общественото положение на Вашето семейство..

Преди сто години в трамвая майка на моя приятелка направи на луд баща й.
Пред целия трамвай. Вика му, крещя му, човека само се усмихваше и изпадна в stand by
Тя направо беше изтрещяла, обиждаше го ... отвратителна сцена беше. Дете съм била, но я помня.
На всичко отгоре бяхме с още едно семейство ( майка и баща на др. моя приятелка), които ни изпращаха трите на
морето. АЗ потънах в земята от срам, че познавам тези хора, че съм като медиатор м/у двете ми приятелки, м/у 2 свята.
И бях уплашена какво ще помислят за мен родителите на другата ми приятелка, дали това няма да е края на приятелството ни.
Не знам дали плащам данък, но мнението на хората за мен е важно.
Шанел е казала защо, да не го повтарям.

Не, изобщо не ме интересува лично мен. Но като знам какви са злоради хората гледам да се сдържам. Все още ми е трудно де. Завиждам на хората, на които им се удава да бъдат фалшиви и да се представят пред обществото в най добра светлина, а иначе от вътре са гнилоч. Аз съм обратното - виждам, че съм по човечна от много хора, ама ... език мой враг мой, изкарва ме най черната на света 

По начина, по който авторката е обяснила как разбира т.на.р обществено положение, аз точно лицемерие и показност разбирам. Държи да се вижда ясно, че има прекрасно семейство и това е много важно за нея. А като има проблеми в семейството или нещата не вървят прекрасно, какво правим? Продължаваме да се правим колко сме добре? Защото точно хората, които много държат да показват колко са добре, имат склонност да го правят и като не са добре, сакън да не им се накърни имиджа. Или има хора, на които семействата им са винаги в прекрасно здраве, нямат проблеми, не се случват драми и те винаги са образцови? Аз такива не познавам или живеят само тук във форума.

Животът си е наш, не го живеем заради другите и тяхното мнение. Да държиш да показваш колко си добър, прекрасен и идеален е меко казано глупаво /да не кажа нещо по-силно/, защото хората и сами могат да видят и да усетят що за хора стоят срещу тях. Колкото и да се опитваш да го докарваш на "степфордска съпруга", фалшът дразни отдалече. А възпитаният човек не прави скандали и разправии пред хората не само с половинката си, но и с други хора не се разправя, крещейки все едно е на пазара...

радвам се,че много от вас изразиха отношение по темата и споделиха как представят семейството си пред околните.
за съжаление обаче в доста от отговорите бях намесена като автор на темата и свързана с лицемерието,че представям семейството си като прекрасно. мисля,че за лицемерие може да се говори,когато примерно семейството е проблемно,а се представя като добро.а моето няма никакви проблеми-нито финансови,нито в личностните ни взаимоотношения-тук лицемерие няма-просто ми е приятно тези неща да се виждат и знаят,без да ги навирам сама в очите на хората.
иначе,вярно е,данък обществено мнение не плаща никой,и слава богу,бая щяха да ни оръсят.. но не виждам защо малко хора се осмелиха да признаят,че им е хубаво,когато семейството им е харесвано и уважавано-а такова е именно семейство,което е сплотено,задружно,щастливо,градивно.аз много уважавам хората,успели да създадат добро семейство-това малко или много говори за човека.не казвам,че хората от проблемни или разпаднали се семейства са втора ръка-напротив,всеки може да сгреши,да не е имал шанса и т.н.
странно ми е защо повечето хора сякаш ненавиждат хубавите неща-някой си купил мерцедес и се почват одумките-я пък тоя селски бек каква е тая показност,гъзарии,комплексар..много сме повърхности понякога-човекът е спечелил,купил си е хубава кола и си е добре-завистниците нека го възприемат като показност..
някой казва,че има хубаво семейство и че се чувства горд от това и хайде пак се почва-бля бля бля..лицемерие,показност,"степфордска съпруга"..смешно е.

малко мишленце, нещо не се разбираме:--)))
аз не говоря за фалш в отношенията, нито за степфордски съпруги, нито за отношения, които са 'гнилоч' отвътре.
това смятам всеки не го приема, а и когато има 'филми' , те прозират както правилно си отбелязала.

аз  говоря за възпитание. да уважиш човека пред себе си ( външния) не-поставяйки го в неудобната ситуация да ти слуша личните драми, но така също и  да уважиш партньора си, вашето лично пространство и вашите лични взаимоотношения.
по-ясно от това не мога да се изразя, така че ако не ме разбираш и сега ... прости ми, явно съм лишена от дар слово.

Фалша е много изтощителен

О да, купуването на нов Мерцедес определено е показност в случая на българите, поради простата причина, че българите не са толкова богати,  а я колко мерцедеси има по БГ улиците. Тук в Дания почти само такситата са Мерцедеси, а стандартът е далеч по висок от българския. Много българи дават и последната си пара за Мерцедес за да се праскат с него. Тук (не че няма и тук комплексари ама са по малко) Мерцедеси си купуват само много, ама много богатите датчани или турци и т.под. които също имат пачка, ама са я спечелили по мошенически път. То и техния манталитет е малко като българския, гледат да парадират. Освен това тук се хвалят какво са си купили за малко пари или намалено. А българите се хвалят колко пари са пръснали за поредната си пошибалка   Ама да е не испадам в подробности, че ак ще се намери някой да каже, че не е по темата  

desinkata_85, нямам идея от колко време си семейна, нито дали имаш деца, но в живота на едно семейство е много по-важно какво се случва вътре, а не как изглежда отвън. Говориш малко като младоженка, и ако е така - разбираемо е.  С годините, във всяко семейсто се случват различни неща, някои от тях такива, че изобщо няма да ти е до това какво си мислят хората за вас. Ще си твърде заета с много по-важни неща - а такива се случват, искаш или не искаш /не дай Боже да е свъзрано с децата или с нечие здраве/. Примерът с колата... хайде, още малко и ще ни обвиниш, че завиждаме.  Радвай се на това, което имаш и не мисли чак толкова дали е важно хората да го виждат. Тщеславието не е особено полезно. 

10 cent's, имаш достатъчно дар слово. Напълно те разбрах и съм ЗА това. Но да речем, че съм привърженик и на естественото поведение и имам праг на търпимост за малко сдърпване, спор или сърдене за нещо дребно между приятелите ми. Това никой не го приема като драма и винаги се намира някой в компанията, който да потуши дребното пожарче с нещо весело без да се развали нечие настроение. В дозата е истината. 

И аз съм привърженик на естественото, но няма да тръгна да се карам с мъжа си пред хората. Трябва ли от любов към естественото да си изкарваме мръсното бельо на показ? Какво си правим вкъщи ние си знаем. И това не опира до положение.

Каране пред хората и показване на мръсното бельо е различно от това, което имах предвид, но да кажем, че не ми се пишат надълго и нашироко примери по въпроса.
 

За мен няма значение каква е разликата между двете, защото и на двете не им е мястото да се показват пред други хора. По същия начин и аз не искам да съм свидетел на чужди разправии и проблеми. Човек като излиза да се среща с други хора трябва освен хубавите дрехи да си вземе и доброто настроение. Семейните проблеми да си останат вкъщи. Всяко семейство има такива.

Напълно разбирам това, което има предвид malko_mishlence под сдърпване, и споделям същото мнение.
Сега нека не правим връзка с една съседна тема, в която се биеха и ритаха; говорим за нещо съвсем различно, като част от естествените човешки взаимоотношения. С приятелите си сме достатъчно близки, за да понесем понякога прехвърчане на искри.
Но имаме едни други приятели, чудесно семейство са, ама така са прекалили с това да се изкарват с най-най-перфектните отношения, че на моменти не може да им се вярва и за съвсем странични неща.
Пример: тяхната почивка винаги е най-идеалната, и когато веднъж по грешка бяха хванали подбалканската линия на връщане от морето, ние ги попитахме: Ама как е пътят там, преди няколко години имаше много дупки. Отговориха, че пътят е бил перфектен.
Леко се усъмнихме, и при разговор с други хора се оказа, че пътят си е все така на дупки. 
Та просто искам да кажа, че в голяма крайност може да се изпадне с перманентната поддръжка на перфектен имидж.

malko_mishlence, влязох тук отново, за да напиша всичко, което ти толкова добре си описала.
Да кажем, че се засегнах малко от обвиненията за лошо възпитание... , които бяха отправени.
Няма какво повече да добавя.   

аз пък се сещам за един пример, скорошен м/у нас, който е по-скоро м/укултурен ( мъжът ми не е българин), не личностен.
отиваме на заведение за рожденния ми ден с мои приятели.
като си тръгваме, мъжът ми отиде да плати, и на излизане приятелите ми вървят напред, аз го изчаках и съвсем тихо
попитах колко е платил, съобразявайки се, че гостите са напред. резултатът беше, че той се почувства овластен да каже пред всички, колко е било скъпо заведението, при което аз направо щях да припадна от срам и ми идеше да го гръмна на място. обаче не го подпуках от улицата, а като се прибрахме спокойно му казах, че това, което се случи не е нормално за мен, той пък обясни как едва ли не ги предпазвал да не ходят повече там. и че при тях не било нещо ненормално да споделиш колко си платил или нещо такова, не помня, но така или иначе се разбрахме.
просто понякога не трябва да се правят сцени на място, защото обяснението изисква повече време, не импусливни реплики, защото могат да бъдат и унизителни, и обидни, проблема да се задълбочи заради тези импулси, което кому е нужно? прибираш се вкъщи, казваш какво те е притеснило, обяснява се и точка.

10cent's, това е много весела случка.
Напомня ми как семейство австриец и българка се изпокарали, и понеже дамата по нашенски се развихрила и разкрещяла, след малко на вратата позвънял медицински екип - съпругът и бил извикал бърза помощ, понеже решил, че жена му е изпаднала в дълбока нервна криза. 
Иначе естествено, че не може да се генерализира, просто исках да кажа, че пред близки приятели мога да си позволя известна доза импулсивност.