Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Знам, че има такива родители. И точно заради това пиша във форума, ходим на психолог все още, на логопед. Искам да му помогна естествено, ако извън уюта на домашната обстановка има нещо, което го тревожи. Но след като специалистите не правят нищо и не установяват нищо... не мога и аз нито категорично да отхвърля възможността да има проблем, нито да се съглася, че има. Трябват ми истински компетентни и добронамерени специалисти, на каквито за съжаление не попадам.  

Дай за започнем от това- детето ти има ли си приятелчета? Създава ли лесно контакти с други деца?

Казваш че в къщи нямате проблеми. Заиграва ли се сам? Пази ли си играчките или ги чупи?
Изпълнява ли без проблем заръките, помни ли лесно като учиш с него. Когато учите седи ли мирен на стола? Когато е агресивен, има ли някаква пропорционалност в агресията му, в смисъл , случва ли се да има кризи за незначителни неща? Организиран ли е в къщи, как протичат всекидневните му рутини, прави лли ги сам или има нужда от подканване? Губи ли си нещата?

Дори да няма ХДВ ,ако детето има тревожност в училищна среда пак има нужда от психолог. Знам че е много трудно се се приеме различието, всички сме минали от там ,моето дете даже нямаше проблеми с ученето,моториката и т.н и затова много късно си дадох сметка че има нужда от различна помощ.

nikolexa, благодаря ти че разписваш всички тези въпроси. Предполагам, че биха били полезни не само на мен. Отговорът за него са еднозначни и точно това е объркващото. Има приятели и е много социален, на детски площадки и кътове никога не остава сам. Заиграва се сам, не чупи играчки /поне не нарочно/, не си губи нещата, когато му кажа нещо на път за училище го прави /примерно - донеси си спортните принадлежности, за да ги изперем - анцуг, маратонки, стоят в училище/. За агресията, имаше период в детската градина в БГ, когато беше физически агресивен, но сега в училище е по-скоро вербално агресивен /крещи, когато се ядоса/ и много се пази да не нарани някого. За незначителни неща не мисля, че има кризи, по-скоро когато към него се проявява несправедливост и двоен стандарт, това го кара да се заинатява. Няма рутинни действия, но има нужда от подканване, особено сутрин, защото му се спи.

Аз не отричам, че има нужда от някаква психологична помощ, но ако психолога само го наблюдава и тества, това за мен не е помощ. В Германия се ходи на ерготерапия в такива случаи или на български поведенческа терапия. За да посещаваш ерготерапия не е задължително да имаш психиатрична диагноза. Всъщност дори сблъсъкът на манталитети и културният шок, също са достатъчна причина децата да имат нужда от ерготерапия. Но нашият психолог не му препоръчва такава, въпреки, че вече излязоха със становище за съмнения за ХДВ и атипичен аутизъм. Предписаха му логопедия, а логопедката е във възторг от него и смята, че няма никакъв логопедичен проблем, а също и, че за 3те години живот в чужбина е усвоил доста добре чуждия език. С нея няма опозиционизъм, няма крясъци, няма нежелание да ходи там. За мен това е сигнал, че когато човек е положително настроен към него, той отговаря адекватно, съответно при преднамерено и провокативно поведение - следва пак адекватна, но негативна реакция. Тя свърши много по-добра работа с него, от психолога. Откри 3 негови слабости, които създават впечатление за проблем. 1/ той не казва "не разбирам" или "не знам", а отговаря механично "да" или "добре" и хората остават с впечатление, че той не иска да изпълнява и е неадекватен; междудругото и аз правя така, защото се надявам че ще ми стане ясно от контекста и ми се получава, но не винаги. 2/ той много иска да е център на внимание и е готов на всякакви магарии, за да не бъде някъде в периферията на компанията, класа или групата деца; след като се роди сестра му, мисля, че това ще се ромени; 3/ той е доста високо и едро дете и няма човек, който да го възприема като 7 годишен; това подвежда да очакват от него много по-зряло поведение.

Сега аз диагнози не мога да поставям , но ще ти кажа какво мисля и как бяха нещата при моето дете.

Първо ти си много изплашена от факта ,че детето ти има нужда от психолог, по простата причина че свързваш това с психиатрична диагноза и етикет. ХДВ не е психиатрична болест а неврологично състояние. Дължи се на незрялост във фронталния лоб, което води до недостатъчно производство на някои невротрансмитери. Затова има и лекарства невростимулатури които коригират проблема. При половината от децата това се израства с възрастта, другата част продължават да го имат и като възрастни. Аз ходя на едни срещи на възрастни с този проблем исках да видя какво чувстват тези хора, за да мога да помогна на детето ми.Ами, хора като всички други, не са психично болнимного от тях с успешни кариери, просто ако на мен направата не нещо ми отнема 1 час , на тях отнема 3 часа, имат проблеми с организацията, отлагат всичко до последно, забравят повече и са доста импулсивни- т.е действат и говорят преди да помислят. ХДВ е наследствено- при нас, като гледам синът ми все едно виждам свекър ми, всичко което ме дразнеше в неговото поведение сега го намирам в детето си, по-рано обаче мислех че е въпрос на характер, но сега виждам че всички в това състояние го имат.
Такива деца е имало винаги, само че едно време им лепеха етикети като "палав", "глупав" , "хулиган" и изобщо ги оставяха на прозвила на съдбата, сега се знае че тези деца имат потенциал и се търсят начини да се интергират и коригира поведението.

Моят син е много незрял също и също прави много неща за да привлече вниманието на другите(нещо като клоунът на групата) , като са малки е простимо  но с времето се намира за много странно. Освен това ината или опозиционизма които все пак са толерирани при по-малките колкото и да са дразнещи, стават абсолютно неприемливи като се мине една определена възраст. Моят син като си наумеше нещо и господ да слезнеше пак не можеше да го разубеди.
Когато беше малък изобщо не исках да чуя за диагнози, приемах го че е палав, инат и своенравен , имаше си приятелчета, но често имаше и скарвания , но да кажем намирах че е в рамките на нормалното. Справяше се добре в училище, пишеше си сам домашните и не съм се занимавала много много с него, имаше забележки само по отнишение на дисциплината и то най-вече в междучасията. И аз си виках- "нормално, цял ден са затворени тези деца и в междучасията пощуряват".
Като поотрасна обаче започна да има проблеми и с   материала, предметите започнаха да стават по-абстрактни, вече не се искаше просто запаметяване а разсъждение и логика. Започнах всеки ден да се занимавам с него - изпаднах в шок, не беше в състояние изобщо да се концентрира, забравяше прочетеното почти веднага и най- трудното беше постоянното му противопоставяне, правеше всичко възможно да не си размърда мозъка. Не мога да ти кажа колко труден път съм извървяла с него. На 14 години е в момента , всеки ден се занимавам с него, чета всеки предмет, изпитвам го , проверявам домашни и т.н. Много е уморително.  Поне успях да намаля на 80% противопоставянето, което ми пиеше цялата енергия. Имаме още много път да извървим, аз си отворих очите че детето има нужда от помощ и "етикетът" ми е последният ми проблем.
Децата и възрастните с ХДВ имат по-голям проблем от етикета, те имат много ниска самооценка, чувствителни до болка,страдат често от тревожност или депресия. Това е много по- трудно за тях отколкото "диагнозата" им.

Като чета това което описваш, детето ти определено има нужда от помощ, това че психолог го обследва не е негативно, в крайна сметка за теб е най-важно да разбереш как функционира детето ти, какво го плаши и разстройва,за да има поведение което другите намират извън нормата. Забрави за момент етикета и какво ще си мисли обществото, важното е да помогнеш на детето ти да се чувства добре в това общество .  Може  да има проблеми с невербалната комуникация (някой това веднага го причисляват към аутизма или ХДВ, но не е ).

nikolexa, преди всичко искам да ти благодаря, че дискутираш с мен, защото колкото повече поставям под съмнение наблюденията си, толкова повече разбирам какво е, и какво не е моят син от гледна точка на психологично състояние. И не мога да се съглася с някои неща, които казваш. Етикетът ми е най-малкият проблем, както и това детето ми да е диагностицирано дори и с психиатрична диагноза. Аз искам да му помогна и търся правилния специалист и подход към него. Познавам си детето много добре и мога да го накарам да прави всичко. Оказва се, че не съм и само аз - с това се справят и други "чужди" хора извън семейството. Не се справя само един човек и тя го определя като "ненормален"/това е нейна дума/, защото така училището ще получи субсидия. Тя не иска да определим къде е проблемът и да работим по него. Тя иска точно определена диагноза, за която се отпускат парите. С тази цел се свърза и с психолога /зад гърба ни в частни имейли и телефонни разговори, а не чрез попълване на официален въпросник, който ѝ изпратиха предварително/ и успя да я убеди да включат съмнения за тази диагноза в доклада ѝ, въпреки, че тестовете не го доказваха. Само на база на нейните думи за поведението му в училище. Как при това условие да имам доверие на преценката на недобронамерени хора с користни цели? Лошото е, че каквото и да направя за него, на каквито и специалисти да го заведа и колкото и търпение да имам, докато е при тази жена, никога няма да стане "нормален" и най-важното за мене - няма да е спокоен и щастлив в училище.

Ами аз не мога да си представя,че може да се постави "психиатрична" диагноза въз основа на мнението на един единствен човек.  Диагноза се поставя от екип от специалисти, попълват се въпросници, детето се наблюдава в продължение на месеци, даже година, правят се множество тестове. Просто не звучи логично. Ако причината е в учителя, просто се сменя училището, аз не бих държала детето си във враждебна среда само и само да докажа че въпросната персона греши.

На никого, нищо не искам да доказвам. Просто той има нужда от постоянна среда, защото е местен и преместван повече, отколкото може да поеме едно дете. А и си обича пирятелчетата от класа. Нещата никога не са толкова прости, колкото изглеждат от страни. В момента оглеждам частните училища в града, защото поне там няма да има проблем с парите. Колкото до диагнозата - няма защо да те лъжа... Просто всичко се прави на границата, за да не мога да ги съдя, защото тук по повод и без повод летят писма от адвокати, а на мен не ми се занимава с такива глупости. Аз не търся компенсации и отмъщения, искам само детето да е добре.

За мен интересите на детето са на първо място. Аз примерно отказах безплатното обследване предложено ми от училището, отидох на частно(тук има световно известна детска клиника в тази област ),платих солидна сума, чаках 6 месеца,после обследването беше около 8 месеца с няколко срещи с екипа от психиатри,психолози и психопедагози.Разговаряха с него насаме, с всеки от нас насаме, имаше тест за интелигентност, тестове за концентрация върху различни дейности,звуци и т.н. После се прави доклад от всеки от специалистите и след това излизат с решение. За мен "диагнозата" поставена от един единствен човек въз основата на мнението на един единствен учител е неприемлива и аз бих ги преследвала за психологически тормоз над детето. Това не е постоянна и стабилна среда ,когато детето се чувства фрустрирано че да го избива на агресия.

Тестовете, които описваш са подобни, също на частно, но здравната каса при нас ги поема. Отнеха точно 3 месеца с посещения през 2 седмици и ги проведе един човек -психолог /същата, която има личен контакт с учителката/, а психиатърът само присъства за по 30 минути преди и след цялостния цикъл от тестове, за да види как се държи детето в обичайна среда / направи теста със здрависването и дали отговаря на името си, когато го назове/. Имам чувството, че той беше там просто за тежест на диагностиката. Излязоха със становище, че голяма част от тестовете не могат да бъдат проведени адекватно, защото има езикова бариера. На тестовете, на които не беше нужно да владее езика - тест за интелигентност, за концентрация, синът ми се справи успешно. Пълна пародия като се замисля сега на база на това, което ти описваш. Но човек не се ражда с диплома по психология и психиатрия и не знае какво да очаква. Затова и търся друго мнение, по възможност в БГ.
nikolexa, много ми помагаш наистина 

MamaD, питаш за Варна и евентуално психолог, който да постави по точна диагноза за детето ти нали? За съжаление за Варна няма да намериш такъв тип екип от специалисти който търсиш. Това става в София. Моето дете е обследвано там няколко пъти по следния начин. Една срлеща с психиатър за около 30 мин. Психиатъра преценява по нататъшните обследвания какви да бъдат. Обикновенно една или повече срещи с психолог и/или логопед. Последния път беше само една среща с психолог, който за 45 мин. успя да си свърши работата. След това още една среща с психиатъра в която се дава диагнозата написана на епикриза, и се обяснява на родителя защо и каква е тази диагноза.
Всичко това се плаща от здравната каса, и щом се плаща от здравната каса - те са длъжни да направят епикриза и издадат документ с който ЗК да им плати за обследването.
За диагнозите на моето дете им е нужно наистина 15 мин. на психиатъра да ги види. Когато поставиха първата диагноза на сина ми им беше необходимо една среща с психиатър - 30 мин. и три с психолог по 45 мин. Диагнозите тогава бяха - детски аутизъм и ХАДВ. Детето ми тогава не казваше нито една думичка, нито една сричка даже. Така че речта не е била проблем да поставят диагнозата. Всички тестове направени тогава и при всяка следваща диагностика се пазят в папка на хартиен носител и се пази и запис от това обследване на видеокасета- тогава бяха видеокасети. По този начин се гарантира, че диагнозата е поставена точно, ако аз реша да оспорвам диагнозата. Не мога да си представя, че това което ти описваш като обследване е било под натиск от учителката и е била некоректно поставена диагноза и то на място, където лесно можеш да ги съдиш.  Имаш ли издадена епикриза - може би трябва да ти обяснят по добре какво означават диагнозите които на сложили и защо са ги сложили. Може да поговориш с тамошен психолог да ти ги обясни.

Аз може би не формулирам правилно нещата Катина. В доклада пише - съмнение за дефицит на внимание и хиперактивнаст и съмнение за атипичен аутизъм. Това диагноза ли е? Нарочно повтарям думата "съмнение", защото точно така е написано. Обясниха ни, че резултатите му са гранични и са написали аутизъм и хиперактивност, защото са взели под внимание поведението, което учителката е описала; дори пише - въпреки, че родителите не наблюдават такива прояви .... Съответно препоръките им са изцяло относно това, че трябва да се кандидатсва от училището за допълнителни средства по повод асистент и допълнителни часове с него по езика. Единствено, което се иска от нас е да го обследваме с логопед. Ние го направихме и там проблем не беше установен. В момента контролните прегледи с психолог продължават и са планирани до края на годината. Но това са само контроли - не терапия. При въпрос дали ще излязат с ново становище след като приключат контролите, отговорът беше - не и ако не се случи някаква кардинална промяна. Тоест  "съмнението" нито ще бъде отхвърлено, нито ще бъде потвърдено в нещо по-категорично. За мен проблемът е, че няма как да има такава промяна, ако не се работи с него в поведенческа терапия /ерготерапевт/ или  педагог не присъства в училището, за да дава насоки на учителката. Но това не се препоръчва и не се предвижда. Ситуацията е тъпчем на място и училището точи пари. Но резултат - 0. Освен да потърся второ мнение тук и да се надявам, че ще са по-коректни и наистина ще искат да помогнат. Лошото е, че ще загубим още половин година докато ни дадат час, а след това ще минат месеци докато го обследват. През това време той естествено ще ходи на училище и напрежението там ще се нагнетява.  Чувствам се в ситуация, в която искам да намеря спешно решение, но никой не помага, а всеки си някакви задкулисни сметки. 

Разбрах те добре още първия път. Моля, не се обиждай, но от многото обследвания на моето дете бих го разтълкувала, според нашите епикризи така.

Въпреки, че родителите не наблюдават такива прояви - тоест - те взимат предвид вашето мнение, но на базата на тяхното наблюдение те изказват съмнение за............. Доклада на учителката е едно, техният доклад е именно съмнение за..........въз основа на направеното от тях обследване. Продължават да правят контролни прегледи - тоест те в рамките на близо година ще продължават да го обследват. тоест, правят това, което ти описа nikolexa. На въпроса ти, дали след като свършат контролите ще се промени нещо, те са ти отговорили, че надали ще се промени диагнозата, а не съмнението. Ако не се случи нещо кардинално, тоест, ако изведнъж детето не спре да се държи неприемливо  и в училището и при техните контролни прегледи. Предложили са ти да започнете работа с логопед, тоест - логопеда да подпомогне преодоляването на езиковата бариера. Логопеда ви е похвалил, колко добре се справя с езика, но явно има все още какво да работи с детето, след като тази езикова бариера е попречила за пълна диагностика и оценка - тоест има още нужда от логопед. не е било само препоръка за една консултация, а за продължителна работа. Това, че детето не иска помощ при затруднение е сериозен проблем, когато става въпрос за 7 годишно дете. Дори 3годишните искат помощ, а той е на 7.
Пак повтарям - те не са преписали доклада на госпожата, те са написали свое становище, за което им е платено от здравната каса. Не препоръчват засега ерготерапевт, защото вероятно все още има езиков дефицит и препоръчват първо да го оправи логопеда и след това ще включат и ерготерапевт, който вероятно не би помогнал засега при липса на достатъчно разбиране на езика.
Това е моята интерпретация, разбира се. Затова мисля, че би могла пак да попиташ какво имат в предвид те, и да ти разтълкуват всяка дума от епикризата му.

Не се обиждам в никакъв случай. Изобщо не приемам нещата по този начин. Да разбирам ли, че още диагноза нямаме? Защото в училището се държат все едно всичко е от ясно по-ясно и трябва асистент. Предпоставят нещата. В Общината обаче не пасат овце и ще искат основание или диагноза.
Логопедът каза, че няма работа с него. Именно тя ми препоръча да започнем ерготерапия. Каза - Той има нужда просто от практика и ще се научи да говори правилно граматически. Въпрос на упражнение, но не логопедично, а просто време и занимания с учител по немски. Ние го правим това на частно, защото училището не смята, че е  нужно и вече 2ра година не го вкарват в групата с чуждестранни деца, които учат допълнително немски. Оставят го да се оправя сам, да учи от въздуха и нещата стават много по-бавно и трудно. Когато се работи с него в къщи или на частни уроци, веднага се наблюдава напредък, защото той запомня бързо и по техни думи е много интелигентен. Но в училище, учителката казва, аз не мога да му обръщам специално внимание, имам още 15 деца всяко с различни потребности на главата. Предполагам, че е права за себе си, но и аз като майка имам право да изисквам внимание към детето си, което е най-неравнопоставено, защото нито е родено в страната, нито е на тяхната възраст. Още повече, че има алтернатива - групата по немски, но те не го насочват натам, защото търсят допълнителните средства за още един учител в час, който както казах вече не помага само на моето дете.

Нямам представа как работи системата при вас  . Само предполагам, че все още не е поставена окончателната диагноза, а само работна. Би трябвало ти да знаеш и на теб да са ти обяснили. За нашата система си знам - питала съм, обяснили са ми. При нас има ресурсен - помощен учител и аз както и повечето от нас го ползваме. Помага на детето. Помага на учителката. Училището получава повече пари, да и затова не мрънкат, че имат трудно дете. Родителите стоим в или пред класните стаи с детето, ако е нужно и помагаме за адаптацията му и контролираме хиперактивноста и агресията му. Ако е нужно. Ако детето се справя с учебния материал минава в горен клас с количествени оценки, ако не се справя минава с качествени оценки. Децата, които не могат да издържат в масов клас посещават специално помощно училище.

Всъщност ти какво точно искаш?Как да ти помогнем?

Катина, аз съм страшно объркана и притисната. Не съм наясно какво се случва и какво трябва да направя. Затова търся отговори. Питам специалистите тук, но те не ми ги дават, а и аз не им познавам в детайли системата. За съжаление няма групи за български майки с хиперактивни деца в Германия, където точно да ми кажат. Вие също сте много отзивчиви и някои неща ми се изясняват. Ако досаждам, моля да ме извините.
Междудругото в Германия за хиперактивност не се полага ресурсен учител, а камо ли аз да стоя пред вратата. То няма и такава нужда при моето дете. Сега разбирам, че всичко е много по-различно.