Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Ох не знам, май прокурор няма да стане. Защо не го запишете на детска градина, забелязала съм, че майките много се влиаят от мнението на учителките. Ако е хиперактивен ежедневно ще го повтарят на майката. Принципно детето се нуждае от режим, грижи, работа с специалист /психолог, логопед, специален педагог/. Известна безплатна помощ можете да получите, ако детето ходи в държавна градина. За неговият набор има свободни места, но пък трябва да се води

Когато моето дете беше малко, лекарката ми каза да го заведа на психолог, за да ми покажат игри и как да й задържам вниманието, за да учи. Приказки за ненормалност не е имало.

Честно казано както си описала грижите за детето, да бъде в детска градина е много по-добре, може да опитате да го дадете и в седмична.

Бащата на детето какво мисли?Майката на детето работи ли?Когато сметнеш, че майката е адекватна да се грижи за детето си, си хвани шапката и ми ела на гости, или пък отиди при своя приятелка.Нека майка му си го гледа, а не да спи до три следобяд.Имаш ли вила, имаш ли роднини в провинцията - посети ги за няколко дни.Ако майка му си го погледа сама няколко дни, ще е друго положението.
Сигурна ли си, че не преувеличаваш  звучиш ми точно като майка ми - според нея съм непукист, и не си обичам децата, щом не им давам веднага антибиотика за всяко апчих и изпотяване 

  Бащата нищо не мисли, не се интересува от детето.Не живеят заедно. Но ако му кажем нещо, ще ни изкара нас луди и безотговорни. Неговия единствен проблем е да тормози майката на сина  си. На градина е записан, но понеже боледува лошо, от най-малката простуда стига до болница с повръщане, а тя не иска да ходи по болници, предпочита да го държи у дома.Майка му си има оправдание за всичко, което не иска да направи.

Ако мислиш,че преувеличавам каня те да видиш, един ден само, какво става у нас.Като казвам,че няма къде да отида, това е точно така.Може би сега ще спра да пиша, че ще се усъмни и ще провери какво съм писала и после пак скандал.

Ако има хиперактивност и не се овладее, през пубертета и след това е много вероятно да има проблеми с наркотиците, асоциални прояви, катастрофи при шофиране. Проблемите в училище и лошият успех се подразбират. Това го четох в статия от чужд специалист по хиперактивност.

Може да направите консултация в Пумпелина http://pumpelina.eu/ при Нина Йорданова.

А какво мислят по широкият ви кръг с роднини, имате ли учители или лекари роднини, покани ги на гости или вие им отидете на гости. Те също виждат евентуални проблеми и могат да ти съдействат да обясните.

    Двама стари родители от моя страна, никой от страна на мъжа ми. От страната на бащата никой не се интересува, какво става с детето.Леля му и чичо му(моите другите деца) на малкия живеят в чужбина и колкото и да и говорят,все едно на стена говорим и те и аз и мъжа ми...Той пък се отказа да се бори с лудата си дъщеря.Излиза много рано и се прибира ужасно късно, няма време и той. Всичко остана на мойта глава.И написала съм всичко възможно най-кратко и щадящо. Ако напиша подробности, ще помислите,че пиша фантастичен роман.Като се затопли и като проходя, ще опитам да го заведа някъде преглед, не че майка му ще вземе предвид препоръките и заключенията на специалистите.

    Подкрепям написаното от TanyaMG!
     Ако го запишете в масова ДГ имате право да се обърнете за помощ към Ресурсния център, който след представяне на необходимите документи и обследване от ЕКПО ще ви назначи безплатно посещение в ДГ на специален педагог, логопед и психолог.  

           П.С. Специални благодарности на Дани59 за книгата, която ни предостави. Почвам да чета.
    

Благодаря на всички!
Дани 59 благодаря за насоките, ще се запозная с книгата по късно през почивните дни съм отдадена на малкият син, който от 2 години е в инвалидна количка. 22 години работя с деца ,винаги съм успявала, свързах се и с екипа от специалисти от дневния център ,който децата посещават и ще работим съвместно. Непременно ще ви се обадя. 
Честит Празник!

Здравейте момичета!
От няколко дни прехвърлям темите и за съжеление откривам доста от симптомите при най-малкия от синовете ми на 4 години (5 мин. по-малък от брат си близнак).Диагноза нямаме ,от половин година посещаваме психолог-хомеопат,тя го определи като активна и деструктивна личност.не виждам резултат от хомеопатичните средства ,освен, че започна повече да говори.Всъщност и двамата закъсняха много с говора,невроложката (преди 1,5 години)смяташе ,че е от триезичието,освен това живехме и в държави,където общуваха с деца,говорещи нито един от тези езици,които слушаха вкъщи.Започнаха да ходят на детска градина в БГ,когато бяха на 2,8 и единия много бързо напредна.Мисля,че за 4 годишен много добре се справя.И може би нямаше да забележа чак такава нередност в другия близнак,ако нямах това сравнение.Деца на една  и съща възраст,растящи при еднакви условия.
Освен ,че Поли определено изостава като развитие,той е  много активен,бърбори непрекъснато ( далече от говора на 4годишно дете)крещи,импулсивен,първичен,но водеща при него е агресията.Нещо съвсем незначително е в състояние да го накара да изпадне в истерия,тръшкане,в повечето случаи нищо не е в състояние да го спре,започва да хвърля ,да  чупи,къса всичко което е наоколо,нахвърля се да дере и хапе този,който смята,че го е предизвикал .Колкото и да гледам да избягвам тези ситуации,те просто се случват и това е поне по няколко пъти на ден.Навън го извеждам само на места,където знам че няма нещо (макар и незначително) да провокира "вниманието" му.Невъзможно е да отидем в супермаркета,магазин,сладкарница или даже обикновена разходка по улицата.Проявявам огромно търпение към него,но резултат няма.
Мили майчета,скоро ще се върнем в София.Ако може да ми дадете координати на специалист,който може даде точна преценка за поведението на сина ми ще съм ви много благодарна (може и на лични).Четох,четох,но доста се обърках.Даже съм объркана дали агресивността има връзка с хиперактивността,на места чета,че е симптом,на места,че може да няма връзка.Също така,ако ми дадете някакви съвети как да се справям в ситуации на агресия.Сигурно съм опитвала почти всичко,контакт с очите на неговото ниво,непрекъснато му повтарям,че е добро дете,но не е хубаво да прави това или онова,опитвам се непрекъснато да ги организирам (имам време и  го правя целодневно,сега не са на детска градина),но и това не дава резултат.Той си знае неговата,даже прибира всички материали,които съм приготвила за дадена игра или рисуване,рязане и не дава на никой да ги пипа.След като им се насити ги разкъсва на малки парченца.Другото братче,като че ли разбира и не протестира,даже сам предлага да не го дразним,но и това не е добре.Много писах.Извинете ме.Дано не съм ви отегчила.
Пожелавам огромен кураж на всички!

orchestra, много ми напомня държането на твоето дете на моето, когато беше 4 годишна.  До тогава бях много внимателна, а и моето дете нищо не разбираше и си мисля, че така е трябвало в ранна възраст. После към 4-тата година, започнах да забелязвам, че разбира и реагираше много емоционално. И повтарях многократно неща, които я ядосват, докато придобие нормално поведение. Например изпадаше в ярост, когато на касата в магазина продавачката вземеше предмета, които тя си е избрала, за да го маркира. Избягваше с едно мощно Ау, чак навън при колите. Около 30-40 пъти съм я водила, избира си нещо и го дава на касиерката да го маркира. Това не са били седмичните пазари, а просто минавахме за 1-2 неща през магазина. Веднъж като излезе от магазина /явно покрай друг човек/, вратата се затвори и после не се отвори /защото датчика не се задейства от неиният ръст/ и я оставих да реве 3-4 мин. пред врата, а аз вътре в магазина.
Много такива примери имам, всичко като промяна в държанието го е научила с много усилия, рев и неотстъпчивост от моя страна.
За късането на материалите трябва да прецениш до къде е като възможности, например моето дете чак на 5 години започна да реже с ножичка и да му даваш задачи, които са с малко над неговите възможности. Когато детето ми беше на 4 години, започнах да го занимавам с книжките на "Ръка за ръка" за 2-3 годишни деца - http://www.prosveta.bg/?go=books&p=detail&bookId=1248 . Така бях сигурна, че нещата, които се опитвам да я науча дори и да са и трудни, трябва да ги овладее. В книгите за учителя от същата серия има много полезни съвети, как да обясняваш на детето.
А специалисти сме споменавали доста в темата, според мен няма един специалист, който да изведе детето, всеки допринася по някакъв начин. Така, че при който и да отидеш, ще научиш полезни неща. А ако можеш да измислиш как да  съчетаваш няколко занимания, ще научите повече неща. Обективна оценка за състоянието, може да направят и в детската клиника Свети Никола, но там само консултират.

Момичета в темата за труднопроговарящите деца, реших да помогна като пуснах тези игри без да ги проверя дали са активни. Оказаха се неактивни  . Обръщам Ви внимание или да ги махнете от първия пост, или да ги замените с активни линкове 

Привет мами.Синът ми е на 3 г и 5 м и от пове4е от 2 г обикаляме по всякакви доктори и минахме през какви ли не предположения,но в крайна сметка се води с хиперактивност.Незнам какво да мисля и о4аквам.Посещаваме от скоро специален педагог 2 пъти  седми4но и това е.Малкия ми не говори с изклю4ение на няколко думи4ки,но това което наъ-много ме притеснява е 4е отстрани като гледам и му говоря мисля 4е не разбира какво му казвам,не изпълнява никакви команди..нищо.Моля за помощ.

iviviv, три години и половина е не е рано никак. Не знам при какви специалисти сте ходили, но не ви ли препоръчаха работа с логопед. Невролог, психолог  посещавали ли сте, за да изкажат мнение? Някакви изследвания правили ли сте? Работа с логопед, и то който работи с малки деца, е просто наложителна и то сериозно - поне 4 пъти седмично плюс работа в къщи, по начин по който ви посъветва логопеда.

Здравейте и много благодаря за бързия Ви отговор.Ние през последните две години сме били на невролог,психиатър,а последните 2 месеца направихме изследване на слуха,ЕЕГ  ,консулт с лицево-4елюстен хирург за подези4на  връзка което евентуално би  възпрепятствало говора….но нищо .Минахме през период на яко блъскане на главата в земята,който измести сегашното му търкаляне,неистово крещене…ясно 4е не можем да го разберем ,ама аз съм виждала други неговорещи деца,но нашето е ужас.Писах за моето притеснение,4е незнам дали ме разбира какво му говоря,не изпълнява никакви команди…абсолютно нищо.Ве4ер също  е много неспокоен и макар и напоследък по-рядко изпада в едни кризи 4ак аз се плаша.Кандидатсвахме  за логопед в един център  като спестих за хиперактивността му,4е ве4е заради това на доста места ни отхвърлят  с  обяснението ,4е първо  трябвало да  свикне да стои  и  да изпълнява  зада4и.

    Здравейте момичета!Идвам да ви кажа какво успях да направя. Действайки подмолно, се обадих на другата му баба и и разказах всичко. Тя понеже рядко го вижда и не била забелязала. Тя се задейства, първо говорила на сина си, после намерила психолог и записала час. Заведоха детето.Слава богу, не е хиперактивен, а просто много енергичен. Казала им да го запишат да спортува. Насочила го е и към логопед.Сега момичето ще се занимава с него, но трябва и майка му и баща му да започнат да се занимават с него. Беснеел от скука, липсвал му контакта с други деца, липсва му вниманието на родителите му...Бил много умен и аналитичен, но скучаел, затова се чудел каква беля или щуротия да измисли.Също проблема с говора му не бил логопедичен, а просто мисълта му течела по-бързо от колкото може да се изрази.Правила му е разни тестове и е видяла,че като не може да се справи с нещо веднага, губи интерес и се отказва.Сега ще го учи да се съсредоточава и на търпение, да не се отказва веднага.