За детското самочувствие

На Черен Петър дребната ни бие всички наред  ако се случи някой да я победи се сърди и веднага иска нова игра, за да се докаже. Всеки ден в градината им закачат на едно табло рисунките от деня например. И винаги ме пита "Мамо, имам ли "Браво"?". Ако няма - защо няма, не се ли е справила и т.н.
За момента трудно понася загубите.
И лесно се отказва от някои битки, което мен ме притеснява.

Пример от днес - имат да учат стихчета за пролетно тържество. Болна е и взех текста да го учим вкъщи. Да, ама тя реши, че от първото повтаряне ще го каже /а то един зъвързан словоред/ и като го обърка настъпи драма "Няма да се справя, ще се изложа, искам по - лесно стихче...". Рееееев, едвам я успокоих.


В тази чуденка съм и аз. Но реших да изчакам още година и тогава да реша за кое да я "побутна" и за кое да я оставя да развива колкото сама реши.

Момченцето ми  е така и мисля че няма нужното самочувствие. Прибирал се е разстроен защото  в градината  са го  обидили , случва се често да се разстройва и заради това че някое дете е ударило и обидило друго дете.
Пресния случай е от преди  няколко дни -  едно хлапе му казало че той бил грозен а майка му -АЗ също съм била грозна и тъпа.  Цяла нощ го  е мислил това и на моменти се разплакваше. Зная че е прекалено чувствителен и срамежлив и от доста време работим по въпроса за самочувствието! Имаме напредък  но и още доста работа  . В групата  му има няколко невъзпитани деца - наслушах се на цинизми и простотии - всеки ден се прибира  с въпрос а последния беше : "Мамо , защо на някои жени им казват кучки? Защо  Г. от градината  казва че нашата  госпожа е мръсна кучка? " - но това е безобидното .... леле какви глупотевини още ме е питал - чути от 2-3 деца от  неговата група ...

Приемането на загубата нормално, без създаване проблеми за изгубилият, не се намира в пропорционална зависимост с "количеството" самочувствие. Имам примери за хора с високо такова /според общото разбиране на термина/, които зле търпят загуби, както и на "смотанички", които също ги изживяват прекомерно на дълбоко.

Темата ми е много интересна.
Напоследък много мисля как да поощрявам повече дъщеря ми,иска ми се да е по-самоуверена,по-общителна,а тя е доста плаха.Отпуска се само пред хора,които познава добре.
Лесно се засяга,а в последно време израза-все на мен се случва,т.е.нещо неприятно и е любим.
Децата в градините и казвали-как може да пишеш най-бързо от всички в групата,като не виждаш/носи очила/ и съответно се прибира и плаче,и никакви обяснения не приема.
Наесен е ученичка,и още от сега се притеснявам,че каквато е свита,ще и е много трудно да свикне с новата обстановка,с нови деца.

Какво стана с хубавата тема,  в момента е много актуална за мен, дъщеря ми в последно време стана доста плаха, необщителна, непрекъснато иска да се гушка в мен, а преди беше изключително самостоятелна, не разбирам точно на какво се дължи, страхува се от по-агресивни деца... Аз всъщност се досещам как да превъзмогнем проблема, но ми се щеше да чуя повече мнения!

Ние сме още малки и не играем игри, но е хубаво да имам някои идеи. И нашата,MIRANI, беше много общително бебе, доскоро се радваше на всички, играеше с децата, гушкаше ги, а повечето бягаха от нея.  Сега отскоро забелязвам, че се дърпа, особено ако детето е на нейната възраст или по - голямо. Малките все още ги "гуши", ама големите...Може би е от възрастта, почват да се осъзнават и да ги хваща срам. Аз й обяснявам, че искат да играят с нея, но...Пресен пример едно комшийче на нейната възраст ни среща с баба си и започва да й бърбори, и я милва, опитва се да я прегърне, нашата си лапна пръста и се опита да се скрие зад мен. А за игрите, надявам се като почнем да играем да имам успех със създаването на човек, който не отдава значение на загубите, макар че на мен дето съм на толкоз години още ми е леко криво, ако не печеля. 

Не поощрявам умишленно нито подтискам самочувствието на дъщеря ми. Играем всяка вечер подобни игри ако не победи понякога се сърди, но пък тогава напомням, че често и тя побеждава и нещата си идват на мястото. В краен случаи играем още една игра с предварителна уговорка да няма драми каквото и да се случи.

Темата е хубава.

Смятам, че детето придобива или не /като изключим темперамента като може би съставна част на термина/ самочувствие в много ранна възраст, под влияние на отношението, както на двамата родители, така и конкретно на този от противоположния пол.
Сложно ми се получи. Иначе казано, поддържам теорията, че бащата е адски ценен на своята дъщеря, респ. майката а своя син.
Ценен като казвам имам предвид това, че момичето напр. е като майка си. То знае това. Бащата е онзи, който е различен, интересен на малкото дете. Именно неговото позитивно отношение би подпомогнало в много голяма степен развитието на един здрав и силен дух при момичето. Позитивно отношение към всеки един дребен за нас успех на бебето, и след това...
Ако въпросното внимание липсва, детето би станало несигурно.Например.

В този ред на мисли, да, детето трябва да има самочувствието, че то е, че може, че знае /тук може да се поспори:)/, че се справя.

Пък умерено състезателният дух е здравословен винаги. Практиката го доказва.
Как ще се възпита предстои да разбера. На първо място със спорт. За предпочитане такъв без съдииско присъствие, но и не колкото да се отбие номера два пъти на месец. Да се състезаваш, респ. да спечелиш означава много неща като да положиш труд, да бъдеш дисциплиниран /тази дума не я обичам:)/ или поне постоянен, да се справиш с тялото си в различни състояния, да се лишиш от някои удоволствия и пр...
Всичко това е адски полезно, за да може да се усетиш истински силен човек. 
 

Марани, доста деца минават през такъв период, не се притеснявай. Ако видиш, че става прекалено дълъг може да се обърнеш към специалист.

Страхотна тема! 
Дъщеря ми е много срамежлива и изглежда така все едно няма самочувствие. Опитвам се да и втълпя, да бъде с вдигната глава, че е добро дете, това което може на нейната възраст е повече от прекрасно. У дома всичко е ОК, весело, будно дете. Но като отиде на непознато място и като млъкне, срам Дори на собствения си рожден ден беше залепена за мен, докато другите деца купонясваха. Мисля, че всичко е до характера и няма оправия.
 В момента ми изнася концерт, но трябва да я снимам с камерата, защото никой няма да ми повярва .

Синът ми е много емоционално и чувствително дете, но самочувствие не му липсва. По-важното в случая е, че има покритие.
Иначе никога не съм действара целенасочено, за да му изграждам самочувствие. Постъпвам според обстоятелствата, според ситуацията. Ако направи нещо добро, хубаво и заслужава поощрение, го поощрявам. Ако сгреши, загуби игра или е обиден от нещо или някого, му обяснявам защо е така и как е добре да постъпи. Но винаги, при всякакви ситуации му напомням две неща - че се случва да не получи това, което иска, и, че има неща, за които не си струва да се ядосва.

Daindi
защо пък тебе щете есрам че ти е про-свито детето?!? Какъв пример му даваш?
Освен това неговия рожден ден си е за него, негов празник на който другите трябва да се постараят то да се чувства комфортно като му е най-комфортно до тебе, защо ще се срамуваш ти от това?!?

Честно казано тая мода да са ни свръх отракани децата е много вредна... за самите деца.Става така че колкото по-свити са родителите, толкова по масиран НАТИСК оказват на детето си да не е такова.А това постоянно побутване и показване на неодобрение от свитоста на детето има точно обратния ефект и то двойно и тройно по силен.
 Дайте да сме честни, колко от възрастните няма спирачки да се изявяват пред непознати и изобщо пред публика... защо вменяваме на децата си неща, които са проблем за много от възрастните... От край време на сцената са единици а в публиката хиляди, не всеки е роден за това...и защо трябва да бъде побутван като всъщност е много по-добре за детето даф не се бухва с главата напред без да е опознало ситуацията- а "свитите" деца всъщност се държат мноо по-зряло като първо наблюдават и преценяват и тогава ИЗБИРАТ дали и доколко да участват.
Утре ще ги тресне пубертета и тогава ще предпочитате да действаткато свитите деца, ама 7г ще сте ги подтиквали и учили обратното. Много са си добри децата ние сме полудели да искаме 100% да са лидери. Това е някаква извратена родителска мода. Най лошото е че като резултат тези деца започват да се чувстват нехаресвани и от родителите си респективно недообичани защото за децата тези неща са смесени. И ние точно и само ние самите увреждаме способността им да общуват и залагами мини в нея.

oceanid , не си ме разбрала... Не мен ме е срам, а нея . Аз не искам да е на всяка цена лидер, това само времето ще покаже. Искам само детето ми да се чувства спокойно и щастливо и да се наслаждава на детството си както у дома, така и навън.

съжалявам за което, няма как да си сигурен че си разбрал друия тук, не е жив контакт и предполагаш недоизказаното според своя житейски опит...
това кето написах дори и да не важи за вас важи за много деца
толкова пъти съм била свидетел... жална гледка е

За мен доброто самочувствие означава детето да се чувства видяно и оценено от близките си заради това което е. Тоест самочувствието не може да е обвързано с някакви постижения, победи, похвали или критики от околните и т.н. То трябва да е усещане, че имаш стойност като човешко същество сам по себе си и независимо от всичко.
За жалост такова истинско здраво самочувствие имат много малко хора и затова е толкова трудно да го възпитаме и у децата, защото най-често ние самите го нямаме. Ако детето слуша родителите си да говорят презрително за други хора, защото били грозни или тъпи или нещо си друго, то си изгражда впечатление, че само красивите, умните и пр. са ценни и заслужават уважение и любов. Тогава следващия път като загуби в някоя игра или конкурс може и да се сдуха от загубата например.
Имам една шведска книжка с игри за развиване на самочувствието - повечето са свързани с обръщане на внимание на собствените ни преживявания, усещания и чувства, с опознаване на себе си, разбиране и приемане на емоциите си и тези на другите, такива неща.