Когато много обичаш!

Може и да е пързалка, но все едно чета моя живот по две. Напълно разбирам ситуацията. И аз съм на мнението, че това е някаква болест(на психично ниво, като клептоманията). Едно от обясненията е :"Ти не изпитваш ли нужда някой да те харесва, да ти се възхищава?" Аз не изпитвам. Мисля, че се нарича "нарцисизъм". Искат постоянно да са ухажвани и то по много С всяка изневяра любовта позамира. Може да те разбере човек, който също обича. На теб няма да ти помогнат съветите от рода"обичай себе си". Защото там ни е грешката, че обичаме(дадохме всичко от себе си и свобода на съпрузите, защото сме либерални). И оттам идва огромното учудване, като влезнеш в интернет и се поразровиш за такива истории, да видиш светоглед по такъв въпрос и направо оставаш в потрес,какви обвинения само - не можели да правят секс с нас, грозни,дебели, с ролки и пеньоари сме, миришем на манджи, подтискали сме ги, мърморе ли сме им-все неща,които изобщо ги няма в къщи. Затова му казах:"Научи ме да лъжа като тебе." Не искат да се знае, какво говорят там ,придругата, защото лъжат, лъжат, та чак са се самозабравили. Не е лошо да стане диалог между две, замесени в такава тройка. И тогава и двете ще си кажат, какво е лъгал за всяка една пред другата. Нито ги заплашваме, нито казваме на близки и приятели. Истината за патологичния лъжец ще лъсне. В моя случай бяха две едновременно и ми е много смешно. Че едната го е отрязала след време,но по-старичката и разведена май се е надявала, че е истина, това, което й е казвал. Исках да й се обадя и да й кажа, за да не се измъчва, но не ми даде. Е, нека се мъчи или дано да си самовнушава, че е била обичана и все още желана. Ама за какво?  Това никога няма да го проумее. На едно място прочетох следното излияние на едно момиче:"Реших да се запозная със съпругата му, за да видя, дали е истина това, което ми говори. Запознах се и се оказа красива и много приятна жена с прекрасно и възпитано дете. И си казах-какво обичаш ти?-мъж или лъжец? Отрезнях набързо и разбрах, че съм попаднала в паяжината на един комплексар." Е, някои жени са умни. Други цял живот живеят за тръпката. Като че ли всичко в къщи им е наред и децата сами се възпитават.

Не,темата не е пързалка-това е моя живот!
И не не съм написала темата,за да постъпя както някои от вас,а просто да видя мненията ви по въпроса.Аз решението съм си го взела-това е последната ми прошка.При следващо мръдване си стягам багажа.Не мога да живея така цял живот.
Но веднага започвам да мисля,как ще се отрази това на детето.Той толкова обича баща си.
И да-обичам и затова търпя всичко това.Ако чувствата ми ги нямаше,нямаше да ми пука и нямаше да ходя като ударен хеликоптер месец и половина.Аз наистина обичам този човек,с цялото си сърце и затова толкова боли.
А ако той не ме обича-аз веднага ще си тръгна.А аз чувствам любовта му.С всяко негово докосване и всяка негова дума.Когато няма любов,всичко се усеща.
Нищо не му липсвало,аз съм му давала всичко,което може да иска от една жена-бил го направил да види дали аз още го обичам.как да го разбирам това?Така ли се наранява човек,който има чувства?
Първата му изневяра беше ужасна-там бяха замесени чувства-като имаше чувства към нея,защо остана при мен тогава?Просто заряза всичко и каза,че мен обича.
Не знам-страх ме е,много ме е страх-от живота по натам.Обичам го толкова много!