Добре дошли в България !!! - Тъжната истина...

 Ако напънът да почешеш клавиатурата си не изпреварваше мисловната ти дейност така нахално,най-вероятно това изречение щеше да си го спестиш. 

Точно, че става въпрос за саможертва, която е пресметната и която човек прави доброволно. И аз съм готова на много за децата си, но аз ще си нося кръста. А има и нещо друго - човек не може винаги да пренебрегва себе си, защото така се изтощава и накрая се разболява необратимо или направо отива в гробищата. Тогава за какво са им на децата парите за обучение, ако останат сираци?

Мястото в социалната йерархия е важно за повечето хора във всички държави (с редки изключения при някои чешити, които се изживяват като космополити или духовни личности). Колкото и да се пънем и да си приказваме, че това няма значение, всъщност къде си има голямо значение, защото това влияе и върху мястото на децата ти в тази йерархия.

Ами не е нужно да отварят счетоводна къща. могат просто да ползват уменията си. Счетоводството на малка фирма, ЕТ или подобна струва около една минимална заплата на месец. Като вземе да обработва документацията на 4-5 такива фирми, ще си докара приличен доход.

и аз имам пример българче инвалид и обявен за ненормален в собствената си държава,снима филми в Холивуд ,участва и печели конкурси за литературно есе наравно с нормални деца,както и участва в олимпиядата за инвалиди.

Правилно въпрос на избор и на умения

И не ми излизайте с номера,за това че и в другите държави се продават некачествена храна...Да продава се,да купила съм си я ,но ако не ме устройва качеството за което съм платила,го връщам и или ми се връщат парите или ми се подменя. Я отидете да върните едно кило сирене,защото ви се струва по меко от обикновенното и да ми кажете какъв ще е резултата  

Отново ..статията има истина във нея,не всички може да са хитри и да знаят какво такси да хванат в столицата.Също и изпити се знае как се взима...Странно защо ли в елитна столична гимназия навремето любимич израз на преподавател беше: Когато идвате в кабинета ми вратата се отваря с единият ви крак,защото ръцете ви са заети с торбите подаръци  и с единият си крак подритвате буренцето с вино. Това,че сега не се злоупотребява ,така както преди ... не означава ,че не е истина....Че то по вашата логика наистина излиза,че не сме били под турско робство,а е било само турско присъствие....(само пример,моля да не се започва спор)

Болно ми е,че в БГ има можещи хора и с желание и да мизерстват.При нас мизерстват мързеливите ,ама пак са си добре -живеят в центъра където един наем не пада под 2000$ за по малко от гарсониера жилище и са си осигурени и защитени.

Беше ми приятно  

За голям процент от хората в БГ е много важно да са НЯКОЙ пред хората, да имат ИМЕ да може хората да им лепнат етикет- ДИРЕКТОР, ГЛАВЕН МЕНИДЖЪР, ЮРИСТ..или не знам си какво...вглъбявайки се в това, пропуските стават големи...живота ти се изтъркулва пред очите, децата са ти на по 6-7 години, когато си стигнал до нивото да ги осигуриш, а твоя живот и на мъжа ти е минал в работа и почти по цял ден разделени..емоционално изтискани...
На мен ми харесва да работя нещо на по-малък ранг, да си взема детето в 17 часа от градина да отидем в къщи и да се кефя на времето с него и с мъжа си...знам си почивните дни, знам си отпуската. За какво въобще става дума? Стига с тия сравнения...няма смисъл да се сравняваме...темата ще стане 100 страници до утре...нека се оставим-които както иска да живее...никой няма да живее моя живот нали?? Аз правя избора за себе си!

Баща ми е военен летец и взима 80 лв пенсия-за кво? Учил е и е бачкал като куче, майка с 2 висши е работела на две работи защото не е имало 'татко или мама да дадат на готово нещо" Продадоха си халките за да могат да ни купят хляб, в продължение на 2 години сме спали в стая на общежитие 6 човека, в продължение на година и половина сме яли 'циганска баница' (хляб с олио и червен пипер), НИКОГА не съм излизала с татко на кафе, НИКОГА не сме ходили на почивка заедно-защото нямаше време и трябваше да работи за да можем с брат ми да учим.

Не искам дъщеря ми да не познава баща си както аз не познавам своя, от бачкане...

За мен най-ценното в живота е да сме заедно тримцата!!! Обичам да прекарвам време с тях двамата!!!
Не ми пука на какъв ранг съм! Не ми пука мнението на хората! Не ми пука колко тоалетни съм измила-пука ми за това че с парите от миенето на тоалетни, съм нахранила децата по домовете, съм навестила възрастните хора в дом, съм си създала среда за развитие на цялото семейство..
Мен не ме е срам какво работя...

Гордея се със семейството си! На челна стойка заставам за тях!  

Заповядай : Tim Hortons при нас са на 9.25-9.75 започваш на тези можеш и да стигнеш до 11$ това за Vancouver. Да не говорим ,че на по студените области заплащането им е 1.5. Момичето живее в едностаен,но нов апартамент за 520$ с включени в наема кабелна (58канала) и отопление. При положение ,че не пуши (10$ кутията) и не пие,също няма кола ... Смятам,че сметката излиза.

За двете работи съм го казала,навремето когато дойдохме с това ни посрещнаха 

И си права, и не си. Такава обвързаност между родителското място в йерархията и мястото на детето, каквато има в България, вирее в малко места по света. Освен ако не става въпрос за двете крайности /много ниско и много високо/, социалното положение нормално отстъпва пред личните умения, знания, таланти и изобщо добродетели. И друго... аз например заемам достолепно място от йерархична българска гледна точка, но съм готова тозчас да го захвърля - защото по-добре свободен дух, пък бил той и чешитски, отколкото скъпо и прескъпо заплатен псевдопрестиж. Мое лично и неангажиращо мнение, нека да е ясно.

Никой не оспорва това твърдение.
Опитах се само да кажа, че животът тук ме сблъска с много съдби - различни, на хора-имигранти, от различни краища на света. Във всеки от тях откривах един факт, който ги обединяваше - никой не би напуснал родното си място, ако ситуацията е била по-различна.
Познавам много добра антроположка ( рускиня), одитор от ЮАР, лекари от Нова Зенландия и още и още... Познавам момче от България ( от родният ми град), който е завършил само руска гимназия и е без допълнително образование, в момента има най-голямата българска софтуерна компания на острова и се ползва с огромен авторитет.
Омръзна ми да чета в тази тема. След като запълних следобеда си с малко събеседване, редно е да се оттегля. За себе си направих сверка на часовника си. Дано и за други е било полезно четенето тук.

Без да искам да те обиждам ,но точно на такива хора им харесва да са в чужбина
Които нищо не са видяли.
Важното е ти да се чувстваш добре и щастлива , аз завиждам на такива като теб , защото ето и аз съм в Белгия , но не съм щастлива , имам съпруг и дете и толкова .........нищо друго , даже и слънце няма да ми грее.
Затова пък се прибираме скоро в гадната Бг , да си газим из лайната и да си взимаме изпитите със секс.
От мен толкова

ти на това живот ли му казваш?

От цялата работа разбрах, че хората, които са емигрирали са били толкова разочаровани и обезверени, че са решили да поемат друг път. И продължават да са също толкова обезверени. Е, не може всички да емигрират, за да чистят испанскит, гръцките или британските къщи, не може всички да си плюят на образованието в името на повече пари. И слава Богу, че е така. И в БГ има добри университети с добри преподаватели, които не те гледат в ръцете. Също има и добри лекари, за които вярно и аз съм се чудила как работят в мизерните болни;ци. Парите са важни, но не винаги са всичко. С редки изключения емигрантите си остават емигранти, колкото и добре да са се вписали в средата. Зная, че сега ще ми скочите, но не си кривете душите - повечето емигранти са икономически такива, а не хора, които са си грабнали кариерата оттук, за да си я доразвият в чужбина.

Истината е ,че навън си ЧОВЕК и гледат на теб като на такъв - независимо колко си развит,как си облечен или къде си в йерархията.Учудващо облекчение чувстват хората,които са мизерствали дълго тука когато отидат там,защото това им връща вярата,че все пак стават за нещо и могат да получават нормален живот срещу работа /независимо каква/. В България хората не се чувстват така и скоро няма да започнат да се чувстват - това е жалкото.

Какво самочувствие може да има човек тук в собствената си родина след като не може да си покрие жизненоважни неща?

И аз без да те обиждам (както никоя друга тук) ама защо и кой ти дава право да охаректиризиращ някой ,да казваш какво е видял и какво не и какво му харесва...Странно не съм останала с впечатление в Белгия хората да правят така. И точно защото е живяла така не се е предала и не се прибира.

Пожелавам ви светло бъдеще след завръщането ви.  

Не спираш да ме изумяваш с малоумните си изводи.  Но няма да споря с тебе.  Щом се чувстваш комфортно в твоето гьолче, живей си в него, радвам се, че моя е друг. .


Това е другия съществен проблем на губещия человек.  

Marisel ,
Много е гневен поста ти. Никой не оспорва твоето решение. Не разбирам защо е тази злоба. С такъв хъс и гняв обикновено пишат хора, които искат сами себе си да убедят в правилността на избора си.
Аз не те карам да се върнеш в България, нито оспорвам изборът, който си направила. А и не е моя работа.
Не е нужно и ти да ме убеждаваш, че живея в някаква помийна яма.

А колкото до българчето в Холивуд, мога само да се радвам за него.

mama na emma, Това е откровена лъжа. Бащата на съпругът ми е военен летец и пенсията му съвсем не е 80 лева.

Темата започва да става смешна!