Винаги съм искала да имам поне 2 деца и то с малка разлика. Аз имам сестра и много се обичаме и си помагаме. В крайна сметка е нормално да изхождаш от собствения си жизнен опит.
Не мисля, че самите деца са задължително егоисти. Но със сигурност им е по-скучно.
Дори не ми е хрумвало, че първото би могло да е ощетено от второто и обратното. Или че ще ми се налага да правя избор на кое да помогна първо. Тези неща идват естествено и не можеш да ги планираш и предвиждаш колкото и да разсъждаваш върху това.
И човек винаги се учи от грешките си и не ги повтаря. Няма как да е различно с децата. Но това не прави едното по-неоправдано от другото.
Всичко е въпрос на организация, желание и положителна настройка.
Смятам, че всеки трябва да постъпва така както го чувства. Няма правило и няма общовалидни съвети!