1. Плащате кредита. След това въз основа на договора за поръчителство, договора за кредит и вносните бележки тръгвате да си търсите правата по общ ред...Там ще ви трябва юрист и ще се точите с години, ако изобщо такъв регресен иск е възможен.
2. Не плащате кредита. Кредитът става изискуем. Ако от банката се усетят овреме, може и да му запорират задграничния паспорт (доколкото си спомням беше за суми над BGN 5 k). В някакъв момент (тия дела се точат доста), банката успява да ви осъди да изплатите задълженията на длъжника. Тогава ще трябва да платите и съдебните такси. Ако не сте подписвали запис на заповед, единственото, което ще си издействате, е повече време докато ви осъдят, но за сметка на това ще платите съдебните такси.
3. В момент, в който кредитът е просрочен трайно, банката решава да го продаде на фирма за събиране на вземания. Повтаря се ситуацията по т. 2.
Общо взето, колкото и да ми е кофти да го кажа, сте се насадили доста неприятно... Единственото, което ми хрумва като вариант, е заедно с другия поръчител да изтеглите по един нов потребителски заем, за да може да разсрочите за по-дълъг период...