Приемен родител

За съжаление и аз си изпуснах емоциите. И без това не ми е лесно. Станах вече на 36-37 мъжо е на 42 не се решаваме да имаме бебе /май и двамата остарях ме/ но какво е да имаш едно дете. Ние сме три деца имам и брат и сестра. Като ми домъчнее веднага звъня на някой от тях много се разбираме като се съберем по празници е супер веселба. Искам още едно. Но той е супер нерешителен и това вече много ме дразни. Сутринта пак му заговорих той ами добре ще помисля и т.н. Имам братовчед, който е едно дете от пет години е в Сан Франциско а не дават на леля ми виза за да отиде дори и на сватбата му. Наистина искам още едно толкова хубави деца има в дома във Виница а като ги гледам как са занемарени направо ми се плаче. Мисля си що не съм като Кемпински да имам един хотел всички ще съм ги прибрала там. Както и да е май наистина ми идва в повече всичко. Съжалявам ако съм обидила някой.

Тая практика винаги я е имало - служители от "домовете" да вземат деца по празници на гости - къде официално, къде негласно.

Съвсем друг поглед върху тоя въпрос видях, докато четох историята на една жена, която решила да финансира обучението на деца, лишени от родителски грижи. Ставаше дума за деца в гимназиална възраст. Та в статията пишеше, че момчето, чието обучение тя заплащала (момъкът е в музикално училище, ама Котел ли беше, кое беше - не помня), било гост в дома й през ваканциите. Като се замислиш, кое е за предпочитане - да изкараш Коледа, Великден, лятото в институция, или с човек, с когото все пак по някакъв начин си свързан? И не е ли това някакъв начин да видиш какво представлява семейството. На практика животът на такова дете не се различава съществено от живота на другите деца, с биологични родите, заради пансионатната форма на обучение - те така или иначе в учебно време живеят и учат в друго населено място и не са със семействата си. Затова се замислям дали на 100% може и трябва да се отрича "нередовното" приемничество.

Изобщо не говоря за разни патици с претенции за ВИП, които трупат актив, като се снимат из медиите със "сираче" и ангажимента им стига до там. За тая дивотия мисля, че няма нормален човек, дето да я приеме.

Мими, Фоксче, Ганката    Не искам да споря, просто се опитвам да сменя ъгъла.

Не съм искала да нападам никого, просто изказах мнение, поставяйки се на мястото на такова дете - взето за малко... Всеки път, когато чета и гледам какви щуротии правят с дечицата, благодаря на майка си, че ме е осиновила... Вярно е, че много зависи от възрастта на детето и като се замисля Сладка хапка има известно право, че един тинейджер вече е осмислил съдбата си до тоя момент и всичко по-хубаво - добре дошло. И все пак... 

Аз също не съм искала да нападам персонално никого. Просто за мен е напълно неприемливо да отиде някой и да вземе детенце под 14 години от Дом, да го разходи няколко дена, да му покаже хубостите на реалния живот и да го върне пак Там.

Когато говорим за "деца" в гимназиална възраст е друго. Аз си мисля (лично мнение) дори, че осиновяване на дете може да се случи докъм 14-годишната му възраст. При по-големите говорим за друг вид процеси, които протичат между осиновителите и тях. Не казвам че не може да се получи здрава връзка, но тя се изгражда по друг начин, в други плоскости - много по-близо до изграждането на връзка между равноправни партньори, а не между родители и деца.
И в такъв случай описаното от Сладка хапка е нормален и много приемлив вариант един младеж наистина да се почувства по-добре ако някой се е ангажирал да го подкрепя морално и финансово, пък макар и без формално да го осиновява .

Когато става дума за малки деца, обаче, ситуацията е различна. Те имат нужда от ежедневно реално присъствие на родители в живота си за да се чувстват и да израстват като пълноценни личности. И именно затова съм категорично несъгласна да бъдат подлъгвани за по няколко дена и после пак връщани в Дома от хора, които нямат трайно присъствие в живота им и никакъв реален ангажимент към тях. Ако са оставени на пансион и родителите им ги взимат и връщат е различно. Ако хора от персонала ги извеждат извън Дома пак е различно - те тях са ги приели като обгрижващ персонал, а не като евентуални "мама" и "тате".

Според мен едно дете трябва да бъде извеждано от Дома от нови и непознати за него хора само ако тези хора са поели реален ангажимент (като приемни родители или осиновители) за неговата съдба за годините докато може да си я поеме в собствените ръце. В противен случай всеки експеримент на кандидат-родители дали те ще могат да свикнат се отразява пагубно върху психиката на детето. А за хора които гледат на "вземането на дете" като на PR-акция за себе си въобще не ми се говори. За тях: .

За по-големите деца това би могло да действа като стимул . Вместо да обикаля улиците през уикенда, може някой да го вземе, да му обърне внимание да му покаже едно-друго.... като в замяна поиска от него добро държание, хубави оценки и старание през седмицата. Тези деца нямат никакви стимули, затова и не дават нищо от себе си в домовете. Говоря за децата в домовете 7-18 години.

Поддьржам Монда и Слада Хапка. За големите е дори много важно да привикват кьм живот извьн дома, кьдето така или иначе всичко се прави за тях и не знаят едни яйца да си сварят, защото никой не ги е научил. Да не говорим за помощ в учебната работа, за излети и екскурзии и прочие. От една вьзраст нататьк им е ясно как стоят нещата с осиновяването, а някои и  си познават родителите. Готови са да изграждат врьзки на друга основа и това може страшно много да им помогне.

Аз също много се замислям да стана приемен родител, но повече може би искам да осиновя дете.
Осъзнавам, че още не съм узряла емоционално за това, но от години го мисля и може би моментът ще дойде.
Сега ви чета, много са ми интересни тези теми.
Мъжът ми е на същата вълна като мен. Имаме две деца на 2 и 6.
Искам още едно дете, но карам тежки бременности, трудно раждам и прочее и прочее, пък и искам да помогна на изоставено дете 

Малко ме е страх да стана приемен родител, защото сигурно ще умра от мъка, ако родителите решат да си го вземат после.

Поздравявам всички, които са се решили да тази стъпка   

Момичета, днес беше първата ни среща с детенцето, което ни предложиха.
Момиченце, на 5 годинки.

Копирам текста който пуснах и в хайд парк, извинявам се на модераторите за което.

Видяхме се за минутка от 3-4 метра разстояние. В дома има варицела и е под карантина. Май до края ще борим препятствия.
Разкошно момиченце, със страхотна усмивка от тези дето и в очите грее. Запознахме се и поговорихме мъничко. Съвсем нашето дете си е  
Очаквах плахо и дистанцирано поведение, но тя грейна в усмивка още като и се представихме. После леко се смути, но като заговорихме за пъпки и колко ли сърбят, грейна отново.
Каза, че иска да ни види пак. Пожелахме и бързо оздравяване и я прибраха. Поговорихме с директорката - и там приятна изненада. Топъл човек с хубаво излъчване и когато говореше за детенце личеше отношение, което би трябвало да има човек грижещ се за деца.

Това сега ще е най-трудното чакане. Карантината ще мине след като минат 21 дни от разболяването на последното детенце. Опасявам се че това може да продължи дълго.
А за да започне процеса на "напасване", трябва да няма карантина в дома.

Аз съм толкова развълнувана, че загубих дар слово и ми е трудно да го опиша с думи, но усещането е като при появата на първото ни дете - преживяване за чудо, за небикновенност, магичност на събитието, сякаш получаваш подарък, който не знаеш с какво си заслужил, но си твърдо решен да направиш всичко възможно за да си достоен за него.

Приемничеството е широко разпространено в цял свят и е по-добрият вариант отколкото израстване или пребиваване в дом, но и аз съм на мнение че системата е тромава, а и изскванията към кандидат приемните родители са трудно изпълними. Освен това ако детето има родители трябва да му се осигуряват условия за контакти с тях, това е добре, но въпросните родители не винаги са добронамерени. Освен това мисля, че поне един от родителите трябва да е безработен и да работи като приемен родител с трудов договор. Трябва да се осигури и самостоятелна стая на детето и да се декларират добри доходи. Не знам, нещо май нещата не са много изпипати и пречките са много.

Тези неща, не са така.

Скоро бях на една пресконференция и точно това се дискутира. И все пак всичко е организирано по най- трудния начин за да стане реалност.

Линд,честито  !Много късмет с малката госпожица и лесна адаптация ви желая!

Здравейте на всички.Работя в такава система и не съм съгласна че по малките деца се гледат по лесно и е по добре да бъдат при семейство отколкото големите.Едно дете примерно на 15 или 16 години изпитва същаите потребности както и малкото.И то има нужда да бъде обичано да бъде значимо и да знае че някой мисли за него.Сърцето ми се къса като ги гледам и е болно че те са с почти нулеви шансове някой да ги вземе.А има такъв потенциал в тях жалко е че израстват в институцията.Ако някой има желание да се грижи за такова дете и да му даде добър старт в живота може да ми пише на лично съобщение.Само да уточня че съм от София.Ще се радвам ако успея по едно такова дете да изведа от институция

Lindt,  радвам се за вас! Значи си е струвало чакането. Дано и занапред да имате  слънчевите усмивки на малката красавица!

Момичета,все повече ми се върти в главата идеята да станем
приемни родители.Имаме си едно дете на почти 3 години и
ми се иска да помогнем на изоставено такова,което по-късно и
да осиновим,ако може,разбира се.
Вярно ли е,че не можем да избираме дете и на колко години според
вас е най-добре да бъде то?Не ми се струва добре да е над 3-4 години,
ще сме закъснели с възпитанието вече....
Извинявам се,но не съм чела нищо преди мен,доста е дълга темичката...