословен проблем,на който много хора даже не биха обърнали внимание,аз изпадах в див ужас....
да страх ме е,страх ме е и за детето ми и за всички близки хора,които обичам,страх ме е и за мен самата...
но чак приливи на паника и повръщане и т.н. нямам.поне засега. 
как се справям?ами много изтъркано звучи,но се старая да мисля хубави неща,да предизвиквам хубави събития с хубави мисли...
мисля разумно за страховете и се старая да ги преодолявам.не ги потискам,защото един проблем,на който не се обръща внимание ,а те тормози отвътре,се задълбочава и се превръща в бомба със закъснител...
знам,че децата ни имат нужда от физически и психически здрави майки,за да растат здрави и щастливи! и май там се спасявам...в очите и усмивката на детето си!
и не губя,чувството си за хумор.. .самоиронията също е лек понякога!
Виж целия пост
нямах никакъв опит,в началото детето много ревеше,спях по-2-3 часа на денонощие...а безсънието побърква много сериозно...
все като смахната си мислех:сега реве,защо реве,дали му няма нещо...
после като млъкне започавах:сега не реве,защо не реве,дали не е станало нещо...
сериозно,не ми се смейте...шаш и паника до дупка бях... проверявах го най-редовно диша ли и до днес ми се случва отвреме навреме.. при най-малкия здравословен проблем,на който много хора даже не биха обърнали внимание,аз изпадах в див ужас....
да страх ме е,страх ме е и за детето ми и за всички близки хора,които обичам,страх ме е и за мен самата...
но чак приливи на паника и повръщане и т.н. нямам.поне засега. как се справям?ами много изтъркано звучи,но се старая да мисля хубави неща,да предизвиквам хубави събития с хубави мисли...
мисля разумно за страховете и се старая да ги преодолявам.не ги потискам,защото един проблем,на който не се обръща внимание ,а те тормози отвътре,се задълбочава и се превръща в бомба със закъснител...
знам,че децата ни имат нужда от физически и психически здрави майки,за да растат здрави и щастливи! и май там се спасявам...в очите и усмивката на детето си!
и не губя,чувството си за хумор..
.самоиронията също е лек понякога! Препоръчани теми