Бебето в другата стая

на български за съжаление не мога нищо да пусна, защото не съм намирала, но не съм и търсила. иначе една кратка препратка тук в третия параграф: http://www.babycenter.com/0_reducing-the-risk-of-sids_419.bc?page=4 , където се говори за спането заедно ако майката е непушачка обаче. този сайт разполага с огромна библиотека за СВДС. в Гугъл ако търсиш на "SIDS and parental smoking", "SIDS and co-sleeping", "SIDS second hand smoking" - има тонове материали. аз съм прочела само много малка част от тях, разбира се.
http://www.sidscenter.org/ - един от най-големите неправителствени сайтове в САЩ
http://www.sids.org/ - американският институт по СВДС

аз лично за първи път научих основните причини за СВДС от подробна брошура, дадена ми в болницата, когато родих. там има описани и условията, при които спането в една стая (или легло) е удачно и кога не е 

Не, на мен ми са ясни поривите ти и желанието да ограмотиш невежите тук.   Няма лошо!
Но ми е някак странно да си представя, че съществува майка на този свят, която ( както ти описваш) да свързва плача на бебето си само с чисто физиологични незадоволени нужди. Няма такова нещо. А дали майката и бебето са едно цяло? Има още какво да учиш. Наистина! Такава емоционална връзка се изгражда, че не знам дали някой може да я опише...
Колкото и пъти да съм ходила до спешна помощ ( естествено разтревожена и с притеснена физиономия) толкова пъти лекарите са ме съветвали да се овладея. Бебето ми усещаше сърдечният ми ритъм и не е необходимо да казвам колко се тревожеше за това. А само допирът до мен и миризмата ми го успокояваха на секундата.
Ето, само в това те упреквам - отричаш връзката, пред която много ерудирани капацитети прекланят глава.

Ех, ама и ти   
Какво ти отричане! Напротив!!!
И освен това, вече не знам по колко начина да кажа, че според мен инстинктът на майката не може да се сравни с никаква теория!!!

А че има още какво да уча - ехе! Много ясно! Извинявай за клишето, но човек се учи цял живот. И слава Богу!
 

Но все пак, представи си! Когато си бебе, не можеш да отскочиш до хладилника, не можеш да се завиеш, ако ти е студено или дори да се почешеш! Нормално и естествено е първо майката да се зачуди, ако детето плаче, дали пък не е гладно.

За да дам пример, ако си си счупила крака и те боли много, а не можеш да отидеш до аптеката, какво ти е по-важно - мъжът ти да те прегърне или да ти донесе обезболяващо? Какво ще приемеш за по-голяма проява на обич? Като човек с хронично и болезнено заболяване, аз лично предпочитам аулин и чак после - прегръдка 

Новороденото не се учи, майката се учи от него. Всяко бебе е различно и подходът към всяко трябва да е различен.
Някои спят по цяла нощ, други се будят по 2-3 пъти, други през половин час. Това не може да се промени. Когато бебчо плаче значи има нужда от теб. Разбира се, че трябва да го гушнеш, особено новородено.
Аз не бих оставила малко бебе да спи само в стая.

Saule, последното ти изказване е в противовес с предишните ти мнения.
Тук не става въпрос за физиологични нужди. И мисля, че темата не е за това. Не съм толкова дребнава, за да се връщам и да те цитирам.

Изказването ти за страните от третият свят - ще оставя без коментар. 
Задавала ли си си въпроса защо, веднага след раждането на бебето, то се поставя върху майката? Отговорът е плачевно елементарен. И представи си, не е в разрез с разбиранията от преди хиляди години.

и аз съм на това мнение

Ти просто ме уби!
 
Изказването ми за станите от третия свят съдържа единствено съчувствие към трудните условия, в които живеят хората там. Или мислиш, че им е весело?!? Но, параноята няма почивен ден 
Продължавам да си мисля, че в темата цари неувереност и желание на двама-трима души да докажат неща, в които самите те не са сигурни.
Смятам, че дискусията е излишна, когато е с хора, стремящи се да се доказват на всяка цена, без оглед на темата.
Която, да ти напомня, е, че една дама се чуди къде да спи детето й.

Боожееее! 

Не,аз няма какво да добавя към темата. Само се радвам, че се запознах виртуално с майка, която не може да си представи бебето и да "вдишва изпаренията на..."
Аз съм неуверена, да - знам, че нищо не знам. Има хора които и това не знаят.

Еволюцията и естественият отбор безцеремонно и обективно отсяват всичко, което не работи. И за не знам точно колко милиони години еволюция приматите (към които се отнася и вида Homo sapiens) НЕ оставят новородените си бебета сами.
И едно време хората са имали ниска продължителност на живота не защото са спели в една стая с родителите си. Те май в пещерите и стаи са нямали. А защото износването на организмът е било по-сериозно, болестите също, пък медицинските решения доста малко. И ако сега някой с 5 инфаркта и байпас живее 85 години, то не е нито защото е спал при майка си, нито защото е спал в отделна стая - а защото съвременната медицина предлага адекватно решение на медицинският му проблем.
Пък промените през последните 100 години в човешкото общество са един миг на фона на еволюцията и със сигурност хората не биха могли да еволюират толкова бързо.
ЕДИНСТВЕНО в света на белите (и то през последните 100-тина години) има някакви такива тенденции за отделяне на децата и храненето им с неща, които природата не е определила за тях. Неслучайно едно време богатите хора са намирали дойки за децата си, а не са взимали мляко от най-близката крава.
Изключения винаги ще има. Винаги ще има деца, които си порастват на АМ без каквито и да било драми, деца, които си спят сами в отделна стая още от раждането си, деца които въпреки наличието на горните два фактора са "залепени" за полата на майките си, и такива които са самостоятелни, въпреки че са спали в една стая с родителите си и са кърмени до не знам си кога. Винаги ще има една голяма група деца, които ще правят нещата по сходен начин, и една малка група, които ще излизат от тези общи норми без това да ги прави "ненормални". Тук не говоря за патологичните отклонения, а за факти от типа, че повечето деца прохождат на 10-13 месеца, но има и такива, които прохождат на 9 или на 15 месеца без това да е някаква патология.
Към авторката на темата - най-добре изчакай да родиш и виж какво ще ти каже майчиният инстинкт. Това е единственото нещо, което е работило преди появата на психолозите и философите и със сигурност продължава да работи добре за разлика от разните им там теории, които днес са модерни, а утре са отричани. Като си дойдете с детето у дома ти ще усетиш дали то има нужда да бъде с теб, или може и да е в отделна стая. Ако се храни и спи под час (има и такива деца) може и да го отделите. Но ако ще се храни на всеки 30-50-100 минути и ще иска да заспива като му държиш ръката...няма да е разумно да тичаш като хахава до другата стая.
И не изритвай мъжа си, мила. Заедно нещата винаги вървят по-добре.  Поговори с него за нещата, които те притесняват, чуй и неговото мнение, обмислете подготовка на варианта детето да е при вас или в отделна стая и с малка проба бързо ще разберете кой ще е най-добрият вариант за вас. Защото съвети тук ще видиш много, но каквото и да става ние ще си спим спокойно(или не толкова спокойно заради някое зъбоникнене) в нашите си домове, а ти и мъжа ти ще му берете гайлето на вашето дете.
А това, че ще гушкаш детето си няма да го направи глезено, пък негушкането съвсем не значи че ще стане самостоятелно. Едно е сигурно майчиният ти инстинкт (но трябва да чуеш какво душата ти казва, а не модерните мнения) няма да те подведе. Не случайно новородените бебета изплакват при раждането си с честотата на гласа на майките си. Сигурна съм че ще се справиш чудесно. Фактът че търсиш мнения, съвети и информация показва, че ще си борбена и ще намираш решенията на проблемите. Дори и да не става от раз....Леко и безпроблемно раждане

Аз смятам че бебето има нужда от усещане за близост и от любов, а не от изолация. Най - новите теории на известни американски педиатри и психиатри са че отделянето на бебето в друга стая от първият миг води до емоционално осъкатяване на бъдещия възрастен човек. Аз ги подкрепям с "двете ръце". Не съм съгласна, че бебето трябва да спи в отделна стая от родителите. Това далеч не означава че трябва да се стига до това да не можеш да се отделиш от бебето и за миг / но и така да стане, това е временно и всичко преминава/. Струва ми се, че от едната крайност се люшкаш във другата.
Според мен приемливо е да отделиш детето някъде около втората годинка, когато то разбира и се радва на самостоятелност. Когато се смята за отговорно и за награда да спи само в стаята си. Не когато все още е невръсно и има нужда от теб.
Дъщеря ми все още спи при мен, но не е залепена за мен и нямаме такива проблеми.
Към vmitkova именно тази еволюция за която говориш е в следствие на изпитвани емоции. На това че едно дете е било обгриждавано, гледано и тн за да може да изпита емоции и да порасне емоционално стабилен човек, за да може да предаде още повече на поколението си и така да израснем от хомосапиес в разумни и развиващи се хора.
Емоция липсва на нашето общество и ще започнем да го разбираме чак когато нещата станат фатални.

Аз отделих малкия, когато беше на 9 месеца! Слушам го на бебефон (качествен)! Отделих го, защото имахме отделна стая, а като ставахме сутрин го будехме! От 5 месечен спеше по цяла нощ и нашето присъствие по-скоро му пречеше на съня! Нямаше негативни емоции от отделянето, поне не за него! Той дори не се впечатли, а аз няколко нощи не спах

Saule, дали не е време да спреш да се излагаш  Всички видяхме, чухме и "научихме" предостатъчно от теб 

Хммм... тук се е разразила бурна и интересна дискусия. 
Любопитни мнения изказвате момичета, при всички положения теоритично са ми полезни   
Някой беше казал, че от "спора се ражда истината"...или нещо такова , но в случая предпочитам да изчакам бебка да се роди, пък "каквото сабля покаже". И аз се бях настроила да постъпя по определен начин, който няма смисъл да споделям, но точно тази тема ме накара да се замисля и да се откажа от предварителните си планове . Честно!  И сега съм убедена, че всичко зависи от детето ми, то ще ме научи най-добре. На практика...
  Дано и на авторката и е било полезно, за мен - беше. Благодаря на всички.   

ПП. Ще се възползвам да ви питам нещо съвсем конкретно. Моля не търсете в думите ми някакъв несъществуващ психологически подтекст. Мъжът ми хърка като дъскорезница със 10 работещи трабанта, спрени пред нея... и един хеликоптер. Абе, да ви кажа, някои вечери доста ме стресира с неговите авангардни симфонии. Да речем, че детето спи при нас (пак подчертавам, че се отказах да го решавам сега, но като вариант е 50%  ). Как ще му се отразят бруталните децибели на таткото? Че те и в другата стая се чуват  (където рано или късно ще е детската). Някой имал ли е подобен проблем и намерихте ли решение?
   Извинявам се, че ползвам темата на laysi, но може би и на нея ще и е интересно, пък и тук сте се събрали доста. Мерси предварително.
ПП2. Олеле...  ако знаете в момента как хърка - не мога да си чуя мислите, главата ме заболя, а и нервичките се поопънаха...

Дъщеря ми спеше в една стая с нас до 6тия месец, в кошарка. На 6 месеца установихме, че когато не сме при нея спря да се буди и я оставихме да спи сама, а ние се преместихме в друга стая, докато направихме детската (естествено ползвахме бебефон). Тя беше много спокойно бебе, не плачеше много, но винаги е търсела вниманието ни и е била залепена за мен и баща и.
Малкия точно наобратно, бяхме предвидили същата схема и за него, но той толкова много и толкова силно ревеше, че будеше всички. За да може мъжа ми да е пълноценен на работа следващия ден и голямото дете да се наспи, аз и бебето се преместихме в най-отдалечената стая. Той беше ужасно нервно и ревящо бебе, от самото си раждане категорично отказваше да бъде оставен да спи някъде без мен (изключение беше само количката), нито в кошара можех да го сложа, нито биберон искаше, нищо за което се сещах не помагаше. Успявах да го приспя единствено при мен. За да можем и двамата да си почиваме спяхме заедно и се кърмехме легнали. Откакто се успокои и спря да плаче, си играе сам, не ме търси (освен ако е гладен) и с часове може да не се сети за мен.

С което искам да кажа, че при нас връзка между това дали детето ще спи при нас или не и колко самостоятелно ще бъде не съм видяла.

И двете ми деца са били в една стая с мен през първите 6 месеца и предвид умората в началото за мен това беше по-удобния вариант

Дендри, като се роди бебето пробвайте и вижте кой вариант ще е удачен за вас. Ако таткото много ви буди допълнително и не успявате да си починете, може да е по-добре да се премести. Ако пък не ви пречи и вие на него може да изберете да остане при вас.

Чудих се дълго какъв е смисъла от темата и се зарадвах да видя, че все пак сред многото абсурдни (за мен разбира се) постове, все пак тя наистина е била от полза. Много ми напомни за моите терзания какво ще правя като се роди момче и как ще му заголвам пишата, а дали трябва или не трябва...цяла бременност го умувах и накрая той се роди с напълно отлепена кожичка. Не го мислете много като дойде бебето ще се нагодите едни спрямо други и ще изберете варианта, който е най-подходящ във вашата ситуация. За едни ще е да са в една стая, за други да са отделно, за трети да са в едно легло