РОДИТЕЛСТВАНЕ на ДЕЦА, ОСИНОВЕНИ В ПО-ГОЛЯМА ВЪЗРАСТ

Браво!!! 

Е-хаааа, маме, прекрасен син   .

Мамето, честито ви дипломиране! Голяма гордост, попътен вятър на порасналото ти, талантливо момче!

И..иии, колко дами в курса...

  Честито!!!   

Бързам с предложението - веднага да си "заковеш" поне два дни в седмицата задължително масаж поне на гръб (особено зимата в студовете) ... кеф.

Е това бих направила, ако бях на твое място, та  честито на момчето дипломирането, честито и на теб, че такова момче си отгледала   !

Честито дипломиране!   

Честито и от мен! Подкрепям Мираета напълно! Да сте живи и здрави всички вкъщи!

Честито!

Щях да препоръчам книгата и аз, но са ме изпреварили

http://www.bgbg-mamma.com/articul/4805/RAZREShITELNO_ZA_RODITELI.html

има отговори на много въпроси там - ще ти е полезна

Честито на момчето и гордите родители!    Само успехи оттук нататък, бързо да си намери работа с добра заплата, приятни колеги и търпеливи пациенти

zigizagi, какво става с твойте хора, оцеляват ли, намерихте ли подходяща литература? аз попадам на разни неща от време на време, но на английски, ако вършат работа и още е нужно, мога да си сбера ...

по-добре е положението, но не владеят чужди езици.
Скоро се виждахме, отидохме на заведение за обяд. Детето само стои и кротува нищо не иска да яде, родителите го притискат хайде това си поръчай, онова, ще обидиш гостите. Горкото му се насълзиха очите. После си дадох сметка, че то за пръв път отива на заведение и сигурно много несигурно се чувства. Те са възпитавали преди 25 години. Днешните деца са други и със старите методи не става.
Не проявява емоции много, не показва радост при получаване на подаръци например (грабна ги по-късно вечерта и излезе навън да ги пробва). Единствено проявява открито чувствата си към моето дете-прегръща, целува, носи на ръце.

понякога не можем да се сетим за най-елементарното ... просто не допускаме, че може да е чак така ... като те прочетох и се сетих за тази статия  - http://www.vchera.bg/spisykyt-priemno-semeistvo-izostaveni-deca/. списъкът, разбира се, въобще не е изчерпателен, а подбран, за да подчертае реалността ... при него сигурно е още повече, тъй като май е малко по-голям от тях ...

 

Благодаря ти много , на мен очаквам да ми е полезна. Вече си я поръчах.

Бих искала да се допитам до вас    от няколко  месеца си имам племенник на 7 години,на който всички много се радваме,но имаме малък проблем.Не иска да сяда да пише домашни,изобщо не слуша и когато сестра ми му се помоли да седне да да пише той и казва да си гледа работата и т.н. А тя горката толкова време чака за детенце,че изобщо не смее да му се скара/както и никой вкъщи не му се кара де/.Засега пробваме с разговори и обяснения и за момент има ефект,но след няколко дни пак е същото.Моля за съвет от вас,които сте с повече опит   

Казваш... от няколко месеца е при вас, а вероятно около седем години е бил в дом, така ли? Та той вероятно тепърва осъзнава какво точно се е случило и вероятно е безкрайно объркан. Душичката му е като стая в пълен хаос на всички предмети които са в нея. Може би вече най-големите мебели са по местата си, но заедно с мама трябва да минат през всяко ъгълче, през всяко сантиметърче, да се погрижат за всяко личтче, за всяка прашинка, за да стане уютно, спокойно и щастливо. Не че после пак няма да има моменти на пълна неразбория, де. 
Търпение и много, много разбиране какво може би се случва в малката главичка.

И всички тези промени в комбинация с първи клас, който сам по себе си е един невероятен шок за децата с всички нови грижи и задължения, които им се струпват. Ами той е направо малък герой и заслужава много големи похвали, ако успява да се справя.

Домашните всички ги мързи да си ги пишат, момчетата повече, а пък сега, при това грейнало слънце навън, при толкова много възможности за лудории по цял ден с приятели направо е мъка да седнеш да редиш букви в тетрадката и да смяташ. И при нас е било така, не помните ли? 

Конкретни съвети:
Домашните се пишат с мама (или тате) до главата. Едва когато започнат да осъзнават колко важно е това задулжение, можем да си позволим да се занимаваме паралелно и с други дейности и само да ги проверяваме.
За всеки и най-малък успех в писането, смятането, рисуването детето получава похвала като че ли е спечелило златен медал. Това е невероятен стимул за старание и желание за работа.
На репликата да си гледа работата, отговорът може да бъде: "Ами точно това ми е работата - да те науча да си изпълняваш задълженията, които имаш като ученик и да ти помогна да бъдеш добър ученик."

Ми той преди да бъде осиновен е бил в приемно семейство при една пенсионирана учителка и доколкото знам тя не е имала проблеми с него.Аз мисля,че още не може да свикне с новия дом и затова се държи така...