Тъй като бях на зъболекар от 16ч и нямаше на кой да оставя Калин го взех с мен.
Та детето беше много послушно до момента в който зъболекарката не тръгна с машинката към устата ми.Казвам ви като ревна това дете
Зъболекарката спря,аз го взех в скута си,дотук добре.Успокой се.А тя почна пак с машинката и той пак рев.Накрая след 4 пъти спиране и казах да го изчисти набързо пък той да си по време.
Тя изчисти набързо кариесчето(мъничко беше),а Калин седейки в мен непрекъснато и буташе ръката.Жал му беше на детето,че нещо правят на майка му в устата.
Като изчисти кариеса и тръгна да го пломбира това дете се успокой,че вече няма да ми прави нищо лошо
Вече няма да го взимам с мен на зъболекар.
Толкова е чувствителен,грижовен и жалостив,че с плача си едвам навих зъболекарката да продължи.
На всичкото отгоре сутринта маршрутката угасна на магистралата след Драгичево и висяхме 10 мин в нищото да чакаме да дойде друга да ни откара до Софията
Пълно е с приключения. Уж това ми е последния работен ден, ама знае ли се 

. И когато нямаше кой да я пази сестрата я изведе от кабинета да я пази докато ме прегледат, за да няма ревове


Хоп и от татко му още един. 