За жените на/след 35 год.

През лятото ще навърша 36, живот и здраве.
Имам прекрасно семейство - слънчево детенце и мъж, който търпи ранно климаксните ми невръстенични прояви. По-важното е, че съм доволна от живота.Живея пълноценно.

След близо 2 седмици ставам на 36г, но се чувствам прекрасно. Щерката е на 16г., а съученичките й изглеждат като на 30-35г, ужааас.

Хайде и аз в отбора - преди 2 дни навърших 38. Сега да кажа, че не се чувствам на толкова, а на 20 например...Не, не мога да го кажа - усещам някои "амортизации" тук-там, но някак си ми е добре в собствената ми кожа. Имам по-малко комплекси от преди и по-различни приоритети. На 20 или дори 28 светът ми изглеждаше по един начин, а сега по друг. И тогава имах хубави и лоши дни  - и сега ги имам, макар че разцветките на ежедневието ми може и да са различни. Имам малко детенце, чакам второ и хич не мисля да се предавам на мисли за старост и немощ, напук на увеличаващите се бръчици и бели косми. И накрая да завърша с едно стихче :
"Детето в теб съвсем не си отива
и старостта е най-голямата измама.
Докато то живее ти си жива.
И запомни: душата бръчки няма."
Мадлен Алгафари

И АЗ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНЯ В ОТБОРА.АЗ СЪМ НА 36 МИНАЛИЯ МЕСЕЦ ГИ НАПРАВИХ.ДО МИНАЛАТА ГОДИНА СИ МИСЛИХ ЕДВА ЛИ НЕ чЕ ЖИВОТА ЗА МЕН Е ВЕчЕ СВАРшИЛ И ЕТО чУДОТО СТАНА .НАМЕРИХ НАЙ СТРАХОТНИЯ МЪЖ КОЙТО СЪМ чАКАЛА ЦЯЛ ЖИВОТ ,чАКАМЕ СЕГА И ПЪРВАТА НИ РОЖБА ТАКА чЕ ЗА МЕН ЖИВОТА ТЕПЪРВА ЗАПОчВА,чУВСТВАМ СЕ ПРЕКРАСНО

Вчера навърших 38 г. Чувствам се като на 20 г. Е, имам син на 17 г. и се борим за второ доста отдавна от близо 5 г. Не се предавам и знам, че ще успеем. Чувствам се млада. Наистина имам някое и друго излишно килце, и някой и друг бял косъм, но съм щастлива с един прекрасен съпруг до себе си и моето вече пораснало момче. Дано бог ни даде да изживеем отново радостта да бъдем родители.

Да се запиша и аз тук  ....през септември ще навърша 38 години....не ги чувствам,не ми ги и дават!Имам 18-годишна дъщеря и хора,които не ме познават, не могат да повярват в това.Чувствам се добре и изглеждам по-добре ,отколкото на 20 години.
kotkovo,само така!

на 36г сам имам д вама сина на 18 г и на 13   

здравейте
и аз съм за тук
на 37 г съм
имам страхотно семейство и 2 дечица голямото е на почти 14 г
Последните няколко месеца бях в страхотна депресия
слава богу ,излезнах от дупката

абе не е като да си като на 20 или 25
на моменти се чувствам доста остаряла
на моменти се радвам ,че имам опита
Излизанията въобще не ми липсват ,защото по природа съм домошарка
кафенце с приятелка ,ресторант -това ме влече най-много

Какви са тези депресии, какво е това чудо! Още сте млади, гледам имате вече и по две деца, т.е. това сте го отметнали така да се каже.
Аз ще стана на 35 през август. Ами страхотно се чувствам в тази възраст. Като се погледна на снимки от преди 10 г. и ме напушва смях. Дълга висяща коса, пълна липса на стил, неоскубани вежди ...няма да продължавам. То и не е за учудване де, защото за поддръжката се искат средства, а редовните студенти нямат много такива.
Сега вече имам концепция за външния си вид, не пуша, слагам лек грим, ходя редовно на прическа и маникюр. Остана само да преборя няколкото излишни килца, но те слава богу не са много и страшни.
Мисълта ми е, че на тази възраст жените вече знаят какво искат от себе си и от живота и това личи по поведение, външен вид, излъчване.

Единственото за което се замислям и леко ме притеснява е, че искам второ дете и е добре вече да го родя. Всичко друго като здраве, външен вид, самочуствие и прочее се постига и зависи изцяло от мен.

Та да попитам, колко от вас са родили безпроблемно след 35? Не е късно, нали?

И аз през септември ще навърша 38години /Ох, много ми се виждат/ .
Твърде млада родих първото си момче и веднага ме приеха да уча редовно. Аз се дърпах, но мъжа ми каза, че до час тръгваме и да ми е готов багажа. Послушах го. След 9г родих второ момче и буквално го оставях на брат му, за да изляза на кафе.
Та до днес си ми го гледа и занимава, за да може мама пак на кафе с приятелки, на фитнес, на туризъм.
Даже сега ми е по готино, само дето и аз като се погледна в огледалото виждам бръчки около очите и бели косми, но пък ще ги заличаваме докато може.

Опаа...  и аз на хорото.
Ноември ще навьрша 38г.
Доволна сьм от живота имам най-добрия мьж и прекрасни деца момчета на 18г.и 14г.
Живея спокойно, глезя се сега вече имам време - фризьор, маникюр, козметик, 2пьти седмично спорт, малко дом. задьлжения,кафенца с приятелки, дискотеки по-слабо, но ресторанти/вечери/ на празници задьлжително.
С две думи чуствам се супер, леки брьчици тук-там, но козметиката прави чудеса.
Така,че горе главите и чакайте внуците...

И аз да се запиша тук.
На 36 съм с дъщеря на 17 и син на 13.Като родих дъщерята все ме питаха дали съм й майка.И тогава ми тежеше мислех защо съм бързала-другите си гледат живота,а аз дундурлюкам бебе.Трябваше да порасна да стана по улегнала по спокойна-така си мислех.Колко съм плакала докато я люлях вечер-мажо ми си хърка и на всичкото отгоре живеехме с брат му,свекървата,свекъра и куче.Ужас!Чудя се как съм издържала да ни командорят и правят каквото им скимне с нас (например да ни изгонят през ноща че не сме казали добър вечер).  И така 3 години с тях.Ама убедена съм всеки си плаща за гяволъка.
След 4 години родих сина-убедих се и да си по-голям грижите са си грижи.Зор и това е-особено като си сам.
Сега се радвам децата са големи-догодина нашето цвете е абитуриентка.Пораснаха си децата.
щастлива съм.
Заради децата се върнах от оня свят няколко пъти.Изправих косите на лекарите,както ми даваха 2 месеца живот през 2002 г.(диагноза бързоразвиващ се рак и насрочена химиотерапия) със молитви и силна вяра в Бог-за седмица бях с диазгноза абсолютно здрава.   Ей ме на-тук съм.Как да не вярвам в Бог и да не го почитам като на него се молих и на Богородица. 
Живота ми е мексикански сериал-на 19 г.бременна разбрах че освен 2-мата бащи които имам,имам друг баща-биологичния...Туш. 
Не е истина през какво сме минали със съпруга ми-той горкия-все му казват, че умирам.Няма отърване от мен. 
Сигурно ви дотегнах с тия излеяния... 
Сега на 36 щастлива съм,с две добри деца и съпруг с който се обичаме все повече-"повече от вчера,по- малко от утре".Още се разтапям щом го видя-за мен е най-красивия,най-страхотния и никой не може да му стъпи на кутрето... 
Познатите му казват Джордж Клуни-приличал на него... 
Не ме срам от годините ми-не ги крия.Е да побелявам, ама щом още превличам мъжа ми и ме счита за секси (не спира да ме желае всеки ден  ) и си нося късо,шаренийки и най-модерни дънки-доволна съм,чувствам се добре.Пък и никой не ми вярва на колко съм.
Това съм аз.Благодарна съм за всичко-и добро и лошо.
Ама за баба чак не съм готова. 
          за всички мами!
 Ние сме си героини-дишаме и се борим в тия години. 

Аз още съм на 33, но наближаващите 35 ме плашат само с едно нещо - страх ме е, че по-трудно ще стана майка. Имаме открит проблем и го борим, но кога ще успеем е божа работа. За всичко останало се чувствам като на 25, даже много по-добре.

abki    

Ле ле ел е  момичета чета ви и ви се радвам      
Сега и за да се похваля, че съм в тази възрастова група - дъщеря ми е на 13 години и когато сме в любовна фаза /тоест двете не се караме/ сме като приятелки - излизаме  по магазини, пазаруваме, глези ме се с фризьор и т.н.- все женски неща 
През мнг трудности сме минали и двечките, от доста неща съм се лишила и доста се поизмъчих, НО си заслужаваше 
Сега не смятам да се занемарявам или изоставям, не мога да излагам порасналото си момиче - старая се да съм в крак с най-кууууллл нещата