Жената ДЕВА 3

И аз напоследък си мисля за родителите ми - по точно за майка ми. Даже и казах в прав текст, че ако има нужда от финансова подкрепа, във всеки един момен ще й дам. Но тя за сега все още държи фронта на грижещ се родител и за нея е недопустимо да взима нещо от децата си 
Иначе по време на кризата - ние ще се грижим за тях, точно така, както те са се грижили за нас толкова години 
Ардеа алба, а мъжът ти с какво се занимава?

В Бг беше в мебелния бизнес.Проекти за обзавеждане правеше.Работеше самостоятелно,заедно с негов приятел.
Негов клиент му предложи да замине за чужбина,за да поеме там къщата му,В последствие го нагърбиха и със строителна работа,но и с рестарварторска,което беше опит за него.
Ходи два пъти за по 3 месеца.
В началото на 2008 реши,че в БГ народа е много под европейското ниво,че в Европа много по лесно се работи,злобата,завистта и прецакването са много в много по-малки количества,реши,че там има бъдеще за нас.Отиде да ни проправи път.
Замина за 'острова' Миналата година се адаптираше и налагаше,но кризата започна Тук вече и да се върне няма шанс да се наложи отново.Не стига,че няма работа,а и  конкуренцията е огромна.Затова седи там.За сега има работа,но малко.Там Работи за себе си -както тук. Аз го подкрепям в решението му да седи там,въпреки,че ми се иска да е тук ,до мен.

Съгласна съм с неговото мнение за работа извън БГ. А ти защо не обмислиш вариант да отидеш с детето при него - там ще можеш да си намериш работа, и така - ще се причислите към още едни спасени от мизерията в БГ 

Това беше идеята.Ама сега не ми се ще.
1.Имаме семеен бизнес.Аз имам магазин ,в който продавам продукцията на фирмата на родителите ми.(трикотаж)
2,-по-важната причина е,че синът ми септември ще е в първи клас.Не искам да пропускам този момент.За мен е много важно да съм до него.
ако  замина ,трябва да ида сама,изисква време да се адаптирам,да си извадя докоменти,да намеря работа(, а за сега това е проблем и там) Трябва малкият да остане тук поне 5-6 мецеца,а и като дойде там,се изисква квартира поне с две стаи,а това е много,много скъпо.Аз трябва да работя в часове,в които той ще е на училище,а не знам дали ще имам шанса да си избирам подходяща работа.
Няма да има кой да ни помага там.И мислих и обмислях и така  , и иначе,за сега това е вариянта.Той да е там,аз да съм тук.
Има опция да замина при него и да си оставя детето на нашите,но вярвай ми не мога.Не мога да си предствая как ще дишам ,ако малкия не е край мен.Не искам да пропускам най-важният момент-Първият училищен звънец.
Ако ми е писано да бъда с 'Мъжът "ми ще бъда.Но детето ми има нужда от майка си.Обичам приятеля си -много.Обичам синът си безумно.Изборът е много труден.Но майчината обич и здравият разум надделяват.

Ardea alba, права си. Много е трудно да вземеш подобно решение. Вярвам, че това, което ти подсказва сърцето, е най-важното 

Ardea alba напълно разбирам колко ти е трудно.За мен също обичта към детето ми е на първо място и това не подлежи на обсъждане .Тя е с преоритет пред всяка друга и решението ти е правилно.Ако не е много нахално да питам - къде е приятеля ти? Защото от познати знам, че в Англия и Испания примерно има български училища . Пожелавам ви най-силната обич на света , за да може по-скоро да настъпи момента в който да сте всички заедно.

Ardea alba предполагам,че е много трудно да вземеш подходящото решение.Дъщеря ми това лято беше за две седмици в Англия и въпреки,че е голяма ,щях да се побъркам,много ми беше мъчно за нея,имах чувството че е на края на света ,а не на два часа със самолет....

Не, е нахално да питате къде е.
В Лондон е.
Знам ,че там има БГ -училища.Не ми е проблем училището.Малкото Козирогче е умно за трима ,не че си е мое,ама че е умен е факт,чете и смята от 5 годишен.Много ,много бързо схваща и му се отдава да учиа ,не само му се отдава,а и му доставя удоволствие .Та и в английско училище да почне -няма да е  голям проблем (единствено езика ще го затрудни малко,но децата лесно попиват).Освен това той декември става на 7 год,което ми дава една година бонус.Т.е няма да е фатално да тръгне на училище година по-късно.(незнам дали ме разбрахте ).Проблемът е по-скоро ,че няма как физически да му обръщам внимание ,ако заминем и двамата.Аз ще трябва да работя -но едва ли ще ме чакат с отворени обятия и щше ме назначат с работно време от 9 до 17ч.,че да мога да съм що-годе до детето си,а колкото е умен ,моят син,толкова е и чувствителен и неприспособим.Тудно ще свикне с "новият" начин на живот.Той едва на скоро взе да се оперва,до не отдавна беше много свит и срамежлив и имаше сериозни проблеми с общуването си с връстниците си.Не е здравословно да му сменя средата ТОЧНО сега.
Ех...Как го каза,*sve* ,"Когато губиш,не знаеш какво печелиш"

Хайде ,Девойки,разкажете по нещо за себе си.Стига само аз съм говорила

Ardea alba много правилно мислиш и аз бих постъпила като теб

Какво да ви разкажа за мен 
май най-важното нещо в живота ми до момента е това, че срещнах моят мъж 
Запознахме се в интернет преди има няма 8 години 
Оженихме се преди 2 години. Аз давах голям зор за деца, докато моят близнак казваше - има време, да си поживеем. Дадох му зор през февруари и март вече бях бременна. За съжаление направих спонтанен аборт. После се занимавах с болници, изследвания и лекарства и сега от няколко месеца уж опитваме 
Малко ме е страх, от всичко ме е страх - като забременея да не ми се случи пак същото, нямаме къща (живеем под наем), нямаме много спестени пари, идва криза......та незнам докъде ще я докараме. Това ще рече, че сега не бързам за бебчето, ами съм се оставила по течението и ако трябва да стане - да става
Аз се отчетох 

Ето ви и моя сапунен сериал както обичам да се шегувам на свой гръб.Дъщеря ми отключи хронично нелечимо заболяване на 3г9м и баща и замина за Англия , за да осигури по-добър живот на мен и детето и ...забрави да се върне. Аз отгледах детето сама и с постоянната надежда , че ще се върне-явно само аз бях заслепена.Стигнахме  до момента в който детето започна да ми казва"Мамо моля те разведи се".Но съдбата си знае работата -след 3г невидение баща и се обади ,на другия ден си дойде , а след 20 дни бяхме разведени по взаимно съгласие.След това срещнах друг човек и след 1,5г вече живеехме заедно в София.Човека е добър и се разбираме, но проблема е ,че с нас живеят и неговите две дъщери- общо взето отървани деца . Майка им е в Италия и от 5г едва сега си дойде, разведени са от 2000г и оттогава само мъжа ми се грижи за тях.Грижи типично по мъжки -да са здрави, облечени,на топло и възпитанието е само с приказки без последващ контрол.Донякъде го разбирам защото и професията му на строител не позволява кой знае какво стоене в къщи.Малката е на годините на моята и нямаме проблеми/ изключвам тинейджърските лудории/, но голямата е на 18г и просто не питайте - в чудо съм се видяла .По нагло, манипулативно , егоистично и безсърдечно създание не познавам. Повярвайте ми не преувеличавам , но ако навляза в подробности "сериала " ще стане много дълъг. ..
Идва ми на моменти да си събера багажа , ама няма къде да отида.Пренесох си покъщнината ,дъщеря ми свикна с училището , аз съм на добра работа/липсва ми само бъбренето с приятелки/ тук купихме етаж от къща.

МечеКлече.Още одеве ,като прочетох поста ти исках да ти напиша куп неща и да ти дам надежда ,но ми се стори глупаво  ги изтрих.Само ще ти кажа,че ти си силно момиче и че аз вярвам ,че всичко,което ни се случва си има причина.Но ти сама знаеш това.Имаш ли книгата" Звездни знаци" на Линда Гуднан? Ако си я намериш прочети раздела от 167 стр.Изобщо прочети цялата книга


 ccvveett ,вярвам ти за Голямото дете,вярвам ,че ти е трудно.Но нали знаш ,че всеки е прав е за себе си.Тази девойка-18 год. да не би да страда ,заради липста на майка  си през всичките 8-9 години и да си го изкарва на теб?
Искрено ти съчувствам.Предполагам не е лесно да балансираш между всичките.Относно голямата,сигурно ,че си правила опити да се сприятелите,но говорила ли си с баща й и за това какво те тревожи? Или той е от онези -до болка познати мъже, с които трудно може да се говори на сериозни теми?
Щом е на 18г. значи й предстои абитуриентска.Ще кандидатсва ли?Може би иска да следва в друг град?

А да ти кажа на всеки му идва да се събере багажа понякога
Бягството не е решение.
И аз все заобикалям проблемите,ама те не изчезват ,а се трупат ли трупат.....
Сложно нещо е животът,ама си е наш и трябва да си го обичаме

момичета, кокичета, много ми става приятно в тази темичка 
Ardea alba   
ccvveett, май си минала през доста трудности. Що не вземеш да и подариш нещо на тази опърничева мома, ей така, от сърце....де да знам, ама според мен ако се държиш мило с нея, няма как да не се промени - трябва да си пълна кон с капаци 
А може и да е такава, защото е модерно да се казва, че си има само една майка и всички останали са под нейното ниво. Всъщност само ти си знаеш 

Ох,не че нещо,ама аз познавам девойки......абе да не ти са в къщата.
И ако татенцето си обича щерката "показно",то на момата й е от лесно по-лесно да си разиграва коня...
Дано,ccvveett,намериш решение...Ама като начало,послушай МечеКлечето.ПодаРИ НЕЩО от сърце.направи й мил жест ,предразположи я,опитай да й станеш приятелка.Твърде възможно е да ревнува баща си...

Момичета и трите сте изживели трудни и болезнени неща и дано всичко лошо е останало зад гърба ви!
За себе си не знам какво да Ви разкажа.Моят живот е съвсем нормален и спокоен.Имам щастлив брак вече 18 години.Със супруга ми се запознахме като студенти в Пловдив и оттогава сме все заедно. Имаме една дъщеря ...ние сме едно малко сплотено и обичащо се семейство!