Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 7

Аз мислех, че децата с хиперактивност не могат да вземат ТЕЛК. Или могат?

При нас засега диагнозата нито пречи, нито помага. По принцип синът ми е в много дива група и като цяло си се вписва идеално в обстановката . Учителките работят и индивидуално с него, когато успеят, даже май в повечето случаи успяват и той започна да напредва. Научиха го да брои почти до десет , започна да познава някои цветове, но още не съм убедена, че не налучква. Общо взето официалната диагноза помогна. Но и аз им казах, че е осиновен на две години и от дългия престой в институция идват повечето проблеми и като че ли това някак ги мотивира. Принципно досега не смятахме да казваме, но прецених, че това само ще помогне и го направих тайно от мъжа ми и смятам, че постъпих правилно.

Искам да ви питам за тези, които са запознати с дейността на ресурсния учител в детската градина - задължително ли е да работи с детето в групата или не. Защото ако му разрешат ресурсен учител, ще имаме проблем с тази в градината. Тя работи с децата само в неин кабинет и не влиза в групите. А идеята нали е да му памага в общите занимания, защото учителките, колкото и да искат и да се стараят, не могат да се занимават само с него.

Другата новина е, че ходим вече и на логопед, заниманията с психолог си вървят отдавна. Имахме много дълъг период от около 2 месеца без успокояване, защото от време на време при него има периоди от по 10-тина дни на леко затишие, в които дръпва много напред. От няколко дни май пак се е успокоил, но ме е страх да се похваля. Виждам се как свиквам с това неспокойство и вече не ми прави впечатление. Приела съм го като начин на живот и като че ли не се изморявам толкова  само накрая да не стана и аз хиперактивна 

Да, нашата епилепсия се изразява в тикове на устичката, като траят секунди и няма загуба на съзнание, болка, или гълтане на езика... Но учителките като разбраха, се ошашкаха. Казаха, че ще носят по един молив в джоба за всеки случай, да й го пъхват, че да не си прехапела езика.
И когато почнеше серията от пристъпи ме съветваха да я спирам от градина и да си я гледам аз, че те не били сигурни в себе си, дали ще реагират адекватно. Жени на 50г, с опит с най-различни деца... мислеха, че аз 23г млада майка ще се справя по-добре от тях.
За щастие серията от тиковете траеше няколко дни, до 2 седмици и после с месеци не се появяваха... но така аз се принудих да напусна работа, и вече 3г немога да си намеря нова
Вече няма пристъпи, но пък безработицата е голяма... и си стоя без работа.
Ние нямаме епикриза/диагноза за ХАДВ, само за епилепсията... и като се замисля, май няма да настоявам за диагноза... Неискам детето ми и в училище да е клеймосано като различно.
Притеснява ме само това, че не се концентрира и неможе да стои мирна 1 уч. час... та незнам дали ще може да изкласява нагоре... да повтаря класовете ми е най-големия страх.

Не работи в групата. В индивидуална стая, съобразено с материала, който вземат. Нали това е целта - индивидуално да бъде подпомогнато детето да усвои материала на групата, защото не може да се концентрира и да се справя в присъствието на всички.Набляга точно на тези неща, които са му трудни за усвояване в заложения план за обучение.

Благодаря, попитах, защото от ресурсния център ни казаха, че трябва да настояваме заниманията да се провеждат в групата.

ku[d]ku[d]yaka , ako се притесняваш, че детето изобщо няма да присъства на групови занимания, това не е така. Защото графика на ресурсния учител не винаги съвпада точно с това време, в което са груповите занимания и отделно идва 2 - 4 пъти седмично така че ще има дни, когато детето ще си бъде с останалите и ще може да работи както с групата, така и самостоятелно.

Здравейте след дълго лутане в мисли какво става с детето ми вчера попаднах на вашата тема търсейки в нета отговори за поведението му.Става дума за големия ми син който е на 2.6 г и до момента на навършването на 1 годинка беше спокойно дете.После постепенно в него започнаха да се отключват някой моменти на едно ново за нас поведение.Бях забременяла вече със втория си син но грижите и вниманието не са били намалени и до днес към баткото.По накратко какво е положението с баткото:
- не може да стой нито минутка на едно място,затова и трудно почна да ползва гърнето за пиш и аки
- храни се добре но по цял ден,без никакъв режим не стой да се нахрани спокойно и достатъчно
- целодневно пищи ама колкото може докато прегракне
- и до днес въпреки много и разнообразни играчки не играе със абсолютно нищо,пример- игра с конструктор нещо не му се получи и той изпада з дива ярост и почва да чупи.Той унищожава всяка играчка или книжка.Не гледа детски филмчета,само прави опити да чупи из нас я телевизор я пералнята.
- проявява автоагресия и тия дни тя се изостри много просто
- започна да проявява и агресия и към нас и бебето и други хора
- неспокоен и кратък сън,след 1 годинка започна и тоя период.Става на сън в кошарата и започва да пищи.Пробвахме с разни баячки и хомеопатични средства но без успех.Изпада в тежки кризи и сякаш не разбира че аз съм до него и не мога да го укротя и успокоя.Колкото повече проявявам вниманието си и нежност толкова повече той почва да се удря жестоко и да реве и пищи.
На практика така минава неговия ден, а в яслата казват че се храни сам(вкъщи не го прави) но тия дни се е сбил с дете жестоко и имал проблемно поведение.
Различавам моментите когато си проявява чист инат и непослушание но се паникьосвам и когато той изпада в тия кризи без видима причина и губя контакт с него.Не се опитвам да изкарам детето си ненормално и ми се иска това да е само лош период който ще изживеем.Но от ден на ден все повече въпроси ме терзаят как да се отнасям към него.

Melani34 обсъждали сме това в други теми (за съня) , опитай като се събуди от сън, да не го пипаш и взимаш, когато плаче.

Пробвала съм го но той направо прави рекорд от по 1 час да реве така седящ в кошарата и още повече пищящ.А го има и проблема че сме в една тясна стая ние с таткото и баткото и малкото бебе и често го събужда и него по нощите.Така плача от изтощение че едва съм приспала бебето и баткото плаче без да го утеша и докосна дори.

Melani34, не знам какво да ти кажа, може би е добре да се посъветвате с психолог, това не значи, че изкарваш детето нещо по така, а психолога може да ти подскаже как да се държиш. Аз съм водила дъщеря ми при Ирина Драголова, когато беше на възрастта на твоят син и съм доволна.

lopes, моите наблюдения са също, че учителите само си търсят диагноза, за да вдигнат ръце от детето и да се освободят от отговорност. Направете си консултация, за да знаете вие как да действате, но ако не ви дадат ТЕЛК си прецени какво да правиш.

Понеже гледам, че в тази тема има деца около предучилищна искам пак да ви препоръчам тази книга - Артикулационни нарушения, http://www.books.bg/books/204/144560.html . Аз я препоръчвах преди 1 година и тогава учихме различни думи, сега открих кратки разказчета по 3-6 изречения, много добри за учене да разказват.

Успях да открия уж добра детска психоложка от нашия град и записах час за четвъртък.Първо обаче иска да направи интервю с нас родителите и след това с детето.Ох свива ми се сърцето до тогава.Днес пак като го взема от яслата ще му взема нещо любимо сладко или играчка да се занимава.Чета темите ви назад и се опитвам да открия вър вашия опит полезна информация.Купувала съм книжки за оцветяване но ги надращи и после си яде моливите а книжката се разкъсва.Флумастери не смея да донеса вкъщи,химикалите се крият защото надраска стени и дивани с тях доста пъти.Снощи пак ще четем приказките ама то не стой мирно и дърпа книжката и вика "мамо късам я" и това го забавлява не и да спи.Най трудното ежедневно предизвикателсто ни е гърнето,усеща се вече ама някой път е направо зор да седне.Ами как ще губи синковеца време да седи и да не тича 

Не, не се притеснявам, просто се зачудих, защото и в "Св. Никола", и в ресурсния център ни казаха, че заниманията трябва да са в часовете, защото той по принцип не се включва в тях и една от идеите е да му се помогне в това отношение, не само да се учи да рисува примерно. Принципно за момента съм малко скептично настроена към точно тази ресурсна, вследствие разговорите с нея, но ще видим. Да не слагам каруцата пред коня.


Аз вече спрях да се тормозя. Дивчо махна памперса на 3 години и половина и то защото не искаше, не защото не можеше. Още не може да оцветява и рисува. С пластелин прави само топченца или го разстила с точилчицата. Фигури не може да прави. Голяма работа. Затова пък има страшно комбинативно мислене и може на всяко нещо да намери друго приложение и то много сполучливо.
Всяко нещо е борба. За всяко нещо трябват милион забележки, милион убеждавания, понякога, докато не се развикам и го стресна, нищо друго не дава ефект. Трудно е, обаче в един момент си приемаш ежедневието за нормално и спира да ти прави впечатление. Настройваш се един вид на тези вълни и умората не се усеща таза силно 

Пак съм аз и пак с въпрос - хиперактивните деца могат ли да кандидатстват за месечни добавки за социална интеграция?

След като минете ТЕЛК, и ако той е над 50% - да.

Мелани34, докато четях написаното от теб две неща ми изплуваха в главата и просто ги споделям без да претендирам непременно да съм права.
Първото, което ми хрумна докато си представях как пищи и реве и не знаете какво да правите ми хрумна "ами акому се пусне музика?" в смисъл от една страна ще заглушава рева, от друга може да отвлече ума му от заниманието му в момента и трето може да го успокои. Той като реве явно знае и очаква да го чувате и да реагирата, а така музиката ще го заглушава и той може да престане да се опитва да я надвика.
Второто, което ми хрумна е, че е много вероятно нервите му и поведението му да са поради ревност от бебето. Може би се опитва така да си възвърне всички правомощия над вашето внимание, а най-добрият начин да привличеш вниманието на родителя е като се държиш именно по този начин. Самата ревност може и да събужда в него агресия. Значи ако е това, много е важно как реагирате спрямо "лошото" му даржане. Ако вижда, че изпадате в паника, стрес, гняв, и други абсолютно нормални чувства  в подобен момент това за него ще значи "успях да им привлека вниманието".
Може би трябва да пробваш с НЕреагиране доколкото това е възможно, за да разбере, че това поведение не е начин да ви привлече вниманието. Пробвай да му обръщаш внимание когато е спокоен, а когато започне криза направо да го игнорираш. То и без друго не можеш да я спеш, така че пробвай това. Все едно му казваш - ще те забелязвам само когато се държиш добре, в останалото време не те забелязвам. Другото нещо е да се търси начин за отдушник на тези енергтии - скачане на батут, скачане с топка, дето сядаш върху тях и подскачаш, каране на колело..всякакви физически дейности, които ще изчерпат енергиите му.

Благодаря най-напред за съвета и ще се възползваме веднага от тоя с музиката.За игнорирането баща му отдавна подхвана тоя метод и това мотивира момченцето ми още по настървено да ни "наказва" сякаш.Почва да се тръшка и да пищи и ние излизаме от стаята или продължаваме нормалните си занимания и той - каквото му е на погледа блъска,чупи,тряска стъкла,врати и тогава идва и нашия ред.Напада ни със ръце,крачетата ни ритат или някакъв предмет.По едно време пускахме разни песнички уж обича да слуша но и те след период около 15 мин не го интересуват вече.По голяма ни е болката че за да не остане той без внимание и нежност и пренебрегнат сме задгърбили бебето си.Да баткото ревнува и е нормално това и аз му казвам дори непрестанно - "аз много много те обичам,ти си на мама  голямата любов,нищо че си баткото и братчето ти обичаме като тебе и такива неща.Вчера го взех със кръстницата му която той обожава от яслата ами коренно друго поведение.Нямаше кандарми да го облека там и да тръгнем,по пътя или крясъци със влизането вкъщи.Докато тя беше у дома той най-спокойното и играещо дете беше и когато тя си тръгна на секундата се почна старата песен.Не иска да играем вече с нищо,съблече се пак гол и тича из апартамента - пълна програма.Само батут нямаме в нас и за него мислим по въпроса да купим скоро.Пренаситен е със играчки който периодично увеличаваме като загуби интерес.Предишното лято го изведем през блока със колелото или мотора ама слиза от него,зарязва го и отива да прави бели като това да се мъчи да счупи стр.стъкло на някой съседска кола или ги рита по вратите.На площадката като идем гледа само децата и пищи весело ама нищо друго.В пясъчника рита на децата нещата и не играе с кофички и лопатки.Пуска се по пързалките 1-2 пъти и после почва да се катери от долна страна и така пречи на други деца да се пуснат и си навличаме ядове.По люлките не се качва ами отива и застава отзаде и пак притеснява децата.Вкъщи имаме люлка така си стой само да я влачи из хола ни.Онзи ден силно мотивирана решавам да купя пак блокче за рисуване,пастели и да рисува.Ама блокчето беше накъсано а пестелите счупени на две,поне не ги яде като моливите.Купих още и ножичка да изрязва,с нея се опита да си реже носа и ушите и я дигнах.Взех му кубчета с картинки като едно време изчопли им набързо картинките и не са интересни.Картите Черен Петър също надраскани и намачкани.И като капак понеже непрекъснато пуска из нас лампите и са му голяма стихия купих от левчето едно фенерче да си святка и да миряса.Ама по едно време идва и ми вика"мамо чупал,не боти пави".Нашето момче го разглобил,счупил там лампичката му и батерийте бог ги знае къде са........... .
Снощи баща му пак с твърд тон му заяви че ще си спи в кошарката и няма да спи при мама и тати на спалнята.Рева,рева ама заспал и като взехме да си лягаме ние по късно той пак изврещя на сън пробуди се и директно на спалнята и заспа все едно нищо не е станало ама секунди.Поплаках си че пак не можахме да наложим дисциплина и режим.