ARGHT ,благодаря ти за темичката, макар, че не беше задължително да е в "Родители прижевели загуба".
Като не ти харесва не влизай тук! 
Нека да не подминаваме този ден...
- Публикувана: 22 фев. 2009, 03:08 ч.
- Последно мнение: 2 март 2009, 20:00 ч.
# 17
2 март 2009, 16:20 ч.
ARGHT..., видях, че си писал и в тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=362992.0
Когато намерих твоята в този подфорум, открих и същата тази тема. Ти си имал, естествено, съвсем други намерения, пускайки я, но я се върни да прочетеш как всичко в миг се е променило само от едно-две недообмислени изречения. Ето затова, мисля аз, тук остана пусто... Някак не се получи напомнянето за прошката. Наранените сърца на родителите от този форум не търпят нескопосаните и примитивни опити на някой "външен" да ги успокоява с нелепости и "мъдростта на вековете". Виж, в другата тема се е получило някак. "Гостите" във форума просто са ни написали по няколко думи на съпричастност. Това е. Някои по-умело, други - не чак толкова, но все пак никой не си е позволил да се изяви като говорител на Господ и да ни "осветли", че "ТАКА Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ СЛУЧИ!".
Стана ми тъпо като прочетох последния ти постинг и затова поразсъждавах малко в темата ти... Иначе деня в личен план, аз го подминах. Не намерих сили в сърцето си да дам прошка за неща, които ме обиждат ежедневно, които ме нараняват, които ме убиват всеки ден... Защото не съм силна. Защото не съм добра. Спрях да съм добра, когато загубих дете. Насявам се Бог да ми даде сили да превъзмогна това. Защото ми се иска да възпитавам сина във всички християнски добродетели. Но е толкова трудно...
Виж целия пост
Когато намерих твоята в този подфорум, открих и същата тази тема. Ти си имал, естествено, съвсем други намерения, пускайки я, но я се върни да прочетеш как всичко в миг се е променило само от едно-две недообмислени изречения. Ето затова, мисля аз, тук остана пусто... Някак не се получи напомнянето за прошката. Наранените сърца на родителите от този форум не търпят нескопосаните и примитивни опити на някой "външен" да ги успокоява с нелепости и "мъдростта на вековете". Виж, в другата тема се е получило някак. "Гостите" във форума просто са ни написали по няколко думи на съпричастност. Това е. Някои по-умело, други - не чак толкова, но все пак никой не си е позволил да се изяви като говорител на Господ и да ни "осветли", че "ТАКА Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ СЛУЧИ!".
Стана ми тъпо като прочетох последния ти постинг и затова поразсъждавах малко в темата ти... Иначе деня в личен план, аз го подминах. Не намерих сили в сърцето си да дам прошка за неща, които ме обиждат ежедневно, които ме нараняват, които ме убиват всеки ден... Защото не съм силна. Защото не съм добра. Спрях да съм добра, когато загубих дете. Насявам се Бог да ми даде сили да превъзмогна това. Защото ми се иска да възпитавам сина във всички християнски добродетели. Но е толкова трудно...
# 18
2 март 2009, 18:58 ч.
И още нещо от мен за този, който ще стигне до тук:
http://www.youtube.com/watch?v=22kPiPILteQ&feature=related
...
Dragonfly out in the sun you know what i mean dont you know
Butterflies all havin' fun you know what I mean
Sleep in peace when day is done that's what I mean
And this old world is a new world and a bold world for me
...
Виж целия пост
http://www.youtube.com/watch?v=22kPiPILteQ&feature=related
...
Dragonfly out in the sun you know what i mean dont you know
Butterflies all havin' fun you know what I mean
Sleep in peace when day is done that's what I mean
And this old world is a new world and a bold world for me
...
# 19
2 март 2009, 20:00 ч.
Renny 
и се чувствам точно като теб, но не намерих думи да го изразя.... и искам само да се помоля:
Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя,
със смелостта да променя нещата, които мога,
и с мъдростта винаги да правя разлика между двете./не съм го измислила аз, за съжаление/
Дано ме разберете...
Виж целия пост
... Иначе деня в личен план, аз го подминах. Не намерих сили в сърцето си да дам прошка за неща, които ме обиждат ежедневно, които ме нараняват, които ме убиват всеки ден... Защото не съм силна. Защото не съм добра. Спрях да съм добра, когато загубих дете. Надявам се Бог да ми даде сили да превъзмогна това. Защото ми се иска да възпитавам сина във всички християнски добродетели. Но е толкова трудно...
и се чувствам точно като теб, но не намерих думи да го изразя.... и искам само да се помоля:Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя,
със смелостта да променя нещата, които мога,
и с мъдростта винаги да правя разлика между двете./не съм го измислила аз, за съжаление/
Дано ме разберете...
Препоръчани теми