При мен май се очертава да е обратното - стана ми по-лесно като поотрасна! И това не е, защото детето ми става по-кротко, а по-скоро става по-самостоятелен и по-интересен! А вероятно и вече се понаучих да бъда майка!
Виж целия пост
Кога ви стана по-лесно?
- Публикувана: 19 фев. 2009, 11:30 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2009, 12:38 ч.
# 60
19 фев. 2009, 22:49 ч.
# 61
19 фев. 2009, 22:55 ч.
С дъщеря ми винаги ми е било много трудно. А сега малкия е едно кротко агънце 
Да се надявам че така ще си остане. Поне с него да нямам проблеми 
Ама и двамата си ги обичам безкрайно много и колкото и да ми е трудно мисля че всичко минава и заминава 
Виж целия пост
Да се надявам че така ще си остане. Поне с него да нямам проблеми Ама и двамата си ги обичам безкрайно много и колкото и да ми е трудно мисля че всичко минава и заминава
# 62
19 фев. 2009, 23:20 ч.
С този мой пакостник лесен момент не съм имала,още от новородено си беше инат ама само си ревеше сега хем реве хем бели прави!
Виж целия пост
# 63
19 фев. 2009, 23:30 ч.
От раждането до 1г. и половина беше супер, никакви грижи не ми е създавала, ни колики е имала, ни зъби усетих кога излязоха, нито е боледувала, занимаваше се сама, заспиваше сама, абе дете мечта 
и после като му прещрака нещо на това дете, до 3 г. ми разказа играта 
пакости, пакости, пакости, невъзможана беше 
после постепенно започна да отминава и вече след 4 г. стана човек 
Нощем се будеше до късна възраст, но в просъница си пиеше млякото и въобще не се разсънвахме
Виж целия пост
и после като му прещрака нещо на това дете, до 3 г. ми разказа играта пакости, пакости, пакости, невъзможана беше после постепенно започна да отминава и вече след 4 г. стана човек Нощем се будеше до късна възраст, но в просъница си пиеше млякото и въобще не се разсънвахме
# 64
19 фев. 2009, 23:59 ч.
Малко труден въпрос, но ще се напъна и ще отговоря 
Със синът ми, сега ми е по лесно - поотрасна започна мааалко да е по самостоятелен, да не изисква толкова много време и внимание - започна и нощно време да спи що годе нормално...
...с малката, като бебе, сякаш намях дете, но сега - започнах определено да изпитвам трудности
Виж целия пост
Със синът ми, сега ми е по лесно - поотрасна започна мааалко да е по самостоятелен, да не изисква толкова много време и внимание - започна и нощно време да спи що годе нормално...
...с малката, като бебе, сякаш намях дете, но сега - започнах определено да изпитвам трудности
# 65
20 фев. 2009, 00:00 ч.
Ами тъкмо ми стана по-лесно и пак взех,че се усложних! Шегичка!
Виж целия пост
Шегичка!
# 66
20 фев. 2009, 00:09 ч.
Определено в началото ми беше тегаво и много притеснено за това дали се справям достатъчно добре в ролята на майка 
Виж целия пост
# 67
20 фев. 2009, 00:47 ч.
Моето момче не ми е създавало почти никакви проблеми като бебе. Най-труден ми беше периода докато проходи. Сега е на почти две годинки и мога да кажа, че ми е по-лесно, вече си говорим, разбираме се, заиграва се сам, казва ми какво иска...Прави и бели, но това е между другото. Мисля, че колкото е по-голямо детето по-лесно става. 
Виж целия пост
# 68
20 фев. 2009, 00:55 ч.
След като проходи и навърши годинка някъде ми поолекна малко.
Вече стоеше в количката,а преди това не искаше-рев,рев и пак рев,аз го нося на ръце,а с другата бутам количката.И в нас го разнасях постоянно.Когато проходи ми стана много лесно,защото щъкаше напред-назад,а аз успявах да свърша нещо.Разходките бяха ок,бягаше насам-натам,ритахме топка и т.н. Ама като наближи 2 и отново се започна
Сега пък е голям бандит,много се катери,а мен все ме е страх от тези животозастрашаващи високи пързалки и катерушки.Но определено ми е по-лесно.Вече и говори,та се разбираме с думи,не само със знаци и жестове
Виж целия пост
Вече стоеше в количката,а преди това не искаше-рев,рев и пак рев,аз го нося на ръце,а с другата бутам количката.И в нас го разнасях постоянно.Когато проходи ми стана много лесно,защото щъкаше напред-назад,а аз успявах да свърша нещо.Разходките бяха ок,бягаше насам-натам,ритахме топка и т.н. Ама като наближи 2 и отново се започна
Сега пък е голям бандит,много се катери,а мен все ме е страх от тези животозастрашаващи високи пързалки и катерушки.Но определено ми е по-лесно.Вече и говори,та се разбираме с думи,не само със знаци и жестове
# 69
20 фев. 2009, 01:36 ч.
Сега на две години определено ми е по лесно ,играе си сама ,казва какво иска и т.н.
Виж целия пост
# 70
20 фев. 2009, 07:29 ч.
След втората година е вече малко по-разбиращо човече, с което може да се разговаря.
Виж целия пост
ми за мен лично, колкото по-голямо е детето е по-лесно, естествено всяка възръст си има проблемите, но самото дете става все по-самостоятелно и по-разбиращо и разсъждаващо, което помага 
# 71
20 фев. 2009, 08:03 ч.
Определено по-лесно ми стана като свършиха коликите и спрях да се цедя и беби започна да спи сама в стаята си т.е. някъде 5-ти месец.После остана вечерния рев от 17-20ч. и ми късаше здравата все още останалите нерви.След година ми стана още по-леко.Тичането след нея ми се струва забавно,на фона на другите екстри,които ми предлагаше преди това.Сега и говори и е забавна,въпреки че винаги съм нащрек.
Виж целия пост
# 72
20 фев. 2009, 09:20 ч.
За мен критрия за лесно е да се наспя. Всичко останало се оправя, но това почасово ставане нощем и друсане на вече понатежалото бебе е голям проблем.
Виж целия пост
# 73
20 фев. 2009, 09:47 ч.
Като беше бебе ми беше най-трудно физически и психически-имам ли кърма,нямам ли,защо не е акало 3 дни,защо е качило по-малко,заспиваше с люшкане в люлка/понякога отнемаше около 1-2 часа/,а нощем като по часовник на всеки час се размрънкваше.През деня спеше 2 пъти по 30-40 минути,а вечер заспиваше към 23.00-23.30 и ставаше към 6.00 часа.
Откакто направи 1 годинка нещата станаха много по-лесни-научи се да заспива сама в леглото си,вечер си ляга в 21.30 и става в 8.00 като цяла нощ не й чувам гласа.
През деня започна да спи по 3 часа-от 14.00 до 17.00часа
Заиграва се сама,само да й дам нещо,което не е виждала и може 1/2 час да го изучава и да не ми обръща внимание.
Виж целия пост
Откакто направи 1 годинка нещата станаха много по-лесни-научи се да заспива сама в леглото си,вечер си ляга в 21.30 и става в 8.00 като цяла нощ не й чувам гласа.
През деня започна да спи по 3 часа-от 14.00 до 17.00часа
Заиграва се сама,само да й дам нещо,което не е виждала и може 1/2 час да го изучава и да не ми обръща внимание.
# 74
20 фев. 2009, 09:52 ч.
Малко дете-малки ядове. На 100% е вярно. Преди години съм мислила, че да гледаш бебе е най-трудно. Пълна глупост. Сега съм на мнение, че от пубертета по-лошо няма, но да видим като се заженят момите...
Виж целия пост
Препоръчани теми