Стана ми чуствително по-лесно когато щерката стана на 2г.Това е грубо, защото към 1г. и 10м. и изби и последния зъб и изведнъж от кисело, мрънкащо, тръшкащо се бебе за 2-3 месеца се превърна в малко момиченце, което можеше що-годе да си каже какво иска. На 3г. стана още по-лесно 
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо
Виж целия пост
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо
... 
Винаги има за какво да мислиш и за какво да се притесняваш.Моите деца са били много трудни бебета.Ревли ви и изискващи цялото ми внимание.Като прибавим и факта ,че мъжа ми постоянно пътува,цялата отговорност изцяло пада върху мен.Имало е моменти ,когато ми се е искало да скоча от балкона 
Но пък си заслужава ,какво бихме правили без тях 
. Ама да знаете какво бебе беше само ...... 
