Всеки ден с наслада си говорим за Елада - 19

Моят мъж също се мъчи с тези два звука, много му е трудно. Не че знае много български, но в редките случаи, в които се опитва
Като бях малка, ходех на солфеж и имаше дечица, които не можеха да казват л, а казваха уъ. Учителката ги учеше като ги караше да се гледат в огледалото и им обясняваше точно къде трябва да опре езикът. От друга стара се замислям, че и аз като учех френски доста се мъчех с някои звуци и е нормално. Но ако детето ми се затруднява с някои български звуци определено съм решила, че в България ще ходи на логопед  . Помисли си ако някога решите да живеете в България, колко странно ще го гледат другите деца. Всеки език е богатство, а децата ни имат невероятния шанс да го слушат от майките си. Винаги съм се чудела на майки, които тръбят навсякъде как детето им говори перфектен български, а всъщност не може да състави и едно правилно изречение. Кого заблуждават, себе си? Само вредят на детето. Това си е лично мнение, разбира се.

Аз пък започвам да го уча моя мъж на български по негово желание . Засега речниковият му запас е доволно беден, въпреки, че казва, че разбира основната мисъл като слуша разговор. Горкият гледа Musi idol и не може да разбере като се смея на остроумията на Иван и Андрей. Мисля да му напиша като за начало азбуката и малко думи. Има ли нещо в интернет, подходящо за прохождащ в българския?

За ваксината против варицела ми е питането - в Гърция е Варилрикс , ако не се лъжа.

Тъй като явно в България не мога да я намеря, искам да попитам с рецепта ли се закупува ваксината, и ако български лекар ми напише такава, важи ли тя в Гърция?

Проблемът е, че аз не съм карала тази шарка, а около мен има вече няколко случая на майки, заразили се от децата си, и всички без изключение я карат много тежко - не знам дали възрастта не си казва думата. Та общо взето твърдо съм решила да се ваксинирам.
За детето се колебая - знаете ли каква е вероятността за странични ефекти от тази ваксина?

Много ще съм ви благодарна, ако ми отговорите.

След около месец ми предстои пътуване до Солун, и ми се иска до тогава да събера необходимата информация, и ако мога да действам.

И също така каква е цената на ваксината.

И още дали ако успея да купя ваксината, има практика да се слага в аптеките; или какви са ориентировъчните цени, ако се отиде при частен лекар?

Благодаря ви предварително!   

Моят преди гледаше "Господари на ефира". Имаме и няколко учебника, но интересът му беше краткотраен. Напредва докато сме в България, това обаче не се случва особено често. Разбира някои неща, но си трае и не се издава .... и рядко продумва.

Виж този сайт, има някои неща http://learnbulgarian.hit.bg/ . Успех 

О, супер! Мерси, neky

Елена, добре дошла 
Селини 

neky, и аз съм на твоето мнение  Майчиният език си е майчин, но пък от друга страна и аз съм имала проблеми с Л-то като малка и като са ме питали как се казвам, съм отвръщала "Ина"  (той затова и мъжът ми така ме нарича, улеснява го заради гръцкия му говор  ). Иначе той говори отлично чешки и произнася съвсем спокойно ч, щ и разни други звуци, за които чехите използват по 3-4 букви  . Та той според мен би бил по-настойчив в обучението и упоритостта децата да научат БГ, в сравнение с мен.

Аз съдя по порасналите деца от смесени бракове на мои познати и приятели. Когато Коста (който е роден в БГ) дойде да учи, "тракаше" като маке студент първа година  Сега може да ти каже без много замисляне всяка една кост от човешкото тяло с българското й наименование (преди като не се сетеше нещо, ми го казваше на гръцки). Децата и на другите ми познати, попаднали по някакъв начин в БГ, са така, и после бързо и с много говорене (ако има кой да им помага) и без излишни притеснения, усъвършенстват речта. Така че, ако не при логопеда един ден - в уни-то 

Мъжът ми го уча на БГ, а и ние живяхме в София има-няма 3 години, въпреки че той се движи в англо- и гръцко-говоряща среда. И въпреки това - схваща бързо покрай чешкия. Първо започнахме от ежедневните думи от бита, които са еднакви - като лампа. После пак съпоставка между словореда в гръцкия и българския и така. Казвам му, че един ден ще пътува по света да изнася семинари по български, този рядък език  Но съм му казала предварително, че трябва да говори на децата на майчиния си език.

MaryJane, сега понеже има всичко за децата първолаци в нет-а, използвам именно тези програми-самоучители - където ти се показва как се изписва дадена буква (като Ж, "буквата-паяк"  ) и отстрани има бутон, като го натиснеш мъжки глас ти изговаря буквата. И с това съм го забавлявала за учене на азбуката. Иначе в нета (на kypros.org) има курс за учене на български, но там направо са записали новините от Канал 1 и са им дали транскрипция, не е за начинаещи. Ще опитаме линка на neky    

Интересно е при двуезичните деца, но още по-интересно ми е за случая на три- и повече езичните деца (като децата на родители, които са със смесен брак и живеят на трето място) 

Хубав ден   

О, тогава става страшно. Имам познати със смесен брак, италианец и чехкиня, детето им учеше в английско училище, но в арабска страна. Когато въведоха и задължителен арабски в училище, родителите бяха ужасени. Все пак едно 9-годишно дете да учи 4 езика си е малко множко.

 
Множко, множко  Не бива да се прекалява. Мъжът ми говори малко арабски покрай приятелите му от Лесвос и най обича да си бъбри с иракчаните, които продават дюнери в София  Та ще видим   

Според мен страхът е само в нашите очи .  Четох няколко статии преди време, правили изследвания с деца от смесени бракове, които говорят повече от 2 езика и установили, че децата се справят без проблем и са по-будни от другите деца в училище. До 7 годишна възраст било времето, в което детето помни най-много и изучава най-лесно. Пишеше само, че е възможно такова дете да проговори малко по-късно, поради по-голямата натовареност на мозъка, но случаите били редки.

Даааа мила  И аз така мисля, за по-късното проговаряне ще подготвим всички роднини в подходящия момент (за всеки случай, възприятия за развитието и възпитанието на детето много  ), но аз нямам никакви опасения 
Как си ти днес  ?

В събота имах много странна случка. Събудих се към 5 сутринта за тоалетна. В момента, в който се надигнах от леглото ми се зави ужасно свят и не можах. След 10 минути отидох залитайки, повърнах и се върнах в леглото. Следващите два часа не успях да стана. След около 4 часа ме отпусна, но целия ден ми се виеше свят. Вчера бях с ужасно главоболие. Днес съм добре, но ми се спи непрекъснато. Малко се притесних, досега не ми се е случвало. В четвъртък съм и на амниоцентеза, и започва да ме хваща страх
Сега съм на 31г. Съжалявам,че като бях по-малка не направихме бебче. Започвам да съм на мнение, че на една по-млада майка и минава по-лесно бременността.

neky,
вероятно имаш проблем  с кръвното налягане или желязото в кръвта
Добре е да ти направят изследвания на кръвта. Аз помня,че по време на бременноста правих няколко пъти.

На мен ми се е случвало така и без да съм била бременна
Не се паникьосвай, амниоцентезата  не е нещо особено.
Две-три минути я продължи, я не:)
После може да те боли малко, като болка при менструация, но не се притеснявай- това е нормално.
Ще полежиш 2-3 дни , очакването на резултата е по -трудно:)
Но всичко ще е наред, ще видиш.

А бременностите са различни- независимо на колко години си. Това как ги прекарваш няма нищо общо с възрастта на жената.

Всеобщото схващане е че по- младия организъм понася по - лесно бременността и по лесно износва плода, но според мен това са само хипотези. Всичко е въпрос на организъм и е много индивидуално, но най- важното е да е с хубав "ревящ" край. Останалото се забравя.
Не се стресирай за амниоцинтезата. Приеми го като едно рутинно изследване и се настрой за добри резултати.

Всяка бременност е различна, включително и всяка бременност на една и съща жена! Понякога първата бременност е по-трудна от втората, въпреки че по време на втората жената е вече по-възрастна. Аз лично имах много приятна и лека бременност, въпреки че съм над 30. Мисля, че позитивното мислене помага... Успех!   

Не съм влизала цяла вечност, но по темата с езиците мога да се включа.

Почти всеки по-дълъг досег, който имам с език се превръща в стремеж към научаване не просто за ей така. А задълбочено. Просто това ми е нещо като призвание, не полагам особени усилия. Това ме зарежда.
Според мен владеенето на езици е дарба. И само хората, които наистина ги владеят могат да оценят, че има още много да учат.  Фактът, че човек просто се оправя с един език, не означава че го владее. Доказателство е, че по-голяма част от българите са неграмотни, не знаят елементарни неща, пунктуацията никаква я няма, а за оправдание изтъкват, че го били учили това в трети и четвъри клас примерно.

В нашето семейство ситуацията е следната: с мъжа ми знаем всеки един от нас по 8 езика.  5 са ни еднакви, по 3, които се различават. Резултат са от множеството ни пътувания и престои, къде за година, къде 2, 5, 8..... Мъжът ми ползва всичките си езици повече устно. Много лесно превключва. Гръцки не знае, но се учи с цел да комуникира. Повече не му трябва.
Аз работя професионално с 5 езика, с 3 се оправям бих казала на добро ниво. Не включвам езици, на които знам по 100 думи просто от любознателност.
В къщи говорим на арменски и български. Но много често аз започвам да говоря и на друг с него, за да не разбере малкия. Но напоследък не ми се получава номера. И той започна много да ги чатка. Мъжът ми е арменец от Ливан. В Ливан през няколкото месеца, през които стоим обикновенно говорим на арменски с роднините, арабски с останалите неарменци, английски и френски с разни гледачки, деца и всякакви разнообразни, български по-рядко. Многообразието на езиците се налагат от държавата.
Друга част от годината сме в Гърция, трета в България. А през цялото това време обикаляме и до всякакви други всевъзможни дестинации. Синът ми учи френски и английски. Той е на 5. Попива много бързо и няма затруднения. Споменах ви преди - ще учи във Френския лицей в Атина. Гръцки поназнайва, но малко засега. От септември повече.
За дребната не мога да кажа нищо засега. Само на 1 г. 3 м. Разбира български и арменски, както и думите и са мешани.

Не бих коментирала, тъй като ние сме си свикнали, не се объркваме. Може би само хората около нас. Непрекъснато сменяме както езиците, така и регистъра. Просто е нещо като игра на думи. На нас ни харесва. Изводът за мен е, че ако децата растат в мултикултурна среда, първо свикват с различните езици, стават по-адаптивни, по-гъвкави, по-толерантни. Но всичко това докато започне училището. Все пак тогава ще трябва да има някакъв режим и може би ще си позволяваме такъв микс само през лятото. Това е от мен.